РЕШЕНИЕ
№
437
гр.Плевен,
13.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен първи състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело № 395 по
описа за 2020г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Производството
по делото е образувано по жалба подадена
от Д.В.Ж., против Решение № Ц
2153-14-5/23.04.2020г на Директора на Териториално поделение на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена жалбата, подадена от Д.В.Ж.
против Разпореждане № О-14-000-00-01374106/11.03.2020г. на Ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ -Плевен, с което на
основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано отпускане на парично обезщетение
за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е
20200184224. В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен,
противоречащ на материалния закон. Твърди се, че с разпоредбата на чл. 4 ал.3
т.1,2 и 4 от КСО се конкретизира, че осигуряването на лицата на които е
отпусната пенсия възниква от датата посочена в декларацията по ал.2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е
подадена.Твърди се, че когато към датата от която е отпусната пенсията
осигуряването на самоосигуряващите се
лица не е прекъснато или прекратено и те продължават да упражняват трудова
дейност и да подават данни с декларация
обр. 11 „данни за осигуреното лице“ в срок и да внасят в срок дължимите
авансови осигурителни вноски, те не губят осигурителните си права..Твърди се,
че в декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. ОКд50 отпада
реквизитът, свързан с изявявяне на желание за прекъсване или прекратяване на
осигуряването на самоосигуряващите се лица, продължаващи да извършват трудова
дейност, на които е отпусната пенсия,а обстоятелството че не желаят да се
осигуряват лицата заявяват в т.15 „Последен ден в осигуряване “ на Декларация
обр. № 1 „данни за осигурено лице“ В съответствие с пар.1 т.3 изречение трето
от ДР на КСО те прекъсват осигуряването си за съответния месец и когато не
подадат декларация обр.1 до 25 число на
следващия месец и не внесат авансовите осигурителни вноски в срок. И в двата
случая за да възобновят прекъснатото осигуряване е необходимо да подадат
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. ОКд-5, като
задължението за осигуряване възниква не по-рано от 1-во число на месеца, през
който е подадена. Моли съда да отмени
решение № Ц 2153-14-5/23.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ гр. Плевен като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.
Ответникът
- редовно призован, се представлява от юрк.Т.. В съдебно заседание изразява
становище жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Излага
доводи в насока правилност и законосъобразност на оспореното решение на
административния орган. Моли за потвърждаването му. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа
страна следното:
Видно
от представения по делото болничен лист № Е 20200184224 е, че на Д.В.Ж. е издаден болничен лист за 16
дни временна неработоспособност. Видно от представената справка за пенсионер е,
че на Д.Ж. е отпусната пенсия в размер на 480,40 лв. По делото е представено
разпореждане № О-14-000-00-01374106/11.03.2020г., от което се установява, че на
Д. Ж. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, поради това, че по данни на
информационната система на НОИ Ж. е с
отпусната пенсия и съгласно чл. 4 ал.6 от КСО и л.1 ал.6 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, самоосигуряващите се лица
по чл. 4 ал.3 т.2 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое
желание по предвидения в кодекса и наредбата ред, чрез подаване на декларация
по свое желание по предвидения в кодекса и наредбата ред, чрез подаване на
декларация по утвърден от НАП образец. Посочено е, че з лицата по чл. 4 ал.3
т.1,2 и 4 от КСО на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата,
на което е подадена съответната декларация по чл.1 ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Административния орган е приел, че в тази
връзка за Ж. не е възникнало задължение за осигуряване за риска общо заболяване
и майчинство към момента на настъпване на временната неработоспособност-
20.02.2020г. и не отговаря на условията по чл. 40 ал.1 от КСО да е осигурено за
съответния риск. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Плевен,
който с решение № Ц 2153-14-5/23.04.2020г. е оставил без уважение жалбата на Д.Ж.
и е потвърдил решението на ръководител по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ Плевен като правилно и законосъобразно. В мотивите на
решението административният орган е възприел изцяло основанията за отказ за
изплащане на исканото обезщетение, изложени в Разпореждане № О-14-000-00-01374106/11.03.2020г.
на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Плевен. Посочил, че при извършена
проверка в регистрите е установено, че Д.Ж. е самоосигуряващо се лица
–собственик на „Диандра СМ“ ЕООД. В решението се посочва,
че е започнала да упражнява дейност от 01.02.2010г., като от считано от същата да
е заявен вид на осигуряване само за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и
майчинство“ .Посочва се, че считано от 28.03.2016г.н Ж. е отпусната лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка по чл. 84 от КСО от
пенсия на починал съпруг и съгласно разпоредбата на чл. 1 6 от НООСЛБГРЧМЛ, за
да възникне осигуряване за лицето следва да има подадена декларация зо
компетентната ТД на НАП, съобразно разпоредбата на чл. 2 ал.1 от Наредбата , с
която изрично лицето да посочи, че е пенсионер и да заяви вида на осигуряването
си. Поради това, че такава декларация не е подадена, то към датата на
настъпване на осигурителния риск временна нетрудоспособност, жалбоподателят не
отговарял на условията на чл.40 от КСО и няма право на парично обезщетение за
временна нетрудоспособност по представения болничен лист, тъй като към дата на
настъпване на осигурителния риск по представения болничен лист за него не било
възникнало осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО. Решението
е връчено на 27.04.2020г., жалбата
против акта е подадена на 11.05.2020г
Въз основа на така установените факти, съдът
направи следните правни изводи:
Оспорването
е направено в предвидения от закона срок, от лице притежаващо правен интерес и
срещу подлежащ на оспорване акт, предвид което се явява допустимо.Разгледано по
същество, същото е неоснователно.
От изложеното по-горе се установява, че органът
е направил крайния извод, че към датата на настъпване на осигурителния риск
лицето не е притежавало съответните осигурителни права. Този извод е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО, осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата,
ненавършили 18-годишна възраст. В ал.3 е предвидено, че паричните обезщетения
за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за
отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се
изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица
по декларирана от тях лична банкова сметка. ***, на което е възложено
ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя,
ако в срока по чл.115, ал.2 лицето или осигурителят представят нови или
допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
Според чл.54к от КСО, отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за
временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за
отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се
извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и
на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и
помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени
с акт на Министерския съвет. Последният с МПС №30 от 10.03.2000г., обн., ДВ,
бр. 21 от 17.03.2000г., в сила от 1.01.2000г., е приел Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). В 4 ал. 1 от КСО са изброени лицата, които са
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс, т. е. задължително осигурени за всички осигурителни
рискове, а в ал. 3 на чл. 4 са изброени лицата, които са задължително осигурени
само за осигурителните рискове инвалидност, старост и смърт. С ал. 4 на чл. 4 КСО законодателят е предоставил възможност на тези лица да се осигуряват
допълнително по свой избор (т. е. доброволно) за рисковете общо заболяване и
майчинство. С решение № 5 от 29.06.2000 г. по конст. д. № 4/2000 г.
Конституционният съд на Република България е приел, че "включването на
работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 КСО би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото
осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха добили характер на
данъчно задължение (но) ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си,
те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание", поради което
с това решение Конституционният съд е обявил за противоконституционни
разпоредбите на чл. 4, ал. 3 КСО по отношение на работещите пенсионери,
включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. В
разпоредбата на ал. 6 на чл. 4 КСО изрично е посочено, че лицата, на които е
отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват
дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 по реда на този кодекс, а това са лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност,
лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или
съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на
неперсонифицирани дружества , регистрираните земеделски стопани и
тютюнопроизводители и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и
получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата,
след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание
през съответния месец . Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични
търговци, собственици или съдружници в търговски дружества са посочени като
самоосигуряващи се лица - на основание чл.4, ал.3, т.2, вр. ал.4, вр. с §1, т.3
от ДР на КСО.Съгласно §1, т.3 от ДР на КСО - осигурено е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10,
продължава и през периодите на чл.9, ал.2, т.1-3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по
чл.6, ал.8, а лицата по чл.4а се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски. В чл.10, ал.1 от КСО изрично е посочено,
че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й. От посочените разпоредби следва
извода, че законодателят изисква кумулативно упражняването на дейност и внасяне
или дължимост на осигурителни вноски. Според чл.4, ал.4 от КСО, лицата по ал.3, т.1,
2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Съгласно чл.4, ал.6 от КСО, лицата по ал.3, т.1, 2, 4-6, на които е отпусната
пенсия, се осигуряват по свое желание. Член 1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира момента на
възникване на осигуряването, като същата гласи, че лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2
и 4 – 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се
осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл.4,
ал.3, т.1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната
пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по
ал. 2. Последната вменява задължение на самоосигуряващите се лица при
започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност
да подават декларация до компетентната териториална дирекция на НАП, в 7-дневен
срок от настъпване на обстоятелството.
По
делото не се спори, че Д.Ж. упражнява
дейност като търговец. По делото не се спори, че на Ж. е отпусната лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване, считано от 28.03.2016г. В представената
по делото справка се установява, че Ж. получава 3 вида пенсии в общ размер
480,40 лв. Съгласно чл. 4, ал.6 от КСО „Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на
които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.“ Видно от Справка за самоосигуряващо се лице е , че на 03.02.2010г.
Ж. е подала декларация, в която е отразено осигуряване за пенсия и общо заболяване и майчинство. Съгласно
нормата на чл.4, ал.6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват
по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и
5 по реда на този кодекс.Според чл.1, ал.2
от Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица /наричана накратко Наредбата/, издадена във връзка с
приложението на чл.4 от КСО, при започване, прекъсване, възобновяване или
прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано
самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се
лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за
прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от
Кодекса за социално осигуряване. В разпоредбата на чл.1, ал.6 от Наредбата предвижда лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4
- 6 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се
осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4,
ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната
пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но
не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. С
въвеждането на института на декларация за избран вид на осигуряването
законодателят е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия включително
чрез плащане на съответните осигурителни вноски. По делото не са представени
доказателства жалбоподателката да е подала такава декларация. Поради липса на
такава декларация след 28.03.2016г., и поради невъзможността по силата на
закона да бъде възстановено предишното доброволно осигуряване за тези рискове,
след 28.03.2016 Ж. е имала статута
единствено на задължително осигурено лице за рисковете инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт, следователно не е била осигурена за общо
заболяване и майчинство, поради което няма право на обезщетение за временна
неработоспособност, независимо че е внасяла осигурителни вноски и за тези
рискове - липсата на изрично заявен избор на допълнително осигуряване по чл. 4,
ал. 4 КСО прави ирелевантно внасянето на осигурителни вноски и за рисковете
общо заболяване и майчинство. Ето защо, при разглеждане на въпроса, следва ли
на Ж. да бъде отпуснато исканото парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, трябва да се отчете, че към датата
на настъпване на осигурителния риск временна неработоспособност тя не е
отговаряла на условията на чл.10 и чл.40 от КСО, съответно няма право на
парично обезщетение за временна нетрудоспособност по представения болничен лист
№ Е
20200184224, тъй като не е осигурена за риска общо заболяване. С оглед изложеното съдът приема, че оспореното
решение, с което е отхвърлена жалбата против разпореждане № О-14-000-00-01374106/11.03.2020г.
на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Плевен е правилно. Ето
защо, жалбата срещу решение № Ц 2135-14-5/ 23.04.2020г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Ж., против Решение № Ц 2135-14-5/ 23.04.2020г на Директора на Териториално поделение на НОИ
- Плевен, с което е отхвърлена жалбата и против Разпореждане № О-14-000-00-01374106/11.03.2020г
на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ -
Плевен.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/