РЕШЕНИЕ
№
237
С., 10.11.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 430 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Д.С.С., Т.А.Г. и М.А.Г.,***, са предявили срещу собствениците в
Етажна собственост на жилищна апартаментна сграда с адрес с. Б.И., Община С., ул.
„15-та“ № 15, искове за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на
етажната собственост, свикано за 15.06.2020 г. съгласно поканата за провеждане
и проведено на 16.06.2020 г. от 16,00 ч.
Ищците
твърдят, че са собственици на самостоятелни обекти в горепосочената жилищна
апартаментна сграда в режим на етажна собственост (ЕС). На 16.06.2020 г. било
проведено общо събрание (ОС) на ЕС на горепосочения адрес, на което били взети
решения по посочения в исковата молба дневен ред. Твърди се в исковата молба,
че тези решения са незаконосъобразни поради нарушения на императивни разпоредби
на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) относно свикването на
ОС, в частност – относно легитимацията на лицето, свикало ОС, начина на
обявяване на поканата и нейното съдържание, а наред с това се изтъкват и
нарушения на императивни разпоредби на ЗУЕС относно провеждане на ОС и съставяне
на протокола за провеждането му. Също така ищците претендират, че решенията на
ОС са по същество материално незаконосъобразни.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който исковете
са оспорени изцяло и е заявено становище за тяхната неоснователност. Оспорено е
твърдението на ищците, че ОС е свикано от лице, което не е легитимирано да
стори това. Изложени са съображения, че поканата за свикване на ОС като частен диспозитивен документ не може да се характеризира със
законно или незаконно съдържание. Сочи се, че протоколът за проведено ОС
отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС и съобщението за изготвянето
му е поставено на видно място в сградата в режим на ЕС. Изтъква се, че процесните решения на ОС са материално законосъобразни.
Пред съда
ищците се представляват от пълномощника им адв. С.Р., която заявява, че
поддържа исковете.
Ответникът
се представлява от упълномощения от управителя на ЕС процесуален представител –
адв. Е.М., която заявява, че поддържа становището по исковете, заявено с
отговора на исковата молба.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по
делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.
Исковете са
допустими.
Съгласно
приложените към исковата молба нотариални актове ищците се легитимират като
собственици на самостоятелни обекти в жилищна апартаментна сграда, находяща се в с. Б.И., Община С., ул. „15-та” № 15, с
идентификатор 03441.2.228.1 по КККР на с. Б.И., както следва:
Ищецът Д.С.С. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
03441.2.228.1.4, представляващ жилище, апартамент № 303 в корпус А на
посочената сграда; ищецът Т.А.Г. е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 03441.2.228.1.29, представляващ апартамент № 504 на етаж 4, вход
3 в същата сграда; ищецът М.А.Г. е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 03441.2.228.1.30, представляващ апартамент № 501 на етаж 4, вход
3 в същата сграда.
Предмет на
исковете са решения, взети от ОС на ЕС, свикано за 15.06.2020 г. съгласно
поканата за провеждане и проведено на 16.06.2020 г. от 16,00 ч. Предвид
обстоятелството, че исковете са предявени на 13.07.2020 г., тоест по-малко от
30 дни след провеждане на ОС, безспорно е, че установеният в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС преклузивен срок за предявяването им е спазен.
По
съществото на исковете съдът намира следното:
Преди
всичко следва да се отбележи, че доводите на ищците, че в сградата не
съществува етажна собственост, по отношение на която да е приложим редът за
вземане на решения съгласно ЗУЕС, освен че граничат с отричане от самите ищци
на собствената им процесуална и материална легитимация по исковете, са и по
същество неоснователни. По делото не са събрани доказателства сградата да
представлява жилищен комплекс от затворен тип, за управление на чиито общи
части да се прилага особен режим съгласно чл. 2 от ЗУЕС. От друга страна,
съгласно чл. 9 от ЗУЕС сдружението на собствениците като персонифицирана форма
на управление на ЕС, осъществявано по правилата на чл. 25 и сл. от ЗУЕС не е
задължително и доводите, че такова сдружение на собствениците в сградата не е
регистрирано, са без правно значение по делото.
На следващо
място, щом като на 13.07.2020 г. ищците са предявили искове за отмяна на
решенията на ОС на ЕС, проведено на 16.06.2020 г. и са приложили към исковата
молба препис от протокола от така проведеното ОС, то най-късно към датата на
предявяване на иска те са били уведомени за съдържанието на този протокол,
предоставен им от други етажни собственици и това е видно и от съдържанието на
електронната кореспонденция на л. 126-127 от делото. От нито едно от
доказателствата по делото обаче не може да се направи извод, че в едномесечния
срок по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, който в случая тече от узнаването на протокола, ищците
са оспорили съдържанието му по надлежния ред, а именно – пред управителя на ЕС.
За надлежното заявяване на оспорването на съдържанието на протокола е без
правно значение дали ищците считат избрания на това ОС управител на ЕС за
законно избран – разпоредбата на закона изисква те да отправят оспорването до
него, а в конкретния случай не са сторили това. От друга страна, изявлението на
ищците в исковата молба, че с предявяването й те оспорват съдържанието на
протокола пред съда също е без правно значение, защото компетентен да се
произнесе по оспорването на протокола е управителят на ЕС, а до него (както
вече се посочи) такова искане ищците не са отправили. Ето защо съдът приема, че
с изтичане на едномесечен срок от узнаване на протокола от ищците, в който те
не са го оспорили надлежно, съдържанието му е стабилизирано и той достоверно
отразява взетите решения, а именно:
По т. 1
от дневния ред:
„Приема доклада на управителя на ЕС за периода м.
юли 2019 г. – м. юни 2020 г. и го освобождава от отговорност“;
По т. 2
от дневния ред:
„ОС приема Бюджет на етажната собственост за
периода 16.07.2020 – 15.07.2021 г. е общо в размер 125000 /сто двадесет и пет
хиляди/ лева, разпределен както следва:
РАЗХОДИ: 125000 лв. включващи разходите по
поддържане на общите части, консумативните разходи и вноските във фонд „Ремонт
и обновяване“;
ПРИХОДИ: Приходите се формират от вноски на
собствениците и обитателите.
Определя размера на вноските по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за периода на 10 евро с вкл. ДДС на кв. м. от общата застроена площ на
всеки обект, която включва ЗП на обекта и площта на припадащите се общи части
към него;
Определя срок за внасяне на паричните вноски по
чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС от собствениците: първа вноска – 50 % от дължимата сума –
в срок от 15 юли 2020 г. до 15 август 2020 г.; втора вноска – 50 % от дължимата
сума – в срок от 15 февруари 2021 г. до 15 март 2021 г.“;
По т. 3
от дневния ред:
„Избира за управител на ЕС г-н С.Х.Д. с мандат от
2 години“.
По т. 4
от дневния ред – „Разни“ – ОС не е взело решения, поради което съдът не дължи произнасяне
по тази точка.
Общото
събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти в жилищната апартаментна
сграда, находяща се в с. Б.И., Община С., ул. „15-та“
№ 15, на което са взети процесните решения, е свикано
в съответствие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС.
Това ОС е
свикано с писмена покана, в която се сочи да изхожда от С.Д.– управител на
етажната собственост. В съответствие с чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС в поканата са
посочени дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на
провеждането му. Неразделна част от поканата е протокол, удостоверяващ съгласно
чл. 13, ал. 1, изр. второ от ЗУЕС датата и часа (07.06.2020 г., 12,00 ч.) на
поставянето й на две видни и общодостъпни места в сградата в режим на ЕС, а
именно: на входа на сградата – на входната врата и на рецепцията. Посочено е в
протокола, че поканата е поставена на тези места от С.Д., който е удостоверил
това с подписа си. Обстоятелството, че това е лицето, сочено в поканата като
лице, свикващо ОС и че протоколът е неразделна част от поканата, обосновават
еднозначен извод, че с подписа на протокола той е удостоверил и своето авторство
на поканата, посочено в нея, което всъщност не е и оспорено от ищците нито в
исковата молба, нито в последващата им молба-становище,
постъпило в съда на 07.12.2020 г. (л. 121 и сл. от делото).
Възраженията
на ищците са от съвсем различно естество – че С.Д. не е бил легитимиран да
свика ОС като управител на ЕС, тъй като е бил избран за такъв на ОС, проведено
на 13.06.2018 г., чийто решения са били отменени на основание чл. 42, вр. чл. 40 от ЗУЕС с решение по гр. д. № 714/2018 г. на РС
– С., потвърдено с решение от 21.12.2020 г. по гр. д. № 650/2020 г. на СОС.
Тези
възражения са неоснователни. Не е спорно между страните, че съдебното решение
по гр. д. № 714/2018 г. на РС – С., с което са отменени решенията на ОС,
проведено на 13.06.2018 г., сред които и това за избор на С.Д.за управител на
ЕС, е влязло в сила едва с потвърждаването му с решението на СОС на 21.12.2020
г. (вж. разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК) и няма данни първоинстанционният или въззивният
съд да е спрял изпълнението на оспорените решения по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС. Поради това към датата на свикване на ОС с покана, поставена на местата
по чл. 13, ал. 1, изр. първо от ЗУЕС на 07.06.2020 г., а и към датата на
провеждане на ОС на 16.06.2020 г. С.Д. е бил управител на ЕС и в това си
качество той надлежно е свикал ОС на ЕС.
Наред с
това, не се установява който и да е от ищците в съответствие с чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС писмено да е уведомил управителя на ЕС, че поради това, че не ползва
собствения си самостоятелен обект в сградата или че ще отсъства повече от 30
дни, желае поканата за свикване на ОС да му бъде изпратена на посочени от него
електронна поща и адрес в страната или да бъде уведомяван за поканата по
телефона на посочен от него телефонен номер. Освен, че в исковата молба ищците
не са изложили възражения за неспазване на такъв ред за уведомяването им
съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС, поради което подобни възражения в писмената им
молба-становище от 07.12.2020 г. са преклудирани,
следва да се отбележи, че и разгледани по същество тези възражения са
неоснователни. Единственото изявление на ищеца Д.С. в тази насока, за което при
това не може да се приеме, че е отправено в необходимата писмена форма, а
представлява електронно писмо, отправено по електронна поща, е от 30.06.2018 г.
(л. 137 – 138 от делото) и без да е необходимо да бъде пресъздавано дословно,
от съдържанието му следва, че този ищец е уведомил (евентуално) управителя на
ЕС, че през 2018 г. той и семейството му ще пребивават в имота по-малко от 30
дни, което свързва със съвсем други обстоятелства – относно ремонт на фасадата и
покрива на жилището си в
сградата. От съдържанието на това изявление изобщо не може да се приеме, че
този ищец е изявил воля да бъде уведомяван на конкретни посочени от него
електронен адрес, адрес в страната или телефонен номер за свикване на ОС на ЕС,
провеждано през 2020 г. Такива изявления изобщо липсват от останалите ищци.
Поради това и в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС ищците се считат уведомени
за свикване на ОС по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС – с поставяне на покана на
видно място в сградата в режим на ЕС.
В
съответствие с чл. 13, ал. 1, изр. трето от ЗУЕС обявената в поканата дата на
свиканото ОС на ЕС – 15.06.2020 г. (понеделник) е осмият ден от поставянето на
поканата на 07.06.2020 г.
Общото
събрание е проведено в хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС на 16.06.2020 г.
(вторник) в часа и на мястото, посочени в поканата за свикване на ОС – 16,00 ч.
в зоната на рецепцията. Посочено е в протокола, а и не е спорно по делото, че на
обявените в поканата дата и час за провеждане на ОС – 15.06.2020 г., 16,00 ч.
не са присъствали лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на
сто идеални части от общите части на ЕС, а в 17,00 ч. на 15.06.2020 г. на
събранието не са били представени поне 33 на сто идеални части от общите части
на ЕС. Затова на 16.06.2020 г. от 16,00 ч., когато също не са присъствали лично
или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от
общите части на ЕС, то е проведено по предварително обявения дневен ред и на
основание чл. 15, ал. 3, изр. второ от ЗУЕС се счита законно, колкото и идеални части от общите части на ЕС да са
представени.
Именно с
оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 3, изр. второ от ЗУЕС възраженията на ищците
за ненадлежно представителство на част от останалите собственици на
самостоятелни обекти в сградата, посочени в протокола за провеждането му като
представлявани от пълномощници, са изцяло неотносими към предмета на доказване по делото.
При
провеждане на ОС на ЕС в хипотезата на чл. 15, ал. 3, изр. второ от ЗУЕС
каквито и евентуални недостатъци на пълномощните на представляваните
собственици да се релевират в настоящото производство
(неавтентичност на пълномощното, липса на дата на пълномощното, респ. нейна
недостоверност, неотносимост на учредената с него
представителна власт за конкретното ОС), тези недостатъци биха могли да доведат
единствено до изключване на тези собственици от надлежно представляваните на ОС
лица, но това не би се отразило на кворума за провеждане на ОС, тъй като,
необходимо е отново да се подчертае, това събрание се счита за законно, колкото
и идеални части от общите части на етажната собственост да са представени –
разпоредбата на чл. 15, ал. 3, изр. второ от ЗУЕС очевидно има предвид
надлежното представителство. Така дори само един собственик на самостоятелен
обект в сградата, притежаващ идеални части от общите й части, да участва
надлежно в ОС на ЕС, събранието е законно. В случая двама такива собственици са
участвали в ОС надлежно и не по силата на упълномощаване: Ч.С., за който не е
спорно, че е собственик на апартамент № 320 – лично и „С.П.М.“ ЕООД, ЕИК *********, за което не е спорно,
че е собственик на ап. 112 и ап. 218 във вх. В и на снек-бар
и кухня – чрез С.Х.Д., за когото от справка в Търговския регистър се
установява, че към 16.06.2020 г. е бил и е понастоящем едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството.
В
хипотезата на чл. 15, ал. 3, изр. второ от ЗУЕС присъствието на Ч.С. и С.Д. е
напълно достатъчно да формира кворум за провеждане на събранието дори и
останалите присъстващи да бъдат изключени от кворума поради евентуално
ненадлежно представителство. И двамата посочени участници в ОС са гласували
„за“ всяко от решенията по т. 1-3 от дневния ред. От друга страна, ако се
приеме, че всички останали собственици на самостоятелни обекти в сградата, за
които с отговора на исковата молба са представени копия от пълномощни, са
ненадлежно представлявани и не следва да участват в кворума за провеждане на
събранието, то те не би следвало да бъдат включвани и в кръга на собствениците
при преценка относно формиране на мнозинство от кворума за вземане на всяко от
решенията. Ето защо и при положение, че единствените непредставлявани по
пълномощие собственици на самостоятелни обекти в сградата (горепосочените
физическо лице и юридическо лице – чрез управителя му), са гласували „За“ всяко
от решенията, а и дори да се приеме, че останалите представлявани по пълномощие
на събранието собственици са ненадлежно представлявани и гласовете на пълномощниците им (впрочем също „За“ всяко от решенията) не
следва да се вземат предвид, то не може да се постави въпрос за липса на
мнозинство при вземане на съответното решение, а напротив – всяко от решенията
е взето единодушно.
Начинът на
гласуването на Ч.С. и С.Д. при вземане на всяко от тези решения е отразен в
лист за гласуване – неразделна част от протокола – в съответствие с чл. 16, ал.
5 от ЗУЕС. Изискването на тази разпоредба протоколът да съдържа подписи на
участниците, удостоверяващи начинът на гласуването им не следва да се тълкува
буквално в смисъл подписите да се съдържат на хартиения носител на протокола,
тъй като много често това е обективно невъзможно. Достатъчно е, както в
конкретния случай, начинът на гласуване и подписите на участниците да се обективират в отделен документ (лист за гласуване на л.
56-57 от делото), от който еднозначно и недвусмислено се установява, че
удостоверява тези обстоятелства за проведеното ОС на ЕС на 16.06.2020 г.
Относно
материалната законосъобразност на взетите решения:
Видно е от съдържанието
на протокола, че в съответствие с чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС управителят на ЕС е
представил на присъстващите писмен доклад с приложения (приложени и към
отговора на исковата молба) за дейността му като управител през периода м. юли
2019 г. – м. юни 2020 г. Решението на ОС по т. 1 от дневния ред, с което
докладът е приет и управителят е освободен от отговорност, съответства на
разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗУЕС, взето е единодушно и съдът няма компетентност да
преценява целесъобразността на това решение. Ето защо това решение е
законосъобразно и при липсата на основания за неговата отмяна искът за отмяната
му следва да бъде отхвърлен и то следва да бъде оставено в сила.
С решение
по т. 2 от дневния ред ОС е приело бюджет на ЕС за периода 16.07.2020 г. –
15.07.2021 г. общо в размер 125000 лв. Дори да се приеме, че включването на
вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ в разходната част на бюджета се дължи
на терминологична непрецизност, а се има предвид извършване на разходи със
средства от този фонд по реда на чл. 50, ал. 4 и 5 от ЗУЕС, то би следвало
планираната сума на тези разходи да бъде обособена, а такова обособяване
липсва. Тъй като фонд „Ремонт и обновяване“ е специален и създаването му е
задължително съгласно закона, следва и в приходната част на бюджета подлежащите
на набиране във фонда средства от вноски да бъдат обособени, а и такова обособяване
липсва. То е още по-необходимо, тъй като съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС
средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер,
определен с решение на ОС съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на ЕС. Съгласно закона само тези вноски се формират съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части, докато в процесното
решение вноските по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС са определени на тази база, без да се
държи сметка, че последните са предназначени да покриват разходи за управление
и поддържане на общите части, а съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС тези разходи се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Казано
иначе, ако се приеме, че съгласно процесното решение приходите по бюджета на ЕС
се предвижда да се формират единствено от вноски на собствениците и обитателите
и че размерът на тези вноски е определен на база общата застроена площ на всеки
обект, включваща застроената площ на обекта и площта на припадащите се общи
части към него, то това е незаконосъобразно, защото тези вноски ще покриват и
разходи за управление и поддържане на общите части, чието разпределение
действително също може да бъде извършено чрез определяне на вноски (такива по
чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС), но техният размер не следва да зависи от дела на
етажния собственик в общите части на сградата, а от други обстоятелства,
визирани в чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. По тези съображения решението по т. 2 от
протокола от проведеното ОС на ЕС следва да бъде отменено в неговата цялост.
С решение
по т. 3 от дневния ред ОС е избрало за управител на ЕС С.Х.Д. с мандат 2
години. Както вече се посочи, видно е от справка в Търговския регистър, че към
датата на провеждане на ОС, а и понастоящем същият е едноличен собственик на
капитала и управител на „С.П.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Б.“
№ 29, вх. Б, ет. 1. Безспорно е, че това дружество е собственик на
самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС. Ето защо изборът на С.Д.за
управител на ЕС е извършен в съответствие с чл. 19, ал. 5, изр. второ от ЗУЕС,
доколкото с оглед спецификата на вида дружество – собственик на самостоятелни
обекти, а именно ЕООД, чийто управител е С.Д., не е необходим формален акт,
изхождащ от дружеството, който да посочва Д. като кандидат за избора му за
управител на ЕС, още повече, че в протокола е отразено, че същият се е съгласил
да бъде управител на ЕС. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗУЕС е допустимо мандатът на
управителя на ЕС да бъде 2 години. Решението за избора на С.Д. за управител на
ЕС е взето единодушно, а законът не предвижда, че при гласуването кандидатът за
управител не следва да участва. Ето защо решението е законосъобразно и при
липсата на основания за неговата отмяна, искът за отмяната му следва да бъде
отхвърлен и то следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на делото разноските в производството следва да останат в тежест на
страните така, както са ги сторили.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за
управление на етажната собственост (ЗУЕС), по исковете с правно основание чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС, предявени от Д.С.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, Т.А.Г., ЕГН **********,*** и М.А.Г., ЕГН **********,***,
срещу собствениците в Етажна
собственост на жилищна апартаментна сграда с адрес с. Б.И., Община С., ул. „15-та“
№ 15, представлявани от управителя на етажната собственост С.Х.Д., РЕШЕНИЕТО,
взето по т. 2 от дневния ред на Общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 03441.2.228.1 по
КККР на с. Б.И. с адрес с. Б.И., Община С., ул. „15-та“ № 15, проведено на
16.06.2020 г. в с. Б.И., ул. „15-та“ № 15, с което:
„ОС приема Бюджет на етажната собственост за
периода 16.07.2020 – 15.07.2021 г. е общо в размер 125000 /сто двадесет и пет
хиляди/ лева, разпределен както следва:
РАЗХОДИ: 125000 лв. включващи разходите по
поддържане на общите части, консумативните разходи и вноските във фонд „Ремонт
и обновяване“;
ПРИХОДИ: Приходите се формират от вноски на
собствениците и обитателите.
Определя размера на вноските по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за периода на 10 евро с вкл. ДДС на кв. м. от общата застроена площ на
всеки обект, която включва ЗП на обекта и площта на припадащите се общи части
към него;
Определя срок за внасяне на паричните вноски по
чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС от собствениците: първа вноска – 50 % от дължимата сума –
в срок от 15 юли 2020 г. до 15 август 2020 г.; втора вноска – 50 % от дължимата
сума – в срок от 15 февруари 2021 г. до 15 март 2021 г.“.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Т.А.Г., ЕГН **********,*** и М.А.Г., ЕГН
**********,***, срещу собствениците
в Етажна собственост на жилищна апартаментна сграда с адрес с. Б.И., Община С.,
ул. „15-та“ № 15, представлявани от управителя на етажната собственост С.Х.Д.,
искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на РЕШЕНИЯТА, взети
по т. 1 и т. 3 от дневния ред на Общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор
03441.2.228.1 по КККР на с. Б.И. с адрес с. Б.И., Община С., ул. „15-та“ № 15,
проведено на 16.06.2020 г. в с. Б.И., ул. „15-та“ № 15, както следва: по т. 1
от дневния ред - „Приема доклада на
управителя на ЕС за периода м. юли 2019 г. – м. юни 2020 г. и го освобождава от
отговорност“ и по т. 3 от дневния ред - „Избира
за управител на ЕС г-н С.Х.Д. с мандат от 2 години“, като на основание чл.
42, ал. 2 от ЗУЕС ОСТАВЯ В СИЛА тези
решения.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в
двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: