Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./26.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12342/2020 г.
Производството
по делото е образувано по предявен от И.В.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу
„Х.А.Р.А.Б.“ ООД, /с предишно наименование „Х.-А.-А.-А.“
ООД/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнително дело
№ 11544/2018 г. по описа на ЧСИ с рег. № 931, с район на действие Окръжен съд,
град Шумен относно вземания, посочени в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д. № 9831/2013 г. по описа на Районен съд, град Варна в полза
на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Х.-А.-А.-А.“ ООД/, както следва: 7175,04 евро, представляваща
дължима главница ведно със законната лихва считано от 01.07.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 811,32 лева, представляващи
разноски в заповедното производство, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
депозираната искова молба:
Ответникът депозира заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, което уважено и е издадена заповед по
ч.гр.д. № 9831/2013 г. по описа на Районен съд, град Варна и издаден
изпълнителен лист за сумите както следва: 7175,04
евро, представляваща дължима главница ведно със законната лихва считано от
01.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 811,32 лева,
представляващи разноски в заповедното производство. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 10590/2013 г. по описа на
ЧСИ с рег. № 841 и район на действие Софийски градски съд, което в последствие
е изпратено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ с рег. № 931 и
район на действие Окръжен съд – Шумен, където е заведено под № 11544/2018 г.
Счита, че възможността взискателя да събира вземането
си от доверителя е погасено по давност. Изпълнителното производство е
образувано на 10.10.2013 г., а ПДИ е връчена на
28.11.2014 г. Ищцата депозира възражение по реда на чл. 414 ГПК и в резултат на
това е предявена установителна искова претенция като
същата е уважена с постановеното решение от 23.07.2015 г. Едва на 07.09.2017 г.
е депозирана молба за възобновяване на спряното изпълнително производство.
Заявява, че на 23.07.2017 г. изпълнителното производство е прекратено по силата
на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Посочва, че по същото се
извършват изпълнителни действия по възбрани и запори, както и опис на недвижими
имоти. С изтичането на още три години, а именно на 23.09.2020 г. възможността
ответното дружество да събира вземането по принудителен ред е погасена по
давност. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор от страна на ответника. В първото по делото заседание, с
изрично депозирана молба оспорва исковата претенция като неоснователна, тъй
като след възобновяване на делото са извършени множество изпълнителни действия,
водещи до прекъсване на давността, поради което принудителното изпълнение не е
погасено по давност. Моли исковата претенция да се отхвърли като неоснователна
и недоказана. Претендира присъждането и сторените в производството разноски.
С оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 439 ГПК посочва, че длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 9831/2013 г. по
описа на Районен съд – град Варна се установява, че е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК въз основа на представен запис на заповед. С
последната длъжникът И.В.М. е осъдена да заплати на „Х.-А.-А.-А.“
ООД сумата от 7175,04 евро, представляваща дължима главница по запис на заповед
с джиро, издаден на 10.06.2008 г. ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.07.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 280,66 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от
530,66 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По
горепосоченото частно гражданско дело е депозирано възражение по реда на чл.
414 ГПК на 28.11.2013 г. Същото е в срок, предвид обстоятелството, че ПДИ ведно
с издадената заповед за изпълнение е връчена на 28.11.2013 г. В срока по чл.
415 ГПК е предявен иск за установяване съществуване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 422 ГПК.
С влязлото в
сила решение по гр.д. № 2676/2014 г. по описа на Районен съд – град Варна е
прието за установено, на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК и чл.86 ЗЗД в отношенията между ищеца „Х.-А.-А.-А.”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, със законни представители П.Ш.и Т.Б., от една страна
и ответника И.В.М.
ЕГН **********,***, от
друга, че към момента на издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК № 5750/04.07.2013 г., издадена по ч.гр.д.
№ 9831/2013г. по описа на ВРС В ПОЛЗА НА
ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в размер
на сумата от 7 175.04 евро, произтичащо от
Запис на заповед, издаден на 10.06.2008г, обезпечаващ договор за финансов
лизинг №*********/10.06.2008г., ведно със законната лихва,
считано от датата подаване на заявлението в съда - 03.07.2013г. до окончателното й изплащане. Ответникът – И.В.М. е осъдена да
заплати сумата от 811.32 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат
в заповедното производство по ч.гр.д.9831/2013г. на
ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 1521.85 лева,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски под формата на заплатена държавна такса, депозит за вещо
лице и възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат
при настоящото разглеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Горепосоченото съдебно решение е потвърдено с постановеното решение №
631/23.07.2015 г. по описа на Окръжен съд – град Варна като ответникът И.В.М. е
осъдена да заплати и сумата от 1141,20 лева, представляващи направени пред въззивната инстанция разноски.
С депозирана молба от 10.10.2013
г. „Х.-А.-А.-А.“ ООД, ЕИК ********* е поискано от
частен съдебен изпълнител Н.М.да образува изпълнително дело спрямо И.М. като е
поискано и предприемане на изпълнителни действия сред които и запор на банкови
сметки с цел принудително събиране на вземането. С разпореждане от 10.10.2013 г. е образувано изпълнително дело като с последващи актове от 18.11.2013 г. е наложен запор на
банковите сметки на длъжника и възбрана върху недвижим имот, находящ се в град Варна, ул. „Околчица“ № 8, ет.5, ап.8 и
върху недвижим имот – дворно място, находящо се в
град Варна, кв. Галата, с административен адрес: ул. „Фичоза“
№ 14 с площ 1188 кв.м.
С молба от 07.09.20217 г. от страна на „Х.А.Р.А.Б.“
ООД с предишно наименование „Х.-А.-А.-А.“ ООД, ЕИК
********* е поискано възобновяване на изпълнителното производство, с оглед
постановеното и влязло в сила решение на ВРС, потвърдено с решение на ВОС. С
постановление от 19.09.2017 г. е възобновено изпълнителното производство спрямо
длъжника И.В.М. по описа на ЧСИ Н.М.. С молба от 15.09.2017 г. взискателят е поискал изпращането на изпълнителното
производство на ЧСИ Р.Р.с район на действие Окръжен
съд – град Шумен с оглед продължаване на изпълнителните действия по отношение
на два недвижими имота в град Плиска. С постановление от 16.05.2018 г.
изпълнителното дело № 20138410410590 е изпратено на ЧСИ Р.Р.като
с постановление от 22.05.2018 г. е образувано изпълнително дело под №
20189310411544 срещу длъжника И.М.. С протокол от 05.09.2018 г. е извършено
разпределение на сумата от 81,49 лева, заплатена от И.В. Манолов. С молба от
14.11.2018 г. от взискателя е поискано да се наложи
запор върху банковите сметки и сейфове на длъжника при положение, че се
установят такива, както и да се провери собствеността и да се наложи възбрана
по отношение на собствени на длъжника недвижими имоти, находящи
се в град Плиска. От приобщеното изпълнително дело под № 20189310411544 по
описа на ЧСИ Р.Р.не се установява да са реализирани
посочените изпълнителни способи.
Като юридически
факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото
бездейства. Относно продължителността на давностните
срокове законодателно е установен общ давностен срок
за всички искове, за които няма специални давностни
срокове. С чл. 110 ЗЗД петгодишният давностен срок е
установен като общ давностен срок и този срок се
прилага за всички искове, за които не е предвиден друг срок. С чл. 111 ЗЗД са
уредени четири групи искове, които се погасяват в тригодишен срок, между които
са исковете за вземания от лихви-чл. 111, б. „в” ЗЗД, какъвто е процесният случай. Давностните
срокове, като период от време се определят с начален и краен момент и тъй като
те са установени от закона последният определя началният им момент. Общите
правила за началния им момент са уредени с чл. 114 ЗЗД. Давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давностните
срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят
на защитеното право може да упражни правото си на иск.
С предявяването
на иск спира течението на давностния срок и това
състояние продължава до приключване на делото, но само в случай, че искът бъде
уважен по аргумент от чл. 116, б. „б” ЗЗД. Ако предявеният иск не бъде уважен
съгласно чл. 116, б. „б”, хип. 2 ЗЗД се счита, че
няма спиране на течението на давностния срок. С чл.
116 ЗЗД законодателно е уредено прекъсване течението на давността. Предвидени
са юридически факти, с настъпването на които периодът от време от възникване на
правото на иск до осъществяването на съответния факт се обезличава юридически и
започва да тече нов давностен срок. Действието на
прекъсването настъпва по силата на закона с осъществяване на съответните
основания и веднага започва да тече нов давностен
срок. Основание за прекъсване течението на давностния
срок е предявяването на иск, но само в случай, че предявеният иск е бил уважен
/чл. 116, б. „б” ЗЗД/. Не е ли уважен предявения иск с влязло в сила съдебно
решение се смята, че не е налице прекъсване на давностния
срок и времето, през което е текъл съдебния процес се прибавя към теклия до
предявяването на иска давностен срок. Действието на
прекъсването течението на давностния срок е уредено с
чл. 117 ЗЗД. С прекъсването на давностния срок почва
да тече нова давност или изтеклият до прекъсването давностен
срок губи своето правно значение. Новият давностен
срок ще започне да тече от влизане в сила на съдебното решение, с което искът е
уважен. Когато прекъсването е извършено с предявяване на иск, въз основа на
който е постановено съдебно решение, с което искът е уважен съгласно чл. 117,
ал. 2 ЗЗД се изменя характерът на давностния срок,
като срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл решение №
235/21.09. 2012 година, Трето гражданско отделение, гр. дело № 1762/2011 г. на
ВКС.
В настоящия
случай исковата претенция по реда на чл. 422 ГПК е предявена в указания
едномесечен срок с оглед депозираното възражение от страна на длъжника. Ирелевантно в настоящото производството е обстоятелството,
че исковата молба се счита предявена от датата на подаване на заявлението в
съда, доколкото от значение по отношение на давността е дали исковата претенция
е била уважена и ако да кога е влязло последното в сила. В настоящия случай
искът е уважен с постановеното решение по гр.д. № 2676/2014 г. по описа на
Районен съд – град Варна, потвърдено с в.т.д. № 747/2015 г. по описа на Окръжен
съд – град Варна. Последното е влязло в сила на 23.07.2015 г. , аргумент от чл.
296, т.1 ГПК.
С оглед
гореизложените мотиви следва изводът, че на 24.07.2015 г. е започнала да тече
новата петгодишна давност по отношение на процесното
вземане, аргумент от 117, ал.2 ЗЗД. Фактът, че от датата на депозиране на
възражението до приключване на съдебното производство, изпълнителното
производство е било спряно по силата на закона, аргумент от чл. 420, ал.1 ГПК,
не влияе върху давността, която е започнала да тече от горепосочената дата.
Съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам
по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от третизадължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай с молба от 07.09.2017 г. е поискано
от страна на ответника възобновяване на изпълнителното производство предвид
влязлото в сила съдебно решение. С постановление от 19.09.2017 г. е било
възобновено изпълнителното производство № 20138410410590 по описа на ЧСИ Н.М..
С постановление от 16.05.2018 г. изпълнителното производство е изпратено на ЧСИ
Р.Р.с район на действие Окръжен съд – град Шумен.
Тези действия не са такива, които да водят до прекъсване на давността аргумент
от постановките на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Извършеното разпределение на суми на 05.09.2018 г. и подадената молба от
14.11.2018 г. за проучване на имуществото и налагане на запор на банкови сметки
и сейфове на длъжника и проучване на собствеността на недвижимите имоти не
представляват действия, с който се прекъсва давността, доколкото липсва предприето
действие /налагане на запор и възбрана/, което да обоснове прекъсването й,
аргумент от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Неотносима към процесния случай е
и посочената от ответника практика, доколкото същата се отнася до настъпила перемция, какъвто не е настоящия случай.
С оглед гореизложеното, на 24.07.2020 г. петгодишната
давност за събиране на вземането е изтекла, поради което исковата претенция се
явява основателна и подлежи на уважаване.
По отношение
на разноските:
Двете страни в производството на направили искане за
присъждане на сторените в производството разноски, но с оглед уважаване на
исковата претенция, такива се следват само на ищцовата
страна. Последната претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представя договор за правна защита и
съдействие от 01.10.2020 г. С оглед уважаване на исковата претенция и с оглед представения
по делото договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че
процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв., на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за настоящото производство в размер, определен съгласно
действащата нормативна уредба. С оглед цената на исковата претенция и съгласно
нормата на чл. 7, ал.2, т.4 от от Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият минимален размер
на адвокатското възнаграждение е в размер на 975,33 лева. Съдът не е обвързан
от посочения в договора за правна помощ размер, тъй като същият се определя
служебно от съда. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС-Варна, сумата от 593,78 лева, представляваща дължимата
държавна такса.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.В.М., ЕГН **********, адрес: *** и „Х.А.Р.А.Б.“
ООД, /с предишно наименование „Х.-А.-А.-А.“ ООД/ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 439 ГПК, че
И.В.М., ЕГН ********** не дължи изпълнение по изпълнително дело № 11544/2018 г.
по описа на ЧСИ с рег. № 931, с район на действие Окръжен съд, град Шумен
относно вземания, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д. № 9831/2013 г. по описа на Районен съд, град Варна в полза на „Х.А.Р.А.Б.“
ООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Х.-А.-А.-А.“
ООД/, както следва: 7175,04 евро, представляваща дължима главница ведно със
законната лихва считано от 01.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 811,32 лева, представляващи разноски в заповедното производство,
поради изтекла погасителна давност
ОСЪЖДА „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, /с предишно наименование „Х.-А.-А.-А.“ ООД/ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на адвокат К.Т., член на Адвокатска колегия – град
Варна, адрес: град Варна, ул. „Петко Каравелов“ сумата от 975,33 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предявената
искова претенция, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
ОСЪЖДА „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, /с предишно наименование „Х.-А.-А.-А.“ ООД/ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд сумата от 593,78 лева, съставляваща дължима по делото
държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: