Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Русе, 29.06.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - VI
граждански състав в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Елена Балджиева
при секретаря Галя
Георгиева и в присъствието на прокурора............като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №
5089 по описа на 2016 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищцата Н.Х.Б.- М. твърди, че на основание нот.акт за
покупко-продажба №35, том I, дело
№82/1951г. на нотариус при Русенски околийски съд, нот.акт за дарение на
недвижим имот №72, том Х, дело №3944/1972г. на нотариус при РРС, нот.акт за
дарение на недвижим имот №75, том VI, дело
№2462/1985г. на нотариус при РРС и удостоверение за наследници на Х. Т. Б.е
придобил а правото на собственост на следния недвижим имот: 122.75/367 ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 367 кв.м. в гр.Р., по ул.О. №., представляващо
имот пл.№1 в кв.289 по плана на града, при граници: ул.В.П., ул.О., имот на Л.К.
и имот на Т. В., заедно с Апартамент, заемащ целия партерен етаж , състоящ се
от антре, две стаи, хол , кухня, баня, клозет, килер, с входове от север и
изток на сградата, заедно с изба, състояща се от три помещения –под кухнята,
под половината югозападна стая и под хола; заедно с таванско помещение,
отговарящо на ¼ от площта на тавана с размери 5.5 южна стена и 4.5м
източна и западна страна и ½ ид.част от общите части на двуетажната
сграда по правилата на етажната соблственост, а съгласно кадастралната карта ,
одобрена със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на изп.директор на АК София
122.75/367 ид.части от Поземлен имот с идентификатор 63427.2.4047, адрес на
имота – гр.Р., ул.О., №., с площ 385 кв.м., трайно предназначение на
територията –урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване –до
10м., номер по предходен план 4047, квартал 289, при съседи: 63427.2.1494,
63427.2.4049, 63427.2.4046, 63427.2.1594, ведно със Самостоятелен обект с
идентификатор 63427.2.4047.1.1, адрес на имота- гр.Р., ул. В.П., №.., етаж . ,
апартамент 1, самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.4047, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент на едно ниво, с посочена в документа площ – няма данни,
прилежащи части – изба, таван, ½ ид.ч. от общите части на сградата по
правилата на етажната собственост, при граници: на същия етаж- 63427.2.4047.1,
над обекта -63427.2.4047.1.2, под обекта- няма.
Твърди, че
ответникът държи без основание първия северен вход откъм ул.Омуртаг, осигуряващ
достъп до кухнята на нейния апартамент, без да се преминава през хола, достъп
до принадлежащата му изба, както и втория северен вход, осигуряващ достъп до
стълбището, водещо до тавана, принадлежащ към нейния дял. след промяна на обща
част на фасадата на партерния и първия етаж на сградата откъм ул.О. и обособяването на откритата тераса в
самостоятелно помещение, ответникът го ползвал еднолично и отказвал всякакъв
достъп до общото съсобствено помещение. С тези свои действия ответникът й
пречел да упражнява правото си на собственост. Моли съда до постанови решение, с
което да признае за установено по
отношение на ответника В.П.В., че ищцата Н.Х.Б.-М. е собственик на 1/2 идеална
част от помещението, получено в резултат на затварянето до кота корниз на
откритата северна тераса, намираща се над стълбището, водещо до първия жилищен
етаж и таванските помещения, представляваща част от северната фасада и обща
част по естеството си и да го осъди да прекрати неоснователните
действия, с които й пречи да упражнява правото си на собственост, като
постанови да възстанови правомерното състояние на общите части на етажната
собственост и да премахне незаконното им преустройство, да събори иззиданата
площадка на партера на официалния първи северен вход на сградата, да премахне
металната врата и да осигури достъп до
двата северни входа, да събори помещението, получено в резултат на затваряне на
откритата северна тераса до кота корниз на сградата, както и да събори
останалата част – две стени на незаконен строеж –беседка, разделящи поземления
имот с идентификатор 63427.2.4047. Иска
от съда, да осъди ответника да й заплати сумата от 480.00 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на таванското помещение, считано от
08.09.2014г. до 08.09.2016г. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
В.П.В. счита иска неоснователен и моли съда да го отхвърли. Предявява
евентуален насрещен иск, с правно основание чл.109 ЗС, като моли съда, в
случай, че бъде уважен предявения от ищцата иск за събаряне на иззиданата
площадка на партера на северен вход и за премахне на металната врата, то
ответницата М. да бъде осъдена да премахне зазиждането на входа от северния
вход към избата на В..
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
По
делото са събрани неоспорени писмени доказателства- нотариален акт за
покупко-продажба №35 том I дело
№82/1951г. на нотариуса при Русенски околийски съд, нотариален акт за дарение
на недвижим имот №72 том X дело
№3944/1972 г. на нотариуса при РРС, вп. вх.рег. №3748 от 06.12.1972г.,
нотариален акт за дарение на недвижим имот №75 том VI дело №2462/1985 г. на нотариуса при РРС, вп. вх.рег.
№2288/28.08.1985г., удостоверение за наследниците на Христо Тодоров Бобев; нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №046 том II дело
№136/01.07.2014г. на нотариуса А.М. при РРС, вп. под №116 том 21 дело
4120/2014г. вх.рег. 8624/01.07-2014г. на СВ Русе; скица на поземления имот и схема на жилището
на партерния етаж; Протокол за делба от 16.12.1950г. по ч.гр.д. №1754/1950г. по
описа на РРС; одобрен архитектурен проект от 23.05.1949г.; удостоверения за
наследници; покана за извънсъдебно решаване на спора чрез телепоща и отговор на
ответника; писмо на Инспекцията за ДТК №21/09.01.1975г.; писма №№Ж-770 от
06.09.1976г и 22.12.1976г.-двете на ИК на ОНС Русе, Констативен акт от
19.02.1973г., постановление за прекратяване на сл.дело №229/1975г. от
09.06.1975г., писмо №4751/22.09.1976г., представени от ищцата, както и
представените от ответника писмени доказателства - договор от 20 юни 1949 г.; нотариален акт №
92 от 1949 г.; нотариален акт № 92 от 1949 г.; протокол от 16.12.1950 г.;
протокол от 28.05.1973 г.; декларация от
И.П. С.; решение препис извлечение от 1.12.1973 г. по гр. дело № 766/1973г.;
протокол от 10.03.1975 г.; писмо от 2.12.; декларация от В.И. Б.; декларация от
Н.Д.Т.; декларация от Д. Т. Д.; декларация от Н.Д. Т.; декларация от Д. Т. Д..
Не се спори, че ищцата е наследник на Х. Т. Б.и е придобила правото на собственост на следния
недвижим имот: 122,75/367 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 367 кв.м. в
гр.Р., по ул.О. №., представляващо имот пл. №1 в кв.289 по плана на града, при
граници: ул.В.П., ул.О., имот на Л. К. и имот на Т. В., заедно с Апартамент,
заемащ целия партерен етаж, състоящ се от антре, две стаи, хол, кухня, баня,
клозет, килер, с входове от север и изток на сградата, заедно с изба, състояща
се от три помещения-под кухнята, под половината югозападна стая и под хола;
заедно с таванско помещение, отговарящо на ¼ от площта на тавана с
размери 5,5 м южна стена и 4,5 м източна и западна страна и ½ идеална част
от общите части на двуетажната сграда по правилата на етажната собственост, а
съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на
Изп.директор на АК София 122,75/367
ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 63427.2.4047, адрес на имота гр.Р.,
ул.Х. О. №., с площ 385 кв.м., трайно предназначение на
територията-урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване-до 10 м;
номер по предходен план: 4047, квартал: 289, при съседи: 63427.2.1494.
63427.2.4049, 63427.2.4046, 63427.2.1594, ведно със Самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.4047.1.1, адрес на
имота гр.Р., ул.В. П. №.., етаж 1, апартамент 1, самостоятелният обект се
намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.4047,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, с
посочена в документа площ-няма данни; прилежащи части: изба, таван, ½
идеална част от общите части на сградата по правилата на етажната собственост,
при граници: на същия етаж - 63427.2.4047.1, над обекта 63427.2.4047.1.2, под
обекта-няма.
Не се
спори, че ответникът е собственик на 122,75/367 ид.ч. от дворно място, цялото с
площ от 367 кв.м. в гр.Р., по ул.О.№., представляващо имот пл. №1 в кв.289 по
регулационния план на града, при граници: ул.В.П., ул.О., имот на Л. К.и имот
на Т. В., заедно с Апартамент, заемащ целия първи етаж на построената в това
дворно място двуетажна сграда, състоящ се от
антре, две стаи, хол, кухня, баня, клозет с вход от север на сградата,
заедно с изба, състояща се от две избени помещения- под ъгловата североизточна
стая на партерния етаж и под стълбището на югоизточния ъгъл на сградата,
таванско помещение, отговарящо на 3/4 от цялата площ на тавана, с граници
съгласно Протокол за делба от 16.12.1950г. по ч.гр.д. №1754/1950г. по описа на
РРС- цялата северна стена, цялата западна стена, 5,50 м от югозападния ъгъл по
южната стена, 4,50м от североизточния ъгъл по източната стена и таванското
помещение на Г.Д. в източния ъгъл и ½ идеална част от общите части на
двуетажната сграда по правилата на етажната собственост, а съгласно
кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на
Изп.директор на АК София 122,75/367 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор
63427.2.4047, адрес на имота гр.Р., ул.Х.О. №., с площ 385 кв.м., трайно
предназначение на територията- урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване- до 10 м; номер по предходен план: 4047, квартал: 289, при съседи:
63427.2.1494. 63427.2.4049, 63427.2.4046, 63427.2.1594, ведно със Самостоятелен обект с идентификатор
63427.2.4047. 1.2, с адрес гр.Р., ул.О. №., етаж . апартамент 2,
самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.2.4047, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, на едно ниво, с посочена в документа площ: няма данни, прилежащи
части: изба, таван и съответните идеални части от сградата по правилата на
етажната собственост, при граници: на същия етаж - няма, под
обекта-63427.2.4047.1.1, над обекта - няма.
С представения по делото договор от 20.06.1949г.,
нот.акт №92/ 01.07.1949 и Протокол за делба от 16.12.1950г. по ч.гр.д.
№1754/1950г. на Русенския околийски съд се установява, че праводателите на страните
по делото не са спазили уговорките си по договора от 1949г., придобили са
правото на собственост върху новопостроената сграда с дворното място в идеални
части и са поделили последната по съдебен ред с постигнатата спогодба. Съгласно
този Протокол за съд. спогодба Г. Ал.Д. получава в свой дял: “1. един апартамент в
партера на зданието, състоящ се от антре, две стаи, хол, кухня, баня, клозет,
килер, с входове от север и изток на
сградата....” Впоследствие този дял е закупен от Х. Б.- баща на ищцата,
идеална част от дела си й е дарил, а след смъртта му като единствен наследник същата
е придобила целия дял. Др.съсобственик Хр.Д. е получил - “2.един апартамент в първия етаж на зданието и заемащ целия
етаж състоящ се от антре, две стаи, хол, кухня, баня, клозет, с вход от север на сградата....”. Следователно към момента на възникване
на етажната собственост - съдебния Протокол №16 от 16.12.1950г. (л.17) за двата дяла са определени „...входове
от север и от изток”- за жилището на партера- собственост на ищцата и „...вход от
север”- за жилището на втория етаж- собственост
на ответника.
Видно
от приетия и неоспорен одобрен архитектурен проект, сградата е имала два
входа – един от север и един от изток. Няма
друг наличен проект в община Русе. Съгласно техн.експертиза „Сградата е законно
построена въз основа на одобрен проект на 23.05.1949г., с Позволителен билет
№341 от 26.05.1949г. Двата етажа са проектирани еднакви в план. …..От стълбищна
площадка, във всяко жилище се влиза във входно предверие (коридор), което дава
директна връзка с всички помещения. По одобрения проект от северния вход, от
стълбищна площадка на кота 0.00, се влиза във входно предверие (коридор), на
жилището в партера, което дава директна връзка с всички помещения. Другото рамо
на същото стълбище води към сутерена, за достъп до всички мазета.“
От направения оглед на място в.л. арх.Зл.Й. също е констатирала,
че основният северен вход е затворен, закован с плоскост и върху нея е изнесено
ел.табло с предпазители. Според експерта „Така, създаването на самостоятелен
вход към помещенията в сутерена“, принадлежащи на жилището на втория етаж, „е
за сметка на достъпа до основния вход на сградата от север, който е определен
като обща част при възникването на етажната собственост“. Вещото лице е
установило още, че по проект „От северния вход, от стълбищна площадка на кота
0.00, се влиза във входно предверие (коридор), на жилището в партера, което
дава директна връзка с всички помешения“. Такава директна връзка не се
осъществява чрез пригодения вход на жилището на ищцата в югоизточния край на
партера. Съгласно одобрения проект „този вход има функция на връзка с двора, а
не на вход към жилището. Терасата пред този вход понастоящем е оградена с
Разрешение за строеж № 459/20.06.1985г. (л.94) и оформена като вход към
жилището в партера. Вещото лице е категорично, че „Този пригоден вход не
осигурява необходимата директна връзка към отделните помещения в жилището,
каквато е ролята на входното предверие от северното стълбище“.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че основният по терминологията на вещото лице северен вход откъм
ул.О. е бил затворен в нарушение на одобрения проект от собственика И. П. С..
Изменение на одобрения първоначален проект на сградата не е налично нито в
община Русе, нито по делото. С оглед оспорване на фактическата обстановка,
установена с приетите по делото писмени доказателства- официални документи,
адресирани до праводателите на страните от компетентните органи и нареждащи отварянето
на този вход, са представените от ответника части- непълни др.такива документи
и молби на праводателите на др.съсобственик. На тези молби е отговорено от
единствения орган, осъществяващ контрол за незаконно строителство - с Писмо
№21/9.1.1975г. (л.25) Инспекция за
държавен контрол, уведомява двамата съсобственици, че съсобственика на първия
етаж „на жилищната сграда, на основание предписания от ГНС, с писмо
№Х-209/12.01.1973г. е отворил съществуващия по-рано вход на североизточната
фасада на сградата, през същата година. Функционално (той дава възможност за
достъп до кухнята без да се преминава през хола) входа е необходим и логичен в
разпределението на първия етаж и може да се счита, .......че същият е
възстановен в съответствие с одобрения архитектурен проект, съгласно
изискванията на чл.160 от ЗТСУ и не следва да бъде затворен – премахнат, тъй
като е допустим по действащите разпоредби”.
От
представената кореспонденция се установява, че въпреки императивните
разпореждания основният северен вход не е бил отворен или след отварянето му е
бил веднага затворен за последен път от Людмил Х.Д.- баща на праводателя на
ответника – вж.Постановление за прекратяване на предварително производство от
09.06.1975г. на РРП и ново разпореждане на ГНС с писма изх. №Ж-770/06.09.1976г.
и от 22.12.1976г.
В приетата единична експертиза е констатирано, че „По
искане от ЕТ ”Ц.Д.–Комерсиал” е одобрен проект (на 11.04.2002г.) и е издадено
разрешение за строеж № 581 от 15.10.2002г. за „Промяна на предназначението на
част от сутерен в магазин за промишлени стоки” (в техническия архив на община
Русе). В действителност този проект представлява заснемане на част от помещения
в североизточния ъгъл на сградата, принадлежаща към жилището в етажа (втория етаж),
с отделен вход от двора, с 5 стъпала надолу.“ Според вещото лице “По проекта
този вход представлява врата от двора, а не както е сега от предвходната
площадка на северния вход и цялата тази предвходна площадка е превърната във
вход към сутерена на Д., а оригиналният вход от север е затворен“. Приетата
тройна експертиза потвърждава извода на единичната, че в архитектурното
заснемане на съществуващия обект, изпълняващ функцията на архитектурен проект
за преустройство на мазата в магазин, основният северен вход на сградата не е
бил посочен. Особеното мнение на арх.Р.П. се отнася само до причината, поради
която затвореният основен вход не е бил заснет от проектанта арх.Парушев. Това,
обаче, е довело до одобряване на този арх.проект -заснемане, в резултат на
който праводателят на ищеца по насрещния иск е усвоил предвходното
пространство- площадка пред основния вход на сградата от север и е изнесъл
входа на търговския си обект пред основния вход на сградата, „който
понастоящем е затворен, закован с плоскост и върху нея е изнесено ел. табло с
предпазители“- вж.констатациите на арх.Зл.Й.. За това преустройство на
предвходното пространство на основния вход на сградата от север не е вземано
съгласие от ищцата, нито й е обявяван единствения одобрен проект. Приетата по
делото графологична експертиза категорично установи, че подписът под
обявлението на последния не е положен от Н.М..
Със затварянето на този вход и предвходното
пространство впоследствие окончателно е преустановен достъпът на ищцата и
семейството й - необходимата директна връзка към отделните помещения в жилището
на партера, каквато е ролята на входното предверие от северното стълбище, както
и прекият им достъп /без преминаване през цялото жилище/ до избените им
помещения в сутерена, в които се намират водомерите на цялата сграда. По този
начин неудобството за ползване собствеността на ищцата се увеличава и от факта,
че за отчитане на консумираната вода на всички собственици в имота, следва да
се премине през цялото й жилище на партера и то в нейно присъствие -
„Водомерите за цялата сграда се намират в сутерена, в помещенията, принадлежащи
към жилището в партера. Достъпът им до помещенията им в сутерена се осъществява
само с преминаване през жилището на партера до стълбището към затворения сега
северен вход“ –вж. т.8 на експертизата.
По делото не са представени други одобрени и влезли в сила проекти за затварянето и
приобщаването на основния вход на сградата от север и на предвходното
пространство пред него към жилищния имот на ответника и същото като извършено в
нарушение на ЗС, ЗТСУ и ЗУТ и без съгласие на другия етажен собственик,
ограничаващо упражняването на правото му на собственост в пълен обем, следва да
бъде премахнато.
В случаите на извършен строеж без разрешение или в
отклонение на издаденото разрешение и/или други строителни книжа
заинтересованият собственик /съсобственик/ не е длъжен да търпи и понася
ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото
състояние, когато то е нетърпимо според закона. Целта на иска е да се
преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на
останалите да ползват общите части според тяхното предназначение. В този смисъл
вж. Решение №283/07.03.2013 г. по гр. д. №387/2012 г., II г.о, ВКС.
Всяко смущаване
правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита. Пасивно
легитимирано по негаторния иск е всяко лице, а не само извършителят на
нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното
състояние в имота. В този смисъл е Решение №340/1994 г. по гр.д. №981/93 г. на ІV г.о. на
ВС, бюлетин №8/94 г., с.22.
Ответникът поддържа това противоправно състояние.
Поради което искът за осъждането му да събори
иззиданата площадка на партера на официалния първи северен вход на сградата,
наречен от в.л. „основен“, да премахне металната врата и да осигури достъп до
основния /съгл. техн.експертиза/ северен вход, водещ до апартамента на партера
- собственост на ищцата е доказан и основателен.
На следващо място, по делото безспорно се установи, че
е извършено преустройство и на откритата тераса от север, намираща се над
стълбището, водещо до първия жилищен етаж и таванските помещения. Въпреки, че за тази тераса са налице писмени
доказателства- декларации от 1973г., които датират изграждането на стеничките и
покриването й към 1950г., тези декларации, дадени 23 години по-късно, съдържат
несъответствия и противоречия на констатациите на компетентните органи – в писмо
на ГНС Русе изх. №Ж-209/12.01.1973г. се нарежда на Т. и Х. Д. „да премахнат
допълнително поставените дървени рамки и гофрирани плоскости на терасата си“.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св.Е. К.,***
съученичка на ищцата М., установява, че след 2000г. със строителството на
магазина -оказион /видяла табелата на стената откъм ул.Омуртаг на сградата/
предвходната площадка е била застроена- затворена. От 1958г. помнела терасата
на северната фасада с цветя, а по-късно се иззидали стенички и бил сложен
покрив, а цялата тераса е била затворена след 2001г. Според св.С. Т.Д.. – снаха
на собствениците на жилището, заемащо първия етаж –над партера, установява, че
когато се е омъжила -1973г., не е имало врата на фасадата от север, заварила е
„страничните стенички на терасата около 80 см. от тухла и една колона и
прозорче отгоре- арматура със стъкло, не е било цяла стена.“ Достъпът до
терасата е от площадка на стълбището, което води до тавана.
Съгласно техн.експертиза – „Друга промяна на северната
фасада е затварянето на терасата на втория етаж със стени и метална дограма,
което е извършено незаконно, без одобрен проект. С писмо № Ж-699 от 2.12.1974г. от ГНС Русе,
определя, че „стеничките, козирката и масивния парапет са незаконно извършени,
но не подлежат на премахване на основание чл.303 от ППЗТСУ”. Чл.303 на
действалия към м.12.1974г. ППЗТСУ дава възможност за узаконяване на незаконно
извършен строеж, при определени условия:”
По делото не се установи, това незаконно строителство
да е било узаконено до момента. Същото обаче не е търпим строеж, тъй като
терасата е била изцяло затворена след 2001г. и съгласно §127 ал.1 от ЗУТ по
делото липсва установяване на нейната търпимост – не е изследвана възможността
дали след приобщаването й във фасадата на сградата получените отстояния
отговарят на нормите съгласно Наредба №7/2003г. за ПН за устройство на
отделните видове територии. Освен това липсва каквото и да е решение на
съсобствениците за промяна на предназначението на тази обща част на създадената
през 1950г. етажна собственост, което следва да е прието единодушно. Откритата
тераса съгласно единствения одобрен проект на сградата от 23.05.1949г., е
покрив на стълбищната клетка, в която се намира стълбището, водещо до жилището
на ответниците и от там до тавана, и като покрив е обща част по естеството си
по см. на чл.38 ал.1 от ЗС. В случая е налице конструкция, излизаща извън
външните стени на сградата и очертаваща външния й контур и фасадата й. В нарушение
на материалния закон – чл.38 от ЗС и правната логика биха били разсъждения
относно статута на тази терасовидна конструкция, оформяща фасадата на сградата
и бидейки едновременно и покрив, да се приеме, че би могла да принадлежи само
на един от съсобствениците на самостоятелен обект с пряк достъп до нея.
Затова съдебната практика приема, че етажните
собственици притежават право на собственост върху такава тераса в същото
съотношение, в което притежават идеални части от общите части на сградата.
Предназначението на покрива, част от който се явява терасата, като обща част с
такъв статут не може да се промени и това е пречка същата да е обект на
самостоятелно придобиване (Решение № 173 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2562/2008 г., I г. о., ГК). В този смисъл в Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. на ОСГК на ВС се казва, че обща част на сградата, не може
да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с
давностно владение. Присъединяването на покривна тераса, която е обща част,
трябва да се извърши при спазването и на друга кумулативна предпоставка –
наличие на договори за прехвърляне на идеални части от общите части от страна
на всички останали собственици на самостоятелни обекти, сключени в нотариална
форма, които се вписват в имотния регистър. Следва издаване на разрешение за
строеж за предвиденото преустройство, въз основа на което се прави и
отбелязване в кадастъра.
Няма спор, че терасата не е самостоятелен обект. Тя не
е била прехвърлена от праводателите на ответника с приложения по делото
нотариален акт от 2014г., а и те не биха могли да се легитимират като нейни
еднолични собственици.
Поради което, извършеното преустройство дори и да е
търпимо, каквото в случая не е доказано да е по делото, би ползвало всички
собственици, които ако нямат достъп до терасата, следва отношенията им с
ползващия я собственик да се уредят на принципа на неоснователното обогатяване.
В този см. е Решение № 220 от 29.12.2011 г. по гр. д. № 1521/2010 г., II г. о., ГК, ВКС.
Ответникът поддържа противоправното състояние на
вещта- общите части на сградата и следва да носи отговорност за това. Незаконно
изграденото подлежи на събаряне и като доказан искът за възстановяване на
общата част – открита тераса на северната фасада следва да бъде уважен.
Искът за събаряне на останалата част- две стени на
незаконен строеж –беседка, разделящи поземления имот с идентификатор
63427.2.4047 е доказан и основателен на следните съображения.
По делото са приети и неоспорени писмени доказателства
– официални документи, съдържащи
разпореждане до Т. и Х. Д. за събаряне на беседката и изнасяне на материалите
след това от дворното място - писмо №
Ж-699/2.12.1974г. (л.50): ”1.Беседка, изградена въз основа на архитектурен
проект, одобрен по изключение въз основа на §176, ал.III и § 178, ал. II от ППЗПИНМ.... При изграждане на беседката Х. С. Д. е
изменил архитектурния проект, като е изместена едната стена и е удължена със
зид до жил. сграда, с която се прегражда общия двор. Това удължение е изпълнено
без строително разрешение от ГНС. Решение на Русенския градски съд (по.гр.д. №
766/1973г.) Х. Т. Б.и Х.С. Д. могат да ползват дворното място според решението
на Съда, но без да го преграждат. При издаването на строителното разрешение Д.
не е представил декларация за съгласие от съсобствениците си“ и две години по-
късно, през 1976г. с две писма от ОНС Русе (л.26,27) е констатирано и наредено
на Х. С. Д. следното:”.....установихме, че околовръстните стени на беседката не
са съборени на височина около 1,20м. от нивото на тротоара, а от южната страна
зидът който трябва напълно да се събори, за да не се прегражда общия двор, с
наредените върху него тухли. Плоскостта от вратата също не е премахната.
Нареждаме Ви, да направите необходимото за премахване на незаконното
строителство, като за извършеното ни уведомете в срок до 15.01.1977г.”
В приетата по делото СТЕ вещото лице е констатирало,
че описаните по-горе зидове съществуват на място в същия вид.
Видно от отговора на в.л. по т.7 от заключението в
съд.заседание от 19.10.2017г. - „В
момента не може да се счита, че е търпим строеж, защото има издадени документи
за констатирано незаконно строителство и от тогавашната институция Държавен
контрол е наредено премахването. Когато вече има постъпили такива документи за
премахване не може да се счита, че строежът е търпим“, категорично се установи,
че извършеното в имота и съсобствената в режим на етажна собственост сграда не
е търпимо и подлежи на премахване.
Субективно съединеният негаторен иск против ответника
да бъде осъден да осигури достъп до таванското помещение на ищцата е също
доказан и основателен. В т.6 на СТЕ е установено, че достъпът до тавана се
осъществява от отделна стълба с отделен достъп от североизточния ъгъл на
сградата, който води и до втория етаж –жилището на ответника. „Тя попада над
стълбището от северния вход. Тази стълба се ползва изключително от
собствениците на жилището в етажа. Собствениците на жилището в партера нямат
свободен достъп до тавана. Функционално следва и двете стълбища да са с общ
достъп (общи части), тъй като водят до помещения, собственост към двете обособени жилища, но без да се
преминава през помещения на жилищата.“
Видно
от св.показания на св.С. Д., входната врата винаги се е заключвала, както и
тази, водеща за жилището на ответника и Бобеви не са ползвали тавана. Те не са
притежавали ключ за вратата в североизточния ъгъл на сградата. Ищцата и
семейството й като етажни собственици нямат свободен достъп до тавана. С покана
от 08.06.2014г. до В.П.В. (ответника) ищцата е поискала заплащане на
обезщетение. По делото е приета неоспорена икономическа експертиза, която е
определила сумата от 448,64 лв., представляваща обезщетение на ищцата за лишаване от ползване на принадлежащото
й таванско помещение, до който размер предявеният иск е доказан и основателен.
Предявеният евентуален насрещен иск от ответника за
осъждането на ищцата да възстанови зазидания понастоящем вход за избата на
ответника през втория северен вход.
Искът е недоказан и неоснователен. Действително,
входът за избата на Д. е бил осигурен чрез врата на фасадата, намираща се под
стълбището, но на кота 0.00, т.е. на нивото на двора. Причината обаче за
повдигане на нивото на откритата площадка не е предотвратяване на атмосферни
влияния, защото такова бетониране над нивото на двора е било изпълнено още при
изграждане на къщата съгласно одобрения архитектурен проект от 1949г.
Съществуващата в момента врата, използвана за вход към мазата на ищеца, не е
била констатирана в извършената проверка на строителния техник през юни 1976г.
и следователно такава врата не е имало на това място. Тази врата е направена
значително по-късно - през 2002г., когато откритата площадка е иззидана и е
поставена метална врата във връзка с извършеното преустройство на мазата на Х. Д.
в магазин. Тогава вратата на входа на мазата съгласно одобрения архитектурен
проект от 1949г., Доцеви са я изместили на северната страна на новоиззиданата
площадка. Иззиждането на откритата северна площадка и преместването на металната врата (изпълняваща
дотогава функцията си на врата към
мазата на Доцеви ) вече като вход на новоизградената площадка става през 2003 г. В момента бившият
вход към тяхната маза е отворен, без врата. Премахването на иззиждането на
откритата пред основния вход площадка и преместването на вратата на мястото й
под стълбището- сега съществуващия отвор, ще възстанови първоначалното
състояние- такова, каквото е било одобрено с архитектурния проект на сградата
от 1949г. и ще възстанови входа към мазата на ищеца в първоначалния му вид.
Видно
от свидетелските показания вратата на двора откъм ул.Омуртаг и входната врата
са винаги заключени, което означава, че ответницата М. никога не е имала
достъп, нито е премествала, нито е зазиждала вратата към мазата на ищеца В.Д. и
още по-малко поддържа това противоправно състояние на вещта. Не на последно
място, следва се вземе предвид от настоящия състав, че в момента е висящо гр.д.
№5336/2016г. на РРС с предмет иск за разпределение на ползването на
незастроеното дворно място, в което са изградени процесната и втора жилищни
сгради, поради което и не следва да се кредитират аргументите на ответника във
връзка със съществуващото до момента разпределение на ползването.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК отговорността за направените от ищцата деловодни
разноски в размер на 2413.02 лв. е в тежест на ответника.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.П.В., ЕГН **********,
че Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** е собственик на 1/2 идеална част от помещението,
получено в резултат на затварянето до кота корниз на откритата северна тераса,
намираща се над стълбището, водещо до първия жилищен етаж и таванските
помещения, представляваща част от северната фасада и обща част по естеството
си.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН **********,*** да прекрати
неоснователните действия, с които пречи на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** ***, да
упражнява правото си на собственост, като възстанови правомерното състояние на
общите части на етажната собственост и премахне незаконното им
преустройство - да събори иззиданата
площадка на партера на официалния първи северен вход на сградата, да премахне
металната врата и осигури достъп до
двата северни входа, да събори помещението, получено в резултат на затваряне на
откритата северна тераса до кота корниз на сградата, както и да събори
останалата част – две стени на незаконен строеж –беседка, разделящи поземления
имот с идентификатор 63427.2.4047.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН **********,***, на основание чл.31, ал.2
ЗС да заплати
на Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** сумата от 446,16 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на таванското помещение през периода от 08.09.2014г. до 08.09.2016г.
от недвижим имот, находящ се в гр. Р., ул. “В.П.” № ..
и ОТХВЪРЛЯ иска до претендираните 480.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения насрещен иск негаторен иск от ответника за осъждането на ищцата да
възстанови зазидания понастоящем вход за избата на ответника през втория
северен вход.
ОСЪЖДА
В.П.В., ЕГН **********,*** да заплати на
Н.Х.Б.-М., ЕГН ********** ***, направени по делото разноски в размер на 2413.02
лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: