№ 151
гр. П., 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20214400100960 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.108 ЗС.
Делото е образувано по искова молба от Т. СЛ. П. от гр.П., с която против В.
З. Н. от с.гр. е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС ЗЗД за предаване владението на
описания в исковата молба недвижими имот- апартамент №** представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.
П., одобрена със Заповед № *** г. на ИД на АГКК, находящ се в град П., общ. П., обл. П.,
ул. „***" (бивша „***") № **, ет.* от масивна четириетажна сграда, състоящ се от ***, с
обща площ ** кв.м, при описани съседи, ведно с *** с площ *** кв.м. и *** с площ ** кв.м.,
ведно с ***** ид.ч. от общите части на сградата, общата инфраструктура и учреденото
право на строеж.
В исковата молба се твърди, че ищцата притежава по наследство от майка си
В. Т. Н., описания по-горе апартамент, закупен с нотариален акт за продажба на недвижим
имот № * том. ***, рег. № ***, дело № *** от ***04 г. по описа на нотариус Р. И., РС П.,
вписан в АВп с № *** от ***04 г., акт № ***, том ***, дело № ***/2004г. В. Т. Н., б.ж. на
гр.П., починала на ***г., чийто единствен наследник е ищцата, е закупила имота от
родителите си, които са запазили пожизнено право на ползване върху него. Ищцата твърди,
че продавачът Т.В. Н., бивш жител на град П., е почина на ***г., а продавачката В. З. Н.
е подписала на ***г., нотариално заверена декларация, че се отказва от пожизненото право
на ползване на описания имот.
В исковата молба се твърди също, че поради възрастта и здравословното
състояние на баба В.Н., ищцата не я е принуждавала да напуска апартамента. Напротив -
1
тя и съпруга са помагали на възрастната жена с каквото могат-купували са храна,
плащали са режийните разходи.Въпреки тези им усилия и лишавайки се от възможността
лично да ползват имота, преди две години ответницата е престанала да тегли пари от
пенсията си и да плаща за каквото и да е, като е заявила, че семейството на ищцата са
длъжни да я гледат и издържат. Това е поставило в изключително трудно финансово
положение и е принудило семейство на ищцата да се премести да живее в град ***. В
исковата молба се твърди и това, че от близо два месеца ответницата е започнала да се
държи грубо и да казва, че не иска да вижда ищцата и съпруга . Започнала е да кълне
децата им, като същевременно е отказала поканата да напусне имота, въпреки липсата на
правно основание да продължава да го ползва след отказа.Ищцата твърди, че е била
принудена да отправи изрична писмена покана чрез ** до В. З. Н., с която е дала 14-дневен
срок да напусне жилището, но въпреки получаването , до момента на подаване на исковата
молба, жилището продължава да се ползва от ответницат без правно основание.
Поради изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да
бъде осъдена В. З. Н. да освободи апартамента, находящ се в гр. П., на ул.„***" № *, ет.*,
ап.*- собственост на ищцата и тя да бъда въведена като единствен собственик и ползвател в
жилището си.Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.Към молбата са
приложени и приети следните писмени доказателства: Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № * том. ***, рег. № *** дело № *** от ***04 г. по описа на нотариус Р. И.,
РС П., вписан в АВп с № *** от ***04 г., акт № ***, том ***, дело № ***/2004 г.; Смъртен
акт на Т.В. Н. от ** г.; Декларация за отказ от право на ползване на В.Н., направена с акт №
** том *** рег ***1 от *** г. по описа на нотариус *** РС П., вписана в АВп с № *** от ***
г., акт № *** том V, дело № *г.;Удостоверение за наследници на В. Т. Н., издадено от
Община П. с изх. № *** от ***г.;Схема № *** г. на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***; Удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община П. с изх. №
*** от ***1 г.; Покана за доброволно освобождаване на имот, изпратена чрез ** с изх. № ***
г. на пощенска станция Берковица.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата В. З.
Н., чрез пълномощника адв. Й.Я., в който се заявява, че ответницата оспорва предявения
осъдителен иск за собственост. Не оспорва, че ищцата е собственик на описания в исковата
молба апартамент, но твърди, че направеният от нея отказ от запазеното право на ползване
върху апартамента е недействителен - унищожаем на осн. чл.29 и чл 30 от ЗЗД, във вр. 44 от
ЗЗД, като направен поради измама и заплашване и не поражда правни последици, поради
което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен.
Изложени са следните твърдения и съображения:Ищцата е внучка на
ответниците/единствено дете на покойната им дъщеря В. Т. Н./, с която са живеели заедно в
процесния апартамент, като със съпруга са се грижели и за двете когато дъщеря е била
студентка, а ищцата - бебе.За да ги подсигурят материално със съпруга са решили през
2004г. да прехвърлят жилището на дъщеря си, като си запазят правото на безвъзмездно
ползване на апартамента. Твърди, че са имали устна уговорка дъщеря им да се грижи за тях,
2
тъй като и двамата прехвърлители са били на по ** години и с напредването на възрастта
здравето им се е влошавало. След сделката ищцата е получила исхемичен инсулт' тежка
туловищна атаксия, исхемична болест на сърцето' кардиомиопатитични проводни
нарушениа, сърдечна недостатъчност втори функционален клас. Изпитвала е затруднения и
болки при ставане сядане, ходене, обличане, събличане, не е можела да става от леглото без
чужда помощ, нито пък сама да излиза от жилището. През 2005г. е била освидетелствана от
** и считано от ***г е била призната пожизнено *** трайно намалена работоспособност с
пожизнена чужда помощ.
Ответницата твърди, че всички грижи за нея са били поети от дъщеря , на
която със съпруга си са дали пълномощни да се разпорежда с банковите им сметки, да
получава пенсиите им, да отдава под наем и аренда притежаваните от тях земеделски земи и
да получава съответните суми. По това време ищцата е живеела със съпруга си в друго
жилище, но също е помагала на майка си в полагането на грижи за своите баба и дядо. След
смъртта на дядо на ***г. и на майка - на ***г., ищцата и съпругът са отишли да
живеят при ответницата. Помагали са , полагали са грижи за нея и са се разбирали добре.
Ответницата твърди, че по време на втората бременност на внучката , тя е променила
отношението към баба си, дразнела се е от състоянието и даже безпричинно я е удряла
през ръцете, а също и съпруга Б.. След раждането е продължила да се държи грубо и са
започнали да се карат често. Ответницата твърди, че се е страхувала от внучката си и от
съпруга , тъй като е била безпомощна и зависима от тях и не е можела нито да се
противопоставя, нито да се защити.
В отговора се твърди и това, че през м.май 2017г. ищцата и съпруга са
решили да заминат да живеят и работят в гр.С., а нея са оставили без телефон, без
телевизия, без транзистор и без звънец на входната врата.По молба на ищцата, през периода
на отсъствието им, за ответницата се е грижил сина Ю.Н., който е разполагал и с
пълномощно да я представлява, където е необходимо. Той я е обгрижвал и е прекарал
стационарен телефон в жилището, тъй като мобилния е бил взет от внучката . През
м.декември 2017г. ищцата и семейството са се върнали в П., без да се обадят. По Коледа
синът на ответницата Ю. е предал ключовете за апартамента и дебитната карта с ПИН-кода
на ищцата. По това време ищцата и съпругът са започнали да настояват ответницата да
се откаже от запазеното право на ползване върху апартамента, като са я заплашвали, че ако
не подпише декларация за отказ, ще я оставят да се оправям сама, няма да я посещават, нито
ще помагат. Ищцата не се е съгласявала да подпише отказ, което ги е ядосвало.
Заплашвали са я също, че няма да я погледнат и ще я оставят да умре. Твърди, че поради
напредналата си възраст и здравословно състояние, е била абсолютно безпомощна и
напълно зависима от тях. Страхувала се е, но не е имало на кого да се оплаче, тъй като
ищцата изрично забранила на сина Ю. без нейно съгласие да влиза в апартамента - нейна
собственост. Освен това е изпитвала неудобство да се обърне към него за помощ, тъй като
всичко, което имала го била дала на ищцата.
Ответницата твърди, че на ***г. съпругът на ищцата Б. я е закарал до
3
кантората на нотариус зад съда, където е подписала предварително изготвен документ.
Първоначално е отказала да подписва каквото и да е, тъй като не била в състояние да
прочете за какво се отнася документа. Нотариусът излязъл от стаята като ги е оставил да се
разберат. Тогава Б. започнал да обяснява, че това било само един подпис; че е дреболия
без никакво значение; че покойната дъщеря имала някакви задължения към банката и че
ако не подпише, банката ще вземе жилището и тя ще остане на улицата; че подписът е
само една формалност и че ако подпише нещата няма да се променят; че ще си остана в
апартамента и те ще се грижат за нея и ще помагат. Показал някакъв нотариален акт, по
който покойната дъщеря В. дължала пари на банка. Ищцата твърди, че е бил много
убедителен, а тя - на 91 години, инвалид, абсолютно безпомощна и много изплашена.
Притеснила се е за живота и здравето си, както и за апартамента. Повярвала му е, че има
опасност банката да вземе жилището и тя да остане на улицата. Решила, че е по-добре да
подпише документа и да продължи да живее в апартамента, разчитайки на помощта и
грижите на ищцата и съпруга , отколкото да лиши себе си и децата от дом. Спомнила си и
заканите, отправяни преди това от ищцата и съпруга , че ако не се откаже от правото на
ползване, няма да я погледнат, че ще я оставят сама в жилището, което би било пагубно за
здравето и живота . Под влияние на изпитвания страх да не остане без покрив над главата
си и без подкрепа и помощ от близките и обещанията, че ако подпише, това няма да се
отрази неблагоприятно, банката няма да вземе апартамента, а тя ще продължи да живее в
него, и те ще се грижат за нея, накрая се съгласила да подпише документа.
Ответницата твърди още, че след отказа от правото на ползване, известно
време отношенията между страните са били добри. Няколко месеца след това ищцата е
заминала за *** за три месеца. През това време съпругът и майка му периодично са я
посещавали и са се грижили за нея. През ***. ищцата и семейството са напуснали отново
П. и са отишли да живеят в ***. В отговора се излага и други обстоятелства, описани
подробно в доклада по делото, които нямат пряко отношение към спора и се изразяват в
влошаване на отношенията между страните и описват безпомощното състояние, в което
ответницата е изпаднала живеейки сама в жилището, без постоянна помощ от внучката или
от сина си.
Ответницата не оспорва, че ищцата е собственик на апартамента, но възразява,
че подписаният от нея отказ от правото на ползване на жилището е недействителен -
унищожаем по смисъла на чл. 29 и чл.30 от ЗЗД, тъй като е била принудена да го направи
поради отправяните закани и заплахи от ищцата и съпруга , че ако не подпише отказа
няма да я погледнат и ще я оставят да умре. Твърди, че поради изключително влошеното и
здраве, пълната безпомощност и невъзможност да се грижи сама за себе, е изпитвала
основателен страх за живота си и че ако не подпише, няма да помагат и да се грижат за
нея, а ще я оставят окончателно сама и безпомощна в жилището.Твърди, че е била измамена
от съпруга на ищцата Б.. Възползвайки се от напредналата и възраст, влошено здраве и
проблеми със зрението, той я е въвел в заблуждение, като умишлено е създал у нея невярна
представя относно документа, който подписва, правните последици от него. Заблудил я е, че
4
подписът и е една формалност и че полагането на същия ще попреча на банката да вземе
жилището, както и че подписването на документа няма да има каквито и да било
неблагоприятни последици за нея; че нещата няма да се променят; че ще остане да живее в
апартамента и те с ищцата ще се грижат за нея. Ответницата твърди, че поради състоянието
ѝ, много по-лесно е можело да бъда изплашена и измамена от другите хора.
Поради твърдяната унищожаемост, на осн. чл.29 и чл.30 ЗЗД във вр. с чл.44,
във вр. с чл.32, ал.3 от ЗЗД, на отказа от право на ползване, като направен поради измама и
заплашване, счита че има правно основание да живее в жилището, поради което счита иска
по чл.108 ЗС за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.Моли да и бъдат присъдени
направените по делото разноски.Към отговора са приложени и приети следните писмени
доказателства: Експертно решение на ** от 24.01.2005г.; амбулаторни листове за прегледи
от специалист - 3 бр.; епикриза от ***г. на Клиника по кардиология при МБАЛ***"-
П.;амбулаторен лист от ***г. за контролен преглед в МБАЛ ***"- П. , с ЕГК и кръвни
изследвания; епикриза от 20.01.2022г. на Клиника по Кардиология при МБАЛ
„***" - П..
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона,
приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно
основание чл.108 ЗС, за осъждане на ответницата да предаде владението на ищцата върху
собствения недвижим имот-апартамент №** находящ се в град П., на ул. „***" № **, ет.*,
състоящ се от ***, с обща площ ** кв.м, ведно с *** с площ *** кв.м. и *** с площ ** кв.м.,
ведно с ***** ид.ч. от общите части на сградата, общата инфраструктура и учреденото
право на строеж. Безспорно е между страните, че апартаментът е собственост на
ищцата/придобит по наследство от майка / и че след вписване на отказа на ответницата от
запазено право на ползване на ***г., последната е останала да живее в жилището. Безспорно
е, че ответницата е баба на ищцата и че е получила писмена покана преди завеждане на
делото да освободи апартамента. Безспорно е, че ответницата е възрастна и болна жена и че
е отказала да освободи имота, в който живее.
Спорно е има ли ответницата правно основание за обитаване и ползване на
жилището или отказвайки се от правото си на ползване с писмена декларация, с нотариална
заверка на подписа, то е погасено. Основателни ли са възраженията на ответницата, че е
направила отказа от право на ползване, поради измама и заплашване и че поради това
изявлението и е унищожаемо на осн. чл.29 и чл.30 ЗЗД във вр. с чл.44, във вр. с чл.32, ал.3
от ЗЗД.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното : От събраните гласни
доказателства, чрез разпита на св. Б. Е.Е. – съпруг на ищцата, се установява, че е живял със
семейството си в процесния апартамент на ул. „***“ след като е починала дъщерята на
ответницата – от м.февруари ***., като е имало известно прекъсване, когато е отишъл за
една година да работи в гр.С., а съпругата му - за около шест месеца е отишла в ***.
Понастоящем свидетелят работи в гр.*** от юли месец ***. Свидетелят дава показание, че
5
докато са живели заедно с ответницата В. са се грижили за нея, за прехраната ѝ и са плащали
битовите сметки. Когато той е работил в гр.С., съпругата му е била при баба си, а когато
съпругата му е била в чужбина, той се е грижел за ответницата. Когато се е родило второто
им дете, ищцата е продължила да се грижи за баба си, като освен морален дълг, не е имала
договорен ангажимент да го прави, но го е правила. Свидетелят установява, че причината,
поради която В. се е отказала от запазеното си право на ползване върху жилището е, че
семейството на внучката е изпаднало във финансови затруднения през 2017/***. – около
година и нещо преди отказа. Свидетелят твърди, че са „затъвали“ постепенно, поради
наличието на няколко необслужвани кредита на семейството. Идеята за отказа е била
продиктувана от необходимостта да изтеглят нов кредит, с който да погасят старите
задължения към ПИБ, във връзка с което се е налагало ипотекиране на жилището. Банките
не приемали за обезпечение жилище с ползвател-такова е било условито за рефинансиране –
да няма никаква тежест върху имота, в т.ч. и право на ползване. Свидетелят твърди, че това
е било обяснено на В.. Същият дава показание, че след вписването на отказа, те
действително са изтеглили кредит от Банка *** и са ипотекирали имота. Случило се е така,
както са го казали на В. – обслужвали са редовно кредита и миналата година са го
погасили.Твърди, че има документи за тези финансови отношения и може да ги представи
при нужда.
Отговаряйки на въпросите на страните, свидетелят доуточнява, че преди
заявяване на отказа от правото на ползване, той е говорил с ответницата В.Н. за това, че е
получил от ЧСИ *** съобщение за описване/след седмица/, на жилището за негово и на
съпругата му задължение към ПИБ. Това е наложило да се предприемат действия за
погасяване на задълженията им, както и задължението по друг „зависнал“ кредит на
майката на ищцата ***. Това е обяснил и на В., като твърди, че тя го е разбрала. Свидетелят
дава показание, че в нотариалната кантора отново е имало разговор, като нотариусът П.Ц.
пет-шест пъти е казала на бабата какво означава отказът от ползване и че след този отказ
внучката „може да каже да си ходи“. Много ясно това е било повторено неколкократно
от нотариуса, като свидетелят твърди, че не е имало момент, в който нотриуса да ги е
оставял да се доразбират.Единствено е имало разговор, в който ответницата е поискала да
се предоставят по ***. месечно от пенсията . Не е отнело много време да се обясни от
нотариуса и от свидетеля, че това условие не може да бъде „сложено“ в отказа-или се
съгласява безусловно, или не се съгласява. Това е било разяснено наред с последиците от
отказа. По отношение на пенсията на ответницата, св. Б. Е. установява, че са имали
пълномощно и съответно те със съпругата си са я получавали, тъй като В. не е можела да
напуска жилището. Със сумите от пенсията са пазарували храна и са плащали сметките,
дори когато не са живели с нея. Тогава размерът на пенсията е бил около 400 лева. По
отношение на парното в жилището, свидетелят дава показание, че не е било спряно, а по
отношение на електрозахранването, твърди че целта е била да се създаде някакъв
дискомфорт и че всъщност са скарани със сина на В., когото нарича „безпардонен тип“.
Свиде**ата М.П.К – прия**а на ищцата дава показание, че живее в съседство с
6
нейното жилище, посещавала е апартамента, когато прия**ата ***, заедно със съпруга си
Б. е живеела в наго. Познава Б. като много интелигентен, стабилен и уравновесен човек.
Свиде**ата дава показание, че до 2017г., не е имало проблем между бабата и семейството на
внучката или някакви влошени отношения между тях. При посещенията , бабата е сядала
с тях на масата, говорели са и всичко е било нормално. След преместването им /около
2017г./, няма впечатления за отношенията им. В последните години прия**ат *** се е
оплаквала от враждебно отношение на баба ѝ, но те вече не са живеели заедно.
От показанията на свиде**ата Д. ПЛ. Т. се установява, че тя живее на ул.
„***“ 98 и е съседка на баба В.-живее в съседния апартамент от м.март 2018 г. Тогава баба
В. е живеела сама. Преди това, когато е била с внучката и семейството , са живеели
нормално, не е имало проблеми и не е чувала при посещенията си при баба си и дядо си,
баба В. да се оплаква. През късната есен на ***., В. е започнала да моли съседите си да
купуват хляб и мляко, защото няма пари и няма какво да яде. Казвала е, че внучката *** и
съпругът ги няма в града, заминали са и са я оставили самичка. Свиде**ата дава
показание, че когато семейството на внучката е заживяло в гр.*** баба В. казала, че са я
водили при тях един-два пъти по Коледа, но тя е отказала да живее там. От баба В. знае, че я
тормозят и са я били, защото не иска да им подпише пълномощно „за да вземат парите“.
Преди няколко месеца са поддържали контакти по телефона с ищцата, на която е казвала, че
баба не е добре, на което тя и отговорила: „Няма да идвам, аз имам две деца, не искам да
поемам този ангажимент и не желая да идвам.“ Свиде**ата твърди, че баба В. казала, че е
преписала апартамента на внучката си, с надеждата да я гледа и да се грижи за нея. Но
въпреки, че те взимали пенсията са идвали веднъж в месеца да носят покупки. По
отношение на сина на ответницата - Ю. Н., свиде**ата установява, че след ***., когато са
станали проблемите, не е идвал да се грижи за майка си, като уточнява, че до ***. не е имало
проблеми. Понастоящем той е поел грижите за майка си, чрез своята дъщеря/внучка на
ответницата/.
От показанита на свиде**ата И.Л.П. се установява, че съжителства със сина на
В. Ю. от 2005г. на семейни начала. Твърди, че през 2007г. Ю. и сестра му В. са се разбарали
тя да му дари своя гарсониера в гр.С., а тя да получи като компенсация жилището на
родителите им. Установява, че след като е починала майка , ищцата *** е заживяла със
семейството си в наследеното от нея жилище и е започнала да се грижи за бабата си. През
месец април-май 2017г., е помолила вуйчо си и св. П. да поемат грижите за бабата, тъй като
тя с децата и със съпруга си ще живее в С.. Върнали са се през месец декември 2017г. и
отново са поели грижите за баба В., като свиде**ата твърди, че тогава не е имало влошени
отношения.Сина на В. е върнал ключовете за жилището и дебитната карта/за пенсията/ на
майка си. Свиде**ата не знае какво се е случвало след м.декември 2017 г. и няма
непосредствени впечатления. Казва че са престанали да ходят при баба В., защото са
научили че *** е собственичка на имота и че жилището е прехвърлено чрез покупко-
продажба и право на доживотно ползване от бабата и от дядото. До този момент не са
знаели как е прехвърлено жилището. Смятали са че е прехвърлено „като дарение с гледане“.
7
На ***. са им се обадили от полицията и оттогава са поели грижите за ищцата. От В. е
научила, че преди подписването на декларацията за отказ, е било обяснено, че покойната
дъщеря е теглила кредит и, че тъй като той не е върнат, банката ще вземе апартамента. В.
е казала, че е мислила и е решила да подпише, след като гарантират, че за нея нищо няма
да се промени и че ще продължат да се грижат за нея. Казали са, че кредитът е на В. и те
трябва да го погасят. Свиде**ата установява, че по думите на В., семейството на внучката
са казали, че ако не подпише, ще я оставят и няма да я гледат.
От показанията на свиде**ата ЕВГ. СТ. СТ. – съседка, живееща в отсрещната
къща, се установява, че е виждала В. да вика и да се оплаква от балкона, ежедневно, „месеци
наред, може би последните две-три години“. Чакала е някой да мине, за да го накара да
купи хляб и мляко. Чувала я е да вика: „Излъгаха ме. Измамиха ме, че ще ме гледат, а сега
няма кой да ми купи хляб.“ На ***. свиде**ата се е обадила в полицията, защото е видяла
непрекъснато светеща лампа и е помислила, че може В. да е умряла, тъй като не я е виждала
на терасата от два-три дни. След този случай синът на В. Ю. ежедневно е започнал да идва
при нея.
От показанията на свидетеля ЮР. Т. Н. - син на ответницата, се установява, че
сестра му е казала приживе: „Аз ще гледам майка и татко и апартаментът остава за мен. На
теб ще ти дадем една гарсониера“. След като е починала сестра му, племенницата му е
продължила грижите за ответницата до м.май 2017г., когато е заминала за гр.С..До
24.12.2017г. той се е грижил за майка си, а след тази дата не е имал никаква информация и
връзка с нея до момента, когато са му се обадили от полицията през октомври 2021г.
Свидетелят твърди, че не е поддържал отношения с майка си, на която „леко е сърдит“, тъй
като е „обран отвсякъде, на това отгоре и земи, и всичко отива на сестра му“. Свидетелят
твърди, ме от ***. за майка му започва да се грижи съпруга на *** Б., тъй като племенницата
му е била в ***.Когато се е преместил в ***, я е посещавал веднъж месечно и тогава по
думите му са настанали „глад и мизерия“. За декларацията за отказ свидетелят знае от майка
си, която му е разказала, че са и казали :„Банката ще вземе апартамента, тъй като дъщеря ти
е теглила заем и наследниците трябва да го изплащат.“ При нотариуса първоначално тя не е
била съгласна да подпише, но след като нотариуса излязъл в другата стая, Б. и казал: Б.В.,
нищо няма да се промени, но апартаментът ще си остане в нас.“ И тя е подписала, но после
нещата са се променили. От края на *** П.ницата му е заминала за гр.*** със семейството си
и колко са носели храна и доколко са изплащали консумативите за жилището, свидетелят
не знае. Впоследствие от съседите е научил, че майка му е оставала по няколко месеца без
ток, в глад и мизерия, просела е, пускала е от третия етаж торбичка на случайни хора да
купят храна. Не го е потърсила за помощ, защото знаела, че и е сърдит и го е била забравила
за 40 години от живота си, а сега е дошла „да го развали“. Не е поглеждала децата му, а
всичко - за ищцата *** и за сестра му е отивало. Свидетелят твърди, че не е простил, но я
гледа, защото му е майка.От Нова година е неин личен асистент.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
8
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Съгласно чл. 56 от ЗС
правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното
предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.
Ползувателят не може да отчуждава своето право.Правото на ползване е едно от основните
видове ограничени вещни права върху недвижимите имоти. С
учредяване на вещно право на ползване на недвижим имот, учредителят
предоставя ползването и владеенето на имота за определено време. В случая при
прехвърляне на собствеността между роднини по права линия предишните собственици Т. и
В. Н.и са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху
прехвърления имот-апартамент, находящ се в гр.П., на посочения в исковата молба адрес.
Имотът е закупен за ***лв. от дъщеря им В. Т. Н.. При продажбата на имота, с договора за
покупко-продажба от 2004г./н.акт **/***04г./на л.11/, последната е придобила
така наречената “гола собственост”, тъй като правото да живее в имота, да го отдава
под наем и др. е остало за прехвърлителите. Като собственик тя е имала право да се
разпорежда с имота, като учреденото право на ползване не се погасява с разпоредителното
действие, а „следва имота“.Правото на ползване е прекратено по отношение на ползувателя
Т. Н. със смъртта му на ***г.
Безспорно е, че ищцата Т. СЛ. П. е придобила правото на собственост по
наследство, като единствен наследник на майка си В. Т. Н., починала на ***г.Правото на
ползване по учредено в полза на ответницата В. З. Н. е прекратено с извършения от
нея отказ от право на ползване, с акт № **, том трети, рег.№ *** от ***г. по описа на
нотариус П.Ц., вписан в АВ с № *** от ***г., акт № *** том пети, дело № *г. От този
момент пълните права върху имота, включително правото на ползване, остават за
собственика Т. СЛ. П.. В случая такова валидно вписване на изявлението /декларацията на
ползува**ата/ е извършено и то не се оспорва като нотариално действие.
Спорно е действително ли е едностранното волеизявление направено от
ползува**ата и по-конкретно извършила ли го е тя при упражнено насилие или измама и в
този смисъл унищожаемо ли е? В случая не е предявен насрещен иск за унищожаването му,
а само е използвано възражението като средство за защита срещу предявения
ревандикационен иск. За разлика от исковете, възраженията могат да се предявяват
безсрочно и отказът на ответницата може да бъде оспорен като унищожаем дори да е
изтекъл давностният срок по чл.32, ал. 2 от ЗЗД. Тук е мястото да се посочи, че сделките,
сключени въз основа на волеизявление на една от страните, което страда от порок поради
несъответствие на воля и изявление се считат за унищожаеми сделки. Правилата за
унищожаеми сделки се прилагат и спрямо едностранните волеизявления пораждащи правни
последици. Сделката е унищожаема, когато волята не е правилно формирана поради
въздействието на външни фактори, които я деформират и се стига до разминаване между
воля и изявление. Общите разпоредби, които регламентират унищожаемостта на
гражданскоправните сделки, се съдържат в чл.27- чл.35 от ЗЗД. В чл.27 от ЗЗД са изброени
9
основните хипотези, при които сделките се санкционират като унищожаеми: „Унищожаеми
са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без
спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка,
измама, заплашване или крайна нужда.“ При измамата(чл.29) лицето, което обективира
волеизявлението, не съзнава несъответствието между волята, която вътрешно е
сформирало, и изявлението, което е направило. Волеизявлението при заплашването (чл.30)
е извършено под влиянието на особени обстоятелства - под въздействието на възбуден
основателен страх, причинено от другата страна или от трето лице.
В случая се твърдят и двете хипотези на унищожаемост на изявлението на
ответницата за отказ от право на ползане, които следва да се рзгледат поотделно. Съгласно
чл.30 от ЗЗД заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е
била принудена от другата страна или от трето лице, да сключи договора чрез възбуждане на
основателен страх.От установените посредством разпитаните свидетели факти и
обстоятелства, се установява, че получилата по наследство „голата собственост“ върху
апартамента на майка си ищца, е започнала да го ползва след смъртта на наследода**ата,
наред с баба си В./със запазено право на ползаване/, като е поела заедно със семейството си
грижите за възрастната си и болна баба. Безспорно е, че към момента на подписване на
декларацията за отказ, отношенията между страните са били добри и са живеели нормално.
Към момента на посещението при нотариуса на ***г. никой от разпитаните свидетели, с
изключение на съпруга на ищцата, не е имал непосредствени впечатления от начина на
формиране на волята на ответницата В., изразена в декларацията. Тя с никого не е
обсъждала предварително намерението си да се откаже от правото на ползване, при какви
обстоятелства и дали за това решение е била принуждавана чрез заплахи. Едва години по-
късно, когато вече не е живеела със внучката си, тя е разказала за тези обстоятелства на
свидетелите, съжалявайки за решението си.
От показанията на единствения очевидец на подписването на декларацията –
св. Б. Е. се установява, че семейството му е имало финансови затруднения през 2017/***. –
около година преди отказа. Имали са няколко необслужвани кредита, за погасяването на
които е възникнала необходимостта да се изтегли нов кредит, с който да се погасят старите
задължения на семейството, в т.ч. и наследен от майката на ищцата кредит. Във връзка с
рефинансирането се е налагало ипотекиране на жилището, а при проведените предварителни
разговори се е оказало, че банките не приемат за обезпечение жилище с ползувател или с
други вещни тежести върху имота. Това положение е било обяснено на В.Н. и въпреки, че
първоначално не е искала да се отказва от правата си, се е съгласила да го направи,
разбирайки от какво е продиктувана необходимостта. След вписването на отказа
семейството на ищцата е изтеглило кредит от Банка ***, ипотекирало е имота и е погасило
старите задължения. Действието на заплашването, респективно психическата принуда,
влияе върху мотивационния етап при сформирането на волята. В случая не може да се
говори за деформиране на волята, следствие от страхови представи, внушени на
заплашеното лице, въз основа на което се обективира направеното волеизявление за отказ от
10
право на ползване. Действително, поради предстоящия опис на апартамента от ЧСИ, за
удовлетворяване по принудителен ред на вземането на банките-кредитори, е бил налице
страх породен обаче от обективни факти. За да се характеризира като унищожаем отказът на
ответницата в хипотеза на чл.30 ЗЗД, поради заплашване, е следвало да бъде нарушен
процеса, при който доброволно и самостоятелно се формира волята .Отивайки при
нотариуса, който повторно е разяснил последиците от акта, който извършва, ответницата
вече е била достигнала до решението да се откаже от правото на ползване, за да може с
парите от кредита да се погасят задълженията към банките и да не се наложи да напусне
жилището поради продажбата му на публична продан.Не се установиха действия на ищцата
или съпруга , които да са внушавали страх чрез заплашване, че ще престанат да се грижат
за нея, ако не се съгласи да подпише декларацията.До този момент те са живели като
семейство и отношенията им не предполагат прибягване до заплахи, при положение, че
дотогава съвсем доброволно внучката се е грижила за своята баба. Освен че липсват
убедителни доказателства за подобни изявления, то е и нелогично предвид обстоятелството,
че ако се стигне до публична продан на имота, интересите и на двете страни ще бъдат
сериозно накърнени, т.е. резултатът/предотвратяване на принудитено изпълнение/ е бил
еднакво желан от собственика и от ползувателя на имота.
Страхът е една чисто субективна категория, която трябва да се преценява
винаги с оглед личността и конкретната обстановка. По друг начин стои въпросът при
преценката на действията, с които заплашващият си служи, за да възбуди основателен
страх.В случая не се твърди предприемането на каквито и да било действия внушаващи
страх.Само вербално била заплашвана, че няма да се грижат за нея ако не подпише, които
твърдения не се установяват. Тези формулирани впоследствие, след влошаване на
отношенията им твърдения, възпроизведени от св.Ю.Н./син на ответницата/ и
св.И.П./негова съжи**а/ също са нелогични. Макар че В.Н. се е нуждаела от помощ и грижи
и в този смисъл е била зависима от внучката си, то ищцата е могла по всяко време да
преустанови тези грижи без правни последици. Това е така поради обстоятелството, че тя не
е имала договорно задължение към баба си, нито уговорка с вуйчо си да се грижи за майка
му. От показанията на св. Б. Е. се установява, че единственото обсъждане пред нотариуса е
било свързано с искането на ответницата да се предоставят на ръка по ***. месечно от
пенсията . След като нотариуса е обяснил, че това условие не може да бъде взето предвид
и тя следва или да се откаже от правото на ползване безусловно, или да не подава
декларация, тя е подписала документа. Не могат да се игнорират показанията на св. Б. Е.
само поради това че е съпруг на ищцата, при положение, че те не се опровергават от други
събрани по делото доказателства, логични и последователни са и кореспондират в голямата
си част с показанията на другите свидетели. Като се отчита възможната заинтересованост на
тези показания и изложеното по-горе, следва да с приеме, че волеизявлението на
ответницата не е било опорочено - било е ясно изразено, възприето от нотариуса, а
впоследствие и вписано. Това води до извода, че отказът не е унищожаем на това основание.
Измамата като основание за унищожаемост на сделките е налице, когато
11
едната страна е била подведена от другата да сключи договора чрез умишлено въвеждане в
заблуждение. Става въпрос за несъзнавано несъответствие с действителността. За да е
налице измама, е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки:
едната страна по сделката да е в заблуда; тя да е умишлено въведена в заблуда от другата
страна или от трето лице било чрез укриване на факти от действителността, било чрез
тяхното изопачаване. В случая В. З. Н. е знаела същността и последиците на изявлението
което прави. Те недвусмислено са и били разяснени и от нотариус П.Ц., която е заявила, че
след този отказ внучката „може да каже да си ходи“. Не са събрани доказателства
установяващи ответницата да е била въведена в заблуждение: нито относно необходимостта
да се погасят кредитите за да се предотврати публична продан на имота на длъжника, нито
относно нежеланието на банките да приемат в обезпечение имот с вещни тежести, нито
относно желанието на внучката в отношенията им нищо да не се променя и тя да
продължи да се грижи за баба си.Ето защо съдът приема, че въз основа на установеното по
делото от фактическа страна, не може да се направи извод за някакво умишлено въвеждане в
заблуждение да се извърши отказ от право на ползване. И след този акт на ответницата до
заминаването на семейството да живее в друго населено място/в гр.***/ за търсене на работа
и реализация, грижите спрямо нея са продължили в същия вид и обем. След това поради
разстоянието и поради влошаване на отношенията, ищцата постепенно е преустановила
постоянните грижи за баба си, като с това я е поставила в бедстващо положение.
Показанията на разпитаните свидетели сочат, че ответницата е останала без подкрепа и е
разчитала на помощта на съседите си и на случайни хора. Викала е от терасата си:
Изоставиха ме, измамиха ме и вероятно точно това е мислила и чувствала.
При така изложеното, следва да се приеме, че към момента на вписване на
отказа никой/и по-конкретно ищцата и съпругът / не е осъществил действия по
въвеждането в заблуждение на ответницата. Обстоятелството, че впоследствие отношенията
между роднините са се развили по неблагоприятен начин, отчуждили са се и като резултат
възрастната и болна жена е останала сама в жилището, не означава, че направеният на ***г.
отказ е унищожаем поради измама. При така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че исковата претенция е основателна.Ищецът като собственик на имота може да
иска връщането му от всеки, който го владее или държи неосноватлено. В конкретната
хипотеза след вписване на отказа от пожизнено право на ползване, то се е погасило и
ответницата живее в имота без правно основание. Следва да бъде осъдена ответницата да
предаде владението на имота на ищцата. Отношението на ищцата Т.П. към ответницата В. З.
Н., дори и да се определи като морално укоримо, то не може да доведе до различни от
изложените правни изводи както относно действителността на вписнаия отказ от право на
ползване, така и относно основатеността на иска по чл.108 ЗС.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да
заплати направените от ищцата разноски, които съгласно списъка с
разноските на л.55 и доказателствата, че са направени, са в общ размер на
***., от които за ДТ-***лв. и адв.възнаграждение в размер на ***., съгласно
12
договора за правна помощ на л.56, съдържащ разписка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. З. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес :гр.П.,
ул.“***“, №***, ет * ап.9 да предаде на Т.С. П., с ЕГН ********** и същия
постоянен адрес, владението върху следния недвижим имот : апартамент №**
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***
по кадастралната карта на гр. П., одобрена със Заповед № *** г. на ИД на
АГКК, находящ се в град П., общ. П., обл. П., ул. „***" (бивша „***") № **,
ет.* от масивна четириетажна сграда, състоящ се от ***, с обща площ ** кв.м,
при описани съседи, ведно с *** с площ *** кв.м. и *** с площ ** кв.м., ведно
с ***** ид.ч. от общите части на сградата, общата инфраструктура и
учреденото право на строеж – описан подробно в нотариален акт за продажба
на недвижим имот № * том. ***, рег. № ***, дело № *** от ***04 г. по описа
на нотариус Р. И., РС П., вписан в АВп с № *** от ***04 г., акт № ***, том
***, дело № ***/2004г.
ОСЪЖДА В. З. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес :гр.П.,
ул.“***“, №***, ет.*, ап.* да заплати на Т.С. П., с ЕГН ********** и същия
постоянен адрес, сумата ***., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
13