Решение по дело №867/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 294
Дата: 15 април 2022 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150700867
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

           294/15.4.2022г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

СЪДИЯ         :   Г. ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР   :   РАДОСЛАВА ЦОНЕВСКА

 

като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 867 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е  по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

 

2. Образувано по Жалба на Й.Т.М. ***, срещу Заповед № 1009 от 27.05.2021г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се премахне незаконен строеж : “Стопанска постройка”, попадаща в УПИ XIII-8552 и в УПИ XIX-8552, квартал 4 по плана на гр. Пазарджик, от наследниците на Т.Г. М. - покойник, изпълнен без необходимите строителни книжа.

Основното възражение на жалбоподателя е, че процесната постройка е съсобствена  между всички наследници на Г. Кръстев М., като прекия наследодател на жалбоподателя Т. М. е бил собственик на 1/3 ид. част от същия. В този смисъл се възразява, че задължението за премахване на незаконния строеж не следва да бъде възлагано единствено на жалбоподателя.

Иска се заповедта да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. В. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите и правни основания изложени в оспорената заповед. Сочи се, че строежа е допълващо застрояване  по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ и за него е следвало да бъде издадено разрешение за строеж, съобразно чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, каквото в случая не е налице. Поддържа е също така, че относно строежа не са налице предпоставките за определянето му като търпим по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ЗИД на ЗУТ, доколкото той е осъществен в два съседни имота, тоест част от него попада в чужд имот.

По същество се иска жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита.

 

4.  Заинтересованите по спора лица В.Й.М. *** и Г.Т.М.,*** Стамболийски № 27, не вземат конкретно становище по жалбата.

 

II. За допустимостта :

 

5. Писмено съобщение с процесната заповед е било отправено до жалбоподателя, като придружилото го известие за доставяне е върнато на 21.06.2021 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата. При това положение, съобщение с указание за издадената заповед е било поставено на строежа и на определеното за това място в общината на 25.06.2021 г. Жалбата срещу процесната заповед е регистрирана в деловодството на общинска администрация на 09.07.2021г.  Това ще рече, че тя е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите :

 

6. Конкретния повод по който очевидно е сложено в ход административното производство е Заявление вх. № 44-1615 от 18.06.2020 г., подадено от Иванка Генкова до кмета на общината, в което е посочено, че в собствения ѝ УПИ – ХІХ-8552, в кв. 4 по плана на гр. Пазарджик е налице чужда постройка. Към заявлението е приложен Договор за продажба на общински имот от 22.05.2000г.

 

7. Била е предприета проверка от комисия в състав В. И., на длъжност гл. специалист и инж. Г. Г. Д., на длъжност гл. експерт в отдел „Строителен контрол“ към общинска администрация. За резултатите от същата е съставен Констативен акт № 26 от 26.03.2021г., съобразно който на место е установен строеж – стопанска постройка попадаща в УПИ – ХІІІ-8546 и УПИ – ХІХ-8552, в кв. 4 по плана на гр. Пазарджик. Констатирано е, че постройката е с формата на ромб на площ от 66,96 м², изпълнена с бетонови тухли върху ивични бетонови основи. Покрива е дървена конструкция, покрита с вълнообразни, азбестови плоскости. Височината на строежа е Н-1,96м., а кота било е около 2,50м. Съставена е окомерна скица на строежа и неговото разположение. Строежа е определен като такъв от VІ категория. Посочено е, че постройката е осъществена от Т.Г. М. в периода 1985 – 1990 г., без разрешение за строеж, в чужд имот без учредено право на строеж и без съгласието на собствениците, в нарушение на предвижданията на подробния устройствен план.

Срещу Констативния акт, от Й.М. е подадено Възражение вх. № 44-1333 от 14.04.2021 г. в което е заявил, че дворното место е собствено на общината, поради което не счита постройката за негова собственост.

 

8. В този хронологичен порядък е издадена процесната Заповед № 1009 от 27.05.2021г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се премахне незаконен строеж : “Стопанска постройка”, попадаща в УПИ XIII-8552 и в УПИ XIX-8552, квартал 4 по плана на гр. Пазарджик, от наследниците на Т.Г. М. - покойник, изпълнен без необходимите строителни книжа.

В същата е посочено, че по данни на Й.М., строежа е извършен от Т.Г. М. през 1985 г. и представлява масивна едноетажна стопанска постройка с идентификатор 55155.506.312.4, изпълнена в дъното на имот с идентификатор 55155.506.312 по кадастралната карта на гр. Пазарджик, която попада в  УПИ XIII-8552 и в УПИ XIX-8552, квартал 4 по плана на населеното место.

Прието е, че строежа е VІ категория и по отношение на него не са приложими правилата на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ за търпим строеж, колкото е разположен в два урегулирани поземлени имота. Възраженията на Й.М. са счетени за неоснователни.

 

9. В хода на съдебното производство се представиха :

- Договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 09.04.1958 г., по силата на който Общински народен съвет Пазарджик е учредил на Г. К. М., право на строеж върху УПИ ХІІІ, в кв. 130(нов кв. 4) по плана на гр. Пазарджик с площ от 518,00м²;

- Удостоверение за наследници №289 от 21.01.2014 г. на Община Пазарджик, според което наследниците по закон на Г. К. М., починал на 10.11.1992 г. са синовете му Т., К. и Б. М. ;

- Удостоверение за наследници № 03-11-226_001 от 27.07.2021 г. на Община Пазарджик, според което наследниците по закон на Т.Г. М., починал на 14.06.2019 г. са съпругата В.Й.М. и синовете му Г. и Й. М.;

- Разрешение за строеж № 230 от 10.09.2018 г. на Главния архитект на Община Пазарджик, с което на наследници на Г. К. М. е разрешено осъществяването на строеж : „Междусъседска ограда – плътна с височина до 2,20м., изцяло разположена в собствения УПИ“. Като строител в разрешението е посочен Й.Т.М.. Приложен е Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 05.10.2018 г.;

- Координатен регистър изх. № 0 от 03.06.2020 г., на чупките на УПИ ХІХ-8552, н кв. 4 по регулационния план на гр. Пазарджик, изготвен от Дирекция „Архитектура и териториално устройство“ на Община Пазарджик, съобразно приложената към който схема, процесната стопанска постройка е разположена в УПИ XIII-8552 и в УПИ XIX-8552, квартал 4 по плана на населеното место;

- Скица № 15-594975 от 21.08.2018 г. на поземлен имот с идентификатор 55155.506.312 по кадастралната карта на гр. Пазарджик с площ от 648.00м², от която е видно че процесната сграда с идентификатор  55155.506.312.4 е заснета изцяло в кадастралните граници на имот 55155.506.312, като е посочена с площ от 67,00м².

 

IV. За правото :

 

10. Според чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 от ЗУТ са от шеста категория. Според чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ,  не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за:постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. При това положение и съобразно установените в процеса данни, процесния строеж следва да бъде определен именно като такъв от пета категория.

Според разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Следователно, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Властническото волеизявление е обективирано в писмена форма, която съдържа изискваната съобразно правилото на чл. 59, ал. 2 от АПК информация. Процесната заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на място, отразена в нарочен констативен акт и след обсъждане на установените от длъжностните лица факти. Проявлението на фактите, които са изложени в мотивите на оспорения акт се установява от данните, съдържащи се в доказателствата събрани в хода на административното и съдебното производство.

 

11. Както се посочи, релевантните по делото факти не са спорни между страните. Жалбоподателя не отрича, че сградата е осъществена без наличието на строителни книжа и е разположена в два съседни урегулирани поземлени имота. Така осъществената в двата имота постройка, явно не може да бъде определена като допустима, нито по действащият подробен градоустройствен план, нито пък по правилата и нормативите, действали по време на извършването ѝ или пък съобразно действащия понастоящем нормативен ред.

С оглед направеното възражение в жалбата, трябва да се посочи, че задължението за премахване на незаконния строеж е за всички, които имат вещни права върху него или пък са го осъществили фактически. Тоест, задължението за премахване на незаконния строеж не е само  за този от съсобствениците, който има най-голяма част от правото на собственост върху строежа. Все в тази насока трябва да се добави, че съобразно представения по делото Договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 09.04.1958 г Общински народен съвет Пазарджик е учредил възмездно на Г.  М., право на строеж върху целият УПИ ХІІІ, в кв. 4 по плана на града, поради което не е възможно да се приеме, че в случая е налице някаква форма на ексцес на суперфицията и отговорна за незаконния строеж е община Пазарджик.  

Все в този контекст, следва да се съобрази, действалото към момента на извършване на строежа правило на чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ(отм.) според което, разрешение за строеж се издава на инвеститора (юридическо лице; собственика на имота; лице, което има право да строи в чужд имот). Тоест, осъществената без разрешение за строеж постройка в чужд имот, от лице, което е извън кръга на тези, посочени в чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ(отм.) е незаконен и подлежи на премахване. Аналогично е правилото и на действащия понастоящем чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, според което, строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята.

 

 

V. За разноските

 

12. Изходът на настоящото съдебно производство, налага на административния орган да се присъдят сторените разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК,  във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на Община Пазарджик се дължи сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита.

Ето защо, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на Й.Т.М. ***, срещу Заповед № 1009 от 27.05.2021г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се премахне незаконен строеж : “Стопанска постройка”, попадаща в УПИ XIII-8552 и в УПИ XIX-8552, квартал 4 по плана на гр. Пазарджик, от наследниците на Т.Г. М. - покойник, изпълнен без необходимите строителни книжа.

 

ОСЪЖДА Й.Т.М. ***, да заплати на Община Пазарджик сумата от 100,00 лв. /сто лева/ разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

Административен съдия : /п/