Решение по дело №30398/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21296
Дата: 25 ноември 2024 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20241110130398
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21296
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20241110130398 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от Х. И. Д., искова молба
против ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал.1 КЗ, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 100.00 лв. - частичен иск от вземане в общ
размер от 40 000,00 лева, представляващ остатък от дължимо застрахователно
обезщетение за настъпило застрахователно събитие на 17.08.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.05.2024 г. до
окончателно изплащане.
С протоколно определение от 15.11.2024г., по реда на чл. 214 ГПК, е
допуснато изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията от
първоначално заявените 100.00лв. на 600.05лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между
страните на 28.10.2022 г. е сключен застрахователен договор „Каско Стандарт“ с обект
на застраховане л.а. марка „Ауди“, модел „А 6 Лимузина“, с рег. № СВ **** НА,
собственост на ищеца. Сочи, че на 17.08.2023 г. е настъпило застрахователно събитие,
по повод на което на 22.08.2023 г. ищецът подал претенция за изплащане на
обезщетение пред ответника, в резултат на което била заведена щета №
*************. Излага, че след извършен опис са констатирани следните увредени
детайли: облицовка предна броня – за боядисване, подкалник PVC преден ляв – за
подмяна. Твърди, че ответникът не е заплатил обезщетение в пълен размер. Моли съда
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С уточняваща молба /л.17/ ищецът е посочил, че ответникът е заплатил
обезщетение в изключително занижен размер, без да посочва с точност същия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва претенцията по
размер и развива съображения в насока, че същата е прекомерно завишена. Оспорва
уврежданията по автомобила да са настъпили вследствие процесното събитие. Излага,
че е определено застрахователно обезщетение съгласно договореностите между
1
страните. Сочи, че ремонтът на процесния автомобил е извършен в произволно
посочен от ищеца сервиз и счита, че следва да се вземат предвид стойността и
ценовите параметри в доверен на застрахователя сервиз, в който смисъл твърди, че са
договорките между страните. Твърди, че при подаване на претенцията ищецът е
направил искане за изплащане на застрахователно обезщетение по експертна оценка, с
оглед на което и обезщетението било определено по този начин. Сочи, че ищецът не е
единствен собственик на автомобила. Излага, че уврежданията по процесния
автомобил не могат да се получат при „паркинг щета“. Оспорва претенцията поради
липса на застрахователно покритие по отношение на броя щети, като сочи, че
договореното обезщетяване е до 2 бр. и твърди, че по отношение на процесния
автомобил са налице две предходни щети. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да установи по
делото при условията на пълно и главно доказване възникване на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане; настъпване
в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите.
В тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата молба
възражения, в частност липсата на застрахователно покритие по отношение на броя
щети, положителния факт на погасяване на дълга.
С доклада по делото неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че л.а. марка
„Ауди“, модел „А 6 Лимузина“, с рег. № СВ **** НА, към дата на ПТП е бил
застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско Стандарт“.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.
От приложеното на л. 6 по делото копие на застрахователна полица за
застраховка „Каско стандарт“ се установява, че процесния лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А 6 Лимузина“, с рег. № СВ ****, е имал валидна застраховка при
ответното дружество, със срок на застрахователно покритие 29.10.2022г. – 28.10.2023г.
От приложения от ищеца на л. 6 копие на Свидетелство за регистрация част II
/малък талон/ се установява, че ищецът Х. Д. е собственик на автомобила. Този извод
намира опора и в приложеното от ответното дружество копие на Свидетелство за
регистрация част I /голям талон/, от който също се установява, че автомобилът е на Х.
Д., доколкото същия е вписан като собственик в талона, респективно доводите на
ответното дружество, за липса на активна материалноправна легитимация на ищеца се
явяват неоснователни.
От приложеното на л. 10 по делото копие на опис на претенция и от
приложените от ответника опис на претенция /л. 25/, заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение /л. 26/ се установява, че в срока на застрахователно
покритие е настъпило застрахователно събитие. От приложеното на л. 25 по делото
копие на опис на претенция, изготвен от служители на ответното дружество, се
установяват щетите по автомобила, а именно увредени - „облицовка предна броня“ и
подкалник“, като в графата „легенда“ служител на ответника е отразил, че
подкалникът е за подмяна, а предната броня за боя.
В заявлението на изплащане на застрахователно обезщетение собственикът на
застрахования автомобил е описал и механизма на настъпване на уврежданията, а
2
именно при маневра се надига плочка, която уврежда предната броня, преден ляв
калник, и преден носач.
Настоящият съдебен състав намира, че уврежданията на автомобила са
настъпили в срока на застрахователно покритие 29.10.2022г. – 28.10.2023г., доколкото
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение е заведено при ответника
на 22.08.2023г., като в същото е посочено, че застрахователното събитие е настъпило
на 17.08.2023г. Съдът намира, че процесните увреждания не са били налични при
застраховане на автомобила, доколкото практика на застрахователите е при
застраховане да се извърши оглед на МПС-то, да се опишат наличните щети по
същото, с цел да се избегне плащане на застрахователно обезщетение за щети, налични
към датата на сключване на застраховката.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира за
неоснователни доводите на ответника, че не дължи плащане на застрахователно
обезщетение, доколкото се установи настъпило застрахователно събитие в срока на
покритие на процесната застраховка „Каско стандарт“.
Неоснователно е и възражението на ответника, че на основание чл. 6.2, вр. чл.
6.4, 6.5 и чл. 6.6 от Глава III от общите условия на застрахователя, не дължи
обезщетение, доколкото същите ограничавали броя обезщетения до два броя за щети
без документи. На първо място от страна на ответника не бяха ангажирани
доказателства за предходни щети по процесния договор, по които са изплащани
застрахователни обезщетения. На следващо място въведеното в чл. 6.2, вр. чл. 6.4, 6.5
и чл. 6.6 от Глава III от общите условия на застрахователя ограничение противоречи на
императивни правни норми на КЗ, а именно – разпоредбата на чл. 345, ал. 8 КЗ, която
въвежда забрана за уговаряне на условия в застрахователния договор, включително
такива при настъпване на застрахователно събитие, за които може да се направи
благоразумна преценка, че нямат значение за ограничаването на риска от настъпването
на застрахователното събитие, както и на разпоредбата на чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ,
според която застрахователят може да намали застрахователното обезщетение, само
ако е налице виновно неизпълнение на задължение от страна на застрахования, което е
довело до настъпване на застрахователното събитие.
Във връзка с размера на дължимото се застрахователно обезщетение съдът
намира следното.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е
и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения
/ решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013
г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о./, постановени
при действието на КЗ (отм.) , но приложими и в настоящия случай, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по
средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да
се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени
ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
От заключението на вещото лице по изготвената САТЕ, което съдът кредитира
като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
3
професионална квалификация, се установява, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „Ауди“, модел „А 6 Лимузина“, с рег. № СВ ****,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 600.05лв.
Доколкото след допуснатото, по реда на чл. 214 ГПК, изменение на иска,
претенцията е увеличена именно до размер от 600.05лв., искът се явява изцяло
основателен.

По претенцията за законна лихва.
По отношение претенцията за лихва от датата на подаване на исковата молба до
плащане на сумата съдът намира следното.
Съгласно практиката на ВКС при увеличаване в хода на процеса на частично
предявен иск, законна лихва от датата на подаване на исковата молба се дължи само
върху предявената част с исковата молба. Едва с увеличението на иска цялото вземане
става предмет на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е
налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част / в този
смисъл Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК /
По изложената аргументация следва извода, че законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до плащане на сумата следва да се присъди върху
първоначално заявените 100.00лв., а върху увеличената част от 500.05лв. законна лихва
следва да се присъди от 15.11.2024г. до плащане на тази част, доколкото тази сума е
въведена като предмет на делото, едва с допуснатото изменение на иска с протоколно
определение от 15.11.2024г.

По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер 150.00лв., от които 50.00лв. –
държавна такса и 100.00лв. депозит вещо лице.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., ответното дружество следва да заплати на
адв. Д. Т. сумата от 480.00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ с включен ДДС.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
ответника, формулирано в проведеното на 15.11.2024г., открито съдебно заседание, че
в полза на адв. Т. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, поради
следните съображения.
В Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о., ГК
е застъпено становището, че предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ са: 1) да е оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1
- 3 ЗАдв. и 2) в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.
Наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда
при произнасяне по отговорността за разноски В този смисъл е и константната
практика на ВКС, обективирана в определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. №
598/2012 г. на ІІІ г. о., определение № 708 от 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г. на
ІV г. о., определение № 257 по ч. т. д. № 226/2018 г. на ІІ т. о. и др., в която е прието, че
съдът не следва да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и
съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е
налице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***********, да заплати на Х. И. Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 600.05лв. - частичен иск
от вземане в общ размер от 40 000.00 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско стандарт“, обективирана в застрахователна полица
№ 47042217304001100, във връзка с настъпило на 17.08.2023г., застрахователно
събитие с лек автомобил „Ауди“, модел „А 6 Лимузина“, с рег. № СВ **** НА /
увредени предна броня и подкалник/, ведно със законна лихва върху сумата от 100.00лв.
от датата на подаване на исковата молба 28.05.2024г. до окончателно изплащане на
сумата и ведно със законна лихва върху сумата от 500.05лв. от 15.11.2024г., датата на
изменение на иска, до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на Х. И. Д., ЕГН **********, сумата от 150.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ***********, на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 ЗАдв., да заплати на адв. Д. Р. Т. от САК, сумата от 480.00лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5