НОХД № 117/2020 год.

МОТИВИ:

 

Обвиненията според внесения ОА са, както следва:

 

против подсъдимия С.С.Д. *** за престъпление по чл.345 ал.2 от НК, а именно затова, че на 21.06.2017г., по АМ „Тракия“, в района на 73-ти километър, в близост до бензиностанция „ОМВ – Виноградец“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Крайслер“, модел „Себринг“, с номер на рамата: ***, което не е регистрирано по надлежния ред предвиден в чл. 140, ал. 1 и ал. 12 от ЗДП и чл. 21, във вр. с чл. 14 до чл. 17 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, тъй като е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДП;

против подсъдимия А.П.А. *** за престъпление по чл.270 ал.1 от НК, а именно затова, че на 21.06.2017г., на АМ „Тракия“, в района на 73-ти километър, на бензиностанция „ОМВ – Виноградец“, чрез думи от рода на: „Не се занимавайте с нас. Има достатъчно престъпници“; „Не си избивайте комплексите с нас“; „Вие сте срам за пагона“; „Ще се обадим на вашите началници и от утре няма да сте на работа“; „Свали си униформата и да се разберем по мъжки“, както и чрез действия: опити да отваря предните врати на служебния автомобил; снимане с мобилен телефон - в продължение на около 40 минути противозаконно е пречел на органи на властта: К.В.Р. - назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ в сектор „ПП“ към ОДМВР- Пазарджик и А.И.П. - назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ в сектор „ПП“ към ОДМВР- Пазарджик, за да не извършат действия по служба, а именно: да не изпълнят служебните си задължения при разкриване на нарушение на чл.345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а именно, че спътникът му С.С.Д. ***.06.2017г., по Автомагистрала Тракия, в района на 73-ти километър, в близост до бензиностанция „ОМВ“ - Виноградец, е управлявал моторно превозно средство: лек автомобил „Крайслер“, модел „Себринг“, с номер на рамата: ***, което не е регистрирано по надлежния ред, както и да връчат 5 бр. електронни фишове на А.А., за предишни негови нарушения на ЗДвП.

 

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа обвиненията, като пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими, с налагане на наказания лишаване от свобода и приложението на чл.66 от НК.

          Подсъдимите се явяват лично в едно от съдебните заседания и с упълномощени защитници. Не се признават за виновни и дават обяснения по повдигнатото им обвинение. Защитниците на подсъдимите пледират за постановяването на оправдателна присъда. Алтернативно се иска приложението на чл.78а от НК и за двамата подсъдими.

                Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Към инкриминираната дата подс.А.А. имал бизнес, свързан с отдаване на автомобили под наем, който извършвал основно в гр.Варна.

          През лятото на 2017г. подс. А. закупил л.а. „Крайслер“, модел „Себринг“, с номер на рамата: ***, който към този момент бил собственост на дружеството „Г.“ ЕООД – гр.София. За същият автомобил било издадено разрешение за временно движение, след извършена временна регистрация, като били поставени и транзитни табели с регистрационен номер ***, с валидност от 23.06.2016г. до 23.07.2016  година.

          Подс. А.А. решил да придвижи този автомобил до гр.Варна, но без преди това да предприема действия за неговата постоянна регистрация или по извършване на нова временна регистрация, респ. снабдяване с валидни транзитни табели с регистрационен номер. За целта той се свързал с подс. С.Д. и го помолил да управлява въпросният автомобил до гр.Варна срещу определено заплащане, а последният приел. След това подс. А. се свързал по телефона и със св.Л.Я., като му казал, че някакви клиенти, които били взели кола под наем марка „Мицубиши“ я изоставили в гр.Сливен. Поискал от него да го придружи до гр.Сливен и от там да управлява изоставения автомобил до гр.Варна срещу определено заплащане. Св.Я. приел, като междувременно се обадил на своята познатата - св.В.П., на която предложил да го придружи за компания при пътуването му до гр.Варна. Последната също приела.

          На 21.06.2017г., след полунощ, подс.А.А. тръгнал от гр.София по АМ „Тракия“. Той управлява л.а. „БМВ“, в който като пасажери се возели свидетелите Я. и П.. Крайслерът пък бил управляван от подс.С.Д..

          Достигайки 73-ти километър на магистралата, около 02.30 часа, двата автомобила се отбили на бензиностанция „ОМВ Виноградец“. Крайслерът бил оставен до една от бензиноколонките, а БМВ-то било паркирано в един от джобовете за паркиране от клиенти. Четиримата пътуващите влезли в търговския обект на бензиностанцията, като си поръчали храни и напитки, които започнали да консумират.

          В този момент на бензиностанцията пристигнал автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, в чийто състав били свидетелите А.П. и К.Р.. Те видели транзитните регистрационни табели на л.а. „Крайслер“ и установили, че са с изтекъл срок на валидност още от преди година.

          Двамата полицаи влезли в бензиностанцията, като видели намиращите се там клиенти – двамата подсъдими и придружаващите ги двама свидетели. Попитали на кого е лекият автомобил „Крайслер“, но не последвал никакъв отговор. След това излезли от бензиностанцията и зачакали да видят кой ще се качи да управлява автомобила.

Не след дълго от бензиностанцията излязъл подс.С.Д. и преместил Крайслера от бензиноколонката на паркинга за клиенти. Двамата полицейски служители поискали документите на водача и на автомобила, за да извършат проверка. В този момент от бензиностанцията излязъл и подс.А.А., последван от свидетелите Я. и П.. Подс.А. отишъл при полицейските служители и ги попитал какъв е проблемът, заявявайки, че Крайслерът е негов. Полицейските служители отвърнали, че този автомобил е с изтекла временна регистрация, поради което ще съставят акт против водача Д. и ще свалят транзитните регистрационни табели. Очевидно това подразнило подс.А., който започнал на висок тон да казва на П. и Р., че си избивали комплексите, че не трябвало да се занимават с тях, т.к. имало достатъчно престъпници, че били срам за пагона. Полицейските служители запазили самообладание, но разпоредили на А. да преустанови с провокативното си поведение и да не им пречи да си вършат работата, респ. да не прави опит да осуети извършваната от тях проверка. След това влезли в патрулния автомобил, за да направят съответните справки за автомобила и водача Д., както и да съставят АУАН. Подс. А. обаче не престанал с пренебрежителното си отношение към полицаите, като им заявявал, че щял да се обади на началниците им и от следващия ден нямало да са на работа, т.к. ще бъдат уволнени. Казвал им да не съставят акт на Д., опитвал да отваря врата на патрулния автомобил, откъм мястото на което седял св.Р. /съседното до шофьорското/, който бил предприел действия по съставянето на АУАН. Това накарало Р. да излезе от автомобила и да поиска личната карта на подс.А.. Последният я предоставил, макар и с известна неохота, след което Р. установи, че на негово име били издадени няколко електронни фиша за глоби общо над 1000 лева. По този повод Р. предприел действия по разпечатване на електронните фишове и връчването им на А.. Това още повече разгневило подс.А., който в един момент казал на Р. да си свали униформата и да се разберат като мъже. Очевидно демонстрирал намерение да се саморазправя с него, т.к. в житейски аспект подобен апел, отправен към униформен служител - да си свали униформата, се възприема като отпадане на длъжностното му качество.

В крайна сметка, независимо от агресивното и оскърбително отношение на подс.А., полицейските служители свалили транзитните регистрационни табели на Крайслера. Съставили и връчили АУАН на подс.С.Д., като в акта вписали, че изземват разрешението за временно движение на автомобила и два броя транзитни табели регистрационен номер ***. Описаните до тук събития продължили около 40 минути, след което подс.А. се качил на Крайслера и потеглил с него по магистралата, а подс.Д. управлявал БМВ-то, в което се возели Я. и П..

В последствие, след като на 26.07.2017г. била направена първоначална постоянна регистрация на Крайслера /виж справки на л.47 и 48 от ДП/, въпросните транзитни табели били унищожени.

По повод съставения АУАН била образувана преписка в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, която на 19.07.2017г. била изпратена на РП-Пазарджик /виж писмо на л.9 от ДП/ за преценка дали извършеното от подс. С.Д. не съставлява престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

          От страна на прокуратурата била разпоредена допълнителна полицейска проверка, след което с постановление от 16.07.2017г. било образувано настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе  изцяло от показанията на свидетелите П. и Р., частично от тези на св.В.П. и св.И.Б., а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Тук  е мястото да се посочи, че показанията на св.В.М. – служител в бензиностанция „ОМВ Виноградец“ през процесната нощ, не допринасят с нищо за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване, поради което не заслужават задълбочено обсъждане.

Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства от показанията на свидетелите П. и Р., т.к. ги намери за напълно обективни, непротиворечащи и взаимно допълващи се. Първото, заради което съдът се довери изцяло на тези двама свидетели е това, че те нямат никакъв личен мотив да уличават подсъдимите, респ. да им приписват поведение или деяние, което обективно да не са били извършили. Двамата полицейски служители до процесната нощ не са познавали никой от подсъдимите, още по-малко са имали каквито и да било отношения с тях, респ. някакъв повод да им отмъщават, като ги уличават в престъпление. Второ – съдът изцяло се довери на полицейските служители досежно заявеното от тях и най-вече досежно поведението и отношението спрямо тях на подс.А.. Ако неговото поведение не е било такова, каквото го описват свидетелите и каквото бе описано по-горе, то въобще не би се стигнало до образуване на наказателно производство. Не трябва да се забравя, че на процесната нощ двамата полицейски служители са били дежурен автопатрул и когато са се насочили към Крайслера, единствената им цел е била да извършат проверка на документите на автомобила и на водача му. При това положение, ако им беше указано веднага дължимото съдействие от страна на С.Д., респ. ако не бе налице неправомерената и агресивна намеса в тяхната работа от страна на подс.А., по описания по-горе начин, то всичко щеше да приключи за съвсем кратко време със съставянето и връчването на АУАН.

Отделно от това, показанията на полицейските служители в немалка степен се подкрепиха от тези на св. В.П., дадени в съдебната фаза на процеса. Тук веднага следва да се каже, че показанията на св.П. от ДП също бяха приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, но на тях съдът не даде вяра, за което съображения ще се изложат по-долу. Така например, в показанията си в съдебната фаза на процеса, св. П. заяви категорично, че когато полицейските служители влезли в бензиностанцията и попитали на кого е Крайслера, никой от нейната компания, както и тя самата, не отговорили. Св. П. бе категорична и за това, че чула как подс.А. казал към полицаите, че са срам за пагона, макар да заяви, че не била разбрала защо им го е казал. Обстоятелството, че полицейските служители са питали компанията на двамата подсъдими на кого е Крайслера, но никой не им отвърнал, се потвърждава и от св.И.Б.. Тя успя да си спомни при депозирането на показанията си, че процесната нощ полицаите влезли да питат на бензиностанцията чия е конкретна кола, но поясни, че чула това в движение, след което влязла в кухнята да си върши работата.

В същото време, както двамата подсъдими, така и св.Л.Я., отричат категорично към тях полицейските служители да са отправяли питане за това на кого е Крайслера. При това положение за съда не остана съмнение, че подсъдимите и Я. започнаха да твърдят неистини още в самото начало на своите изложения за събитията през процесната нощ.  Това пък даде основание на съда да не им вярва не само за това, че полицаите не са ги питали чий е Крайслера, но и за всичко останало, което разказаха. В този ред на мисли, съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимите и св.Я. в частта им, в която отрекоха А. да е имал агресивно поведение спрямо полицейските служители, по подробно описания по-горе начин, както и да е правил опит да осуети извършването на проверка и съставянето на АУАН спрямо Д.. Отрекоха категорично А. да е казвал на полицаите, че си избиват комплексите, че не трябва да се занимават с тях, че са срам за пагона, както и да е демонстрирал намерение за саморазправа с Р., казвайки му да си свали униформата, за да се разберат по мъжки. Отрекоха също и А. да е заплашвал полицаите с уволнение, както и да е правел опити да отваря врата на патрулния автомобил, когато Р. е предприел действия по съставянето на АУАН. Горните трима твърдяха категорично и това, че не А., а полицейският служител К.Р. е имал агресивно поведение и отношение. Илюстрираха го с това, че бил казал на А. да се радва, че на бензиностанцията имало камери, иначе щял да си събира кокалите. Посочиха, че след това А. подал сигнал на тел.112 и казал, че е заплашван от полицейски служител.

В тези им части обясненията на двамата подсъдими са израз на заетата от тях защитна позиция в процеса, а показанията на св.Я. бяха депозирани очевидно в подкрепа на линията на защита. В такава насока са и показанията на св.В.П., дадени в ДП, които бяха приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по съответния процесуален ред.

Твърденията на подсъдимите в горния смисъл обаче, както и показанията на св.Я. и на св.П., дадени от нея в ДП, категорично бяха опровергани от показанията на свидетелите П. и Р., на които съдът изцяло се довери по изложените по-горе съображения. 

Отделно от това се опровергаха в немалка степен и от показанията на св.П., дадени в съдебната фаза на процеса, на които съдът се довери в по-голяма степен в сравнение с тези, дадени в досъдебната фаза. Не може да не направи впечатление, че когато депозира своите показания пред съда св.П. въобще не спомена, нито дори загатна, че е чула как св.Р. казал на подс.А., че щял да си събира кокалите ако нямало камери на бензиностанцията. Едва след прочитането на нейните показания от ДП и поставянето й в очна ставка със свидетелите Р. и П., тя се сети, че чула репликата в горния смисъл. Не беше обаче особено убедителна, т.к. заяви, че прочетеното „може би е вярно“ щом го била казала. Тук веднага следва да се каже, че ако е наистина Р. е казал на А., че ще си събира кокалите, то това едва ли щеше да бъде забравено от П., т.к. принципно това не е нормално поведение на полицейски служител към гражданин. Щом обаче св.П. не го заяви в основния си разпит в съдебната фаза, а едва след четенето на показанията й от ДП, то значи, че приписаната реплика на Р. е измислена, за да има все пак някакво обяснение за поведението на А., който несъмнено се е намесил при започването на проверката спрямо Д.. Относно твърдението, че подс.А. се обадил на тел.112, за да се оплаче от поведението на Р., след като му казал, че щял да си събира кокалите ако нямало камери на бензиностанцията, следва да се каже, че стана категорично ясно, че такова обаждане не е било регистрирано в системата на ЕЕНСП 112. Това пък значи, че въпросното твърдение също е измислено, за да подсили достоверността на заявеното, че Р. е изрекъл приписаната му реплика към А.. Пак относно тази реплика следва да се каже и това, че според св.П. - по показанията й в ДП, подс.Д. и подс.А., тя е била адресирана лично към последния и била в смисъл, че щял да си събира кокалите, но според св.Явнузов била адресирана към всички, т.к. той я възпроизведе и то на два пъти, в множествено число: „ … каза полицая на нас, че ако нямало камери на бензиностанцията, щял да ни натроши кокалите. Точно така каза.“ – виж стр.3 горе от съд. протокол от 03.08.2020г., а малко по-надолу: „А., след като чу, че ще ни натрошат кокалите ако няма камери, веднага се дръпна и звънна на 112“. Това несъответствие не е никак незначително и отново даде основание на съда да не вярва на горните относно факта на изричането на приписаната на Р. реплика. Друго такова основание е и това, че според подс.А., св.П. /по показанията й в ДП/ и св.Я., въпросната реплика е била изречена от Р., когато всички били пред бензиностанцията и всички те я чули, но според подс.Д. той лично не бил чул въпросната реплика. Д. сочи, че когато на А. били връчени електронните фишове, в един момент се плеснал с ръка по челото. След това дошъл до БМВ-то, хвърлил фишовете на седалката и казала, че това не е възможно, а веднага след това споделил, че Р. му бил казал, че „щели да му събират кокалите, ако не били камерите на бензиностанцията“.  Следователно, ако е вярно казаното от А., П. и Я. относно изричането на въпросната реплика, то неминуемо тя би следвало да е била чута лично и от Д., който също е бил до последните двама в момента на изричането й според тях. Ако пък е вярно казаното от Д., то значи, че Я. и П. също не би следвало да са чули лично изричането на репликата. Това съществено разминаване за пореден път даде основание на съда да не вярва на твърденията на гореспоменатите, относно изричането на приписаната реплика от Р. към А.. Отделно от това, ако наистина тя е била изречена и ако наистина А. е звънял след това на тел.112, а при проведения разговор му било казано да подаде жалба в съответното полицейско управление, което твърди и самият А. в обясненията си, то е резонно да се постави въпросът, защо наистина в следващите дни такава жалба не е била подадена. Единственият резонен отговор на такъв въпрос е – защото приписаната на Р. реплика не е била изричана, а измислена в последствие и то за да бъде оправдано по някакъв начин поведението на А. по повод намесата му в работата на полицейските служители и опита му да осуети извършването на проверка и съставянето на АУАН против Д..

Относно твърдението на подс.С.Д., че към инкриминираната дата не е имал съзнанието, че управлявания от него Крайслер не е бил регистриран по надлежния ред, респ. че поставените на него транзитни регистрационни табели са били с изтекъл срок на валидност, следва да се каже, че то също е израз на защитна позиция, целяща да се обоснове несъставомерност на деянието по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК от субективна страна. Наивно би било да се повярва на Д. на твърдението му в горния смисъл, въпреки че не се доказа по никакъв начин в настоящия казус, че горният преди проверката е виждал издаденото за Крайслера разрешение за временно движение /л.16 от ДП/, в което изрично е било отразен срокът на валидност на временната регистрация на МПС, респ. на издадените за него транзитни табели. Напротив, установи се от твърденията на подс.А., че разрешението за временно движение се е намирало в него и той го е представил на проверяващите. Това пък не се отрече, респ. опроверга от показанията на полицейските служители П. и Р..

В същото време обаче не може да има никакво съмнение, че преди да се качи и да управлява Крайслера, подс.Д. е видял поставените на него транзитни табели с регистрационен номер ***. Установява се от приетите като писмени доказателства по делото – официално уведомително писмо от началник сектор „ПП при ОДВМР-Пазарджик и примерен образец на транзитна табела с регистрационен номер /лист 190-191 от съдебното дело/, че върху всяка издадена по надлежния ред транзитна табела има информация за нейният срок на валидност. Това е така, защото според чл.29 ал.3 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства: „Транзитният регистрационен номер се състои от шестцифрена комбинация на числата от 0 до 9, симетрично разделени с буквата "Т", "Н" или "М" в средата, и е за еднократна употреба. Транзитният регистрационен номер, предназначен за МПС от категория L, се състои от петцифрена комбинация на числата от 0 до 9, разделени с буквата "М", и е за еднократна употреба“. В чл.29 ал.4 от същата наредба пък изрично е посочено, че: „Графичните знаци се нанасят с черен цвят на бял фон. В крайната дясна част се обозначават месецът и годината на валидност на червен фон“.

С оглед на всичко казано до тук, да се повярва на подс.Д., че не е бил наясно до кога са били валидни транзитните регистрационни табели на Крайслера, при наличието на тази информация на самата табела, изписана в крайната й дясна част на червен фон, би било наивно.

Не може да бъде споделено и твърдението на Д., че непосредствено преди проверката от полицейските служители той не е управлявал Краслера, а автомобилът бил в покой на бензиноколонка на бензиностанцията, с което очевидно се опитва да внуши наличие на несъставомерност на престъплението по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК от обективна страна, а именно неосъществяването на изпълнителното деяние, което се изразява в управление. В същото време самият Д. заяви, че именно той е управлявал автомобила по магистралата, когато тръгнали от гр.София до пристигането на процесната бензиностанция. Този факт пък бе установен, както от обясненията на другия подсъдим, така и от показанията на свидетелите Я. и П., а не само от самопризнанията на подс.Д., както твърди защитата му, при което не може да има съмнение, че именно последният е осъществил въпросното изпълнително деяние.

При така установената фактическа обстановка, относно повдигнатото обвинение спрямо подсъдимият А.А., съдът намира, че от обективна и субективна страна  той е осъществил  престъпния състав на чл.270 ал.1 от НК, като на 21.06.2017г., на АМ „Тракия“, в района на 73-ти километър, на бензиностанция „ОМВ Виноградец“, чрез думи и действия, подробно описани по-горе, противозаконно е пречел на органи на властта: К.В.Р. и А.И.П. - младши автоконтрольори I степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ в сектор „ПП“ към ОДМВР- Пазарджик, да изпълнят служебните си задължения.

Авторството на деянието от страна на подсъдимия  се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието.

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на осъщественото  престъпление – съзнавал е, че полицейските служители имат качеството на органи на властта по смисъла на чл.93, т.2 от НК, както и че именно в това си качество са предприели извършването на проверка спрямо водача Д. и управлявания от него л.а. „Крайслер“. Съзнавал е също, че като се е намесил неправомерно по време на проверката, а именно чрез думите, които е изрекъл към полицейските служители – че избиват комплексите си, че не трябва да се занимават с тях, т.к. имало достатъчно престъпници, че били срам за пагона, че ще бъдат уволнени, че не трябва да съставят акт на Д., демонстрираното желание да се саморазправя с Р., когото приканвал „да си свали униформата“, както и с действията си - опитвал да отваря врата на патрулния автомобил, откъм мястото на което седял св.Р., когато бил предприел действия по съставянето на АУАН, А. е пречил на органите на властта да изпълнят служебните си задължения. Последните пък били свързани с това да извършат нормална проверка и да съставят акт за нарушение по ЗДП на виновния водач, респ. да извършат преценка след консултация с дежурен офицер дали поведението на Д. не съставлява евентуално престъпление по чл.345 ал.2 от НК. Именно това е искал да осуети А..

Фактът, че в крайна сметка полицейските служители успели да съставят и връчат АУАН на Д. не прави деянието на А. несъстовомено от обективна страна, както твърди защитата му. За да е налице „пречене“ по смисъла на чл.270 ал.1 от НК е достатъчно деецът с поведението си да е създал някакви спънки и/или затруднения на органа на властта да изпълни служебните си задължения, а не е необходимо изцяло да го е възпрепятствал в тази му дейност. Именно затруднения е създал А. със своето поведение към полицейските служители, които в нормална ситуация биха приключили проверката със съставянето и връчването на АУАН, без да са принудени през това време да слушат оскърбителни изрази по техен адрес и заплахи за уволнение, респ. биха си свършили работата за значително по-малко време, а не за около 40 минути, както е било в настоящия казус.

Подсъдимият А. е предвиждал конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал  е  с  пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.    

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

Обществената опасност на конкретното деяние е относително висока като се изходи от мястото и обстоятелствата по извършването му – публично и с демонстрирано чувство за безнаказаност и превъзходство над органите на МВР.

Подсъдимият е личност с невисока степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, а по местоживеене е неутрално охарактеризиран /виж полицейска справка на л.123 от ДП/. Вярно е, че по АНД № 996/2013г. по описа на РС-Варна, с решение влязло в сила на 08.05.2013г., А. е било освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.345 от НК, като му е била наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. От справката на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна /лист 158 от съдебното дело/ се установява, че за въпросната глоба е бил издаден изпълнителен лист на 08.05.2013 година, който е бил изпратен на посочената дирекция за събиране на вземането. С разпореждане за присъединяване на вземане от 28.07.2015г. по въпросният изпълнителен лист, глобата е била присъединена към образувано вече изпълнително производство против А.  № **********/2005г., след което на 01.12.2016. е извършено принудително действие – запор на лек автомобил, а на 29.07.20г. е извършено второ такова – запор на банкови сметки. При това положение е несъмнено, че първото действие за принудителното събиране на глобата по издадения изпълнителен лист е било разпореждането за присъединяване на вземане от 28.07.2015г. Когато това действие е било извършено обаче, вече е била изтекла давността за изпълнение на наказанието глоба, която е 2-годишна по силата чл.82 ал.1, т.5 от НК и тече от влизане в сила на съдебния акт за налагането й – 08.05.2013г. Казано с други думи, изпълнителската давност за събирането на глобата е изтекла на 08.05.2015г., като всякакви други действия след тази дата за принудителното й събиране са без всякакво правно значение. От 08.05.2015г. пък е започнал да тече реабилитационният срок по чл.86 ал.1, т.3 от НК, който е изтекъл на 08.05.2016г., от който момент за А. е настъпила реабилитация по право досежно освобождаването му от наказателна отговорност по АНД № 996/13г. на РС-Варна.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред, обезпечаващ дейността на властническите органи, както и в желанието на подсъдимия да се себедокаже на всяка цена и с всякакви средства.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, фактът, че преченето не се е изразило в употреба на груба физическа сила, както и изминалия значително дълъг период от времето на извършването на деянието, до настоящия момент, в който се ангажира наказателната отговорност на дееца. Отегчаващи отговорността обстоятелства са демонстративността и публичността на думите и действията, с които А. е пречел на полицейските органи.

          Съдът, след като прецени подбудите, обществената опасност на деянието и дееца, а и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, намери, че целите на наказанието: поправително-превъзпитателния и принудително-възпиращия ефект спрямо извършителя, а също и общовъзпитателният и предупредителен – спрямо останалите членове на обществото, ще могат да се постигнат след като подс.А. бъде осъден по втората алтернатива на осъществения престъпен състав. На тази база съдът наложи на подс.А. наказание глоба в размер на 500 лева, което намери за съответно на тежестта на извършеното и на степента на вина на извършителя.

          Не може да бъде удовлетворено алтернативното искане на защитата за приложението на чл.78а ал.1 от НК, досежно извършеното от А. престъпление, т.к. е налице забраната по чл.78а ал.7 от НК, доколкото престъплението е извършено спрямо орган на власт при изпълнение на службата му.

Пак при установената и описана подробно по-горе фактическа обстановка, относно повдигнатото обвинение спрямо подсъдимият С.Д., съдът намира, че същият е осъществил всички белези на състава на престъплението по чл.345 ал.2 във в вр. с ал.1 от НК, т.е. неговото поведение осъществява формално признаците на това престъпление, но конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

В процесния случай съвкупната оценка на всички релевантни доказателства и установените с тях факти, включени в предмета на доказване, сочи на очевидни данни за явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща приложението на чл.9 ал.2, предл. 2-ро от НК, респ. - оправдаването на Д. на посоченото основание.

Тук веднага следва да се подчертае, че при малозначителност на деянието се касае до твърде несъществени отклонения от типичното отрицателно въздействие, което конкретното престъпление оказва върху съществуващата система от обществени отношения. При тази хипотеза конкретното поведение по същество не е това, което е имал предвид законодателя при създаване на съответната норма от НК. Казано с други думи, когато е забранявал даден вид прояви, законодателят не е имал предвид точно такова деяние, каквото е осъществено от подсъдимия Д..

Конкретиката на настоящия казус изисква да бъде обсъден и въпросът за съотношението на съставите на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП и на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК. Не може да не направи впечатление, че е налице пълно съвпадение в обективните признаци, включени в съставите на административното нарушение и престъплението по цитираните текстове от ЗДвП и НК. Според актуалната разпоредба на чл.175 ал.3 от ЗДвП – наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В текста на чл. 345, ал. 2 НК се регламентира състава на престъпление по транспорта, съгласно който наказанието по ал. 1 /лишаване от свобода до една година или глоба от 500 до 1000 лева/ се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Видно е, че съставите на административното нарушение в първата форма на изпълнителното деяние и на престъплението са изцяло идентични. В тази връзка се поставя въпросът за разграничаване в конкретния случай на приложното поле на административнонаказателната и наказателната отговорност за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По същество сме изправени пред криминализиране на едно общественоопасно деяние /чл. 345, ал. 2 НК/, което е било административно нарушение, но и след криминализацията продължава да съществува като такова – чл.175 ал.3 от ЗДвП. Законодателят, въпреки изискванията на чл.28 ал.2 Закона за нормативните актове, не е изложил конкретни мотиви защо приема, че управлението на моторно превозно средство без надлежна регистрация е с повишена обществена опасност, респ. не е синхронизирал наказателния закон със специалния закон за движения по пътищата и не е отменил/изменил идентичната с престъпния състав норма на административно нарушение. При това положение съдебната практика е категорична, че във всеки конкретен случай трябва да се изследва степента на обществената опасност на деянието /напр. завишени по размер общественоопасни последици, характерни елементи за начина, мястото и времето на извършване на деянието, които са от естество да доведат в общия случай до завишаване на обществената опасност и укоримост на деянието/ и на тази база да се преценява дали е налице административно нарушение или се касае за извършено престъпление.

Именно степента на обществената опасност на деянието е разграничителният фактор дали едно деяние да се възприеме като престъпление или като административно нарушение, което съдът следва да прецени съгласно разпоредбата на чл. 301, ал. 4 НПК /обн.ДВ 63/2017 г./. В случая обществената опасност на деянието не е висока – нарушени са правила за движението по пътищата по чл. 140, ал.1, предл.1 ЗДвП, но не са настъпили вредни последици от този факт. Отделно от това се касае за деяние с инцидентен характер. Деецът е човек с чисто съдебно минало /не е осъждан, а само е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК, но след извършване на настоящото деяние – виж справка за съдимост л.35 от ДП/ и позитивни характеристични данни /виж характеристична справка на л.28 от ДП/.  Задължително е да се отчете и това, че управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред е забранено от закона, както е забранено и управлението без регистрационни табели, като целта на разпоредбата /предвид формалния характер на деянието/ е да се предотврати възможността на конкретен водач да се укрие при евентуално настъпване на ПТП с негово участие, доколкото именно регистрацията на МПС  и регистрационната табела служи за индивидуализация на същото, респ. тя служи и за идентификация на собственика му. В конкретния казус, макар и с изтекъл срок на разрешението за временно движение, т.е. на временната транзитна регистрация, процесното МПС е било с редовно издадени транзитни табели с регистрационен номер, които във всички случаи са позволявали то, респ. неговият собственик и/или водач да бъдат идентифицирани. 

С оглед на всичко казано до тук съдът намира, че защитаваните обществени отношения не са били застрашени в изискуемата съгласно НК степен, обосноваваща ангажирането на наказателната отговорност на подс.Д. дори и по реда на чл. 78а НК.

По изложените съображения съдът призна обв.С.Д. за невиновен и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.9 ал.2 от НК го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно затова, че на 21.06.2017г., по АМ „Тракия“, в района на 73-ти километър, района на бензиностанция „ОМВ-Виноградец“, е управлявал моторно превозно средство: лек автомобил „Крайслер“, модел „Себринг“, с номер на рамата: ***, което не е регистрирано по надлежния ред предвиден в чл. 140, ал.1 и ал.12 от ЗДП и чл. 21, във вр. с чл. 14 до чл. 17 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на  данни за регистрираните пътни превозни средства, тъй като е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Тук веднага следва да се отвори една скоба и да се каже, че последният текст от диспозитива на горепосоченото обвинение „тъй като е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП“ няма никаква обективна и субективна връзка с престъпния състав на чл.345 ал.2 от НК.  Наличието на този текст обаче според настоящия съдебен състав,  не води до неяснота на повдигнатото обвинение и не затруднява предаденото на съд лице да научи в какво точно престъпление е било обвинено, още повече, че в проведеното по делото разпоредително заседание никоя от страните не направи възражение по смисъла на чл.248 ал.1, т.3 от НПК. Нещо повече, дори хипотетично въпросния текст да водеше до някаква неяснота за подс.Д. относно това за кое престъпление е предаден на съд и по някакъв начин да затрудняваше правото му на защита, то съдът, с постановената оправдателна присъда по това обвинение, в най-пълна степен гарантира правата на обвиненото лице.

След като оправда подсъдимия Д. поради явната незначителност на обществена опасност на деянието, обуславяща невъзможността същото да се квалифицира като престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК, съдът намери, че деянието на горния съставлява административно нарушение по ЗДвП. Това е така, защото не е спорно, че на инкриминираната дата той е управлявал горепосоченото МПС, което не е имало валидна регистрация по надлежния ред в страната ни, с  което е нарушил императивната разпоредба на чл.140 ал.1, предл.1 от ЗДвП, която сочи, че: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани…”. За това нарушение се предвижда санкция по чл.175 ал.3 от ЗДвП, където е посочено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

С оглед на всичко казано до тук и на основание чл.305 ал. 6 във връзка с чл. 301 ал. 4 от НПК, както и на основание  чл.175 ал.3 от ЗДвП за извършеното от горния административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 21.06.2017г., по АМ „Тракия“, в района на 73-ти километър, в района на бензиностанция „ОМВ-Виноградец“, е управлявал моторно превозно средство: лек автомобил „Крайслер“, модел „Себринг“, с номер на рамата: ***, с поставени транзитни табели с регистрационен номер ***, което не е било регистрирано по надлежния ред, съдът му наложи административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

При определяне на размера на глобата и лишаването от правоуправление съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието за това, че именно той е управлявал процесния автомобил по магистралата, оказаното съдействие от негова страна на полицейските органи, доколкото той не е опитал да осуетява проверката за разлика от подс.А., фактът, че все пак автомобилът е имал временна регистрация и редовно издадени транзитни регистрационни табели, макар и с изтекъл срок на валидност, но позволяващи неговата идентификация, а също и позитивните му характеристични данни по местоживеене.

С оглед на всичко това съдът намери, че целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати при налагане на горепосочените две административни наказания в техния минимален размер.

          При  липсата на сторени по делото деловодни разноски съдът не присъди такива.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: