Определение по дело №712/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 93
Дата: 25 февруари 2019 г.
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20184340100712
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

       

 

гр. Троян, 25.02.2019 год.

 

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря……………………….., като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 712 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

         На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск намира за установено следното:

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на В.Д.С. *** срещу Д.Д.С. и С.А. ***, с която са предявени няколко обективно съединени иска по Закона за наследството.

         При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Същите са представили отговор след като законовия месечен срок е изтекъл.

На основание чл. 140 ал. 3 от ГПК съдът изнася проект за доклад по делото.

Обстоятелства, от които произхождат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди, че с ответника по делото Д.С. са брат и сестра. Предмет на делото е жилищна сграда /вила/ в гр. Априлци, кв. Острец, община Априлци с идентификатор 52218.546.349.1, който е наследствен от тяхната баба Цанка Вълкова Матеева, която е починала през  2006 г. Твърди се, че след нейната смърт, процесния имот бил наследен от майка им А.В.С.. Имотът бил ползван от всички членове на семейството им. С. излага, че през последните две-три години не са ходили в имота.

Майката на страните починала на 11.03.2018 г., тогава ищцата научила от брат си, че майка им е искала да му прехвърли имота. После й показал пълномощно от 2017 г. от майка им, с което като единствен наследник и собственик на този имот го упълномощава да се снабди с нотариален акт.

С. излага, че посетила процесния имот на 04.05.2018 г. и установила, че е сменена ключалката. Потърсила отговор от Д.С., но не осъществила контакт с него и се принудила да му отправи нотариална покана. От отговора, който получила, С. разбрала, че ответника се счита за собственик на процесиня имот и се е снабдил с нот. акт по обстоятелствена проверка, както и че е обявил саморъчното завещания на тяхната баба.

С. намира, че първоначално собственици на процесния имот са били баба им и дядо им. Строителното разрешение за имота е издадено 1969 г. на името на дядо им Веско Ангелов Матеев, а строителството е приключило и удостоверението за съответствие със строителните книжа е издадено 1977 г.

Ищцата намира, че процесния имот е собственост на нея, на първия ответник и на техния баща, при равни дялове. В този смисъл ищцата е направила възражение за накърнена запазена част на майка й, в качеството й на неин наследник. Алтернативно възражение за накърняване на своята запазена част.

С. оспорва завещанието, тъй като баба им Ц.М.е била във влошено психическо състояние и поради това не можела да разбира свойството и значението на постъпките си. Освен това завещанието не отговаря на изискванията на закона, не е ясно кога е съставено същото, в него са направени поправки.

С. намира, че брат й не би могъл да стане собственик на недвижимия имот по силата на саморъчно завещание, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 27 от ЗН. Същото е обявено 12 години след смъртта на баба им и не е съхранявано на посочения адрес, тъй като този имот е продаден през 2005 г.

Твърди се, че ответниците – съпрузи не са собственици на процесния, тъй като никога не са владяли открито и необезпокоявано недвижимия имот по начин, по който това владение да бъде узнато от всички и да се демонстрира владение с намерение да се свои вещта.

Предвид на изложеното, за ищцата се е породил правния интерес да предяви настоящата искова претенция, като бъде прогласено за нищожно  саморъчно завещание от 21.07.2004 г. на Цанка Вълкова Матеева, да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, като съда признае правото им на собственост върху описаният недвижим имот.

Правна квалификация на претендираните права – чл. 43 а от ЗН, чл. 42 б от ЗН, чл. 27 от ЗН, чл. 537 от ГПК .

Разпределение на доказателствената тежест – Предмет в настоящето производство е завещание от 21.07.2004 г. Принципното правило е, че доказателствената тежест лежи върху лицето, което се ползва от завещанието, като черпи правата си от него, т. е. в случая ответника Д.С..  Според чл. 25 ал. 1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието, при съставянето на което са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал.1 от ЗН, е нищожно поради недостатък в законоустановения елемент на формата – изрично посочено в чл. 42, б.“б“ ЗН.

Ищцата претендира недействителност на процесното саморъчно завещание: като нищожно, поради неспазени изискванията за форма -  липса на задължителните елементи за завещание съгл. чл. 25 ал. 1 от ЗН – по него на са направени зачерквания и поправки, и е допуснато нарушение на чл. 25 ал. 2 и сл. от ЗН при предаване и пазене на завещанието, и на второ основание завещанието е унищожаемо, т. к. С. твърди, че към датата на съставянето му, завещателят /тяхната баба/ е била неспособна да завеща, като не е разбирала свойството и значението на постъпките си.

По своята правна същност завещанието представлява едностранна сделка, която поражда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната му воля. Завещанието е формален акт, като формата, която законът изисква е съществен негов елемент и е необходима за неговата действителност, а не само за доказването му. В случая се касае за саморъчно завещание. Съгласно  чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. А съгласно чл. 13 от ЗН, способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.

Съдът указва на В.С., че останалите й претенции са некоректно и неясно  посочени в исковата молба. Същата претендира право на собственост върху процесния имот неясно в какъв обем, освен това в петитума на исковата молба липсва изрично на какво основание С. претендира собственост, както и отмяна на нот. акт по реда на чл. 537 от ГПК – отново неясно дали в пълен обем или само относно правото й на собственост, за което същата претендира. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че претенцията по чл. 537 ал. 2 от ГПК може да бъде предявено само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването й. Разпоредбата на  чл. 537 ал. 2 от ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт. Следва да се напомни на ищцата, че произнасянето на съда е обвързано от петитума на исковата молба. В случай, че същата не поясни искането си до момента на обявяване на окончателния доклад в открито с. з., съда следва да прекрати производството в тази му част.

 Предвид изложеното съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и от настоящето определение, поради което

 

                            О П Р Е Д Е Л И: 

 

         НАСРОЧВА гр. дело № 712/2018 г. по описа на ТРС за открито съдебно заседание на 29.03.2019 г. от 10.00 часа, за която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от настоящето определение и проекто-доклада.

         Допуска като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени документи.

         Допуска гласни доказателства.

         Допуска съдебно-графологическа експертиза с вещо лице Милко Карадочев от гр. Троян, който да изготви заключение по така поставените задачи в исковата молба. Определя възнаграждение в размер на 150 лева, вносим от ищцата в 5-дневен срок.

         Да се издадат посочените удостоверения.

         Да се изискат посочените нотариални дела.

Указва на ищцата да посочи в коя служба на Агенцията по вписването е образувано делото по обявяване на саморъчното завещание

Определението не подлежи на обжалване.

                                

         Районен съдия: