Р Е Ш Е Н
И Е
№ 68
гр. Хасково 21.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, наказателен състав в
публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни, през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Мария Иванова – Г.
при секретаря: Димитрийка Христова и в присъствието на прокурора:, като разгледа докладваното от чл.съдията Филипов ВНЧХД № 94 по описа на съда
за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 57/17.12.2019г.
, постановена по НЧХД № 448/2019г., Районен съд – Димитровград, е признал
подсъдимия А.К.А. с ЕГН ********** *** за виновен в това, че на 15.05.2019г. в
гр.Д., е приписал престъпление по чл.172 б ал.1 от НК а
именно, че В.Д.Т. и Д.Т.Т., внасяли от К. спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в
шивашките си цехове, им пришивали емблеми на марката „Адидас“ а после ги продавали
в страната и в Р. Г., поради което и на
осн. чл.147 ал.1, вр. чл.78 а ал.1 от НК,го освободил от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1500
лв.
С присъдата, съдът се
произнесъл по приетите граждански искове и осъдил подсъдимия да заплати на всеки
един от частните тъжители - В.Д.Т. с ЕГН ********** и Д.Т.Т. с ЕГН **********, сумата
от по 850 лв. като обезщетение за причинените им в резултат на престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното
изплащане и разноски общо в размер на 600лв., от които 400лв. за адвокат и 200 лв.
за графологична експертиза, а по сметка на съда 68 лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданските искове, които за разликата до пълният им
предявен размер от по 1 000 лв. като неоснователни и недоказани, са отхвърлени.
Недоволен от
присъдата останал подсъдимия, който чрез защитникът си адв. Я. я обжалва в срок, с
оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата и допълнението към нея се излагат
съображения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при оценката на
доказателствата. Твърдения, че тъжбата не отговаряла на чл.81 ал.1 от НПК, доводи
за предубеденост на първоинстанционния съд поради дадени с разпореждането му
указания на тъжителите, такива за изтекла давност и невинност на подсъдимия, възражения за изтекъл срок по чл.81 ал.3 от НПК. С жалбата се иска присъдата да бъде отменена и подсъдимия оправдан, а гражданския
иск отхвърлен, алтернативно прекратяване наказателното производство на осн. чл.
334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.3 и ал.5 т.2 от НПК, претендират се и разноски.
Присъдата не е
обжалвана от частните тъжители, които в съдебно заседание пред настоящата
инстанция, не се явяват. Явява се повереникът им адв. В., която намира присъдата
за правилна и иска да бъде потвърдена, претендира разноски.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, подсъдимия се явява лично и със защитникът си адв.Я.,
който в пледоарията си излага доводи идентични с наведените в жалбата и допълнението
към нея, както и направените с тях искания. Подсъдимия в личната си защита,
иска да бъде оправдан като заявява, че не извършил престъплението, в последната
си дума посочва, че изпълнил гражданският си дълг за сезиране на властите.
Хасковският окръжен
съд, като прецени доводите на страните, събраните доказателства и извърши
цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, приема за установено
следното: На 22.03.2018г. подс. А.,***, написал собственоръчно сигнал до изпълнителния директор на „Адидас -
България“ ЕАД гр.С. и го подал по пощата на 26.03.2018г. /видно от
пощенското клеймо/. В сигнала посочил, че тъжителите - В.Д.Т. и Д.Т.Т., внасяли
от К. спортни анцугови комплекти, блузи, ризи и фланелки
и др. и в шивашките си цехове в гр. Д. и гр. Х., им пришивали емблеми и правели матрични маркировки
на марката „Адидас”, като ги продавали в страната и в Р. Г. Сигнала подсъдимия
подписал с името „Р.“, на плика
посочил за подател лице с имената „Р. М. С. с адрес в
гр .Х. кв. „Б.“ № ** вх. * ет.* ап.**“. Сигнала
бил препратен от адресата, до „Арсис Консултинг“ЕООД – С. - юридически представител на „Адидас”, които
уведомили ГДБОП – София, а те го препратили в СБОП – Хасково, Кърджали. По сигнала
била образувана преписка, а след това с Постановление от 12.12.2018г. на РП –
Димитровград и д.п. № 809/2018г. на РУ МВР – Димитровград, водено за
престъпление по чл.172б ал.1 от НК. В хода на разледването обвинение не е повдигано,
лице с имената Р. М. С. не е
установено. Тъжителите били разпитани като свидетели, при разпитът си на
26.02.2019г. тъжителя В.Т. посочил, че като се запознал с материалите от
досъдебното производство и сигнала се усъмнил, че негов автор е подсъдимия и предоставил
на разследването копие от исковата молба по гр.д №520/16г. на РС –Димитровград .
След почеркова експертиза, на досъдебното производство се установило, че автор
на сигнала е именно подсъдимия. Изложените в сигнала обстоятелства не се
установили и с постановление от 24.05.2019г. на РП – Димитровград, досъдебното
производство е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК –
поради липса на престъпление. Постановлението е връчено на „Арсис Консултинг“
ЕООД, не е връчвано на тъжителите.
За случилото се на 04.10.2019г. тъжителите,
депозирали пред РС – Димитровград частна тъжба вх. № 10982 /04.10.2019г., против
подсъдимия с посочено правно основание чл.147 ал.1 от НК. В обстоятелствената
част на тъжбата посочили, че срещу тях било образувано д.п. № 809/2018г. на РП
– Димитровград за престъпление по чл.172 б ал.1 от НК, прекратено на 24.05.2019г.
поради липса на данни за такова. Посочили също, че подсъдимия им приписал престъплението в първоначалната
жалба, подадена до РП – Димитровград и написана на ръка от името на лице сочено
като живущо в гр. Х. ж.к. „О.“ , за което били уведомени ГДБОП и представителя на
„Адидас“ – адвокатска кантора „Арсис Консултинг“ – С. Последвало е описание на
предходните им отношения по водено между тях гражданско дело и установяване от
там на досъдебното производство, че подсъдимия е автор на жалбата с която им било
приписано неизвършеното от тях престъпление по чл.172б ал.1 от НК. С тъжбата е поискано
предаването на подсъдимия на съд за престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК –
клевета и против него е предявен граждански иск, в размер на по 1000лв. от всеки
от тъжителите, търсени като обезщетение за причинените им от деянието
неимуществени вреди. Направени са и доказателствени искания за изискване на
д.п. № 809/18г. на РУ – МВР Димитровград, съдържащо относимите доказателства и
гр.д. № 520/16г. на същия съд, в което била исковата молба, написана саморъчно от
подсъдимия. Тъжбата е подписана от тъжителите, приложена бележка за платена държавна
такса и пълномощно за повереник.
По тъжбата, е образувано НЧХД №
448/2019г. на РС – Димитровград. С разпореждане на съдията докладчик от
14.10.2019г. тъжбата е оставена без движение като е прието, че не отговаря на
чл. 81 ал.1 от НПК поради липса на изложени в нея данни за времето и мястото на
твърдяното престъпление, необходими за преценка на местната подсъдност и спазване
на срока по чл.81 ал. 3 от НПК. С разпореждането на тъжителите е указано
отстраняване на посочените недостатъци в 14 дневен срок, като служебно от съда е
разпоредено издаването им на съдебно удостоверение за снабдяване с такова от РП
– Димитровград, относно датата на образуване на досъдебното производство,
престъплението за което и евентуално срещу когото е водено, датата на
разпититите им и разясняването на подадения сигнал, заверено копие от
постановлението за прекратяване на разследването. Съобщението с така дадените указания
е връчено на тъжителите чрез повереникът им, на 17.10.2019г. За изпълнението им
на 28.10.2019г. от тъжителите чрез повереника , е подена в РС – Димитровград
молба вх. № 11920/ 28.10.2019г. в която посочено, че се представят удостоверение
и преписи на РП – Димитровград от които се установявали обстоятелствата по
делото и спазване на давностният срок, както и че тъжителите не били
уведомявани за приключване на производството, а били разпитани като свидетели и
получили информация за графологичната експертиза, установяваща подсъдимия като
автор на жалбата от водещия разследването след съставане на заключителното му
мнение от 15.05.2019 г. Към молбата са
приложени- Удостоверение на РП – Димитровград № 1389/2018 от 23.10.2019г. , заключителното
мнение на разследващия от 15.05.2019г. , постановление на РП - Димитровград от 24.05.2019г.
за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 809/18 г. на РУ –
Димитровград и разписката за връчването му на „Арсис Консултинг“- С. След
представянето на молбата, с разпореждане на съдията докладчик от 28.10.2019г. е
даден ход на тъжбата и подсъдимия е предаден на съд, че на 15.05.2019г. в гр. Д. е приписал престъпление по чл.172 б ал.1 от НК а
именно, че В.Д.Т. и Д.Т.Т. внасяли от К. спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в
шивашките си цехове им пришивали емблеми на марката „Адидас“ а после ги продавали
в страната и в Р. Г. – престъпление по
чл.147 ал.1 от НК за което е и осъден с обжалваната присъда. С разпореждането е
изискано и д.п. № 809/2018г. от РП – Димитровград, постъпило в съда с вх. №
12095/30.10.2019г. в което се съдържали копия на подадения от подсъдимия сигнал
и пощенският плик .
При така установените
обстоятелства, настоящата инстанция намира, че частната тъжба по която е
образувано наказателното производство, е
подадена в рамките на преклузивния 6 месечен срок по чл. 81 ал. 3 от НПК, който
за тъжителите започнал да тече от 15.05.2019г. когато узнали за извършеното спрямо тях от
подсъдимия престъпление по чл.147 ал.1 от НПК чрез подадения сигнал и оплакванията
в жалбата за изтекъл срок по чл. 81 ал.3 от НПК, към момента на подаване на
тъжбата, както и тези за предубеденост на съдебния състав или наличието на
основания за прекратяване на наказателното производство поради нередовност на
тъжбата, са неоснователни. Действително
при подаването на тъжбата, в нея са липсвали данни относно времето и мястото на
твърдяното по чл.147 ал.1 от НК престъпление, за което е искано осъждането на
подсъдимия, а твърденията че с подадена до РП – Димитровград жалба той преписал
на тъжителите престъплението по чл.172 б от НК, са сочели на престъпление по
чл.286 ал.1 от НК – набедяване, преследвано по общ ред. С подадената от
повереника на тъжителите уточняваща молба обаче и приложенията към нея, което е
направено в рамките на 6 месечния срок по чл. 81 ал.3 от НПК, тези недостатъци са
отстранени. Същевременно почената в молбата дата -15.05.2019г. е тази на
узнаване на престъплението от тъжителите, а не на извършването му от подсъдимия.
Клеветата по чл.147 ал.1 от НК е резултатно престъпление, за да се осъществи деецът
съзнателно трябва да съобщи на трето лице неистинските позорящи пострадалия
обстоятелства или му препише несъществуващо престъпление, като клеветата е довършена
там където тези клеветящи обстоятелства,
са сведени до знанието на третото лице. В настоящия случай това е станало в гр.
С., на датата на която подадения от подсъдимия сигнал в
който приписал престъплението по чл. 172 б от НК на тъжителите, пристигнал до
адресата – т.е станал достояние на изпълнителния директор на „ Адидас България“
ЕАД – С. или
техния юридически представител - „Арсис Консултинг“ - С. Тези обстоятелства се
съдържали донякъде в приложените към уточняващата молба, заключително
постановление на разследващия и постановлението за прокурора за прекратяване на
досъдебното производство, както и изцяло в постъпилото след разпореждането на
съдията докладчик за предаване на подсъдимия на съд, досъдебно производство.
Независимо от това в разпореждането за предаване на подсъдимия на съд,
неправилно е прието, че той извършил престъплението по чл.147 ал.1 от НК в гр. Димитровград
на 15.05.2019г. , а не на действителната дата и място на осъществяването му.
Същата дата е залегнала и в диспозитива на обжалваната присъда и явно след това
при изготвянето на мотивите, този пропуск е забелязан. Така подсъдимия е
предаден на съд и осъден за дата и място на извършеното престъпление, различни
от действителните, но предвид установеното от доказателствата, не са налице
основанията на чл.304 от НПК за оправдаването му. Посоченото представлява
отстранимо съществено нарушение по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК,
допуснато от първата инстанция и довело до ограничаване на процесуалните права
на страните, което обаче не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и
налага отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, от фазата на разпоредителното заседание
.
Водим от горното и на осн. чл. 334 т.1, вр.
чл. 335 ал.2 от НПК съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № № 57/17.12.2019г. , постановена по
НЧХД № 448/2019г., Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на РС – Димитровград , от фазата на разпоредителното заседание.
Решението не
подлежи на обжалване .