РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Д., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова ГраЖ.нско дело №
20243230103885 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба от М. Г., граЖ.нин на
Р.Т., роден на ***, с ЕГН **********, подадена чрез адвокат
К. К., срещу Г. Ж. Г. с ЕГН **********, от *** с която е предявен иск за сумата от 14
890 лева, дадена без правно основание, чрез погасяване на вноски по кредит на ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
В исковата молба ищецът твърди, че в периода от 20.07.2021г. до 18.10.2024г. е
извършил многократни плащания по ипотечен кредит на ответника, като е бил
уверен от него, че заплатената сума ще му бъде върната, което обаче не е сторил до
настоящия момент.
Твърди се, че с това ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като той вече не
дължи връщане на паричната сума от 14 890 лева, докато ищецът е обеднял със същата сума,
платена с негови лични парични средства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, чрез адв.
П. А., с който оспорва исковата молба като нередовна, недопустима и неоснователна.
Ответникът излага следните основанията за нередовност:- Допускане на обезпечение
преди внасяне на държавна такса;- Непосочване адреси на ищеца и на пълномощника;-
Непосочване на банкова сметка, по която ответникът може да заплати претендираната сума;-
Бланкетност на исковата молба, липса и неяснота на твърдения за предмета на спора;
Относно недопустимостта на предявения иск се излагат следните доводи:
Искът за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и се предявява
само когато няма друг ред за защита. В твърденията на ищеца се съдържат белези за
възникнали правоотношения между страните по делото, въз основа на които ищецът има
възможност по заемно правоотношение да реализира своята защита със специални искове,
при което искът по чл. 59 ЗЗД би бил недопустим.
По същество искът се оспорва като се твърди наличие на правно основание за
1
заплащане на процесната сума. Ответникът твърди, че с тези плащания ищецът погасява
свой дълг към него, посочвайки следната фактическа обстановка: през 2008 година ищецът,
който към този момент се намира в граЖ.нски брак с дъщерята на ответника, моли
последния да изтегли банков кредит и да му даде в заем получените по договора за кредит
пари, за да ги използва в частния си бизнес. Ответникът се съгласява заради дъщеря си и
защото неотдавна тя е родила първото си дете от брака си с ищеца. Така ответникът тегли
кредита и предава парите от него на ищеца в заем за потребление. Сключването на договора
за кредит се движи от ищеца и съпругата му, на която ответникът дава изрично
пълномощно. Физическото изтегляне на парите и предаването им на ищеца е извършено от
дъщерята на ответника, която към онзи момент е съпруга на ищеца.
Страните се уговарят, че ищецът ще връща на ответника заетата сума, като погасява
месечните вноски по кредита, осигурявайки по сметка на ответника нуЖ.та сума за всяка
вноска. В последвалите години ищецът погасява дълга нередовно - когато той прецени, чрез
заплащане на суми каквито прецени, а не каквито са дължими. В един момент ищецът
изцяло спира да погасява дълга си. В резултат на това, банката образува производство по
принудително събиране на задължението по кредита. И към момента това задължение не е
погасено, като ответникът продължава да заплаща, разсрочено, разноските на съдебния
изпълнител.
С отговора се твърди още, че процесиите плащания, предмет на исковата молба, не са
единствените суми, които ищецът е превеЖ.л по сметка на ответника. Има множество други
преводи на суми за погасяване на дълга на ищеца към ответника, които обаче са извършвани
чрез различни трети лица, работници или служители в управлявани от ищеца и съпругата му
търговски дружества.
Освен това ответникът посочва 6 превода, които не са включени в претенцията или в
доказателствата към исковата молба, извършени лично от ищеца М. Г. на дати 24,03.2011 г„
23,03.2011 г.. 15.10.2010 г.. 12.10.2010 г.. 11.10.2010 г. и отново 11.10.2010г., като основанията
за тези вноски са „просрочие“, „кредит-просрочие“, „по кредит“ и „кредит“. Общата сума по
тези преводи е 2 150 лева. Ответникът посочва, че тези доказателства са неизгодни за ищеца,
защото оборват иска му, доказвайки, че плащанията са за погасване на негов собствен дълг
(кредит), а не такъв на ответника, каквото внушение се прави в исковата молба.
С отговора се претендира заплащане на сторените по делото разноски, в това число и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Д.кия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на
събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Приложени от ищеца са месечни извлечение по разплащателна сметка с ***, с
титуляр М. Г. , съответно към 30.07.2021г.; към 30.09.2021г.; към 29.10.2021г.; 30.11.2021г.;
към 30.12.2021г.; към 28.02.2022г.; към 31.03.2022г.; към 29.04.2022г.; към 31.05.2022г.; към
29.07.2022г.; към 31.08.2022г.; към 30.11.2022г.; към 31.12.2022г.; към 31.10.2024г. Съгласно
направените отбелязвания по сметка на Г. Ж. Г. са наредени 17580лева чрез превод на
различни суми с посочено основание “Плащания ипотечен кредит ОББ“.
Съгласно молба от „ОББ” АД за подновяване на договорна ипотека, вписана на
16.02.2018г. е подновено вписване на ипотеката, обзпечаваща изпълнението на договор за
банков кредит от 10.03.2008г., сключен между „ОББ” АД и Г. Ж. Г. в размер на 80000лв.
Вземането по договора е обезпечено с ипотека върху имоти собствени на кредитополучателя
Г. Ж.- Апартамент в ***, *** и Гараж в ***. Относно правото на собственост върху
ипотекираните имоти е представен нот.акт за собственост на жилище, строено върху
държавна земя с отстъпено право на строеж № 25, том IVс, нот.дело № 1983/26.08.1992г.
Във връзка с твърдението си за наличие на предварителна уговорка по заемно
правоотношение и погасяване на дълга чрез плащане на вноските по кредита, ответната
страна представя следните вносни бележки: Вносна белеЖ. от 01.12.2016 г. с вносител С.Ж.;
2
Вносна белеЖ. от 25.11.2016 г. с вносител М.Ч.; Вносна белеЖ. от 21.04.2016 г. с вносител
П.П.; Вносна белеЖ. от 10.03.2016 г. с вносител П.А.; Вносна белеЖ. от 02.03.2016 г. с
вносител П.А.; Вносна белеЖ. от 01.03.2016 г. с вносител П.А.; Вносна белеЖ. от 08.02.2016
г. с вносител П.А.; Вносна белеЖ. от 18.01.2016 г. с вносител Р.Р.; Вносна белеЖ. от
18.01.2016 г. с вносител П.А.; Вносна белеЖ. от 15.01.2016 г. с вносител М. Г.; Вносна
белеЖ. от 02.11.2015 г. с вносител П.А.; Вносна белеЖ. от 31.07.2013 г. с вносител М.П.;
Вносна белеЖ. от 26.07.2013 г. с вносител Л.Е.; Вносна белеЖ. от 28.12.2012 г. с вносител
Л.Г.; Вносна белеЖ. от 30.08.2012 г. с вносител С.И.; Вносна белеЖ. от 22.08.2012 г. с
вносител С.И.; Вносна белеЖ. от 22.08.2012 г. с вносител П.А.; Вносна белеЖ. от 24.07.2012
г. с вносител П.А.; Вносна белеЖ. от 24.03.2011 г. с вносител М. Г.; Вносна белеЖ. от
23.03,2011 г. с вносител М. Г.; Вносна белеЖ. от 15.10.2010 г. с вносител М. Г.; Вносна
белеЖ. от 12.10.2010 г. с вносител М. Г.; Вносна белеЖ. от 11.10.2010 г. с вносител М. Г.;
Вносна белеЖ. от 11.10.2010 г. с вносител М. Г.; Вносна белеЖ. от 07.07.2009 г. с вносител
П.Н.; Вносна белеЖ. от 26.05.2009 г. с вносител Д.И.. Като основание за превода е посочен
договор за кредит на Г. Г..
Съгласно Пълномощно от 07.03.2008 г. с рег. №2888 на нотариус В.Т., рег. №158 и
район на действие РС-Д., Г. Ж. Г. упълномощава Д.Г.Ж.- Г. да го представлява за сключване
на договор за кредит с ОББ АД и за сключване на с договорна ипотека върху имоти,
собствени на Г. Г. в това число да открие сметка в ОББ на негово име и тегли и внася
парични преводи по нея.
Видно от нареЖ.не разписка от 14.03.2008 г., Д.Г., като пълномощник на Г. Г. е
изтеглила сумата от 52 075лева от негова сметка в ОББ АД.
Съгласно Решение№935/04.12.2023г. по гр.д№ 1425/2022г. на РС Д., бракът между М.
Г. и Д.Г. е прекратен с развод.
Видно от извлечение от търговски регистър, от 16.02.22г. М. Г. е едноличен
собственик на капитала на „“ЕГЕТЕКС“ ЕООД, като до тогава едноличен собственик е
Р.Д.Г., съпруга на Г. Г., съгласно представено Удостоверение за граЖ.нски брак №***,
издадено от градски народен съвет – Т..
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите Д.Г. Ж. и
М. М. Г..
Свидетелката Д.Г. Ж. е дъщеря на ответника, бивша съпруга на ищеца.
Свидетелката знае, че бившият и съпруг е превеЖ.л приблизително около 14 000 - 15
000 лева за обслуЖ.не кредит, теглен от нейния баща през 2008година. Причина за тези
плащания била погасяване задължение, което М. Г. имал към Г. Г.. Сумите били превеЖ.ни
по банков път лично от М. Г. или чрез негови служители.
През 2006-2007 година М. Г. поискал заем от Г. Г.. Първоначално Г. Г. изтеглили
кредит от 30 000лева, които предоставил на зет си. Уговорките между бащата и бившия
съпруг на свидетелката били Г. Г. да подпомогне бизнеса на зет си с дрехи втора употреба,
който се развивал успешно и с оглед неговото разширяване, като му предостави заетите
средства. Съответно, М. Г. се задължил, че ще има изцяло ангажимента да погасява това
задължение на месечни вноски както определи банката, става въпрос още за първия кредит.
М. Г. погасявал вноските по първия кредит, макар и със забавяне, като давал на ръка на Г.
някой вноски, други внасял директно по банковата сметка за разплащане на кредита, а за
някой от вноските устно нареЖ.л на свои служители от магазините си в Р, Р, Ш, В, Д, да
направят превод на вноската по кредита. Все пак този първи кредит се обслуЖ.л от М. Г..
Доколкото бизнеса на Г. се развивал добре, възникнала необходимост от нови инвестиции,
разширяване на бизнеса, с оглед на което по молба на зет си Г. Г. се съгласил да изтегли
втори кредит от 80000лева. За втория кредит изцяло свидетелката, като пълномощник на
баща си, и М. Г., ходили, предоговаряли рефинансирането на кредита. Г. изобщо не е
посещавал банката.
С изтеглената сума от 80 000лева бил рефинансиран остатъка от първия кредит и
3
разликата от 52 000 лева отново били дадени на М. Г.. Свидетелката лично изтеглила сумата
от 52 000лева на каса, като пълномощник на баща си, и предала на М. Г., който в момента
на тегленето я съпровоЖ.л. С тази пари М. Г. отварял магазини, плащал задължения на
доставчици, за наеми, за заплати на служители.
Постепенно М. Г. започнал да забавя обслуЖ.нето на вноските, дори да не ги плаща.
Свидетелката присъствала на разговори, между М. Г. и представители на банката, във връзка
със забавеното плащане, като Г. обещавал, че ще направи нужното плащане, че очаква
постъпления. Поради забавянето събирането на кредита станало принудително от съдебен
изпълнител, като Г. Г. бил принуден да извършва плащания.
Свидетелката Ж. не знае за уговорка между баща и и бившия и съпруг плащанията по
кредита да служат като основание в бъдещ момент Г. Г. да прехвърли апартамента си на
децата на М. Г. и Д.Ж. Присъствала е на договорката между тях заетите средства да се
предоставят за бизнеса на съпруга и, а той да погасява вноските по кредита точно и в срок.
Свидетелката Ж. е запозната с бизнеса на бившия си съпруг, помагала му и познава
лицата С.Ж., М.Ч., П.П., П.А., Р.Р., М.П., Л.Е., С.И., П.Н. и Д.И., като служители на Г. от
магазините му в различните градове. Свидетелката сочи, че служителите също извършвали
преводи по сметка на Г., след нареЖ.ния на работодателя си, отчислявайки пари от оборота
на съответния магазин.Също и на ръка служителите от магазина в Д. предавали по нареЖ.не
на Г. суми на Г. Г., с които последния погасявал съответната вноска.
Понякога на свидетелката били изпращани данни за оборотите на магазините от
справка, която получава вечерта по телефона, в която се виЖ., че има разход за конкретната
банка по сметка на Г., отчетен от продавачката. Тази информация достигала до нея, а освен
това, като съпруг М. Г. споделял със свидетелката договорките с баща и и как да се
погасяват сумите. Много често в семейството възниквали конфликти заради забавеното
обслуЖ.не на кредита, тъй като свидетелката като посредник между баща си и съпруга си
била притеснена, че баща и, който е на минимална пенсия се чуди как да обслуЖ. дълга.
Затова Ж. повдигала, напомняла, казвала, като и на нея се налагало да дава на баща си
определена сума за погасяване на този заем. През 2022 година излязло решението за развод,
но когато съпрузите разговаряли относно последиците за развода, М. Г. уверявал
свидетелката, че добронамерено си погасява задължението, че ще си спази уговорките за
кредита, за да няма претенции съпругата към бизнеса му. През 2024г. М.Г. направил
последен превод от 500 лева, след което сумите се събирали принудително от баща и.
Средствата от кредита не били разходвани за задоволяване нуждите на семейството.
Част от печалбата от бизнеса се разходвали за семейството. Двамата родители на
свидетелката работели във фирмата на М. Г., но били осигурявани на по 4часа. Преди това,
връщайки се от Г. М. помолил тъща си да отвори фирма в Б., защото той още се води в Г..
Била създадена фирма „Егетекс“, в която формално майката на свидетелката била
управител, но М. управлявал бизнеса тук в Б..
Свидетелката М. М. Г., дъщеря на ищеца и внучка на ответника, присъствала
многократно на разговори между родителите и по повод заем, който следва да се разплаща
от баща и. Задължението било постоянна тема в семейството, като майката на свидетелката
най-често повдигала въпроса за връщане на сумите по кредита или заплащане на вноски.
Самата свидетелка ставала очевидец, когато баща и при такива въпроси обещавал, че ще
извърши съответното плащане. Освен това, М. Г. ставала свидетел, когато баща и давал пари
на служителите си с нареЖ.не да се преведат на дядо и. М. Г. знае от семейни разговори, че
от теглената сума Г. Г. не е получил нищо, а сумите са предадени от баща и за да развива
бизнеса си.
М. Г. разговаряла и с баща си по повод кредита. Той няколко пъти предавал и чрез
нея пари за Г. Г. във връзка с погасяване на вноски. Свидетелката знае от семейни разговори,
че кредита все още не е погасен. Също така баща и идвал при нея лично с папка документи,
като показвал платежни нареЖ.ния за вноски, като казвал: „ето виж, аз плащам, недей да
4
слушаш майка си“.
Свид. М. Г. сочи, че в момента с баща си не контактува, защото той я блокирал във
всички социални мрежи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание от чл. 55 ал.1 от ЗЗД . Съгласно
разпоредбата на чл.55 ал.1, от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на
цитираната норма се характеризира с два елемента – получаване на нещо от обогатилото се
лице, което му се дава от обеднялото лице /разместване на материални блага/, и липса на
основание за задържане на сумата. За успешното провеЖ.не на иск с посоченото правно
основание, ищецът следва да установи факта на имуществено разместване между него и
ответника, което в случая се явява реалното плащане на процесната сума. От своя страна
ответникът следва да установи основание за извършеното плащане на спорната сума от
страна на ищеца, както и размера на задължението.
Безспорно между страните е станало разместване на имуществено благо- процесната
сума е преведена от ищеца в периода от 20.07.2021г. до 18.10.2024г. по сметка на Г. Ж. Г..
Общо са наредени 17580лева чрез превод на различни суми с посочено основание
“Плащания ипотечен кредит ОББ“.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че с договор за банков кредит от
10.03.2008г., сключен между „ОББ” АД и Г. Ж. Г., последния е изтеглил банков кредит в
размер на 80000лв. Вземането по договора е обезпечено с ипотека върху имоти собствени на
кредитополучателя Г. Ж.- Апартамент в ***, *** и Гараж в ***.
Ключов въпрос в настоящото производство е дали между Г. Г. и М. Г. е сключен
договор за заем.
На първо място трябва да се изследва обстоятелството дали са налице елементите от
фактическия състав на договора за заем.
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата
на чл.240, ал.1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази
разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът,
чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които
са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са
първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, за да има
договор за заем следва да има постигнато съгласие за такава сделка с насрещната страна и
реално предаване на сумата, предмет на договора, тъй като договорът за заем е реален
договор, който се счита сключен когато въз основа на постигнатото съгласие между страните
по него едната страна да даде, а другата да получи в заем парична сума. Ищецът е този,
който твърди, че това основание е договор за заем и в негова тежест е при условията на
пълно и главно доказване да установи в процеса при условията на чл.154 ГПК, че
процесната сума е дадена като заем, предадена е на ответника и той я е приел като заем.
Ищецът следва да докаже и другите елементи от фактическия състав на договора за заем-
поето насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на
договора, ако има такива - срок на връщане, лихва и др., защото той извлича търсената от
него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно
задължение на последния.
За да докаже сключването на договора за заем, ищецът представя гласни
доказателства, доколкото липсва съставен писмен документ между страните по твърдения
договор за заем. В принципен план, следва да се отбележи, че в хипотезата на сключени
договори между роднини, лимитирани в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, не съществува
5
никаква процесуална пречка сключването на договора да се доказва със свидетелски
показания, независимо от размера на сумата. Когато такъв договор е сключен между
роднини, няма никакво ограничение за установяването на договора със свидетелски
показания от една страна /чл. 164, ал. 1, т. 3, предложение Трето-изключението, от ГПК/ и от
друга, няма процесуално изискване за даване на изрично съгласие от насрещната страна за
разпита на такива свидетели пред съд /ал. 2 е във връзка с ал. 1, т. 3-има се предвид
приложението на принципната постановка по т. 3, но не и за изключението, каквото е в
настоящия случай-договор за заем между роднини по сватовство/.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява
съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за
връщане от заемателя, е доказване на договора.
По отношение сключването на договора за заем и предаване на сумата от 52000лева
свидетелстват бившата съпруга на ищеца и неговата дъщеря. Съдът, преценявайки техните
показания на осн. чл.172 от ГПК ги кредитира, доколкото именно тези свидетели са били
най-близо в семейните дела до страните по договора за заем и показанията им са резултат от
непосредствени наблюдения и възприети разговори в кръга на семейството. В своята цялост
показанията сочат, че кредитът от 80 000лева е теглен за разширяване бизнеса на М. Г., като
уговорката била той да поеме цялостно обслуЖ.нето на кредита и плащането на
анюитетите. Показанията на двете свидетелки са еднопосочни, но и кореспондират с други
писмени доказателства представени от ответната страна, а именно вносни бележки, с които
се нареЖ.т плащания по кредита на Г. от трети лица. Най –ранната представена белеЖ. е от
26.05.2009г., т.е в период близък до момента на изтегляне на кредита, като ищцовата страна
не оспори тези преводи, нито качеството на служители на М. Г. на наредителите. Това
означава, че М. Г. е започнал изпълнение на поетото задължение да обслуЖ. кредита и
дълги години е извършвал това лично или чрез трети лица, включително като дава на ръка
пари на съпругата си, на дъщеря си, на служители, за да бъдат предадени сумите за вноските
на Г.Г..
Предаването на сумата от 52000лева съдът намира за установено, макар и със
показанията на бившата съпруга на ищеца, доколкото показанията и кореспондират с
даденото пълномощно от Г.Г. за теглене и управление на кредита, с документа за
еднократното теглене на каса от упълномощеното лице. Освен това ищцовата страна не
опроверга тези показания по никакъв начин, в това число не се събраха данни точно тази
сума да е използвана за нужди на семейството на М. Г..
При горните доводи и съображения, искът следва да се прецени като неоснователен и
подлежащ на отхвърляне доколкото се доказа основание ответника да задържи процесните
суми.
При този изход на делото, и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2200лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Видно от писмен договор за правна защита ответникът е заплатил
адвокатски хонорар в размер на 2200лв. Изплатения адвокатски хонорар надхвърля
минимално определения такъв в НАРЕДБА за възнаграждения на адвокатската работа, който
възлиза на 1740лева. При преценка правната и фактическа сложност на спора, факта, че са
проведени две заседания, дължимото адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до
2000лв., тъй като е налице непроста правна ситуация във връзка с доказване на основание за
задържане на сумата. Този размер следва да се присъди на ответника за адвокатски хонорар.
При горните мотиви, районния съд
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г., граЖ.нин на Р.Т., роден на ***, с ЕГН **********,
срещу Г. Ж. Г. с ЕГН **********, от *** иск за сумата от 14 890 лева, дадена без правно
основание, чрез погасяване на вноски в периода от 20.07.2021г. до 18.10.2024г. по договор за
банков кредит от 10.03.2008г., сключен между „ОББ” АД и Г. Ж. Г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖ. М. Г., граЖ.нин на Р.Т., роден на ***, с ЕГН **********, срещу Г. Ж. Г. с ЕГН
**********, от *** сумата от 2000лв., представляваща сторените разноски за адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
7