№ 38935
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20211110135274 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответниците Т. В. В. и Р. В. Д..
С определение № 13984 от 02.06.2022 г. производството по делото е спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК поради смърт на ответника Т. В. В.. Със същото определение съдът е
указал на ищеца в шестмесечен срок от спиране на производството да посочи имената и
адресите на правоприемниците на ответника Т. В. В. за призоваването им като страни в
производството, като е посочил последицата от неизпълнение на дадените указания -
прекратяване на производството по делото на основание чл. 230, ал. 2 ГПК, като към
настоящия момент указанията не са изпълнени.
Независимо от това, съдът при повторна проверка за редовност и допустимост на
настоящото производство, счита, че същото е изначално недопустимо и подлежи на
прекратяване по отношение на ответника Т. В. В.. Съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е обусловено от следните
предпоставки: 1) наличие на издадена заповед за изпълнение; 2) подадено от длъжника
възражение по чл. 414 ГПК в срок и 3) спазване на срока за предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 4 ГПК. В конкретния случай видно от ч. гр.
д. № 60336/2020 г. по описа на СРС, 24 състав, в полза на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение от 25.01.2021 г. срещу длъжниците Т. В. В. и Р. В. Д., при условията на
разделност за сумата от 28,80 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,63 лв. за периода от 31.12.2017 г. до
24.11.2020 г. и 75 лв. – разноски по делото, като всеки от ответниците е осъден да заплати
половината от тези суми. Видно от данните по заповедното дело, възражение срещу
заповедта за изпълнение е подадено от Р. В. Д., но не и от длъжника Т. В. В., на когото
заповедта за изпълнение е връчена лично на 03.03.2021 г., като същият не е подал
1
възражение по чл. 414 ГПК в срока, който е изтекъл преди длъжникът да почине на
02.12.2021 г. Предвид изложеното исковата молба срещу Т. В. В. е недопустима, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в законна сила по отношение на
този длъжник. При това положение, ищецът няма правен интерес да води исково
производство спрямо този длъжник, тъй като от формална страна в негова полза съществува
изпълнително основание за паричното вземане и в тази част производството следва да бъде
прекратено.
Същевременно производството по делото следва да бъде възобновено и да продължи по
отношение на ответницата Р. В. Д. за посочените в исковата молба суми срещу този
длъжник. Преди насрочване на делото обаче на ищеца следва да бъде указано да посочи
дали претендираните спрямо този ответник суми са за главница и лихва за топлинна енергия
или за главница и лихва за цена на услугата дялово разпределение, като съобрази издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г., както и да уточни третото лице –
помагач, което е извършвало услугата дялово разпределение на топлинна енергия през
процесния период.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 35274/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 16081/21.06.2021 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********** в
частта срещу ответника Т. В. В., ЕГН ********** за сумите от общо 17,22 лв., от които
14,40 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м. 11.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 02.12.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 2,82 лв. – мораторна лихва за забава за периода
31.12.2017 г. – 24.11.2020 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 35274/2021 г. по
описа на СРС, 48 състав срещу този ответник.
УКАЗВА на „Т.С.“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи
дали претендираните спрямо Р. В. Д. суми от 14,40 лв. и от 2,82 лв. са за главница и лихва
за топлинна енергия или за главница и лихва за цена на услугата дялово разпределение, като
съобрази издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г., както и да
посочи коректно третото лице – помагач предвид постъпилата молба от 16.05.2022 г. от
„Т.С.“ ЕООД, че не то е извършвало услугата дялово разпределение на топлинна енергия
през процесния период и за процесния имот.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде
върната и в частта срещу ответника Р. В. Д. и производството ще бъде прекратено.
Определението в частта, с която е върната исковата молба може да се обжалва с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата
част е окончателно.
2
След изчерпване на възможността за обжалване на настоящото определение делото да се
докладва за преценка за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Т. В. В.,
респективно неговите наследници, по ч. гр. д. № 60336/2020 г. по описа на СРС, 24 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3