РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 30.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря
Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13430 по описа
за 2016 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.И.К.
и Я.А.К., с която срещу П.на Р.Б.са предявени
искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищците поддържат твърдения, че спрямо тях било незаконосъобразно повдигнато
и поддържано обвинение /по досъдебно производство № ЗМ 2210/2007 г. по описа на
06 РПУ-СДП, гр.София, пр.пр. №11102/2007 г. по описа
на СРП /за извършено престъпление по чл.142, ал. 4, във вр.
с ал.1 от НК.
Излагат фактически твърдения, че на 04.12.2007 г. А.И.К. бил привлечен в
качеството на обвиняем, в това че за времето от 09.30 часа на 11.12.2002 г. до
20.00 часа на 20.12.2002 г. в къща с дворно пространство, находяща
се в гр.София, вилна зона „******** в съучастие като съизвършител
с Я.К. и С.С., противозаконно лишили от свобода Л.Д.А.-
заварили метални платна с височина около 2 метра на дворната и гаражната врата,
както и по оградата от източната страна на имота и лишаването от свобода е
продължило повече от две денонощия /девет денонощия и единадесет часа/ -
престъпление по чл. 142а, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 в вр. с ал. 1
от НК, и за това че на 04.12.2007 год. за времето от 09.30 часа на 11.12.2002
год. до 20.00 часа на 20.12.2002 год. в къща с дворно пространство, находяща се в гр. София, вилна зона „Симеоново -
Драгалевци”- 2 част кв.60, ул. „415” №3 в съучастие като съизвършител
с Я.К. и С.С., противозаконно лишили от свобода Т.К.Г.-
заварили метални платна с височина около 2 метра на дворната и гаражната врата,
както и по оградата от източната страна на имота и лишаването от свобода е
продължило повече от две денонощия /девет денонощия и единадесет часа/-
престъпление по чл. 142 а, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, в вр. с ал. 1
от НК.
По твърдения, на същата дата по същите обвинения в качеството на обвиняем
бил привлечен и Я.А.К..
По внесения обвинителен акт в съда било образувано НОХД № 8172/2009 г. по
описа на СРС. На 13.07.2012 г. била постановена присъда от СРП, с която двамата
ищци /обвиняеми в производството/ били признати за невиновни. С решение №
709/18.06.2015 г. на СГС /след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС по
КНОХД № 263/2014 г./ била потвърдена постановената от СРС оправдателна присъда.
Поддържат твърдения, че в резултат на тези незаконни действия на П.са
претърпели множество неимуществени вреди, изразяващи се в преживени тежки
душевни болки и морални страдания, които се явяват пряка и непосредствена
последица, както от незаконно повдигнатото им обвинение, така и от
неаргументираното им предаване на съд и поддържане на обвинението. Излагат
подробни правни и фактически доводи за това.
Ищците твърдят, че ответникът П.на Р.Б.следва да отговаря имуществено за
повдигнатото им обвинение и претендират
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, както следва: 35000.00 лв.
за А.И.К. и 30000.00 лв. за Я.А.К.. Претендират законната лихва върху търсените
обезщетения от 18.06.2015 г. /дата на влизане в сила на оправдателната присъда/
до окончателно погасяване на задължението.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът П.на Р.Б.изразява
следното становище: Оспорва по основание и размер претенциите. Прави
възражение, че същите са завишени по размер; не са съответни на
продължителността на наказателното производство и на извършените по него
процесуално-следствени действия без налагане на мярка за неотклонение и други
мерки за процесуална принуда; липсват доказателства за действително претърпени
неимуществени вреди от посочения характер в резултат на незаконното обвинение.
Поддържа твърдения, че П.на Р.Б.не е разгласявала обвинението и не следва
да бъде ангажираната отговорността й за това. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на пострадалите ищци с твърдения за
извършени неправомерни действия, изразяващи се в заваряване на метални платна
на дворната и гаражна врата и изграждане на ограда от източната страна на
имота. Всичко това довело, според ответника до влошаване на съседските
отношения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение
в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на
изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от
наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице,
причинило с поведението си вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната
отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от
виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на
обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
С разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда, при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В хода на производството безспорно се установи, че спрямо ищците са били повдигнати обвинения за извършени престъпни
деяния по чл.142 а, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, в вр. с ал. 1 от НК.
Установи се, че по внесен обвинителен акт е било
образувано НОХД № 8172/2009 г. по описа на СРС, НО, 106 с-в. С влязло в сила на
18.06.2015 г. решение № 709/18.06.2015 г. на СГС по ВНОХД № 1873/2014 г. по
описа на СГС, НО, била потвърдена постановената от СРС на 13.07.2012 г. присъда, с която подсъдимите А.И.К.
и Я.А.К. били признати за невиновни
за извършване на описаните престъпни деяния.
Поради това, съдът намира че са налице предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника П.на Република България.
В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени
доказателства фактическите твърдения на ищците, че са били
привлечени като обвиняеми за престъпно деяние, за извършването на които са били
оправдани впоследствие от съда.
Чрез показанията на свидетеля А. В.Т.се
установява, че през времето, в което срещу Я.К. било провеждано наказателното
производство е настъпила промяна в поведението му – започнал да се отдръпва от
обичайните до този момент срещи и разредил контактите си с него; споделил за
проблемите си във връзка с обвинението; станал по-нервен и открито показвал, че
нещо го тормози по повод образуваното производство. За тази промяна в поведението
свързана с воденото наказателно производство свидетелят Т.научил и от неговата
съпруга. Разбрал, че Я.К. се чувства притеснен и преживява като неправедливо
обвинението. В началото на 2017 г., когато всичко приключило отново започнал да
възвръща предишния си характер – започнал да споделя за своите мечти и планове свързани
със заминаване. Споделил открито, че тези проблеми са минало и продължава
напред.
Чрез показанията на свидетеля С.Т.П./актьор/ се установява, че А.К. е
режиьор и проведеното наказателно производство се отразило по отрицателен начин
на неговото поведение, отношения с близки и работа. Свидетелят сочи, че в този
период /на провежданото наказателно производство/ А.К. не успял да режисира
една българска пиеса, защото не могъл да се справи психически по време, в които
срещу него се водело наказателното производство. Споделил за своите тревоги,
притеснения, несигурност. Изглеждал затворен, мълчалив, загрижен. Първоначално,
според свидетеля, била постановена осъдителна присъда срещу него, което научил
лично от А.К.. Установява, че е наблюдавал и промяна в отношенията на А.К. с
приятели, тъй като преди това непрекъснато се шегувал и разказвал вицове при
общи срещи. След като тези проблеми приключили по благоприятен за А. начин, той
създал и пиеса, в която засегнал точно тази тема /предмет на наказателното
производство/. Според свидетеля П.постепенно А.К. се променил и започнал да
възстановява себе си, като възвръщал предишното си поведение.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената
задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера,
след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си съдилищата трябва
да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на
неимуществените вреди- конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр.
98/2012 г.) е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че съдът определя
размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на
всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане
на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищците беше да установят претърпените от тях болки и страдания от незаконното им обвинение в извършване на престъпно деяние, за
което са били оправдани, чрез пълно и главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението, за това че обвиненията
за тежки по
своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин на живот,
влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване
се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е
осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между
незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е
признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед
общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В същите е посочено, че размерът
на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като
от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, както и моралните му страдания,
изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
По отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното
обвинение срещу А.И.К. и Я.А.К. е продължило 7 години шест месеца и четиринадесет дни, в
който период е било необходимо ищците да организират защитата си, като осигурят
явяването си пред органите на досъдебното производство и съда. В проведеното
наказателно производство спрямо обвиняемите не се установи да е била взета мярка
за неотклонение и да са били предприети други рестриктивни мерки, с които да са
били ограничени техни права.
От своя страна в субективно отношение се установи, че и двамата ищци
са понесли във връзка с неоснователните обвинения морални вреди изразили се в
тревоги, притеснения, грижи, свързани с участие в процесуални действия при
разглеждане на делото /в досъдебна и съдебна фаза/; негативни емоции и
притеснения от
обвиненията и това което предстои след приключване на производството; нарушения
в социалното общуване, тъй като ограничили своите срещи с близки; негативно
отражение върху личен живот и професионално развитие.
Чрез събраните в производството гласни доказателства – показанията на
свидетеля А. В.Т.се установи негативното отражение на водените наказателни
производства спрямо личността на ищеца Я.К.. Установи се, че на същия са били
причинени стрес, неудобства, ограничения и притеснения. Неоснователното
обвинение променило в негативен аспект личността на ищеца Я.К., неговото
социално общуване и семейни отношения.
От своя страна, чрез събраните в производството гласни доказателства –
показанията на свидетеля Станислав П.се установи негативното отражение на
водените наказателни производства спрямо личността на ищеца А.К.. Установи се,
че на същия са били причинени стрес, неудобства, ограничения, притеснения, нарушения
в професията, както и в социалното общуване. Неоснователното обвинение
променило в негативен аспект личността на ищеца А.К..
При определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази тежестта и характера на повдигнатото обвинение срещу двамата ищци – в
извършване на тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от ДР на НК, тъй като
предвиденото в закона наказание за извършването му е лишаване от свобода от три
до десет години – чл.142а, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК
/ред., ДВ, бр.62/1997 г./. Съдът съобрази характера на повдигнатото обвинение –
квалифициран състав на престъпление от общ характер - противозаконно лишаване
от свобода, като е предвидено деянието да е извършено по начин, мъчителен
или опасен за здравето на пострадалия. Съдът съобрази, като обуславящ
по-висок размер на обезщетение продължителността на воденото срещу ищците
наказателно производство - 7 години шест месеца и четиринадесет дни,
като същевременно отчете като обуславящ по-нисък размер липсата на наложена
мярка за неотклонение и други рестриктивни мерки в проведеното производство.
За определяне на обезщетението, съдът съобрази установените промени в
субективно отношение във връзка с отражението на воденото наказателно
производство спрямо личността на ищеца А.К. и спрямо личността на ищеца Я.К..
Поради това, съдът съобрази, че ищецът А.К. е мъж в зряла възраст с
изградени социални контакти и авторитет, както и неговото социално и обществено
положение – известен режисьор, драматург и педагог,
чийто постановки се играят в театри не само в Република България, личност
известна на широката публика със своя професионализъм.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 15000.00 лв.,
което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди,
търпени от ищеца А.К. като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 35000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан. Според настоящият състав размерът на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
От своя страна, чрез събраните в производството гласни доказателства –
показанията на свидетеля А. Т.се установи негативното отражение на водените
наказателни производства спрямо личността на ищеца Я.К.. Установи се, че на
същия са били причинени стрес, неудобства, ограничения, притеснения, нарушения
в социалното общуване, нарушения в
семейните му отношения. Неоснователното обвинение променило в негативен аспект
личността на ищеца Я.К., като това несъмнено се отразило и на неговото
семейство и отношенията му с близки и приятели.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца Я.К. неимуществени вреди сумата 8000.00 лв.,
което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди,
търпени от ищеца Я.К. като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 30000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан. Според настоящият състав размерът на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР №3/22.04.2005
г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК, върху
присъдените обезщетения се дължи законна лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 18.06.2015 г. до окончателно погасяване на
задълженията.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените разноски за държавна
такса в размер на 20.00 лв. /по 10.00 лв. за всеки от ищците/.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на А.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, действащ
чрез адв.П.П. ***, офис 30,
сумата от 15000.00 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, неудобства;
накърняване на авторитет; негативно отражение върху социално общуване и
професионално развитие, всичките вреди претърпени от незаконно обвинение водено
в периода от 04.12.2007 г. до 18.06.2015 г. по досъдебно производство
/дознание/ № ЗМ-2210/07 г. по описа на 06 РПУ на СДП, пр.пр.№
11102/2007 г. по описа на СРП и съдебно производство по НОХД №
8172/2009 г. по описа на СРС, НО, 106 с-в, по
което е оправдан с влязло в сила на 18.06.2015 г. решение № 709/18.06.2015 г.
на СГС по ВНОХД № 1873/2014 г. по описа на СГС, НО, с което е потвърдена
постановената от СРС по НОХД № 8172/2009 г. по описа на СРС, НО, 106 с-в на 13.07.2012 г.
присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2015 г.
/датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 15000,00
лв. до пълния предявен размер от 35000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на Я.А.К., ЕГН **********, с адрес *** *****,
действащ чрез адв.П.П. ***,
офис 30, сумата от 8000.00 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, неудобства;
негативно отражение върху социално общуване и семейни отношения, всичките вреди
претърпени от незаконно обвинение водено в периода от 04.12.2007 г. до
18.06.2015 г. по досъдебно производство /дознание/ № ЗМ-2210/07 г. по описа на
06 РПУ на СДП, пр.пр.№ 11102/2007 г. по описа на СРП
и съдебно производство по НОХД № 8172/2009 г. по описа на СРС, НО, 106 с-в, по което е оправдан с влязло
в сила на 18.06.2015 г. решение № 709/18.06.2015 г. на СГС по ВНОХД № 1873/2014
г. по описа на СГС, НО, с което е потвърдена постановената от СРС по НОХД № 8172/2009 г. по описа на СРС, НО, 106 с-в на
13.07.2012 г. присъда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2015
г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 8000,00
лв. до пълния предявен размер от 30000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на А.И.К., ЕГН **********,
с адрес ***, действащ чрез адв.П.П.
***, офис 30, сумата от 10.00 лв.-разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на Я.А.К., ЕГН **********,
с адрес *** *****, действащ чрез адв.П.П. ***, офис 30, сумата от 10.00 лв.-разноски за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: