Решение по дело №105/2021 на Районен съд - Ботевград

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Б., 01.06.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Б.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НО, шести състав, в публичното заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.

 

при секретаря Х. К., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 105 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление № *от 15.01.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, упълномощен със Заповед № */14.05.2018г. на МВР, с което на Д.Р.М., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.

В подадената жалба от санкционираното лице, чрез адв. С.С. от САК е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление като  незаконосъобразно, при допуснати процесуални нарушения. Претендира направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По време на съдебните прения се представлява от адв. С., които моли да се отмени Наказателното постановление по изложените от него съображения.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт Р. Р. наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът, като прецени обхвата на съдебен контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия */01.10.2020г. от Е.А.К., младши автоконтрольор при ОДМВР С. за това, че на 01.10.2020 г. в 06.30ч., в Община Б. на автомагистрала Х., в района на 35 км в посока към гр. С. управлява товарен автомобил С. *, с рег. № *, с максимално допустима маса 19000 кг. и тегленото от него полуремарке Ш. * * с технически допустима маса 39000 кг, собственост на фирма Б. ЕООД, Булстат № *, като: Водачът навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-*/ 10.06.2020г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Актът бил подписан от актосъставителя К., свидетеля при установяване на нарушението В., както и от жалбоподателя, като последният получил препис от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са направени писмени възражения.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № *от 15.01.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, упълномощен със Заповед № */14.05.2018г. на МВР, с което са е наложено административно наказание „глоба“ от 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за това, че на 01.10.2020 г. в 06.30ч., в Община Б. на автомагистрала Х., в района на 35 км в посока към гр. С. управлява товарен автомобил С. *, с рег. № * с максимално допустима маса 19000 кг. и тегленото от него полуремарке Ш. * * с технически допустима маса 39000 кг, собственост на фирма Б. ЕООД, Булстат № *, като: Водачът навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-*/ 10.06.2020г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.

   Със заповед за прилагане на ПАМ № 20-1204-001430 от 01.10.2020 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. ж от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от 1 месец, като липсват данни за връчването й, както и дали е била обжалвана.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства (АУАН серия GA № */01.10.2020г., Заповед № * от 14.05.2018 г. на министър на МВР и Заповед РД-*/ 10.06.2020г. на АПИ, заповед за прилагане на ПАМ № 20-1204-001430 от 01.10.2020 г., справка за собственост на ППС, картон за наказателно постановление, справка за нарушител, свидетелство за регистрация на управлявания от жалбоподателя влекач и поллуремарке, писмо от Директора на Областно пътно управление – С., с приложени три Заповеди  и три схеми за Временна организация и безопасност движението /ВОБД/ при км 35 – посока С. на  АМ „Х.” към 01.10.2020г.). Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява изцяло. От Заповедта на министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да съставят АУАН и НП. От заповедите на АПИ и схемите за ВОБД се установява, че към инкриминираната дата е не е била налична временна забрана за движение товарни автомобили над 12 000 кг, въведена с пътен знак В-4 на АМ Х., в района на 35 км в посока към гр. С..

Актосъставителят и свидетелят по акта нямат какъвто и да е спомен по обстоятелствата предмет на доказване.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу НП *от 15.01.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, е подадена от наказаното лице, чрез процесуален представител, т.е. от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок. Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според  чл.59, ал. 1 от ЗАНН съд, т.е. жалбата е процесуално допустима.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган. АУАН също е съставен от компетентен служител. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Ккакто в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно е цитирана  разпоредбата, която е нарушена, както и  санкционната норма.  С оглед на това, съдът счита, че  при съставянето на АУАН и при издаването на НП  са спазени съответно разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Не се констатират  съществени процесуални  нарушения, допуснати  в хода на административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, с оглед на което този съдебен състав не споделя доводите в тази насока, инкорпорирани в жалбата.

Разгледана по същество същата е основателна, поради следните съображения:

Доколкото показанията на Ковечев-актосъставител и В.-свидетел по акта са неинформативни за конкретното нарушение – свидетелите не си спомнят конкретния случай, нито дали водачът на МПС е навлязъл след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг., въведена с пътен знак В-4, поради което съдът не може въз основа на тези гласни доказателства да приема за установено твърдяното нарушение. Доколкото по отношение на този основнен правно релевантен факт, респ. дали написаното в АУАН е вярно, показанията на свидетелите са неинформативни, то БРС прие, че е доказано самото съставяне на АУАН, но не и обстоятелствата, посочени в него. По отношение на АУАН, доколкото с жалбата на М. същият се оборва, а от показанията на разпитаните свидетели не се установи по безспорен и несъмнен начин, че написаното в акта се е осъществило, следва да се приеме, че в конкретния случай изведената със закон доказателствена сила на АУАН и презумпция за истинност е оборена, т.е. макар да е редовно съставен, АУАН няма онази доказателствена сила, която чл.189, ал.2 от ЗДвП има предвид. По делото не са налице други доказателства, от които да може да се установи, че написаното в АУАН се е осъществило. Не са от такова естество нито Заповедите на министъра на МВР и Заповедите на АПИ, както и схемите за ВОБД, поради това съдът приема за недоказани описаните в АУАН факти.

По разноските:

С оглед изхода на спора, съдът намира претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателна, до минималния размер от 300.00 лева, определен по реда на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че делото не се отличава с фактическа е правна сложност. Поради изложеното, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в този размер.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *от 15.01.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР, упълномощен със Заповед № */14.05.2018г. на МВР, с което на Д.Р.М., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 6 т. 1 от същия закон.

ОСЪЖДА ОДМВР-С. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.М., ЕГН ********** сумата от 300.00 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: