Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. С., 23.11.2016г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Й.П. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 6129 по описа за 2016г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството по делото е образувано повторно пред Софийски градски съд  след постановяването на Решение № 962 от 11.05.2016г.  на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав по т.д. № 706/2015г., с което е било обезсилено Решение № 1082 от 25.06.2014г. по т.д. № 770/2013г. на Софийския градски съд, VІ - 5 състав.

Предмет на производството са искове по чл. 694 от ТЗ за установяване на вземания по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД на К.Е.У. и К.Д.У. срещу „С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност).

            Ищците К.Е.У. и К.Д.У. твърдят, че „С.-БГ“ ЕООД, с ЕИК ********, е в открито производство по несъстоятелност по силата на съдебно решение по чл. 630 от ТЗ от 18.01.2012г. по т.д. № 1249/2011г. по описа на Софийски градски съд.

            През 2006г. ищците са сключили с длъжника по т.д. № 1249/2011г. в качеството си на купувачи предварителен договор за покупка на недвижим имот в гр. Б., квартал Страгите, с № 155105 по плана на курорта, Комплекс Д.О. – апартамент А507 със застроена площ от 61. 52 кв.м., състоящ се от една всекидневна/кухня, една спалня, една баня и един балкон, намиращ се на пети етаж, при граници: от изток – празно място, от запад – коридор, от север – стълбище, от  юг – ап. 508А, от горе – ап. 605, отдолу – ап. 407, както и съответстващите на апартамента 12.3 кв.м. идеални части на сградата, където апартаментът е част от жилищна сграда за колективно обитаване със сезонен характер „Д.О.“, корпус „А“, построена в имот пл. № 1555105, находящ се в местността „Асаница“, в землището на гр. Б., обл. Благоевград, целият с площ от 9 684 кв.м.

Срещу задължението на продавача  „С.-БГ“ ЕООД по предварителния договор да изгради изцяло сградата и да предаде недвижимия имот, въведен в експлоатация в срок до 01.09.2007г., както и да прехвърли правото на собственост ищците са поели задължението да платят цена в размер на 93 807 евро. Като компенсация за вредите от забавата на продавача за изпълнение на задълженията му по предварителния договор с Допълнително споразумение  е направена отстъпка от цената от 3%, а сградата е трябвало да бъде снабдена с разрешение за ползване до 01.04.2010г.

Ищците са изпълнили стриктно, точно и своевременно паричните си задължения по предварителния договор – платени са били 63 318. 62 евро, което е 60% от продажната цена на обекта, съответно вноските по т. 2.2.1, т.2.2.2 и т.2.2.3 от предварителния договор, и първа вноска по чл. 2, ал. 1, т. 1 от допълнителното споразумение.

„С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) не е изпълнило задълженията си по предварителния договор и допълнителното споразумение и от 02.04.2010г. е било в забава за изпълнение. Процесният апартамент е бил апортиран в капитала на „М.К.“ ЕООД, дъщерно дружество на „С.-БГ“ ЕООД, а в последствие „С.-БГ“ ЕООД се е разпоредило и с дяловете от капитала на това дружество. Не е бил издаден и Акт – образец 16 за сградата и тя не е била въведена в експлоатация.

Ищците претендират сумата  89 257. 42 евро, равна на   93 807 евро, редуцирани с 4 549. 58 евро по чл. 2, ал. 2, т. 2, б.“Б“ от допълнителното споразумение, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - като компенсаторно обезщетение за неизпълнение на задълженията на „С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) за прехвърляне на собствеността върху имота и предаване на фактическата власт върху него.

Като евентуално твърдение, в случай, че съдът прецени, че предварителният договор не е породил или не поражда правно действие, ищците претендират сумата до размера от 63 318. 62 евро, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като подлежаща на връщане.

Ищците претендират и сума за неустойка по чл. 4, ал. 2, изр. 1 от допълнителното споразумение към предварителния договор за забава за изпълнение на „С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) да снабди сградата с Акт-образец 16 в срок до 01.04.2010г. – 0.05% върху платените 63 318. 62 евро за периода от 21.05.2010г. до 17.01.2012г. – 7 501 евро; мораторна неустойка по чл. 2.3 във връзка с чл. 6.2 от предварителния договор в размер на 0.1% на ден за периода от 02.05.2010г. до 17.01.2012г. поради забава за снабдяване на сградата с Акт образец 16 – 37 479. 52 евро и мораторна неустойка по чл. 6.2, вр. чл. 5.7 от предварителния договор за неизпълнение на задължението за предаване на владението – по 0.1% за периода от 02.05.2010г. до 17.01.2012г. -  37 479. 52 евро.

Твърди се дължимост  и на лихва за забава върху главницата от 18.02.2012г. до окончателното плащане.     

Вземанията са били предявени в производството по несъстоятелност с молба вх. № 46408/26.04.2012г. и са били приети от синдика, освен това за неустойка по  чл. 6.2, вр. чл. 5.7 от предварителния договор. Възражението на ищците срещу неприемането не е било уважено (възражение вх. № 70379/29.06.2012г.) съгласно Определение № 838 от 04.02.2013г. по т.д. № 1249/2011г. Същевременно със същото определение е било уважено възражение по чл. 690 от ТЗ на длъжника (възражение вх. № 123806/27.11.2012г.) и останалите вземания са били изключени от списъка на приетите вземания.  Поради това ищците искат и установяване на вземанията в настоящото производство.

Ответникът „С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) оспорва вземанията. Възразява, че ищците не са изпълнили задълженията си по предварителния договор за плащане на уговорената цена, при което договорът не е породил действието си, както и че уговорените неустойки са нищожни.

След отхвърлянето с Решение № 1082 от 25.06.2014г. по т.д. № 770/2013г. на Софийския градски съд, VІ - 5 състав на иска по чл. 694 от ТЗ за установяване на вземания по чл. 617, ал. 2 от ТЗ като главни, въззивна жалба срещу решението в тази част не е постъпила (оплакванията са били по второто заявено основание по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, съответно за недопустимост на произнасянето относно вземането по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД) и  вземания по чл. 617, ал. 2 от ТЗ не се разглеждат в настоящото производство.

Същевременно с посоченото решение на Софийски градски съд лихва за забава върху главницата по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от 63 318. 62 евро е била присъдена от 26.04.2012г. и в тази част на решението  не е било  искано допълване относно лихви от 18.02.2012г.,  при което и  период на претендираната лихва върху евентуалното вземане по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в настоящото производство следва да се приеме от 26.04.2012г.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

            През 2006г. страните са сключили Предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж с предмет апартамент А507 със застроена площ от 61. 52 кв.м., състоящ се от една всекидневна/кухня, една спалня, една баня и един балкон, намиращ се на пети етаж, при граници: от изток – празно място, от запад – коридор, от север – стълбище, от  юг – ап. 508А, от горе – ап. 605, отдолу – ап. 407, както и съответстващите на апартамента 12.3 кв.м. идеални части на сградата, където апартаментът е част от жилищна сграда за колективно обитаване със сезонен характер „Д.О.“, корпус „А“, построена в имот пл. № 1555105, находящ се в местността „Асаница“, в землището на гр. Б., квартал Страгите, обл. Благоевград, целият с площ от 9 684 кв.м.

            Ответникът, продавач, като титуляр на правото на строеж върху мястото, се е задължил да продаде правото на строеж, съответно правото на собственост върху имота (т. 1.1), като сключването на окончателния договор е трябвало да се извърши в срок до 30 дни, считано от въвеждането на обекта в експлоатация (т.2.3 от предварителния договор).

Ответникът се е задължил още да изгради изцяло сградата и да предаде недвижимия имот на купувачите, въведен в експлоатация, в срок до 01.09.2007г. (т.3.1). Степента на завършеност на обекта е била подробно посочена в приложение към договора (т. 4.1.9). Владението на недвижимия имот е трябвало да бъде предадено след въвеждането на обекта в експлоатация, но не по-късно от момента на нотариалното изповядване на сделката (т.5.7 от предварителния договор). 

            Ищците, в качеството на купувачи, са дължали цена от 93 807 евро, включваща всички разходи за проектиране и строителство на сградата, платима на четири вноски съответно от 15%  до 29.03.2006г., 20% при приключване на втория етаж, 25% при завършване на покрива, удостоверено със съставянето на акт 14, и 40% при завършване на обекта, удостоверено с подписването на акт 15 и след писмено уведомление от продавача  (т.1.1, т.2.1 и т.2.2.1, 2.2.2, 2.2.3, .2.2.4 и т. 4.2.1 от договора). 

            Съгласно клаузата на т. 6.2 от договора, при неизпълнение или забавено изпълнение на задълженията на продавача по т. 2.3 за прехвърляне на правото на строеж, респективно правото на собственост и по т. 3.1 за предаване на недвижимия имот в договорения вид, той е дължал неустойка за забава в размер на 0.1% върху внесените от купувачите суми за всеки просрочен ден. След изтичане на 180 дни от забавата на продавача, купувачите са можели да развалят договора поради неизпълнение, като продавачът се е задължавал да възстанови незабавно на купувачите изплатените от тях суми, заедно с лихва в размер на тримесечния евро либор плюс петнадесет пункта годишно, считано от датата на постъпване на сумите в банковата сметка на продавача.

            Плащането на неустойка не е освобождавала неизправната страна от задължението за обезщетяване на изправната страна за претърпените вреди и пропуснати ползи, когато техният размер е превишавал заплатената неустойка (т.6.3).

            Всички плащания между продавача и купувачите е трябвало да се извършват чрез посредник – Б.С. Т. Лимитид, с адрес В., Л., ул.“*********, ЕС2М6SS по конкретно посочена банкова сметка. ***ълнени, когато съответните суми постъпят в банковите сметки на посредника.

            Сумите по  т.2.2.1, 2.2.2 и 2.2.3 от предварителния договор, общо 56 283. 84 евро, са били платени от ищците по указания начин – чрез Б.С. Т. Лимитид, съответно през месец март 2006, месец април 2007г. и месец юли 2007г.

       Задължението на ответника да изгради изцяло сградата и да предаде недвижимия имотна купувачите, въведен в експлоатация, в срок до 01.09.2007г. не е било изпълнено. Не е бил сключен и окончателен договор.

            На 01.08.2009г. между страните е било подписано Допълнително споразумение към предварителния договор за продажба на недвижим имот в строеж.

            Със споразумението е било установено, че купувачите дължат на продавача оставащите 40% от продажната цена за обекта – 37 522. 80 евро, от която се прави отстъпка или остават дължими 34 708. 59 евро (чл. 1.1 и чл. 1.2 от споразумението). Сумата е трябвало да се преведе по сметка на нотариус С.В. с район Районен съд – гр. Разлог.

            Сумата е била дължима от купувачите на четири  части, от които 7.5% или 7 035. 53 евро – в срок от пет работни дни от подписване на споразумението и е щяла да се използва от продавача за започване на подготвителни действия по завършване на секция „А“ от комплекса с акт обр. 15.

Останалите суми са били дължими в срок от подписване на приемателен протокол във връзка с изпълнените строителни работи, в срок от издаването на акт обр. 15 за секция „А“ от комплекса и в срок от издаването на разрешение за ползване (акт обр.16) за сградата, в която се е намирал обектът на купувачите (чл. 2, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от предварителния договор).

Уговорен е бил и ред за получаване или нареждане на сумите от ответника към трети лица, като по отношение на сумата по чл. 2,  ал. 1, т. 4 това е можело да стане след прехвърляне на собствеността върху обекта (чл. 2, ал. 2, т. 2, б.“А“) и след представяне на разрешение за ползване (акт бр. 16) за СПА секция, но не по-късно от 31.12.2011г.     (чл. 2, ал. 2, т. 2, б.“Б“).

            В срок от 20 работни дни след издаване на разрешение за ползване (акт обр. 16) и заплащане на сумите по чл. 2, ал. 1, т. 1- 4 от споразумението, страните са се задължили да се явят за сключване на нотариален акт за покупко-продажба на обекта (чл. 3, ал. 1 от споразумението).

            Продавачът се е задължил да снабди сградата с разрешение за ползване (акт обр. 16) в срок до 01.04.2010г. (чл. 4, ал. 1 от допълнителното споразумение).

При забава  след срока по чл. 4, ал. 1, продавачът е дължал на купувачите неустойка от 0.05% на ден за всеки ден забава, с която сума се намалява дължимото от купувачите плащане на продажната цена. Ако забавата е продължила и след 01.07.2010г., купувачите са се освобождавали от заплащането на  сумата по чл. 2, ал. 2, т. 2, б.“А“, но не и от задължение за плащане на сумата по чл. 2, ал. 2, т. 2, б.“Б“ (чл. 4, ал. 2 от споразумението).

Всички останали клаузи по предварителния договор не са се променяли и е трябвало да бъдат прилагани съответно, доколкото не са противоречали на споразумението (чл. 5 от споразумението).

За всеки спор относно съществуването и действието на споразумението или във връзка с неговото нарушаване, както и за всички въпроси, неуредени в споразумението се е прилагало българското гражданско и търговско право (чл. 9, ал. 1 от споразумението).

Купувачите са заявили, че към момента на подписване на споразумението нямат неуредени отношения с продавача и нямат каквито и да е имуществени или неимуществени претенции към него, произтичащи от или по повод сключения между страните предварителен договор (чл. 9, ал. 2 от споразумението).

Ищците са платили първата вноска по чл. 2, ал. 1, т. 1 от допълнителното споразумение по указания начин на 26.10.2009г. – 7 035. 53 евро и така общата сума платена от ищците по предварителния договор е била 63 318. 62 евро.

Общият размер на извършените от ищците плащания се установява от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. От ответника не е била предоставена счетоводна документация и вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не е можело да посочи как са били осчетоводени извършените плащания от Б.С. Т. Лимитид по предварителния договор, но плащанията, извършени чрез този посредник, както е било уговорено, фактически са били признати като направени с допълнителното споразумение, както и има документи за плащанията по банков път по сметка на посредника.

Това е и за  платените 7 035. 53 евро по допълнителното споразумение.  Сметката на нотариус С.В. е била заверена със сумата 7 035. 53 евро с вальор от 27.10.2009г. и така е било налице и плащане по допълнителното споразумение, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.  Възражението на ответника, че сумите не са били платени от ищците е неоснователно.

И след подписване на споразумението от 01.08.2009г. сградата не е била снабдена с разрешение за ползване (акт обр. 16) от ответника. Не е бил сключван и окончателен договор за покупко-продажба.

Единствено на 09.02.2010г. е бил издаден Акт обр. 15 за секция „А“ на комплекса, след което на същата дата е бил приет Учредителен акт – Устав на „М.К.“ ЕООД, в което дружество  „С.-БГ“ ЕООД е било едноличен собственик на капитала, и правото на собственост върху апартамента, предмет на предварителния договор, е било апортирано в дружеството.  В последствие „С.-БГ“ ЕООД се е разпоредило с дяловете от капитала на „М.К.“ ЕООД (договор за покупко-продажба от 18.02.2010г.).

Със съдебно решение № 108 по чл. 630 от ТЗ от 18.01.2012г. по т.д.н. № 1249/2011г. по описа на Софийски градски съд срещу ответника е било открито производство по несъстоятелност, а с решение № 1253 от 11.07.2013г. по същото дело   дружеството е било обявено в несъстоятелност.

Съгласно изслушаната при първоначалното разглеждане на делото съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на апартамента, предмет на договора между страните, към 18.01.2012г. е  щяла да бъде в размер на 45 500 лева или 57 900 лева в зависимост дали целият комплекс „Д.О.“ е въведен в експлоатация или е завършен съобразно одобрените архитектурни проекти и действащите правила и нормативи в строителството, съответно договореното между страните.  

Процесните вземания са били предявени  в производството по несъстоятелност по т.д. № 1249/2011г. с молба вх. № 46408/26.04.2012г. на ищците. Освен възражението за неустойка по  чл. 6.2, вр. чл. 5.7 от предварителния договор, възраженията са били приети от синдика,  но по възражение вх. № 123806/27.11.2012г. на ответника са били изключени от списъка на приетите вземания с Определение № 838 от 04.02.2013г. по т.д. № 1249/2011г. на съда по несъстоятелността. Възражението на ищците срещу неприетото вземане с вх. № 70379/29.06.2012г. не е било уважено 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Страните по делото са били обвързани от предварителния договор от 2006г. и допълнителното споразумение от 01.08.2009г.

Съгласно уговорките по предварителния договор и допълнението, ответникът се е задължил да сключи договор за продажба на конкретна вещ – апартамент в жилищна сграда за колективно обитаване със сезонен характер „Д.О.“, корпус „А“, построена в имот в местността „Асаница“,  землище на гр. Б., квартал Страгите, който апартамент и да изгради и предаде въведен в експлоатация – с изготвен протокол образец 16  и издадено разрешение за ползване по Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, съответно Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. 

Ищците са се задължи да заплатят общо 93 807 евро – за проектиране и строителство на сградата и като продажбена цена на имота при сключването на окончателен договор.

            При характера на уговорените престации се е касаело за предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД, съдържащ елементи и на договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД Задълженията за проектиране и строителство са били предвидени, за да бъде създадена нова вещ – апартамент, правото на собственост върху която да бъде прехвърлено с окончателен договор за продажба, за сключването на който страните са се задължили, като още преди сключване на окончателния договор цената на вещта е трябвало да бъде платена от ищците, съответно вещта,  въведена в експлоатация, е трябвало да бъде предадена от ответника.

            С допълнителното споразумение от 01.08.2009г. са били уговорени нови срокове за изпълнение на задължението на ответника да снабди сградата с разрешение за ползване (акт обр. 16) -  до 01.04.2010г., съответно нов срок за сключване на окончателния договор, като останалата неплатена от ищците цена за обекта е била намалена и уговорено плащането й на части.

            Въпреки плащането на цената от ищците, така както това е било уговорено съответно на отделните етапи от строителството,  задълженията на ответника не са били изпълнени. Сградата не е била въведена в експлоатация, а правото на собственост върху изграденото жилище не е било прехвърлено със сключване на окончателен договор – напротив жилището е било  апортирано в капитала на друго дружество.

            Това е било и към 18.01.2012г., когато по отношение на ответника е било открито производство по несъстоятелност, както и към 11.07.2013г., когато дружеството е било обявено в несъстоятелност.

            Независимо от договорното неизпълнение и откриването на производство по несъстоятелнсот по отношение на ответника, съответно обявяването му в несъстоятелност, правата на ищците по предварителния договор са се запазили, включително правото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Производството по несъстоятелност е производство за универсално принудително изпълнение, в което се удовлетворяват търговски и нетърговски парични вземания и след обявяване в несъстоятелност и преустановяване дейността на търговеца имуществото от масата на несъстоятелността се осребрява (чл. 616 и чл. 711 от ТЗ). Поради това и непаричните вземания се превръщат в парични с оценка към датата на откриване на производството по несъстоятелност (чл. 617 от ТЗ), но това е за вземания, които са притезания. Непритезателните (преобразуващите) права каквото е правото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не се осребряват, при което е и допустимо предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу обявен в несъстоятелност търговец (така постановеното по чл. 290 от ГПК Решение № 503 от 17.08.2009г. по гр.д. № 2941/2008г. на ВКС, V г.о.).

В случая  ищците не са предявили иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен. Предявили са в откритото производство по несъстоятелност  вземане и след това по реда на чл. 694 от ТЗ иск да бъде установено тяхно право на компенсаторно обезщетение за неизпълнение на задълженията на „С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) за прехвърляне на собствеността върху имота и предаване на фактическата власт върху него, което обезщетение да е  в размер на 89 257. 42 евро - 93 807 евро, първоначалната цена по предварителния договор, редуцирани с 4 549. 58 евро по чл. 2, ал. 2, т. 2, б.“Б“ от допълнителното споразумение, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

            При предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, изключването му от списъка на приетите вземания и предявяването на настоящият иск своевременно,  искът по чл. 694 е допустим.

Претенцията обаче е неоснователна. Сумата от  89 257. 42 евро не е дължима по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД като компенсаторно обезщетение.

            Както се посочи по-горе, задължението на ответника за изграждане на обекта по предварителния договор и допълнителното споразумение между страните е било свързано със задължението да се сключи окончателен договор за продажба  на недвижимия имот - апартамент. Изграждането на обекта е било, за да се създаде нов обект, правото на собственост върху който да се прехвърли с окончателен договор, както и да се предаде вещта, като задължение също по окончателния договор. Предмет на  договора между страните от 2006г. с допълнението основно  е бил сключването на окончателен договор.

Предварителният договор по чл. 19 от ЗЗД е  организационен, а не престационен и поради това неизпълнението на задължението на  ответника да сключи окончателен договор не може да има за последица вреда в размер на стойността на вещта, която не е била придобита и получена, съответно загуба на платената цена.  Не може да бъде дължимо и обезщетение от неизпълнението в размер на стойността на вещта  или платената цена. Цената е  окончателно дължима при сключването на окончателния договор, когато възниква насрещното задължение за  прехвърляне на  собствеността и предаване на вещта от купувача. Ако окончателният договор не бъде сключен, предварително платената цена подлежи на връщане, а ако не е платена и договор не бъде сключен, такава цена не е дължима. Същото е по отношение на задължението за предаване на вещта. Ако окончателен договор не бъде сключен, дори вещта да е предадена, тя подлежи на връщане.

При изложеното претенцията на ищците по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е неоснователна.

Основателна е обаче заявената при условията на евентуалност претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платените от ищците суми  общо  63 318. 62 евро. Искът по чл. 694 от ТЗ е и допустим, тъй като се касае за вземане, изключено от списък на приети вземания по възражение на длъжника по чл. 690 от ТЗ, за което е поискано своевременно установяване.

По делото не се установяват обстоятелства поради които предварителният договор между страните да не е проявил действието си или действието му да е било преустановено извън факти свързани с  договорното неизпълнение на ответника. Това е и единственото твърдяно от ищците обстоятелство, относимо към действието на предварителния договор. При възприетото от фактическа страна, не се установява договорът да не е породил действие поради липсата на плащания на суми от страна на ищците в какъвто смисъл е възразявал ответникът.

Същевременно  сумата от 63 318. 62 евро се е претендирала от  ищците още с предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност като дължима поради това, че за задържането й от ответника няма основание. Сумата е била претендирана и с исковата молба по делото, както се претендира и към момента на приключване на производството при новото разглеждане на делото.

С позоваването на ищците на договорното неизпълнение на ответника  и искането да бъде върната сумата, платена като цена на имота и за сключване на окончателен договор, се касае за направено и поддържано изявление за разваляне на предварителния договор между страните по реда на чл. 87 от ЗЗД.

За възможността от претенция за връщане на сума като недължима да се извежда изявление за разваляне на договор е налице и задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК (Решение № 452 от 16.11.2011г. по гр.д. № 621/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о, Решение № 37 от 22.03.2011г. по гр.д. № 920/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и Решение № 186 от 15.07.2014г. по гр.д. № 6836/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.). Не е необходимо да се доказва, че е направено изрично изявление за разваляне на договора. Счита се, че такова изявление е направено, когато се заяви претенция за последиците от развалянето – връщане на даденото. Възражението на ищците, че в случая няма изявление разваляне е неоснователно

Развалянето на договора в случая следва да се приеме и настъпило.

Налице е неизпълнение на задълженията на ответника да сключи окончателен договор относно апартамента в жилищната сграда „Д.О.“, корпус „А“, построена в имот в местността „Асаница“,  гр. Б., като апартаментът не е бил и изграден по уговорения начин и до уговорения етап от строителството – с разрешение за ползване. При апортирането на имота по предварителния договор в капитала на друго търговско дружество е налице и невъзможност за изпълнение по вина на ответника, при което даването на срок за изпълнение преди развалянето не е било необходимо (чл. 87, ал. 2 от ЗЗД).  

Съгласно възприетото от фактическа страна сумата от 63 318. 62 евро безспорно е била платена с превеждането й по банков път на дружеството посредник по предварителния договор и на нотариуса по допълнителното споразумение, така както плащането е било уговорено между страните и след развалянето на предварителния договор, при което окончателен договор няма да бъде сключен, за задържането от ответника на сумата от 63 318. 62 евро като цена по бъдещ договор за продажба,  няма основание (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД).

Без значение е дали ищците са изпълнили и останалите си задължения за заплащане на цената по чл. 2, ал. 1, т. 2, 3 и 4  от допълнителното споразумение и налице ли са предпоставките по чл. 90 от ЗЗД за правомерното  задържане на сумите, тъй като договор може да бъде развален и от неизправна страна. 

Като акцесорна, основателна  е и претенцията за заплащане на лихва за забава от 26.04.2012г. до окончателното плащане на сумата от 63 318. 62 евро. На 26.04.2012г. вземането е било предявено в производството по несъстоятелност. По вече изложеното, относно претенцията за лихва за забава от 18.02.2012г. върху тази главница не е имало произнасяне при първоначалното разглеждане делото и не е искано допълване на решението.   

            За забавено изпълнение на задълженията за  прехвърляне на правото на строеж, респективно правото на собственост и за предаване на недвижимия имот в договорения вид по предварителния договор от 2006г. е била уговорена неустойка за забава по т. 6.2 от предварителния договор.

            С допълнителното споразумение неустойка е била уговорена  за забавено изпълнение на задължението на ответника да снабди сградата с разрешение за ползване (акт обр. 16) в срок до 01.04.2010г.

При така формулираната нова неустоечна клауза за различна по размер и основание неустойка, въведена след като за изпълнение на задълженията на ответника по договора са били определени нови срокове, при уговореното  намаление на останалата дължима от ищците част от цената (40%) с 3%  и при уговорката по споразумението, че страните нямат неуредени отношения и ищците нямат каквито и да е имуществени или неимуществени претенции към ответника, произтичащи от или по повод сключения между страните първоначален предварителен договор следва, че след подписването на допълнителното споразумение клаузите на т. 6.2 от предварителния договор относно неустойките не важат. Това съответства и на възприетото от самите страни по споразумението, че  клаузите по предварителния договор е трябвало да бъдат прилагани съответно,  доколкото не  противоречат на споразумението.

Поради това претенциите на ищците за заплащането на неустойки по първоначалния предварителен договор са неоснователни. Те са неоснователни и поради възприетото разваляне на договора между страните. Такива неустойки биха били дължими при запазване действието на договора (ТР № 7 от 13.11.2014г. по т.д.№ 7/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Или исковете на ищците по чл. 694 от ТЗ за установяване на вземания да мораторна неустойка по чл. 2.3 във връзка с чл. 6.2 от предварителния договор в размер на 0.1% на ден за периода от 02.05.2010г. до 17.01.2012г. поради забава за снабдяване на сградата с Акт образец 16 – 37 479. 52 евро, и мораторна неустойка по чл. 6.2, вр. чл. 5.7 от предварителния договор за неизпълнение на задължението за предаване на владението – по 01.% за периода от 02.05.2010г. до 17.01.2012г. -  37 479. 52 евро, макар и допустими са неоснователни.

            Поради развалянето на предварителния договор не може да бъде уважено и вземането за неустойка по чл. 4, ал. 2, изр. 1 от допълнителното споразумение към предварителния договор за сума от 7 501 евро.

            С оглед изложените от съда правни изводи, неотносимо е възражението на ответника за нищожност на неустоечните клаузи.       

             Изводите на съда за дължимите на ищците вземания съответстват на вече влезли в сила решения по сходни претенции на кредитори на „С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност)  по сключени предварителни договори за обекти от  жилищната сграда за колективно обитаване със сезонен характер „Д.О.“ в имот пл. № 1555105,  местността „Асаница“, в землището на гр. Б., обл. Благоевград.  

            В този смисъл са решенията, постановени в съдебните производство, приключили с  Определение № 563 от 21.06.2016г. по т.д. № 2973/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 579 от 23.06.2016г. по т.д. № 2971/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение І 639 от 11.07.2016г. по т.д. № 277/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. и Определение № 727 от 07.09.2016г. по т.д. № 3103/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.  

            По разноските

            По реда на чл. 694, ал. 2 от ГПК ищците дължат заплащането на сумата от 8 480. 39 лева, държавна такса по исковата молба по отхвърлената част от сумите, а  „С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) – сумата от 4 953. 62 държавна такса по уважената част от претенциите.

            При новото разглеждане на делото ищците изрично са заявили, че не претендират сторените разноски от ответника, при което и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 1 от ГПК с присъждане на такива разноски.  

            Воден от горното съдът

 

 

                                                       Р Е Ш И :

 

 

            ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от К.Е.У., родена на ***г. в К., А., гражданин на О.К. на В. и Северна И., с паспорт № ********, издаден от Паспортна служба на О.К., дата на издаване 18.04.2005г., валиден до 18.06.2015г., с адрес ********, Р., Б., ******, В., и К.Д.У., роден на ***г. в Л., А., гражданин на  О.К. на В. и Северна И., с паспорт № ********, издаден от Паспортна служба на О.К., дата на издаване 18.03.2010г., валиден до 18.06.2020г., с адрес ********, Р., Б., ******, представлявани от адв. Г.Б.Б. с адрес *** и адв. С.С.С., с адрес гр. С., бул.“********, ап. 17, срещу „С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, че К.Е.У. и К.Д.У. имат вземане срещу „С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност) за сумата от 63 318. 62 евро (шестдесет и три хиляди триста и осемнадесет евро и шестдесет и два евроцента)  като подлежаща на връщане, след разваляне на Предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от 2006г. с Допълнително споразумение към предварителния договор за продажба на недвижим имот в строеж  от 01.08.2009г., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, със законната лихва за забава от 26.04.2012г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ  предявения като главен иск за установяване на вземане от 89 257. 42 евро по  чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, със законната лихва от 18.02.2012г., както и ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на дължимост на вземания за неустойки по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД -  неустойка по чл. 4, ал. 2, изр. 1 от допълнителното споразумение към предварителния договор – 0.05% върху платени 63 318. 62 евро за период от 21.05.2010г. до 17.01.2012г. – 7 501 евро,  мораторна неустойка по чл. 2.3 във връзка с чл. 6.2 от предварителния договор в размер на 0.1% на ден за периода от 02.05.2010г. до 17.01.2012г. – 37 479. 52 евро, и мораторна неустойка по чл. 6.2, вр. чл. 5.7 от предварителния договор – по 0.1% за периода от 02.05.2010г. до 17.01.2012г. -  37 479. 52 евро.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ,  „С.-БГ“ ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на бюджета на Софийски градски съд държавна такса от 4 953. 62 лева (четири хиляди деветстотин петдесет и три лева и шестдесет и две стотинки), съобразно уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ,  К.Е.У., родена на ***г. в К., А., гражданин на О.К. на В. и Северна И., с паспорт № ********, издаден от Паспортна служба на О.К., дата на издаване 18.04.2005г., валиден до 18.06.2015г., с адрес ********, Р., Б., ******, В., и К.Д.У., роден на ***г. в Л., А., гражданин на  О.К. на В. и Северна И., с паспорт № ********, издаден от Паспортна служба на О.К., дата на издаване 18.03.2010г., валиден до 18.06.2020г., с адрес ********, Р., Б., ******, представлявани от адв. Г.Б.Б. с адрес *** и адв. С.С.С., с адрес гр. С., бул.“********, ап. 17, да заплатят по сметка на бюджета на Софийски градски съд държавна такса от 8 480. 39 лева (осем хиляди четиристотин и осемдесет лева и тридесет и девет стотинки), съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: