№ 209
гр. К., 17.11.20** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20************
по описа за 20** година
Предявен е иск с правно основание чл.200 от Кодекса на труда КТ/.
Производството е образувано по искова молба от КР. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: с. Г., ул. „Г.“ № ** против: „А.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. К., бул. „Р.“ № ***, представлявано
от изпълнителния директор Н.Х.И.. Ищецът твърди, че в резултат на трудова
злополука му били причинени телесни увреждания. Сочи, че бил назначен с
трудов договор № *** г., по чл. **, ал. 4 от КТ, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ в
завод **, цех/отдел *** в „А.“ АД, гр. К. на длъжност „***“. Работникът бил
допуснат до самостоятелна работа като „***“ с протокол № *** от 02.04.2015
г. Основните задължения на работника според този договор били да:
„извършва текущ, периодичен преглед и основен ремонт на монтираните
машини и съоръжения; открива и отстранява дефектите и поддържането на
изправност: осигурява безаварийна и надеждна работа на
механооборудването и подемно-транспортните съоръжения и др.“ Твърди, че
на *** г. бил на работа редовна смяна с работно време от 07:40 ч. до **:00 ч. и
от **:40 ч. до 16:20 ч. Участвал в група служители на цех **, цех/отдел *** в
„А.“ АД, които извършвали монтаж на спирателен фланцов кран на ресивър
за въздух. Кранът се намирал на височина около 2 метра над земята. За
улеснение на монтажа била изградена платформа тип „магаре“ на височина
около 1,2 метра. Ищецът извършвал затягане на болтовете на фланците на
крана, качен на платформата и подпрян с крак на допълнително платно,
подпряно на платформата и на оградата в близост до ресивъра. При затягане
на гайка с гаечен ключ, същият се изплъзнал, пострадалият изгубил
равновесие, политнал назад и паднал на земята. В резултат на трудовата
злополука ищецът получил следните травматични увреждания: счупване на
горния край на раменната кост (хумерус) на дясно рамо. След инцидента на
1
*** г., К.П. бил откаран от вътрешна линейка на „А.“ АД до входа на „ДКЦ -
П. К.“ ЕООД. Бил прегледан от семейния лекар на пострадалия - д-р Димов,
който установил счупване на горния край на раменната кост, при което го
изпратил за лечение при д-р П.Л.. Издаден бил болничен лист *** за 14 дни
отпуск и Амб. Лист № *** г. Ищецът продължавал да има болки, поради
което на 13.11.2018 г.; на 07.**.2018 г.; **.**.2018 г.; 09.01.2019 г.; 06.02.2019
г.; 07.03.2019 г.; 08.04.2019 г. били извършени прегледи с Амбулатории листи
№ ***.
Сочи, че при извършените прегледи основната диагноза била счупване
на горния край на раменната кост с препоръчителни физиотерапевтични
процедури. Продължен бил периода на временна нетрудоспособност с
болнични листа № *****98; ***. Поради недостатъчен ефект от лечението,
болки и ограничени движения в дясна раменна става на 22.02.2019 г.
пострадалият постъпил за лечение-рехабилитация в „Специализирани
болници за рехабилитация-Национален комплекс“ ЕАД, Филиал *** и бил
изписан на 01.03.2019 г. На 22.04.2019 г. било издадено Експертно Решение
№ *** г. с оценка на работоспособността: временно неработоспособен с
увреждане 50%.
Твърди, че за настъпилата злополука в ТП - НОИ, гр. С. била подадена
декларация № 36 от 08.04.2019 г. и било издадено Разпореждане № 36 от
30.04.2019 г., с което злополуката с К.П. се приемала за трудова злополука по
чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във връзка с извършената работа.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят отговарял имуществено за
претърпените от работника вреди, които са причинна връзка с настъпилата
трудова злополука, която била правопораждащият юридически факт.
Отговорността на работодателя била обективна, безвиновна, независимо от
това, дали негов орган или друг работник имали вина за настъпването на
вредите. В случая било налице валидно трудовоправно правоотношение към
датата на трудовата злополука, същата била причинена при извършване на
възложена от работодателя работа, наличие на причинна връзка между
трудовата злополука и телесните увреждания. Ето защо, съгласно
разпоредбите на КТ ответникът по делото следвало да плати обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова злополука.
Сочи, че в резултат на претърпяната трудова злополука на *** г. ищецът
К.П. търпял силни болки и много страдания, не се чувствал добре физически
и емоционално. Възстановяването на пострадалия от получените при
злополуката увреждания продължавало и до днес, като оплакванията му за
болка в наранените области не били отшумели. Преди процесната трудова
злополука К. бил в добро здравословно състояние, работещ и работоспособен
мъж, на 64 години, но след инцидента за дълго време бил лишен от
обичайния си начин на живот, а травмата оставяла последици завинаги. При
инцидента ищецът изпитал жестока болка в резултат на фрактурата на горния
край на раменната кост (хумерус) на дясно рамо. Било необходимо
извършване на имобилизация. Травмата причинила временна
неработоспособност за период от 240 дни. Към настоящия момент
пострадалия продължавал да се оплаква от болка в дясното рамо, състоянието
му било недобро, продължавал да търпи болки денонощно. Движенията на
2
десния крайник били в ограничен обем. В резултат на описаното по-горе
ищецът бил лишен от възможността да води нормален трудов и социален
живот, както и да поддържа начина на живот, който е водил преди
злополуката. Освен физическите болки и страдания, пострадалият изпитвал и
психически такива, сънувал злополуката.
Твърди, че в резултат на трудовата злополука и получените при нея
увреждания, К.П. претърпял и имуществени вреди в размер на 85,64 лева,
които също следвало да му бъдат възстановени. Посочените разходи били
направени за закупуването на лекарствени средства. По делото приложил
справка на закупените лекарства и опора на ръка и рамо.
С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищеца
следвало да бъдат компенсирани. Безспорно било, че неимуществените вреди
имали по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното
обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от престъплението.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително търпените болки и страдания от ищеца,
а от друга страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид.
Предвид изложеното, моли да бъдат призовани на съд и след като
докажат твърдяното, съдът да постанови решение с което да осъди ответника
„А.“ АД - гр. К., представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И., да
заплати на ищеца К.П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80
000 лева, от които предявява частичен иск за сумата от 25 000 лева,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт,
вследствие на претърпяна трудова злополука, както и обезщетение за
претърпените в тази връзка имуществени вреди в размер на 85,64 лева, ведно
със законна лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането - ***
г. до тяхното окончателно изплащане.Претендира за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор.
Заявява, че по предмета си предявените обективно съединени искове
били подведомствени на съдилищата и родово подсъдни на съда пред, който
делото понастоящем било висящо.
Твърди, че ищецът КР. Т. П. се намирал в трудово правоотношение с
„А.“ АД, гр. К., на длъжности: „***“ и „***“, в завод **, цех/отдел ***, видно
от Трудов договор № *** г. и Допълнителни споразумения: № ******** г, а
според Разпореждане № *** г. на НОИ, ищецът претърпял на *** година
трудова злополука в предприятието на работодателя, което обуславяло
активната легитимация на ищеца за упражняване правото на иск по реда на
чл. 200 КТ.
3
С оглед обстоятелството, че безвиновната и обективна отговорност на
работодателя за обезвреда на претърпяна от служител или работник трудова
злополука бил специален случай на отговорност за непозволено увреждане,
съгл. чл. 69, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД, задължението за
заплащане на обезщетение за претърпените от тази злополука вреди ставало
изискуемо от датата на злополуката. Видно от разпоредбата на чл. 358, ал. 1,
т. 3 от КТ във вр. с чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ давностният срок за претендиране
на вреди от трудова злополука бил 3 години от настъпване изискуемостта на
вземането. В горния смисъл, счита, че исковите претенции били предявени в
законоустановения давностен срок.
При съвкупната преценка на изложените факти, счита предявените
обективно съединени искове за допустими, при условията на надлежно
упражнено право на иск, установена материална легитимация на страните и
спазени правила на подсъдността.
По основателността на исковете:
По иска за сумата от 25 500 лв. (двадесет и пет хиляди и петстотин лева)
представляваща частично предявен иск на обща стойност 80 000 лева, за
обезщетение за причинени неимуществена вреди - болки и страдания.
Твърди, че „А.“ АД, гр. К. не оспорвало факта на съществуващото
между страните трудово правоотношение за длъжности: „***“ и „***“
обективирано в Трудов договор № *** г. и Допълнителни споразумения към
него, сключени с ищеца К.П..
„А.“АД, гр. К., не оспорвало факта на настъпила с КР. Т. П. злополука
на *** година, по време на работа, редовна смяна, около 13:00 часа, при
ремонт на ресивър за въздух намиращ се западно от цех 430 /леярна/ на завод
5.
С оглед проведеното от работодателя вътрешно разследване на същата,
обективирано в Протокол № *** г. на Комисия назначена с устна заповед на
директор „АСВ“ и установена обстановка, от комисията било възприето
становище, че ищецът поради проявена груба небрежност в работата си и
незачитане на трудовата дисциплина, чрез използване на допълнителни
нерегламентирани за дейността и за обекта, на който работел елементи
(допълнителна наклонена плоскост), поставени от него, допринесъл за
падането си, респективно за увреждането си.
Твърди, обаче и поддържа по категоричен начин, че на ищецът К.П.
били проведени своевременно всички изискуеми се от закона инструктажи.
Със Заповед № *** г. на директор Завод **, за длъжност „Монтьор, ПИО“ и
със Заповед № *** г. на директор Завод ** за длъжност „***“, били
определени лица, които да обучат по безопасни и здравословни методи на
работа новоназначения работник, както били назначени комисии, които да
констатират успешното приключване обучението на работника. Последвало
документиране на инструктажа и издаване на Служебна бележка №
***/19.03.2015 година, с която се удостоверявал този факт, а работникът бил
допуснат до самостоятелна работа с Протокол № ***/02.04.2015 година за
длъжност „***“ и с Протокол № *** г. за длъжност „***“.
Последен периодичен инструктаж на КР. Т. П. бил проведен на
01.10.2018 година, документиран в Книга за инструктаж по *** - Инструктаж
4
на работно място, периодичен инструктаж, Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5
от Наредба № РД-07-2/16.**.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.
ДВ бр.102 от 22.**.2009 г. попр. бр. 4 от 2010 г. изм. бр. 25 от 30.03.2010 г./.
В хода на всички инструктажи, каквато била и целта им, на работникът
периодично било припомняно съдържанието и изискванията за ***, както и
естеството на трудовите му задължения, спецификата на извършваната
дейност и начина за безопасна работа. При постъпване на работа, работника
подписал и длъжностни характеристики указващи му всички задължения и
отговорности, в т.ч. познаване и прилагане на безопасни и здравословни
условия на труд.
За доказване на горните твърдения представя изброените по-горе
писмени доказателства, в т.ч. извлечения от всички редовно водени Книги за
инструктаж по ***.
Предвид гореизложеното и на основание, че на работника били
провеждани всички изискуеми се от закона обучения и инструктажи във
връзка с безопасните и здравословни условия на труд, моли съда да приеме,
че била налице хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ и се касае за евентуален
умисъл при действията на работника К.П., а именно: въпреки, че същият бил
запознат добре със спецификата и сложността на извършваната работа и
опасността при неправилни действия, че не следва да надгражда с подръчни
средства изградени стандартни височинни платформи, които да ползва без
надлежно обезопасяване; че е допускал, че било възможно настъпване на
вредоносен резултат, и въпреки това извършил действия в нарушение с
правилата и с риск да бъде увреден. С оглед тези обстоятелства, счита, че в
случая единствено виновен за трудовата злополука се явявал пострадалият.
Съображенията за горните твърдения се основавали на трудовите
задължения, които К.П. бил длъжен да осъществява при изпълнение на
трудовите си задължения. Безспорното наличие на проведените инструктажи
на работника, говорели, че тези задължения му били категорично известни,
което говорело за съблюдаване от страна на Дружеството на разпоредбата на
чл. 281 от Кодекса на труда, и изпълнение на задължението за провеждане на
инструктажи и за създаване на здравословни и безопасни условия на труд
/арг. такава е позицията на ВКС – Р № 977-10-IV г.о.; Р № 60-14- IV г.о..
Счита, че работникът бил длъжен стриктно да изпълнява всички нормативи,
които уреждат трудовата му дейност, за които е бил инструктиран и следвало
да предвиди и съзнава евентуалните вредоносни последици, които биха могли
да настъпят от неспазването на инструкциите, като избягва ситуации сам
да се поставя в състояние на повишен риск, каквото всъщност сторил.
Твърди, че на *** г. К.П. не подходил към трудовите си задължения,
съгласно инструкциите на работодателя, разяснени при проведените му
инструктажи и от това следвало, че ако бил изпълнил тези действия за които е
бил обучен, то щял да предотврати злополуката със себе си.
Алтернативно, в случай, че съдът не приеме наличието на хипотезата на
чл. 201, ал. 1 от КТ, то моли да приеме, че била приложима хипотезата на чл.
201, ал. 2 КТ- съпричиняване на вредоносния резултат от работника, а
5
поведението на пострадалия работник К.П. да се тълкува като проявена
„груба небрежност“ в работата, извършвайки действия /които били в пряка
причинна връзка с настъпилата трудова злополука/ в нарушение на
установените от работодателя правила за безопасност на труда,
предвиждайки възможността от настъпване на вредоносния резултат, но
надявайки се да го избегне и проявявайки безотговорност при изпълнение на
трудовите си задължения въпреки, че имал достатъчно знания и опит в
извършваната работа, нарушавайки инструкциите за работа, с което
допринесъл за трудовата злополука.
Доводите относно това били, че ищецът не подходил към трудовите си
задължения, съгласно инструкциите на работодателя, разяснени при
проведените му инструктажи, с което проявил груба небрежност и
нарушаване на поетите от него с длъжностната характеристика трудови
задължения, и това, че ако изпълнил тези действия за които е бил обучен, то
щял да предотврати злополуката със себе си и счита, че с пълна сила имало
отношение и тук в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ.
Твърди, че безспорен бил факта, че самият пострадал първоначално /в
период от 6 месеца/ не претендирал станалата с него злополука да била
трудова, с оглед известните му обстоятелства при които същата възникнала.
/арг. първоначален Болничен лист № ***, с отразяване: Причина: злополука -
нетрудова, факт който пострадалия сам посочил при първоначалния преглед/.
Обстоятелство за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, счита, че се установява и от друго неизпълнено от К.
задължение – „сам да се грижи за здравето и безопасността си, в съответствие
с дадените инструкции“ .
Излага следните съображения:
В протокол на нарочно назначена комисия: Протокол № *** г. на
Комисия, назначена с устна заповед на директор „АСВ“ при работодателя -
след задълбочена работа, разследване и анализиране на дадени обяснения от
лица присъствали на злополуката, подробно били обективирани причините
довели до настъпването на трудова злополука с ищеца К.П., а именно: „П. се
подхлъзва по допълнително сложено от него на изградената платформа
платно и пада назад“.
Безспорно било констатирано и обективирано в Протокола на
комисията, нарушение от страна на пострадалия работник на разпоредбата
визирана в чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд:
„Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и
за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции“.
Констатациите на Комисията назначена със Заповед № *** г. на
Ръководителя на ТП на НОИ - гр. С., обективирани в Протокол № *** година,
предвид изминалия период от време били по-общи и в тях изрично се
посочвало, че не били допуснати нарушения на нормативни актове и не били
констатирани лица извършили нарушение, като в т.ч. следвало да се включва
и работодателя. В този протокол било отразено, че всички изискуеми
инструктажи за безопасни и здравословни условия на труд били извършени,
6
като последният периодичен инструктаж на пострадалия бил направен на
01.10.2018 година. Като причина за възникване на злополуката в т. VIII от
Протокола на НОИ били посочени „При лошо стечение на обстоятелствата
при затягане на гайка с гаечен ключ, последния се изплъзва и Кольо П. губи
равновесие, полита назад и пада на земята“. В протокола било посочено и
считано от кога пострадалият бил допуснат до самостоятелна работа, което
по категоричен начин предполагало същият добре да познава и спазва
основните си задължения по Длъжностностни характеристики - за „***“ и
„***“, които получил още на 19.03.2015 г.
С оглед спецификата при изпълнение трудовите задължения на ищеца и
факта, че същият участвал в група служители на цех **/***, извършващи
монтаж на спирателен фалцов кран на ресивър на въздух, намиращ се на
височина около 2 метра над земята, както и че за целта била изградена
платформа, пострадалият извършил финално затягане на болтове на фланците
на крана, като след приключване на дейността, по собствена инициатива
поставил на изградената платформа допълнително платно подпряно под ъгъл
на платформата и на оградата в близост до ресивъра, след което се качил на
него за последна проверка на извършената по-рано работа. В следствие
нестабилността на поставеното платно и изначалната му несъвместимост с
основната конструкция на платформата, ищецът се подхлъзнал, паднал и
контузил. С оглед проведените инструктажи, вменените задължения по
длъжностни характеристики и факта, че ищецът бил работник с опит, същият
бил наясно, че поставяне на допълнителни елементи по конструкция
ползваща се за платформа било недопустимо. Именно правилото за собствена
грижа за здравето и безопасността при работа, лична и на други лица не било
изпълнено от работника.
Сочи, че поради грижа за запазване на здравето и живота на
работниците, работодателят възложил на работещите в длъжностните им
характеристики, да отговарят и използват правилно оборудването, да спазват
правилата по техническа безопасност, а за ищеца в длъжностните му
характеристики, тези условия били вменени и като задължение - арг. Раздел
III на длъжностни характеристики.
При осъществяване на конкретната дейност, станала причина за
трудовата злополука, пострадалият не само нарушил конкретни инструкции и
правила за безопасност, но не проявил и елементарна житейска
съобразителност да отчете, че с поставянето на необезопасен и нестабилен
елемент на вече изградена платформа и с последващи действия качен върху
този елемент, може да предизвика увреждането си. Пренебрегнал
елементарната предпазливост да не рискува живота си и този на други лица
край него, след като не следвало да „доизгражда“ по свое усмотрение и с
нерегламентирани елементи монтажната платформа /скеле/. Обстоятелството,
че пострадалият бил работил достатъчно дълго време на длъжността
„монтьор ПИПО“ и „***“, както и че своевременно били му проведени
всички инструктажи и че в предходен на злополуката период, ежедневно
изпълнявал добре и отговорно трудовите си задължения, предполагало и това,
че той могъл да предвиди и следвало да очаква, че може да настъпи
злополука, ако не спази правилата за безопасност на труда.
Горните факти, счита, че следва да се тълкуват като съпричиняване от
7
страна на работника, по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, поради и което
намира предявеният частичен иск за неимуществени вреди - болки и
страдания за неоснователен и предявен в този си размер от 25 500 лв., за
прекомерно завишен, за което го оспорва.
Безспорни факти водели до извода, че „А.“ АД като работодател,
съблюдавайки разпоредбата на чл. 281 от Кодекса на труда, изпълнил
задължението си за провеждане на инструктажи и за създаване на
здравословни и безопасни условия на труд /арг. такава е позицията на ВКС –
Р № 977-10-IV г.о.; Р № 60-14- IV г.о./, което респ. счита, че дава основание за
прилагане в пълна сила, разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ по отношение
намаляване отговорността му за настъпилата трудова злополука.
Счита, че ищецът бил длъжен стриктно да изпълнява всички нормативи,
които уреждат трудовите му функции, и за които бил инструктиран и
следвало да предвиди и съзнава евентуалните вредоносни последици от
своеволно извършени действия, които биха могли да настъпят от
неспазването на инструкциите и технологичния процес, като избягва
ситуации сам да се поставя в състояние на повишен риск, каквото всъщност
сторил, поставяйки допълнителни елементи на работната платформа.
Ищецът е допринесъл за настъпилата трудова злополука, поради което
отговорността за неимуществените вреди, следвала да бъде намалена до общо
приетия минимум за такава, съобразно правилата на справедливостта и
добрите нрави.
Неспазването на правилата за безопасност, с които нямало спор, че К.П.
бил запознат и инструктиран, и въпреки това не ги е спазил, представлявало
нарушение и на трудовата дисциплина. Допуснатите от пострадалия груби
нарушения на правилата за безопасна работа, счита че са в причинна връзка с
настъпилия резултат.
От всичко изложено, счита, че били налице обстоятелства, водещи до
хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ - пострадалият да допринесъл в много
голяма степен за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност и
безотговорност в работата си, както спрямо себе си, така и спрямо останалите
работещи с него в група.
Твърди, че поведението на пострадалия категорично представлявало
груба небрежност и счита, че следва да се тълкува като 90% съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия К.П., по смисъла на чл.
201, ал. 2 от КТ, поради което моли съда при евентуално присъждане на
обезщетение за ищеца, да намали размера на същото с този процент, на
основание чл. 201, ал. 2 от КТ.
Трудовата злополука била констатирана и призната за такава по
смисъла на чл. 55 от КСО от компетентен орган /НОИ/.
„А.“АД не оспорвало настъпването на временна неработоспособност на
ищеца К.П. вследствие на претърпяната злополука за периода от 25.10.2019
година до предявяване настоящите искове, но заявява, че в нито един по-
ранен момент до предявяване на настоящите искове, същия не бил споделил
на представител на предприятието, какво било здравословното му състояние
и какви били последствията от трудовата злополука.
Цитираните в началото на исковата молба обстоятелства,
8
възпроизвеждали изцяло данните от приложените към нея медицински
документи, поради което ги възприемали.
Оспорва твърденията от исковата молба изложени на стр. 2, абзац 4,
относно това че: „Преди процесната трудова злополука, К. е бил в добро
здравословно състояние…“ Аргумент за това оспорване давала констатацията
за здравословното състояние на ищеца отразена в Експертно заключение №
***год. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „***“ АД.
В същото, след преглед, се определяла оценка на работоспособност:
50% трайно намалена работоспособност , в резултат: последици от мозъчен
инфаркт. Видно от изписаната анамнеза било, че „лицето от няколко години е
с високи стойности на артериалното кръвно налягане до 200/140,
световъртеж, залитане.“ През м. 02.2017 г. получил мозъчен инфаркт с пареза
на десни крайници. М. 03.2017 г. лекуван стационарно за сволов инсулт. С
оплаквания от главозамайване, главоболие.“
Сочи, че горните констатации, обективирани в официален документ,
следвало да покажат, че ищецът П. по никакъв начин не бил в идеално
здравословно състояние към момента на настъпилата с него трудова
злополука, или поне не в такова каквото се опитвал да убеди, че бил, с оглед,
на това, че се е ползвал от 50% трайно намалена работоспособност именно
поради прекаран инсулт. Тук бил уместен и въпроса: Не е ли възможно в
следствие на тази свои нередовни стойности на АКН, световъртеж и залитане,
ищецът да е пострадал на 25.10.2019 година - загубвайки равновесие и
падайки от нерегламентираното построено от него съоръжение?
Оспорва и твърденията в исковата молба - стр. 2, абз. 4, изр. последно,
че: „В резултат на претърпяната трудова злополука доверителя ми е лишен от
възможност да води нормален трудов и социален живот..., пострадалия
продължава да се оплаква от болка в дясното рамо, състоянието му е
недобро,... Освен физически болки и страдания пострадалият изпитва и
психически такива, сънува злополуката.“
Счита, че подобна тежест в състоянието на ищеца е била на лице в
определен начален период на оздравяването. Още повече, че в ЕР № *** г. на
Първи състав на ТЕЛК - УМБАЛ „***“ АД било вписано - Общо заболяване:
нелекувана анкилоза на дясна раменна става след фрактура на същата;
Състояние след мозъчен инфаркт в БЛСМА - м. 02.2017 г. и стволов - м.
03.2017 г. без остатъчен неврологичен дефицит; и че ТЕЛК не приема
причинна връзка по повод злополука съгласно Протокол № *** година.
Посочено било, че лицето можело да изпълнява заеманата длъжност,
спазвайки противопоказните условия на труд посочени в ЕР.
В приложената към исковата молба от ищеца Експертиза от „СБРНК“
ЕАД, Филиал ***, за изход от лечение изрично било вписано: Изписва се с
подобрение и изброени в какво се изразявало подобрението, като вкл. било
вписано – „редуциран болков синдром, увеличен двигателен обем и
тонизирана мускулатура“.
Предвид гореизложеното, счита настоящото действително здравословно
състояние на пострадалия, че не отговаря на изложеното в исковата молба
тежко описание, което се подкрепяло и от липсата на медицински документи,
указващи на определен кръг от професионални вредности и/или предписващи
9
чужда помощ.
Представената медицинска документация касаела само и единствено
периода на временна нетрудоспособност, в който ищецът се намирал, като не
се удостоверявало в този период или в друг ищецът да е посещавал лечебни
заведения, освен „СБРНК“ ЕАД, Филиал *** и да са му извършвани
допълнителни манипулации извън първоначалните направени веднага след
увреждането. Не се установявало ищецът да положил усилия за адекватно
лечение, напротив от вписванията във всички налични Експертни решения, за
„нелекувана анкилоза на дясна раменна става след фрактура“ , можел да се
направи извода, че ищецът не бил провел своевременно и адекватно
необходимото му за възстановяване лечение.
Оспорва и твърденията за причинно-следствена връзка досежно
недобро емоционално състояние, лишаване завинаги от възможност да води
нормален и социален живот и т.н. изброени в исковата молба, стр. 2, абз. 4,
предвид, че било възможно ищецът да бил изпаднал в тези тревожни
неблагоприятни състояние и поради обстоятелства дължащи се на
заобикалящата го в момента природна, битова и друга среда, както и на
евентуално неспазване на възстановителния режим, което нямало как да бъде
вменено във вина на работодателя, а още по-малко същият да носи
материални последици от това.
Не на последно място, следвало да се има предвид и факта, че ищеца
КР. Т. П. бил лице, застраховано по Застрахователна полица - Задължителна
трудова злополука № *** с начало 23.05.2018 година, срок една година,
Застраховащ „А.“АД, ЕИК ***, Застраховател – „Д.“ АД, Генерална агенция -
К., с покритие за случаите по чл. 55, ал.1 от КСО, поради което и с оглед
настъпилото на *** година застрахователно събитие, на пострадалото лице се
следвало определяне от Застрахователното дружество по условията на чл. 9 от
Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риска
„Трудова злополука“ /посл. изм. ДВ, бр. 5 от 19.01.2010 г./ и изплащане в
указания в чл. ** от същата срок обезщетение, след представяне от негова
страна на всички необходими по чл. 11 от Наредбата документи. Считано от
27.06.2019 година, на ищецът било издадено Експертно решение № ***
година, получено от него на същата дата, с което му се определяла 50%
трайно намалена работоспособност.
Предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ, моли съда, евентуално
определеното от него обезщетение, дължимо от „А.“ АД да бъде намалено с
размера на сумата, която ищецът евентуално ще е получил по сключения
договор за застраховане до приключване на настоящото дело.
С оглед всички изложени по-горе аргументи, намира иска за
неимуществени вреди за неоснователен, а по отношение на размера от 80 000
лв. (осемдесет хиляди лева), предявен като частичен иск за сумата от 25 500
лв. (двадесет и пет хиляди и петстотин лева), счита същият за прекомерно
завишен, неотговарящ на действителната нужда от обезвреда и категорично
несъобразен с правилата на справедливостта и добрите нрави.
Института на обективната безвиновна отговорност на работодателя по
чл. 200 от КТ бил създаден единствено и само с цел обезвреда на обективни
негативни морални и/или материални вреди, претърпени от работника,
10
следователно евентуално уважаване на иска, не следвало да има санкционен
характер или необосновано разместване на имуществени блага, а още по
малко при условие, че било налице безспорно съпричиняване на трудовата
злополука от страна на ищеца.
Моли, по предявения иск за неимуществени вреди съдът да възприеме
направените по-горе възражения по чл. 201, ал.1 от КТ или алтернативното,
тези по чл. 201, ал. 2 от КТ за съпричиняване на вредоносния резултат от
трудовата злополука с К.П., в размер 90% от страна на пострадалия като
основателно, с оглед, че работника с действията си, изцяло допринесъл за
настъпването на трудовата злополука и в тази връзка, моли при определяне,
по преценка, евентуално на следващо му се обезщетение, да бъде намалено
същото, прилагайки принципа на справедливостта и с оглед невиновността на
Дружеството.
По иска за сумата от 85,64 лв. (осемдесет и пет лева и 64 ст.),
представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени разходи за
лечение , медикаменти, ведно със законна лихва върху всяка една от сумите
от датата на увреждането - ***г. до тяхното окончателно изплащане, счита, че
в качеството си на работодател „А.“ АД, гр. К. нито е уведомен от ищеца,
нито същият по надлежен ред е запознал, че има платени разходи за лечение и
медикаменти, въпреки знанието му за социалната политика на дружеството
заложена в КТД-то която се провежда към всеки. Ищеца в нито един момент
не бил подавал информация до дружеството нито го поканил да му заплати
исканата обща сума от 85,64 лева. За горната претенция на ищеца разбрал
едва с получаване на препис от исковата молба. Поради този именно факт,
било невъзможно и нейното заплащане по-рано. В случай, че ищецът е
направил писмено или дори устно изявление до дружеството, с оглед именно
социално насочената политика и при безспорна доказаност и обоснованост на
търсените суми, необходими за медикаментозното лечение на пострадалия, а
и такива за здравни услуги същите биха му били заплатени. След като ищецът
преди завеждане на настоящите искове не бил направил изрично
волеизявление, че претендира заплащане на сумата от 85,64 лева, не бил
посочил начален момент, от който претендирал нейното плащане и от който
ще го счита в забава, то не би могло да го обвърже и да направи това вземане
изискуемо.
Горното водело единствено и само до извода за това, че с поведението
си „А. „АД не е дал повод за завеждането и на този иск.
Твърди, че на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато нямало определен
ден на изпълнение, длъжника изпадал в забава след като бъде поканен от
кредитора. В тази връзка оспорва претенциите за дължима лихва върху всяка
една от сумите, формирали общата сума от 85,64 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди от ищеца изцяло като неоснователна.
Претендира за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно
заседание пълномощника на ответното дружество адвокат М. П., моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Алтернативно
моли съда да бъде намален размера на претендираното обезщетение, тъй като
бил прекалено завишен. Подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
С протоколно определение от 28.05.2020г. на основание чл.**4 от ГПК,
11
съдът е допуснал изменение на предявения иск по размер, като същия се
счита за предявен за сумата от 60 000 лева, частичен иск от 80 000 лева.
Третото лице помагач на страната на ответника “Д.“ АД - С. на
страната на ответника е депозирало писмено становище по делото, с което
заявява, че се присъединява към писмения отговор на ответника по чл.131 от
ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
По делото е представено разпореждане № *** г. на ТП – С. НОИ, с
което трудовата злополука станала с КР. Т. П. на *** г. се приема за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Посочено е, че злополуката е станала през време на работа и във връзка
с извършената работа. Пострадалия КР. Т. П. е извършвал затягане на болтове
на фланците на крана, качен на платформа и подпрян с крак на допълнително
платно подпряно на платформата и на оградата в близост до ресивъра. При
затягане на гайка с гаечен ключ, същият се изплъзва, пострадалият губи
равновесие, полита назад и пада на земята. Получава счупване на горния
крайник на раменната кост /хумерус/ на дясната ръка.
Представен е протокол №***г. за резултатите от извършеното
разследване на комисията злополуката от *** г. с КР. Т. П. издаден от ТП на
НОИ – С., която е констатирала настъпването на трудова злополука и не е
установила нарушения на нормативни актове.
По делото е представен трудов договор № *** г., от който се
установява, че ищеца е бил назначен на работа в завод **, цех/отдел *** в
„А.“ АД, град К. на длъжност „***“. Не е спорно, че същия е допуснат до
самостоятелна работа като „***“ с протокол № *** от 02.04.2015 г.
Основните задължения на работника според този договор били да извършва
текущ, периодичен преглед и основен ремонт на монтираните машини и
съоръжения, открива и отстранява дефектите и поддържането на изправност,
осигурява безаварийна и надеждна работа на механооборудването и подемно-
транспортните съоръжения и др. При постъпване на работа по отношение на
ищеца бил проведен първоначален инструктаж, както и инструктаж на
работно място, извънреден инструктаж и периодичен инструктаж.
Последният инструктаж преди настъпване на трудовата злополука е проведен
на 01.10.2018 г.
Страните по делото не спорят, че след инцидента на *** г., К.П. е бил
откаран от линейка на „А.“ АД до входа на „ДКЦ - П. К.“ ЕООД, където бил
прегледан от семейния лекар на пострадалия, който установил счупване на
горния край на раменната кост, при което го изпратил за лечение при ортопед
д-р П.Л.. Издаден бил болничен лист *** от *** г.за 14 дни отпуск. По делото
са представени амбулаторни листове № 2891 от 13.11.2018 г., № 1855 от ***
г., № 2763 от 13.**.2018 г., № 3158 от 07.**.2018 г., № 2891 от 13.11.2018 г.,
№ 1855 от *** г., № 2763, № 106; № 356; № 602 от 07.03.2019 г.; № 856 от
08.04.2019 г. за извършеени прегледи. Представени са и болнични листове №
***; № *****98; ***. Епикриза ИЗ № *** г. на „Специализирани болници за
рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД Филиал ***.
12
По делото са представени и 3 броя фактури № *** г.; № 0***0*** г.; №
*** г. за закупени от ищеца лекарствени средства и медицински изделия.
По случая било извършено вътрешно разследване и видно от Протокол
№ *** г. на комисия назначена с устна заповед от работодетебя, съгласно
който е прието, че злополуката не е трудова. В болничен лист представен КР.
Т. П. от било отразено, че причината за неработоспособност била нетрудова,
но се приема, че тя е настъпила при описания по-горе монтаж на фланцов
кран в нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Т.В.К., С.Х. П.а, Т.К. П., М.Н.П., Е.С.П. и К.А.П..
Свидетелят К. заявява, че е бил през цялото време с К., „на нас ни бяха
дали да сменим крана на въздуховода“ . Смяната била да се отреже част от
стария кран и да се сложи нов кран, като той правел заварките. Мястото,
където трябвало да се направи смяната било на два метра, затова трябвало да
си направят скеле. Взели магарета , като върху тях сложили пален дървен за
тухли“ и за да е по-здраво отгоре сложихме едно ПДЧ куфражно платно“..
След като размонтирали крана и сложили новия той го заварил, а Е. и К.
започнали да стягат болтовете. Сочи, че не им били осигурени каски, въжета
или вишки, нито специализиране скелета „някога в нашата работа, защото
няма“. К. бил на едната страна на скелето и затягал последният болт, когато
„изхвърча като тапа“. Мястото, където сложили скелето било много тясно
„тръсках се не скелето, за да видя дали ще ме издържи“. Платната били
хлъзгави, но не видял К. да се хлъзга.
Свидетелката П.а /съпруга на ищеца/ заявява, че инцидента се случил на
***г.. Съпругът й се обадил по телефона от линейката като и казал да отиде в
П.та, защото паднал от скеле. Когато го видяла в П.та той бил „в ужасно
състояние, от дясно по тялото беше целия син и държеше ръката свита“. На
рентгена му станало лошо. Когато занесли снимките на доктор Л. той им
казал да вземат специални превръзки от С. „обинтова му дясната ръка, лявата
беше свободна“. Докторът й казал да си вземе болнични, тъй като не можел да
се обслужва сам. Съпругът и бил на легло не можел да отиде до тоалетната и
да се обслужва. Тя била в болнични 14 дена, след това помагали синът й и
майка й. Това продължило около 3-4 месеца. След това съпругът й отишъл
на рехабилитация в ***, в П.та „и на частно 3-4 пъти седмично. Към
настоящия момент К. не можел да си вдига ръката както преди, „всички
физически неща не може да ги изпълнява“, след 10 месеца рехабилитация.
След злополуката съпругът й изключително се изнервил, започнал да вдига
високо кръвно, сложили му холтер и не можел да спи. Имало предписание от
комисия от невролози до работодателя съпругът и да не качва на височини
след претърпян от него инсулт през 2017г., което тя занесла на
„отчетничката“.
Свидетеля П. /син на ищеца/ към момента на злополуката работил в
ответното дружество. не си спомнял датата на инцидента звъннали му „че е
паднал на работа в „А.“ и да отида да го взема с линейката, ще го изкарам от
портала“. За инцидента разбрал, че са били на някакво скеле, сменяли
кранове, притягали гайки, когато ключът се отплеснал той залитнал и паднал.
Бил целия син, под мишниците, ребрата и гърба и имал счупване на
раменната става. В началото за него се грижела майка му след това той и баба
13
му. На легло бил 20 дни. Не можел да се храни, бил обездвижен. „Ядосва се
че не може да работи по същия начин“.
От показанията на свидетеля П. се установява, че работи като *** в
„А.“. Привършвал работа, когато чул шум „и видях К. с ключа назад да пада,
като че ли ме се изплъзна ключа от гайката“. Сочи, че К. бил качен на
платформа, стъпил на куфражно платно, която била на височина около 1.5 – 2
метра. Паднал през оградата, където имало ресивъри, които били заградени“.
Имало месечна книга за инструктаж и безопасност на труда. Инструктажите
се провеждали периодично. „Има вишки, каски в склада, ама ние трябва де
преценим кога да ги слагаме“. Твърди, че началникът не им казал да вземат
въжета, каски и вишка. На това място не можело да влезе вишка, защото било
много тясно.След инцидента писал обяснения за това което е видял. Никой не
бил искала да пише “нещо различно от това което съм видял“.
Свидетеля П. работил като монтьор, като им била поставена задача за
определено време да вържат едни спирателни кранове за едни ресивъри.
Сочи, че след като си свършил работата отишъл при К., за да му помогне. „В
момента, в който затягахме вече, се хлъзна и падна пред мене“. К. бил качен
на платформа, метална констукция с ПДЧ – дъска, подпряна на оградата „той
беше от високата част, аз от ниската“. Конструкцията била наравно,
плоскостта под наклон. Платформата била на около 1.7 м. височина. По
принцип трябвало да се използва скеле или стълба. Сочи, че дали показания
относно инцидента. Плоскостта била от ПДЧ – материал. Платформата била
поставена върху оградата без да се мърда. Не знаел кой е монтирал така
платформата.
Свидетеля П. бил ръководител отдел „***“. За инцидента на 25.10.
знаел, че по време на рутинни ремонтни дейности, разделени в групи,
изпратени да извършат определена работа, затягане на фланец, при която
участвал П.. Заявява, че „построяват импровизирано скеле, за да достигнат
височина 2 м.“. Разрешените средства за работа били стълба или вишка. Тъй
като височината била под 3 м. трябвало да ползват стълба. Знаел, „че никой
не е разпоредил на П. да се качи на това нещо и да завива болтове“. След
инцидента П. представил болничен лист, в който пишело трудова злополука.
Била назначена комисия, която приела, че злополуката е станала „по действия
по негова преценка“ в нарушение с инструкциите. През април 2019г.
получили сигнал, че злополуката е декларирана като трудова. Била назначена
комисия от НОИ, която приела, че злополуката е трудова, тъй като П. бил на
работа и е изпълнявал дейности които му влизат в задълженията. Към датата
на инцидента имал ТЕЛК от 2017г. с 50% и противопоказания тежък
физически труд и психоемоционален стрес, като можел да изпълнява
длъжността монтьор. Сочи, че всички разпореждания са били издавани при
съобразяване с неговото здравословно състояние. Заявява, че нито на него,
нито на официално лице от „А.“ му е бил предоставен документ, че не може
да работи на височини. Конкретния ден К. бил на работа е не било установено
да е имал разпореждане да работи на това място „да завива тези гайки на този
фланец.
От обясненията на КР. Т. П., дадени по реда на чл. 176 от ГПК се
установява, че инцидента станал по време на работа. Същия ден сменяли кран
за въздух, паднал от скелето, като височина била повече от 2 метра. „И си
14
направихме скеле саморъчно, с каквото намерихме. Закарахме две магарета
от цеха, железни. Там почнахме да търсим нещо да сложим отгоре, сложихме
дървен палет и има ей толкова разстояние между дъските (показва с ръка
разстояние от около 10 сантиметра) и решихме да сложим още нещо отгоре,
за да не ни влезе кракът. Намерили платно и го сложили върху палета,
срязали тръбага, заварили фланците, след което той се качил заедно с
колегата си върху скелето. На последния болт той затягал отдолу като
проверявали дали не са забравили някой“, когато се изплъзнал ключа и
паднал. Нямало ограда, нито парапет. Сочи че на 23-ти сутринта началникът
правил разбор, на 25-ти свършили работата. Скелето на другите му колеги
било от две стълби с талпа. Началникът му Т.И. му поставил задачата, но в
деня в който се случило го нямало на работа. На 25-ти не му били поставени
задачи. Той и колегата му К. били единият екип, а другият екип били К.С. и
К., които правили друг кран на около 5-6 метра от тях. Направили две скелета
„нашето и на колегите“, като фланецът се намирал посредата на скелето.
Скелето го сложили под тръбата и спрямо дължината било поставено
квадратно платно, като върху правоъгълния палат поставили квадратно
платно. Проверили дали скелето е стабилно. Двата крака на скелето били на
цимента, другите два крака били на тревата. За да станело равно подложили
дъски където е тревата, за да се изравни. По време на инцидента на скелето
бил Е.. Сочи, че линейката няма право да излиза от завода, като след 20
минути го изкарали на пътя. „ някой се е обадил от завода на доктора да
издадат болничен и да пише битова злополука“. Не си спомнял кой му е искал
обяснения – работодателят или Трудовата инспекция.
По делото е назначена и изслушана СМЕ, която е депозирала писмено
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От експертизата се установява, че
ищецът при падането си от скелето травмирал горния край на раменната кост.
След инцидента бил откаран със служебна линейка до ДКЦ – П. ЕООД. При
прегледа, извършен от личния лекар, било установено счупване на горния
край на дясната раменна кост, след което бил прегледан от лекар специалист
ортопед-травматолог. След направената рентгенография: доказана фрактурата
и предприето лечението, и мобилизация с мека бинтова превръзка. Вещото
лице е установило , че имобилизацията е носена 50 дни. впоследствие ищецът
е провел два пъти рехабилитационни курсове по седем дни в
Рехабилитационен център в К., а през месец февруари седем дин в
Рехабилитационна болница – ***. Рехабилитацията при тези фрактури след
обездвижване изисква два пъти по –дълъг период за раздвижване – *** дни.
Вещото лице сочи че индивидуалното възприятие на болковия синдром и
въздействието му скоростта на раздвижване е определящо за времето на
възстановяване. Обичания процес на възстановяване при счупвания на горния
край на раменната кост е около 6 месеца. При извършения клиничен преглед
на ищеца се констатира, че движенията на дясната раменна става и дясната
ръка са възстановени в задоволителен обем. Лекият дефицит се изразява в
ограничено отвеждане на ръката настрани и нагоре. Посочено е че с
представените по делото 3 броя фактури са закупени ортопедично помощно
средство и лекарствени средства, които са съотносими към лечебния процес
на К.П., във връзка със счупването на раменната кост. Общото здравословно
състояние а ищеца към момента е добро. През месец февруари 2017 г. е
15
претъпял инфаркт в БЛСМА и през март 2017г стволов мозъчен инфаркт,
които са без остатъчен неврологичен дефицит. В експертнити решения са
определени противопоказните условия на труд . Те са тежък физически труд
и психо емоционален стрес. През лечебно оздравителния период не са
отбелязани отклонения от обичайно наблюдаваните възстановителни
процеси.
Показанията на свидетелите П. и П.а следва да бъдат обсъдени с оглед
на разпоредбата на чл.172 от ГПК, като следва да се има предвид възможната
тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът намира, че изложеното от
свидетелите следва да се приеме за достоверно и техните показания да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като същите са непротиворечиви, логични, почиват
на непосредствени впечатления и се потвърждават от заключенията на
съдебно – медицинската експертиза.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
По делото е безспорно, че ищецът е работил в „А.“ АД - К. по трудово
правоотношение на длъжността „***.“.
Разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ предвижда, че за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им. Отговорността е безвиновна и и гаранционно-
обезпечителна по правната си природа /Решение – 1166-08, IIг.о.; Решение
№1016/2005г., III г.о./. Понятието „трудова злополука“ е дефинирано в чл.55
от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Успешното провеждане на иска за обезщетение на причинени от
трудова злополука вреди предполага установяване на наличието на
вредоносния резултат, който е в пряка и причинна връзка с извършената
работа – при или по повод на нея. В случая тези елементи са налице.
По сега действащото право /КСО и Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ съответното
териториално поделение на НОИ, до което е подадена декларация от
осигурителя, е компетентно с разпореждане да постанови дали приема или не
злополуката за трудова. В случая е налице разпореждане по чл.60, ал.1 от
КСО за приемане на злополуката като трудова. Това разпореждане има
доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 /в този
смисъл Решение-**47-08, III г.о ; Решение – 1166-08, II г.о./ Злополуката е
призната за трудова по предвидения ред и е настъпила през време и във
връзка с извършената работа.
От доказателствата по делото съдът приема за установено, че на ***г.
при изпълнение на трудовата си функция в ответното дружество ищецът е
претърпял внезапно травматично увреждане на здравето : счупване на горния
край на раменната кост /хумерус/. В резултата на увреждането е настъпила
16
временна неработоспособност, видно от заключението на съдебно –
медицинска експертиза по делото и от представените по делото болнични
листове. По тези съображения съдът приема за установено наличието но
трудова злополука по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ, което е основание за
ангажиране на имуществената отговорност на работодателя.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и
прилагане на критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД и т.11 от ППВС №4/19**г. съдът взе предвид следните обстоятелства :
Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а
личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените
вреди се включва емоционалният живот на пострадалия, физическите и
моралните страдания. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в
пари. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните вреждания могат да
бъдат: характерът на увреждането, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
/ППВС № 4/19** г./.
При процесната трудова злополука на ищеца е причинено
разстройство на здравето, травматични увреждания, който имат характер на
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на
раменната кост /хумерус/ В резултат на увреждането е настъпила временна
неработоспособност, видно от представените по делото болнични листове, от
които се установява, че същия е бил в отпуск по болест около 10 месеца.
Увреждането трайно е затруднило движенията на снагата му. Установи се, че
пострадалия е бил 20 дни на легло. През този период същият не е можел да се
обслужва, да се храни, бил е обездвижен. Същия е била откъснат от
обичайната си среда и начин на живот, като е бил принуден да търпи редица
неудобства в ежедневието си, като е разчитал на помощта на близките си дори
за елементарни санитарни нужди и за обличане. Следва да бъде отчетен и
фактът, че пострадалия е на 64 г. в работоспособна възраст. Съда взе
предвид и дългия възстановителен период – 10 месеца, както и нуждата от
продължителни рехабилитационни процедури.
Настъпила е негативна промяна, както във физическото, така и в психо
– емоционалното състояние на ищеца. В резултат на преживяното ищецът
станал неспокоен, имал проблеми със съня. След злополуката „психически
изключително се изнерви, започна да вдига кръвно“, „ядосва се че не може да
работи по същия начин“ /св. П.а и св. П./. На следващо място съдът взе
предвид, че към настоящия момент лечението на К.П. по отношение на
травмата получена при трудовата злополука е приключило като общото му
здравословно състояние е добро. При определяне размера на обезщетението
съдът взе предвид експертно решение на ТЕЛК №*** от **.05.2020г., в което
е отразено наличието на ограничени и болезнени движения на дясната
17
раменна става и намалена сила на юмручния захват. В този смисъл е и
заключението на съдебно – медицинската експертиза, от което се установява,
че движенията на дясната раменна става са били възстановени в
задоволителен обем - лекият дефицит се изразявал в ограничено отвеждане
на ръката настрани и нагоре и намалена сила за юмручния захват на дясната
ръка. Това състояние е било налично и към датата на последната ТЕЛК –
**.05.2020 г. и следва да се вземе предвид от съда като завиши обезщетението
от обичайното при пълно възстановяване.
Ответникът е направил възражение за намаляване на обезщетението,
поради това, че ищецът е допринесъл за увреждането, тъй като се касае за
груба небрежност от страна на ищеца, тъй като платформата е била
нестабилна, а ищецът не е спазил чл. 33 от ЗЗБУТ да опази собственото си
здраве.
. Разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ предвижда, че отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Съдържанието на понятието
„груба небрежност“ е изяснено в съдебната практика, като се приема, това е
неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със
същата дейност при подобни условия. С оглед на това, намаляване на
отговорността на работодателя може да се извърши при липса на
елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност /Решение №135/08.05.2014г на ВКС по гр.д.
№4075/2013г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК, Решение №348/11.10.2011г. на
ВКС по гр.д. №387/2010г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК и др./.
От обясненията на ищеца и от показанията на свидетелите Т. К., М. П. и
Е. П. се установява, че ищецът и св. П. за затягали болтове и гайки на
фланците на кран, като единия е придържал на другия. Затягането на
болтовете обичайно е свързано с усилие чрез гаечния ключ върху болта или
гайката и при наличието на др. участващо лице, обикновено упражняващо
контра усилие, за да се постигне максимална сила на затягането, не е
необичайно изплъзването на гаечния ключ, особено ако др. лице упражни по-
голямо или по-малко усилие и се наруши синхрона и баланса на силите
между двамата.
В хода на съдебното производство не се събраха доказателства за
специални правила на безопасност или вътрешни правила относно технология
на монтиране на фланцов кран, за да може съдът да коментира тяхното
нарушаване. За да бъде едно деяние грубо небрежно, отнесено към настоящия
случай следва да се установи, че например е ползван инструмента за затягане
не по предназначение, липсата на квалификация и знания за извършваната
работа, грубо несъобразяване с особеностите на работата, със собствените си
физически сили или здравословно състояние. Такива доказателства в с.з. не се
събраха, а по-горе бе посочено здравословното състояние на ищеца не е било
фактор, извършваната работа отговаря на длъжността му и квалификацията,
инструментите са ползвани по предназначение.
Следователно изплъзването на гаечния ключ е от действието на
обичайни за дейността физични сили и се дължи на обикновена несъзнавана
непредпазливост в лека форма По делото нямя събрани доказателства, че
ищецът е цели да се самоувреди, нито е логично да иска да търпи
18
последиците от злополуката. Този доводи не дават основание на съда да
приеме, че е налице груба небрежност и да намали размера на обезщетението
при неговото определяне.
Както от обясненията на ищеца, така и от показанията на свидетелите Т.
К., М. П. и Е. П. не се установява, че причината за падането е неправилно
изградена платформа, хлъзгане по нея и падане. От тези гласни доказателства
се установява, че платформата е била изградена, пробвана е за стабилност и е
била опряна в оградата на ресийвъра. Св. П. не е очевидец на случая и
изразява предположение, че ищецът е поставил дъска напречно, хлъзнал се и
паднал. Неговите показания ненамират потвърждение в останалия
доказателствен материал. Следователно падането не се дължи на нестабилна
платформа. По изложените съображения съдът намира възражението за
неоснователно.
От експертно решение на ТЕЛК № *** от 17.01.2017 г. и становище на
службата за трудова медицина в предприятието на ответника се установява,
че преди злополуката ищецът е претърпял мозъчен инфаркт, но без
остатъчен неврологичен дефицит и състоянието му позволявало да заема
длъжността „монтьор“. В този смисъл е експертното заключение на
съдебномедицинската експертиза.
Следователно макар и да е била налице 50 % трайно намалена
трудоспособност, състоянието на прекаран мозъчен инфаркт не е причина за
злополуката и не се установяват доказателства за влияние на здравословното
състояние на ищеца върху нея.
Като се има предвид телесните увреждания и претърпените от ищеца
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания, ноторно намиращи отражение не само върху психиката, но и
създаващи социален дискомфорт, съдът приема, че справедливо по смисъла
на чл.52 от ЗЗД за ищеца се явява обезщетение в размер на общо на 25 000
лева. Тази сума съставлява паричният еквивалент на претърпените от ищеца
непосредствени болки и страдания, техния характер и тяхното реално
проявление във времето. В останалата част иска е неоснователен.
Претендираната от ищеца сума от 60 000 лева, частичен иск от 80 000 лева
не отговаря на действителния размер на претърпените болки и страдания и
няма да съставлява тяхното справедливо възмездяване.
По претенцията за имуществени вреди:
Следва да бъде уважена и исковата претенция за заплащане на 85.64 лева,
представляваща имуществени вреди – направени разходи във връзка с
проведеното лечение, за който ищецът е представил фактури. От
неоспореното заключението на съдебно – медицинската експертиза, се
установява че всички направени разходи за лекарствени средства и
медицински изделия са във връзка с проведеното лечение от трудовата
злополука и са били необходими за провежданото лечение.
При трудовата злополука работодателят изпада в забава в момента на
настъпване на увреждането, като законната лихва е дължима от този момент
до окончателното заплащане на главницата- арг. чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.3 от
ЗЗД във вр. с чл.**2 от КТ.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
19
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното :
Направено е възражение от ищеца за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ответника, поради прекомерност. Възражението
е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/20** г.,
ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В настоящия случай. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при правен интерес в размер на 60 000 лева, минималното адвокатско
възнаграждение е 2 330 лева без ДДС. Договореното и заплатено от
ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 3 516 лева. Начисленият
към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС при облагаема
по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, независимо
дали страната получател на услугата има право на данъчен кредит
/Определение № 109 от 18.02.2016г по ч.т.д. №1983/2015г. на I т.о на ВКС/.
Предвид характера на производството, съдът намира адвокатското
възнаграждение за прекомерно, поради което същото следва да се намали до
размер 2 796 лева с ДДС.
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче
пълномощникът му по делото му е оказал безплатна правна помощ по същото
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от представените по делото
договори за правна защита и съдействие, в които това е изрично посочено (л.
4), а в този случай, доколкото ответникът следва да бъде осъден да плати
посочените разноски съразмерно с уважената част от исковете,
пълномощникът на ищеца по делото – адвокат П. К., има право на
възнаграждение, размерът на което съдът определи в минималния размер по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и следва да осъди ответника да го плати на този адвокат
съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 1 282.57 лева (чл. 38,
ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2 от посочената Наредба № 1/09.07.2004 г.) без ДДС
или 1 539.08 лева с ДДС.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на
делото, дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в
тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от
20
1 003.43 лева на което основание следва да се възложи в тежест на ответника
и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице съразмерно
с уважената част от исковете или сумата 20.90 лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК).
При този изход на делото ответникът също има право да му се присъдят
сторените по делото разноски за заплатено от него адвокатско
възнаграждение на представляващия го адвокат съразмерно с отхвърлената
част от исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК) в размер на 1 743.39 лева.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 от КТ „А.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град К., булевард „Р.“ №***, представлявано
от изпълнителния директор Н.Х.И. да заплати на КР. Т. П., ЕГН **********
от село Г., община К., улица „Г.“ № ** сумата от 25 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания от получената в следствие на трудова злополука, настъпила на
***г., счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - ***г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата
част – над присъдените 25 000 лева до претендираните 60 000 лева, предявени
като частичен иск от цялостната му претенция в размер на 80 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
К., булевард „Р.“ №***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И.
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ да заплати на КР. Т. П., ЕГН ********** от
село Г., община К., улица „Г.“ сумата от 85,64 лева, представляваща
имуществени вреди вследствие на претърпяната трудова злополука на *** -
направени разходи за лекарствени средства и медицински изделия, считано
от *** г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
К., булевард „Р.“ №***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. да
заплати на адвокат П. К., със съдебен адрес град К., улица „***, сумата от
1 539.08 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на КР. Т. П., ЕГН ********** от село Г., община К., улица
„Г.“да заплати на „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
К., булевард „Р.“ №***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И.
сумата от 1 743.39 лева представляваща разноски по делото, съразмерно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
21
К., булевард „Р.“ №***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. ,
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – К., сумата от 1 003.42 лева, представляваща дължима
държавна такса, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град
К., булевард „Р.“ №***, представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И.
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – К., сумата от 20.90 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д."
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С. ***" № **,
представлявано от Д. Д., Ж. Д., Ю. К., Р. Д. на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
22