РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Враца, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420104264 по описа за 2021 година
Предявен е частичен осъдителен регресен иск с правно основание по чл. 558, ал. 7
КЗ за сумата от 5 000.00 лева, от 70 000 лв.
Ищецът Гаранционен фонд, гр. София твърди, че на основание чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а",
от Кодекса за застраховане, изпплати по щета № *********/***.**.***г. обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 118 002.47 лева на Б. Й. С., пострадал като пътник
при ПТП, настъпило на 13.04.2008 г., по влезли в сила съдебни решения по гр.д. №
3454/2012г. на СГС, 7 с-в, решение по в.гр.д № 885/2015г. на САС и по решение т.д №
3230/2015г. на ВКС, по които дела ответникът е бил трето лице - помагач на страната на
Гаранционен фонд.
Твърди, че виновен за катастрофата П. А. П., който управлявал колесен трактор „*** -
****” с ДКН ** *** **, без да има за него задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”, действаща към датата на ПТП.
Посочва се също така, че на 13.04.2008 г., около 20.30 часа л.а „******” с ДК N *** ***
**** се движи по главен път Е 79, в лявата лента за движение в посока от гр. Враца за гр.
Монтана. Управлява го В. Я. Ф., на предната седалка до шофьора се вози Ц.И.Т., а на
задната седалка - Ю. И. Т. и Б. Й. С.. По същото време колесен трактор „***- ***” с ДК N
*** *** ****, управляван от П. А. П., се движи по главен път Е 79 в посока от гр. Монтана
за гр. Враца, като левия край на теглената от него дискова брана достига лявата лента на
платното за движение. Водачът на колесния трактор, за да не блъсне указателна табела,
поставена на десния банкет, предприема маневра „завой на ляво”, за да я заобиколи, при
което левия край на дисковата брана стига до средата на лявата насрещна лента на платното
за движение. Водачът на лекия автомобил се опитва да избегне челния удар, отклонявайки
автомобила в дясно, но поради недостиг на странично разстояние се удря с предната си лява
част в левия край на дисковата брана, като вследствие на удара седящият на задната седалка
Б. С. получава травматични увреждания. В нарушение на сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ
1
ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”.
Б.С. се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557
от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражднаска
отговорност” за колесен трактор „***-**” с ДКН ** ** *** и по образувана щета
№***/***.**.***г., УС на ГФ му определил обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 20 000.00лв.Стойнев не се съгласил с определеното обезщетение, вследствие на което
завел срещу Гаранционен фонд гр.д. № 3454/2012г. на СГС, в.гр.д № 885/2015г. на САС и
т.д № 3230/2015г. на ВКС, по които дела ответникът е участвал като трето лице - помагач на
страната на Гаранционен фонд.
Въз основа на решение по т.д. № 3230/2015г. на ВКС,Фондът изплати сума в общ
размер 104 854.22 лева, от които 70 000. лева - главница, 33 054,22 лв. - законна лихва, 1
800,00 - съдебни разноски.С платежно нареждане от 28.06.2017г. Гаранционен Фонд
заплатил по сметката на адвокат О. В. К. сума в размер на 6 856.00 лева, представляваща
адвокатски хонорар.
По и.д №186/2019г., на 18.04.2019г. Гаранционен Фонд изплатил сума в размер на 6
292.25лв. по сметка на ЧСИ О. М., представляващи съдебни разноски.
Поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес
лицето не е погасил о задължението си.Описаните по - горе плащания са обобщени в
подробна писмена счетоводна справка, приложена към исковата молба.
Въз основа на изложеното се иска от съда да осъди на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288,
ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) ,сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането,
П. А. П. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 5 000,00 лева (пет хиляди лева),
частично заведена от сумата 118 002.47 лв. (сто и осемнадесет хиляди и два лева и
четиридесет и седем стотинки) представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№ 210203/07.10.2011г. и присъденото по влязло в сила съдебно решение обезщетение, по
гр.д. № 3824/2014г. на СГС, 10 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който намира иска за
допустим, но неоснователен.Посочва се на първо място, че от исковата молба не става ясно
каква е търсената защита, дали за главница или лихви, или разноски, което препядства
адекватната защитна позиция от страна на ответника. Твърди също така, че предвид
обстоятелството, че е освободен от наказателна отговорност и последиците от евентуално
осъждане, не носи отговорност за суми изплатени от „Гаранционен фонд”. Навежда
аргументи, че Кодекса за застраховане не предвижда регресни искове от страна на
„Гаранционният фонд” срещу физически лица, а само срещу застрахователи.Навежда
твърдения, че ищецът „Гаранционен фонд” е бил поканен да плати обезщетение още през
2011 г., което той не е сторил. Повторно е поканен през 2012 г., с искова молба от Богомил
Стойнев, но отново не е заплатил обезщетение.От поканите са изминали повече от 5
/години/, поради което настоящето искане за осъждането му се явява преклудирано,
съобразно разпоредбата на чл. 378 ал. 4 от КЗ.Изрично се позовава на изтекла погасителна
давност на искането за осъждането му, за заплащане на каквито и да е суми към ищеца
„Гаранционен фонд”.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Видно от представеното копие от протокол от 05.06.2009 г. по НОХД 367 / 2009 г. по
описа на РС – гр. Враца, наказателното производство водено срещу П. АНГ. П. е
2
прекратено, поради приемане на закон за амнистия.
От представените по делото влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 3454/2012г. на
СГС, 7 с-в, решение по в.гр.д № 885/2015г. на САС и по решение т.д № 3230/2015г. на ВКС,
се установява, че ответникът е участвал по същите като трето лице - помагач на страната на
Гаранционен фонд.Със същите Гаранционен фонд е осъден да заплати на Б. Й С сумата от
70 000 лева, представляващи неимуществени вреди, в резултат на влошаване на състоянието
му след настъпило ПТП на 13.04.2008 г.
Видно от представените по делото изпълнителни листа, Гаранционен фонд е осъден да
заплати на Б. Й. С. сумата от 70 000 лева, както и на адвокат О. К. сумата от 6856 лева.
Видно от представените по делото платежни нареждания, въз основа на решение по
т.д. № 3230/2015г. на ВКС,Фондът изплати сума в общ размер 104 854.22 лева, от които 70
000. лева - главница, 33 054,22 лв. - законна лихва, 1 800,00 - съдебни разноски.С платежно
нареждане от 28.06.2017г. Гаранционен Фонд заплатил по сметката на адвокат Олег Василев
Костадинов сума в размер на 6 856.00 лева, представляваща адвокатски хонорар.
По делото е приета и регресна покана до ответника, изпратена от Гаранционен фонд /л.
52/, като видно от попълнената от пощенския служител обратна разписка, същата е получена
лично от ответника на 29.06.2021 г.
При така разкритата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 558, ал.7 КЗ урежда правната възможност Гаранционният фонд да
предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП,
срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност". Следователно,
възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири
групи материални предпоставки (юридически факти): 1./ ищецът да е платил обезщетение
на увреденото лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента
в търсения размер; 2./ за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е.
вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение;
3./ деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от
делинквента на територията на Република България и 4./ делинквентът да не е обезпечил
своята деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност" към момента на
реализиране на ПТП.
Установи се от представените по делото платежни нареждания, че въз основа на
решение по т.д. № 3230/2015г. на ВКС,Фондът е изплатил сума в общ размер 104 854.22
лева, от които 70 000. лева - главница, 33 054,22 лв. - законна лихва, 1 800,00 - съдебни
разноски.С платежно нареждане от 28.06.2017г. Гаранционен Фонд заплатил по сметката на
адвокат О. В. К. сума в размер на 6 856.00 лева, представляваща адвокатски хонорар.. С
това съдът намира за доказан първия елемент от фактическия състав на спорното
материално право.
От доказателствата по делото се установява, че че на 13.04.2008 г., около 20.30 часа л.а
„Фолксваген Транспортер” с ДК N **** *** се движи по главен път Е 79, в лявата лента за
движение в посока от гр. Враца за гр. Монтана. Управлява го В. Я. Ф., на предната седалка
до шофьора се вози Ц. И.Т., а на задната седалка - Ю.И. Т. и Б. Й. С.. По същото време
колесен трактор „**- ***” с ДК N ** ** **, управляван от П. А. П., се движи по главен път Е
79 в посока от гр. Монтана за гр. Враца, като левия край на теглената от него дискова брана
достига лявата лента на платното за движение. Водачът на колесния трактор, за да не блъсне
указателна табела, поставена на десния банкет, предприема маневра „завой на ляво”, за да я
заобиколи, при което левия край на дисковата брана стига до средата на лявата насрещна
3
лента на платното за движение. Водачът на лекия автомобил се опитва да избегне челния
удар, отклонявайки автомобила в дясно, но поради недостиг на странично разстояние се
удря с предната си лява част в левия край на дисковата брана, като вследствие на удара
седящият на задната седалка Богомил Стойнев получава травматични увреждания.С оглед
горното настоящият съдебен състав намира за доказано, че процесното пътно-транспортно
произшествие, вследствие на което са причинени неимуществени вреди, в резултат от
противоправното поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване на правилата за
движение по пътищата. По въпроса дали действията на ответника са извършени виновно,
следва да се посочи, че законът урежда в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината при деликтната
отговорност с оборима презумпция. Оборимите законни предположения водят до
разместване на тежестта за доказване. При непозволено увреждане, ако се установи, че
определено лице е причинило вредата, законът заключава, че това лице е действало
виновно. В тежест на ответника е оборване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, което не
е било сторено. При това положение, с оглед липсата на проведено пълно, обратно
доказване за опровергаване на презюмираното от закона обстоятелство, съдът приема за
установена вината на ответника за настъпване на процесното ПТП.
Поради изложените по – горе съображения, съдът намира за доказан и втория елемент
от фактическия състав на спорното право.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява
и третият елемент от спорното право, а именно, че деликтната отговорност е възникнала
във връзка с използването на МПС от делинквента на територията на Република България.
Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото безспорно се установява,
че водачът на колесен трактор „***- ***” с ДК N *** *** ** П. А. П. нямал валидно
сключена за автомобила застраховка „гражданска отговорност“, към момента на настъпване
на ПТП. Поради изложеното съдът намира, че се явява доказан и четвъртият елемент от
фактическия състав на спорното материално право.
Следва да се посочи, че видно от съдържанието на съдебните актове, решенията приети
по настоящото дело, а именно решения по гр.д. № 3454/2012г. на СГС, 7 с-в, решение по
в.гр.д № 885/2015г. на САС и по решение т.д № 3230/2015г. на ВКС са постановени при
участието настоящия ответник като трето лице - помагач на страната на Гаранционен
фонд,гр.София.Като участник в производството по прекия иск на правоимащото лице срещу
ГФ, П.П. в качеството си на трето лице-помагач е могъл както в първоинстанционното,така
и във въззивното и касационното производства, да изразява становища, да прави възражения
и доказателствени искания. На основание чл.223,ал.1 от ГПК,постановените решения имат
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а съгласно
чл.223,ал.2 от ГПК П. е обвързан с мотивите на постановените от СГС,САС и ВКС решения,
като това, което съдът е установил в тях, е задължително в отношенията му с Гаранционния
фонд, на когото П. е привлечен като подпомагаща страна.Разпоредбата на чл.223,ал.2,изр.2
от ГПК е изрична, в смисъл, че третото лице не може да оспорва решението под предлог, че
страната зле е водила делото, освен, ако последната умишлено или поради груба небрежност
е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства,
каквато хипотеза нито се твърди, нито се доказва в настоящия случай.
Ответникът е направил възражение за изтекъл период на погасителна давност. Съдът
намира, че възражението е неоснователно. Основанието за регресните искове възниква от
фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на
погасителната давност по чл. 110 ЗЗД започва от датата на плащане на застрахователното
обезщетение на правоимащия. Това е моментът, в който настъпва изискуемостта на
вземането по регреса, по смисъла на чл. 114 ЗЗД, от който започва да тече 5-годишният
давностен срок за погасяване на вземането. Такава е и последователната практика на ВКС
4
по отношение на въпроса за началото на давностния срок за погасяване на вземането на
Гаранционния фонд – напр. Решение № 178/ 21.10.2009 г. по т. д. № 192/ 2009 г. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая плащането на увреденото лице на сумата за
главница е извършено на дата 30.05.2017 г. /л. 43/, като 5-годишният давностен срок изтича
на 30.05.2022 г. Регресният иск срещу делинквента е предявен на 30.11.2021 г., т.е. преди
изтичане на давностния срок, поради което се налага извод, че вземането по него не е
погасено по давност.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не отговаря по настоящото дело, тъй
като наказателното преследване срещу него е прекратено, поради влизане в сила на закон за
амнистия.Освобождаването на ответника от наказателна отговорност не може да обоснове
освобождаването му и от гражданска такава.
По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на увреденото лице
ищец Гаранционен фонд за заплатената и претендирана сума от 5000,00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до
окончателното погасяване на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски по делото от общо 200,00 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал.7 КЗ П. А. П., ЕГН: ********** да заплати на
Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумата от 5000,00 лв., част от
регресно вземане за главница, представляваща присъдено с влезли в сила съдебни решения
по гр.д. № 3454/2012г. на СГС, 7 с-в, решение по в.гр.д № 885/2015г. на САС и по решение
по т.д № 3230/2015г. на ВКС и изплатено на пострадало при ПТП лице - Б. Й С обезщетение
за неимуществени вреди по щета № ****/**.**.****г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.11.2021 г. до окончателното й погасяване;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. А. П., ЕГН: ********** да заплати на
Гаранционен фонд, гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 сумата от 200,00 лв.,
представляваща направени разноски в производството по делото /държавна такса/.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5