№ 60
гр. Варна , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно търговско дело
№ 20213001000229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Т. АТ. Ж., лично и със съгласието на майка си М.
Т. ХР., чрез адв.Н., срещу постановеното решение №260010/13.01.2021г. на ВОС в частта, с
която е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София, сумата от 20 105,13лв.,
представляваща изплатено на наследниците на С С Я, починал в резултат на ПТП по вина
на А Т Ж., застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 22.01.2020г. до окончателното плащане на задължението, заявена като
частична от сумата от 128 999,37лв.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, а в условие на евентуалност
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства.
Твърди се, че по отношение на ищеца не е налице положителна процесуална
предпоставка за разглеждане на предявените искове, а именно накърнено материално право,
което да се нуждае от съдебна защита. По своята същност регресното право се поражда в
полза на застрахователя едва след изплащане на застрахователното обезщетение на
пострадалите. Безспорно е, че деликвентът А Ж., наследодател на въззивника, е починал при
ПТП, настъпило на 03.04.2012г. Към този момент в наследството му не са съществували
задължения по регресни претенции срещу него от ЗК „Лев Инс“ АД.
Сочи, че исковата молба, въз основа на която е образувано производството пред ВОС,
1
е останала нередовна, тъй като въпреки въведените възражения, ищецът не е уточнил как е
формирана сумата, предмет на претенцията, кои са изплатените от дружеството суми, чието
възстановяване се претендира. Не е уточнено кои суми се обхващат от пълния размер на
претенцията и кои са част от стойността на предявения иск.
Твърди се още, че решението е неправилно и житейски несправедливо, тъй като
въззивникът не познава баща си и през целия си живот е бил отглеждан само и единствено
от своята майка. Освен това, по претенциите на наследниците на починалия С С Я са водени
съдебни производства, в които той е взел участие като трето лице помагач на страната на
застрахователя, с което е допринесъл до значително намаляване на размера на присъдените
суми.
Прави възражение за погасяване по давност на претендираната сума от 40 000лв.,
заплатена през 2012г. в полза на С А Я. Сочи, че в хода на производството не е проведено
главно и пълно доказване на реалното изплащане на присъдените обезщетения на всеки
един от наследниците – С А Я в размер на 32 046,06лв.; на Я С С от 23 743,28лв. и на Н И Х
в размер на 37 510,45лв. Неправилни са и изводите на съда за дължимост на законната лихва
за забава върху присъдените суми, както и за заплатените разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като въззивникът не е станал причина за понесените от
застрахователното дружество разходи - разноски по делата, държавни такси, депозити и
адвокатски хонорари, разноски за ЧСИ и др. Същият няма и задължение по чл.224, ал.1 от
КЗ /отм./, тъй като няма качеството застраховано лице. В хода на производството е
установено, че претендираните суми са прекомерно завишени.
В условие на евентуалност се твърди дължимост единствено на реално заплатените
от застрахователя главници по обезщетенията на наследниците на С Яов.
По същество се претендира обезсилване на постановеното решение като недопустимо
и прекратяване на производството по делото. В условие на евентуалност, отмяна на същото
като неправилно и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. С писмено
становище, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Претендира присъждане на направените разноски и прави възражение за недължимост,
евентуално за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София с писмен отговор и с писмено
становище в съдебно заседание, чрез ю.к.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на цялостен
анализ на всички събрани по делото доказателства и при правилно приложение на съдебната
практика. В съответствие със същите съдът е приел, че ответникът е надлежно легитимиран
2
да отговаря по предявените искове, с оглед наличните данни за приемане на наследството по
опис. Съобразно чл.48, изр.2 от ЗН същото има обратно действие, считано от датата на
откриването му, поради което включва и задължението възникнало от деликта, осъществен
на 03.04.2012г. Не е спорно обстоятелството, че въззивникът е бил конституиран като трето
лице – помагач на страната на застрахователя в образуваните от наследниците на починалия
дела, поради което установените в производствата факти са задължителни и по отношение
на него, на основание чл.223, ал.2 от ГПК.
В изготвената и представена по делото справка ясно са посочени сумите, предмет на
предявеното парично вземане, поради което възражението за нередовност на исковата молба
е неоснователно. Неоснователно е и възражението за недоказаност на плащанията. Същите
се установяват от заключението по допуснатата експертиза, която не е оспорена от страните
по делото.
По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС.
Претендира и присъждане на разноски за производството в размер на 300лв.
юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна, редовно призована, не е депозирала
писмен отговор и не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно
призована, не се явява и не се представлява.
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е
депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на
останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВОС е образувано по предявени искове /уточнени с молба от
21.02.2020г. и от 02.12.2020г./ от ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София срещу Т. АТ. Ж., действащ
лично и със съгласието на майка си М. Т. ХР., в качеството му на наследник на А Т Ж., б.ж.
на гр.Варна, за заплащане на сумата от 88 999,27лв., частичен иск от 128 999,27лв.,
представляваща изплатено на наследниците на С С Я, починал в резултат на ПТП по вина
на А Т Ж., застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 03.04.2012г., по пътя от гр.Варна към с.Каменар,
1,5км. след табелата за край на града, срещу магазин „Куул стар“, при управление на
л.а.“Форд модел Ескорт“, с рег.№В6044 КВ, водачът А Т Ж., след употреба на алкохол, при
управление на МПС е нарушил правилата на ЗДвП за постоянен контрол над автомобила и
управление с разрешената за пътния участък скорост от 90 км/ч, в резултат на което е
предизвикал произшествието. От същото е настъпила смъртта на С С Я. Към датата на
настъпване на произшествието, горепосочения автомобил е бил застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №22111890116710.
3
Вината на водача е установена по ДП №ЗМ-116/2012г.по описа на ОД ВРВ Варна, което е
прекратено поради смъртта на извършителя.
Въз основа на подадена претенция от Н И Х, Я С С, И С С и С А Я, в качеството им
на наследници на починалия С С Я, при ищеца е образувана преписка по щета №0000-1000-
61-12-7638. По същата на наследниците са изплатени 40 000лв.
Твърди се още, че срещу застрахователното дружество са предявени и искови
претенции за заплащане на пълния размер на претендираните от наследниците на С С Я
обезщетения, както следва:
1/ С решение по г.д.№1519/2013г. на СГС и в.г.д.№3827/2015г. на АпС София е
присъдено в полза на Н И Х обезщетение в размер на 24 000лв. Въз основа на същото е
образувано изп.д.№20158760400824 за сумата от 37 510,45лв., ведно със законната лихва от
датата на ПТП. На лицето са изплатени сумите, както следва: - 24000лв. – главница;
9 201,91лв. – законна лихва за периода от 03.04.2012г. до 06.01.2016г.; 1450лв. – адвокатски
хонорар по изп.д.№824/2015г.
2/ С решение по г.д.№1526/2013г. на СГС, потвърдено с решение по в.г.д.№1641/2014
на АпС София е присъдено в полза на Я С С обезщетение в размер на 10 000лв. Въз основа
на същото е образувано изп.д.№714/2015г. за сумата от 23 743,28лв. На лицето са изплатени
сумите, както следва: - 15 000лв. – главница; 5 575,83лв. – законна лихва за периода от
03.04.2012г. до 25.11.2015г.; 1180лв. – адвокатски хонорар по изп.д.№714/2015г.
3/ С решение по г.д.№4709/2014г. на СГС в полза на С А Я е присъдено обезщетение
в размер на 40 000лв. Въз основа на същото е образувано изп.д.№20168760400399 за сумата
от 32 046,06лв. На лицето са изплатени сумите, както следва: - 20 000лв. – главница;
8 224,35лв. – законна лихва за периода от 03.04.2012г. до 15.04.2016г.; 1330лв. – адвокатски
хонорар по изп.д.№399/2016г.
Общо изплатения размер на обезщетенията е 128 999,27лв., от които се претендира
заплащане на сумата от 88 999,27лв., представляваща сбор от описаните изплатени
главници, лихви и разноски.
Излага се, че решенията по посочените дела са постановени при участието на Т А Ж.
като трето лице – помагач на ответника – застраховател. С изплащане на присъдените
обезщетения на наследниците на С С за ищеца е възникнало право на регрес от наследника
на деликвента, на основание чл.274, ал.1 от КЗ /отм./, тъй като същият е управлявал лекия
автомобил след употреба на алкохол над допустимото по закон количество.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и моли
същите да бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Т А Ж., действащ лично и със съгласието на майка си М. Т. ХР., с
писмени отговори и в съдебно заседание, чрез адв.Н., оспорва предявените искове като
4
недопустими, а в условие на евентуалност като неоснователни. Твърди, че наследодателят
му е починал мигновено след ПТП, настъпило на 03.04.2012г., към който момент регресното
право на застрахователя не е възникнало, поради което и не е наследено. Същото възниква
едва от момента на изплащане на обезщетението на пострадалите от произшествието лица.
Излага се още, че ответникът е приел по опис наследството на своя баща, като общата
стойност на същото е в размер на 20 105,13лв. В него не са включени регресните права на
застрахователя.
В условие на евентуалност, ако съдът приеме исковете за допустими, оспорва същите
като неоснователни. Прави възражение за липса на доказателства за изплащане на сумите в
полза на наследниците на С С Я. Прави възражение за погасяване по давност, на основание
чл.197 от КЗ на сумите, както следва: от 40 000лв. по цета №0000-100061-12-7368; от
37510,45лв. изплатена на Н И Х; от 23 743,28лв. изплатена на Я С С; от 31046,06лв.
изплатена на С А Я. Оспорва вината на водача, механизма на настъпване на ПТП и
качеството си на застраховано лице.
По същество претендира прекратяване на производството. В условие на евентуалност
отхвърляне на исковете, евентуално уважаването им до размер на 20 105,13лв. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и
допустимо. С осъществяване на деликта – процесното ПТП на 03.04.2012г. за деликвента е
възникнало задължение за обезщетяване на претърпените от пострадалите от
произшествието лица имуществени и неимуществени вреди, независимо от факта на
неговата смърт. С настъпване на последната задължението, като такова преминава към
неговите наследници по закон, в случая неговия син А Т Ж.. С оглед на това и установения
по делото безспорен факт на приемане от А Т Ж. на наследството на неговия баща А Ж. по
опис, по реда на чл.61 от ЗН, то същият се легитимира като негов наследник към момента на
откриване на наследството, поради което е легитимиран да отговаря по предявения иск.
Действително, регресното право на застрахователя, да иска възстановяване на
заплатените суми в изпълнение на задълженията му по сключената застраховка
„Гражданска отговорност“ възниква от момента на плащането, но задължението за
обезщетяване на вредите е резултат и е функционално обусловено от отговорността на
деликвента, възникнала в момента на осъществяване на деликта /ПТП/.
Съдът намира, че към момента на подаване на исковата молба и след оставяне на
5
производството по делото без движение, предявените искове не са били уточнени по размер,
тъй като не са били посочени сумите, предмет на претенцията. Посочените недостатъци са
отстранени с депозираната писмена молба вх.№270552/02.12.2020г. и приложената към нея
„Справка за размера на паричното вземане предявено по т.д.№119/2020г. на ВОС“ /л.241/. В
последната изрично са посочени сумите, които ищецът е заплатил на всеки един от
наследниците на С С Я, както и каква част от тях са предмет на предявените искове. С така
направените уточнения нередовностите на исковата молба са отстранени, поради което не е
необходимо предприемане на допълнителни действия.
Предявените искове са допустими, поради което жалбата следва да бъде разгледана
по същество.
Предявените искове са с правно основание с чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм/, аналогичен
на чл.500, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Предвид разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от
него факти, а именно: фактът на настъпилото ПТП, наличие на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на неимуществените вреди; причинно-следствена връзка
между ПТП, вредоносния резултат и заплащане на сумите по застрахователното
обезщетение, употребата на алкохол от водача.
В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението, респ.
правоизключващите си възражения за недължимост на претендираните лихви и разноски.
Съобразно разпоредбата на чл.274 КЗ /отм./ застрахователят по имуществена
застраховка, който е заплатил застрахователно обезщетение по същата встъпва в правата на
застрахования и може да получи заплатеното застрахователно обезщетение от виновното
лице.
Не са спорни между страните и от събраните по делото доказателства надлежно се
установяват следните обстоятелства: 1/ факта на настъпилото ПТП на 03.04.2012г. по вина
на водача А Т Ж., с л.а. „Форд Ескорт“, рег.№В6044ВК, по пътя гр.Варна – Каменар.
Управлението на автомобила от А Т Ж. с концентрация на алкохол в кръвта 3.2 промила и
при нарушаване на правилата за движение със скорост над максимално допустимата за
съответния пътен участък – около и над 112 км./ч.;
2/ настъпила смърт на водача А Т Ж. и пътуващия в автомобила С С Я;
3/ причинно следствената връзка между произшествието и смъртта на С Яов;
4/ наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с
който е настъпило произшествието, към датата на същото, за което е съставена полица
№22111890116710 при ЗК „Лев Инс“ АД;
5/ след своята смърт пострадалото лице С С Я е оставил за наследници по закон
6
лицата: С А Я /съпруга/, И С С /дъщеря/, Я С С /син/ и Н И Х /син/;
6/ последните са предявили претенции към застрахователното дружество – ищец за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която е образувана преписка по щета
№0000-1000-61-12-7368. По същата в полза на наследниците на С Яов е преведена сумата от
40 000лв.;
7/ с влезли в сила решения застрахователят ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати
обезщетения за претърпените от наследниците на С Я неимуществени вреди, както следва: -
от 15 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2012г., в полза на Я С
С, по г.д.№1526/2013г. на СГС, потвърдено с решение по в.г.д.№1641/2014г. на АпС София,
изменено с решение по к.д.№2766/2014г. на ВКС; - от 24 000лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 03.04.2012г., в полза на Низиф Исмаилов Славов, по г.д.№1519/2013г.
на СГС и в.г.д.№3827/2015г. на АпС София; - от 30 000лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.04.2012г. до окончателното й изплащане, в полза на С А Я по г.д.
№4709/2014г. на СГС и в.г.д. 3213/2015г. на АпС София.
Всички решения са постановени при участието на ответника Т. АТ. Ж., в качеството
му на трето лице – помагач на застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД.
8/ Сумата определена от застрахователя като обезщетение на наследниците на С Я в
размер на 40 000лв. е надлежно изплатена по сметка на С А Я, с платежно нареждане от
06.12.2012г. /л.29/.
9 / ответникът Т. АТ. Ж. е единствен наследник по закон /син/ на А Т Ж., поч. на
03.04.2012г. С влязло в сила на 24.01.2014г., определение по г.д.№16221/2013г. на ВРС
същият е приел наследството на баща си А Т Ж. по опис. Приетото по наследство
имущество е на стойност 20 105,13лв.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява и обстоятелството, че
сумите по постановените решения, ведно с дължимите законни лихви и разноски по
изпълнението, са преведени на правоимащите лица по образуваните изпълнителни дела, с
платежни нареждания, както следва: - на Я С С с нареждане от 17.11.2015г. в размер на: -
15 000лв. – главница; 5 575,83лв. – законна лихва за периода от 03.04.2012г. до 25.11.2015г.;
1180лв. – адвокатски хонорар по изп.д.№714/2015г.; - на Н И Х с нареждане от 29.12.2015г.
в размер на: - 24000лв. – главница; 9 201,91лв. – законна лихва за периода от 03.04.2012г. до
06.01.2016г.; 1450лв. – адвокатски хонорар по изп.д.№824/2015г.; - на С А Я с нареждане
от 08.04.2016г. в размер на: : - 20 000лв. – главница; 8 224,35лв. – законна лихва за периода
от 03.04.2012г. до 15.04.2016г.; 1330лв. – адвокатски хонорар по изп.д.№399/2016г.
Обстоятелството за извършените плащания се установява и от заключението по
допуснатата пред ВОС съдебно – счетоводна експертиза прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните по делото. От същото се установява, че
заплатените по сметка на съдебния изпълнител суми по издадените въз основа на влезлите в
7
сила решения суми са постъпили по сметка на процесуалните представители на
наследниците на С С, като извършените плащания са в общ размер на 126 088,28лв.
Спорни пред настоящата инстанция са въведените в жалбата възражения за:
погасяване по давност на претендираната сума от 40 000лв. заплатена на С А Я; липса на
доказателства за реално плащане на обезщетенията; недължимост на законната лихва за
забава върху присъдените главници; недължимост на заплатените от застрахователя суми за
разноски и адвокатско възнаграждение, тъй като въззивникът не е станал причина за
понесените от дружеството разходи за водените съдебни и изпълнителни дела и няма
качеството на застраховано лице, съобразно чл.224, ал.1 от КЗ /отм./; размерът на
заплатените суми като завишен.
Съобразно направеното уточнение на предявените претенции и сумите, които са
предмет на същите с молба от 02.12.2020г. /л.240-241/, заплатената от застрахователя сума
от 40 000лв. по сметка на С А Я не е предмет на разглеждане в производството, поради
което съдът не следва да се произнася по въведеното с жалбата възражение за погасяване на
вземането за нея по давност.
От друга страна, сумите, предмет на предявените претенции са присъдени в полза на
наследниците на С Я с влезли в сила съдебни решения, постановени при участието на
ответника Т. АТ. Ж. като трето лице – помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД. Предвид
изложеното, съдът намира, че така постановените решения са задължителни за въззивника
Тодор Ж. по отношение дължимостта и размера на присъдените обезщетения, които
възражения не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.
От приложените по делото доказателства – платежни нареждания /описани по-горе/ и
заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява по безспорен
начин факта на заплащане на присъдените с решенията на наследниците на С Я суми, по
сметка на съдебните изпълнители, които от своя страна са ги превели на правоимащите
лица.
С факта на заплащането им, за застрахователя е възникнало регресно право да иска
възстановяване на заплатеното от деликвента, респ. неговите наследници по закон, предвид
надлежно установения факт на управление на лекия автомобил от А Т Ж. след употреба на
алкохол в количество над максималното позволено по закон.
Общият размер на присъдените, заплатени и претендирани обезщетения за
претърпени от наследниците на С Я неимуществени вреди за главници е 59 000лв.
Предявеният регресен иск за възстановяването им е основателен.
По отношение дължимостта на законната лихва върху главниците за периода от
03.04.2012г. /датата на деликта/ до датата на плащането им:
Задължението на застрахователя да обезщети увредените лица и регресното му право
8
срещу делинквента възникват по силата на закона и са в непосредствена връзка.
Задължението на основание чл.274, ал.1 КЗ /отм./ е вторично – произтича от задължението
на делинквента да обезщети причинените вреди съгласно чл.45 и сл. ЗЗД, поради което и
отговорността на застрахователя покрива отговорността на прекия причинител на
увреждането. Правото на регрес на застрахователя срещу причинителя на вредата за
платените на увредените лица суми по чл.274 и чл.227 от КЗ /отм./ обхваща: - всичко
платено на увредения - в случаите по чл.226, ал.3; платените лихви за забава, съответстващи
на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване
на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на
прекия иск по чл.226, ал.1, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си
по причини, които не могат да му се вменят във вина; за размера на договореното
самоучастие в случаите по чл.226, ал.2, изречение второ.
Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на
неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 и чл.227, т.2
от КЗ /отм./ е формирана непротиворечива съдебна практика, според която:
„Застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава,
считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на
обстоятелствата по чл.224, ал.1 от КЗ, освен при наличие на причина за неизпълнение на
задължението му по чл.224, ал.1 КТ, която не може да му бъде вменена във вина. /решения
по т.д.№877/2010г. на ВКС, ІІ т.о.; т.д.№1007/2012г. на ВКС, І т.о.; т.д.№1935/2015г. на ВКС,
ІІ т.о. и др./.
Съдът намира, че в процесния случай претенцията за възстановяване на заплатените
на пострадалите лица обезщетения в размер на законната лихва върху присъдените
неимуществени вреди за периода след датата на предявяване на преките искове до датите на
плащане за всяко едно от пострадалите лица е неоснователна, тъй като са обусловени от
забавата на самия застраховател, която не предполага включването им в застрахователната
сума. Доколкото отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена
от деликтната отговорност на причинителя на вредата, то същият отговаря за вредите, за
които би отговарял делинквента, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, както и при условията, при
които би отговарял делинквента, вкл. за забавата в издължаването – обезщетение за която
забава делинквентът дължи и без покана съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3
ЗЗД. Тази забава обаче, е в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на
делинквента единствено до уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на прекия иск
срещу него за присъждане на застрахователно обезщетение на пострадалия, докато забавата
в издължаването му след този момент. Отговорността за вредите от тази забава в
издължаване на застрахователното обезщетение, явяваща се пряка и непосредствена
последица от поведението на самия застраховател за периода след уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от завеждането на пряк иск
за застрахователно обезщетение, когато не е предхождано от уведомяване на застрахователя
от застрахования, предпоставя единствено неговата, но не и на делинквента отговорност.
9
От друга страна, от доказателствата по делото се установява по безспорен начин
обстоятелството, че деликвентът А Т Ж. е починал при произшествието, за вредите от което
са изплатени обезщетенията, поради което същият обективно не е могъл да уведоми
застрахователя за настъпилото събитие.
Претенциите за присъждане на заплатените от застрахователя лихви, считано от
датата на деликта до датата на плащане на обезщетението на всяко едно от увредените лица,
предмет на предявените искове са неоснователни.
По отношение дъжимостта на разноските:
Съдът намира, че регресното право на застрахователя обхваща и разноските за
определяне и изплащане на обезщетенията. Това са обичайните разходи, необходими за
установяване механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди,
както и причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Разноските в изпълнителното
производство /такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски
възнаграждения и др./ са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете
на увредените лица, т.е. след установяване със сила на пресъдено нещо на подлежащите на
обезщетяване вреди и размера на дължимите от застрахователя обезщетения. В този смисъл
тези разноски не представляват необходими разходи за определяне на обезщетението, респ.
са извън обхвата на регресното право на застрахователя.
Предявените искове за заплащането им са неоснователни.
Общият размер на заплатените в полза на наследниците на С С Я, суми, за които е
възникнало регресно право в полза на застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД, частично предявени
в настоящото производство е 59 000лв., от които: 24 000лв. на Н И Х; 15 000лв. на Я С С и
20 000лв. на С А Я.
Вземанията, предмет на предявения иск не са погасени по давност.
Правото на застрахователя, след изплащане на обезщетението по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените имуществени и
неимуществени вреди в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, да встъпи в правата на
увредените лица до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на
обезщетението, е регламентирано с разпоредбата на чл.213 от КЗ /отм./. Основание за
встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на
законово регламентираното задължение на застрахователя за плащане на застрахователно
обезщетение на третите увредени от ПТП лица.
По въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на
застрахователя и Гаранционния фонд съществува задължителна практика, обективирана в
т.14 от ППВС №7/77г. Тези въпроси се разрешават непротиворечиво и в постановени по
чл.290 ГПК решения на ВКС - по т.д. №192/2009г., II т.о., т.д. №455/2009г., II т.о., т.д.
10
№356/2008 г., I т.о., т.д. №206/2010г., II т.о., т.д. №326/2010г., II т.о. и др. В същите е прието,
че регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с
изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече
от момента, в който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати обезщетенията на
правоимащите лица.
Най-ранното извършено плащане на наследник на пострадалия от произшествието С
С Я е на 17.11.2015г., а исковете предмет на разглеждане в настоящото производство са
предявени на 22.01.2020г., поради което към датата на образуване на производството
погасителната давност за вземанията не е изтекла.
Съобразно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗН, отговорността на наследника приел
наследството по опис се ограничава до размера на полученото наследство, респ. до
стойността която се покрива от наследственото имущество. Доколкото приемането по опис е
извършено преди предявяване на процесните искове, то и отговорността на ответника Т. АТ.
Ж. е до размера на полученото от него имущество /така и решение по т.д.№1906/2016г. на
ВКС, ІІ т.о./.
Предявеният иск е основателен до посочения размер.
Предвид основателността на главните искове, основателна се явява и акцесорната
претенция за законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивникът Т. АТ. Ж. следва да
бъде осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 150 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждание за разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК и по реда на Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260010/13.01.2021г. по т.д.№119/2020г. на ВОС в частта,
с която Т. АТ. Ж., ЕГН ********** лично и със съгласието на майка си М. Т. ХР., ЕГН
ХХХХХХХХХ в качеството му на наследник на А Т Ж., б.ж. на гр.Варна, ПОЧ. НА
03.04.2012Г. е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* гр.София, сумата от
20 105,13лв., представляваща изплатено на наследниците на С С Я, починал в резултат на
ПТП по вина на А Т Ж., застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба – 22.01.2020г. до окончателното плащане на задължението,
11
заявена като частична от сумата от 128 999,37лв.
ОСЪЖДА Т. АТ. Ж., ЕГН **********, лично и със съгласието на майка си М. Т. ХР.,
ЕГН ХХХХХХХХХ да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София, сумата от 150 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждание за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК и по реда на Наредбата
за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните
пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №260010/13.01.2021г. по т.д.№119/2020г. на ВОС в останалата му част е
влязло в законна сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12