№ 23
гр. Свищов , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно
наказателно дело № 20214150200047 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу Наказателно постановление № 2020-352-01-004 от 04.01.2021 г.
на Началника на РУ МВР Свищов.
Жалбоподателят ИВ. Б. ИВ. от гр. Свищов обжалва наказателното
постановление № 2020-352-01-004 от 04.01.2021 г. на Началника на РУ МВР Свищов, с
което му е наложено на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР административно наказание глоба в
размер на 500 лева за нарушение по чл. 64 ал. 1 от ЗМВР. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание поддържа жалбата и моли съда да
отмени наказателното постановление. В съдебно заседание твърди, че не е извършил
нарушението, за което му е наложено административно наказание глоба. В хода по същество
взема становище, да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – РУ МВР Свищов, редовно призован не се
представлява и не взема становище по нея.
След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита
актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
С Наказателно постановление № 2020-352-01-004 от 04.01.2021 г. на
Началника на РУ МВР Свищов, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 109167/19.12.2020г. на жалбоподателя на основание чл.
1
257 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева за
това, че на 19.12.2020г. около 22,40 часа в гр. Свищов, ул. Патриарх Евтимий, на пл. Хан
Бъчва, не е изпълнил устно полицейско разпореждане на мл.инсп. С.С. – мл.инспектор РУ
Свищов, а именно да предостави документ за самоличност, с което виновно е нарушил чл.
64 ал. 1 от ЗМВР. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 19.02.2021г.,
видно от разписката в долния край.
Приложен по делото е АУАН № 2020-ЗГ2-01-004, бл. № 109167 от
19.12.2020г. , съставен от С.С. – ст. полицай против жалбоподателя, в което фактическото
описание на нарушението е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, с изключение на това, че в АУАН е посочено, че С.С. изпълнява функции по
охрана на обществения ред. Посочената като нарушена законна разпоредба в акта е чл. 64
ал. 1 от ЗМВР. Видно от отразяването в акта, същият е подписан от нарушителя.
От разпита на актосъставителя С.С. - служител в РУ МВР Свищов се
установи, че били нощна смяна с колегата П., като видели лек автомобил паркиран на
автобусна спирка на пл. Хан Бъчва, срещу посоката на движението, на включени дълги
светлини. Видно от показанията му, изчакали водача, след това го спрели, представили се
и му поискали документи за самоличност и документи на автомобила, както и му обяснили,
че ще му бъде съставен фиш . Водачът заявил, че няма да даде никакви документи, ще се
качи в автомобила и ще продължи. Заяви, че му отправили полицейско разпореждане да си
даде документите за самоличност, но той им заявил, че „няма да ни даде нищо и не ги дава
документите на полицаи“. Същият изнесе, че на лицето било обяснено, че ако не изпълни
разпореждането, ще бъде задържан, а той им отговорил „да правим каквото си искаме“.
Видно от показанията му, нарушителят подписал акта и му бил връчен екземпляр от същия.
Видно от показанията на св. П., си спомнял за съставения от колегата му С.
акт срещу жалбоподателя през месец декември 2020 година, а за случая си спомнял, че
автомобилът бил паркиран на пл. Хан Бъчва, пред денонощния магазин. Поискали
документите на лицето, за да му съставят фиш или акт за нарушенито, тъй като автомобилът
бил паркиран в насрещното движение, а на мястото било забранено паркирането, но същият
отказал да си даде документите. Заяви, че му поискали лична карта, както и свидетелство за
управление, но отказал. След отказа му да представи лична карта, му обяснили, че ще бъде
задържан за установяване на самоличност и лицето било задържано и отведено в РУ
Свищов, където била издадена заповед за задържане и бил съставен акт за неизпълнение на
полицейско разпореждане, след което лицето било освободено. Обясни, че полицейското
разпореждане било да представи жалбоподателят документ за самоличност, но същият
категорично отказал на два пъти и заявил, че няма да представи. Потвърид, че на
жалбоподателят бил връчен екземпляр от акта.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице
(посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. По
2
същество е основателна.
Допуснато е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна
на постановлението. ЗАНН, в чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, е вменил задължението
административно-наказващия орган да направи описание на нарушението, дата и място,
където е било извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Полицейският орган се е позовал на чл.64 от ЗМВР, посочил в
обстоятелствената част на АУАН конкретни функции по ЗМВР. Мотивирането на акта има
съществено значение, защото само при точно и ясно посочено фактическо основание може
да се направи обоснована и правилна преценка дали издаването на разпореждането е било
необходимо за изпълнението на възложените на полицейския служител функции по
опазване на обществения ред и във връзка с това, дали процесното разпореждане е издадено
при наличието на предвиденото в чл.64 от ЗМВР материално правно основание.
Същевременно обаче това посочване не е пренесено в издаденото въз основа на акта
наказателно постановление. На следващо място, нито в АУАН, нито в НП е извършено
пълно и точно описание на нарушението, като няма описание и на обстоятелствата, при
които то е било извършено. Нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, се
съдържа описание на конкретните действия, извършени от страна на жалбоподателя, чрез
които същият не е изпълнил полицейското разпореждане. Не е посочено в наказателното
постановление изпълнение на коя полицейска функция е издадено това разпореждане и за
охраняване на коя правна норма, както и необходимостта за издаването му.
На следващо място следва да се посочи, че описателната част на възприетото
в наказателното постановление нарушение следва да съответства на диспозицията на
нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои действия коя норма на
закона е нарушил, Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочване
на конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, винаги води до наличие на
съществено процесуално нарушение, касаещо пряко правото на защита на нарушителя. Така
в словесното описание на нарушението е описано, че жалбоподателят не е изпълнил устно
полицейско разпореждане да предостави документ за самоличност. Същевременно обаче
нарушението е квалицифирано по чл. 64 ал. 1 от ЗМВР, която разпоредба гласи, че
Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им
функции. Разпорежданията се издават писмено. Или в обстоятелствената част е посочено, че
не е изпълил устно разпореждане, а правната норма, под която е подвено нарушението касае
писмени полицейски разпореждания. Липсата на пълно и ясно описание на нарушение е
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление,
без да се разглежда спора по същество и да се обсъждат другите доводи и възражения на
жалбоподателя. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на
чл. 64 ал. 2 ЗМВР "При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят."
3
Алинея 4 на чл. 64 от ЗМВР предвижда: "Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му." От съпоставката на
двата текста е видно, че първият не съдържа предписание за конкретно поведение у
адресатите, не е налице правило за поведение, което може да бъде нарушено и да подлежи
на санкциониране. В чл.64, ал.2 от ЗМВР е допусната възможност за органите на МВР,
освен писмени, да издават и устни разпореждания. Предписание, задължаващо гражданите
да спазват определено поведение, се съдържа в ал. 4 на чл. 64 от ЗМВР, а не в чл.64, ал.2 от
ЗМВР, както е посочено в АУАН и в НП. Задължение на органа е съобразно чл. 57 ал. 1 т. 6
от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са били нарушени. В случая
дори да беше квалифицирано нарушението по чл. 64 ал. 2 от ЗМВР, касаещо устните
полицейски разпореждания, отново тази норма не съдържа предписание за спазване на
определено поведение, каквото както се посочи се съдържа в разпоредбата на чл. 64 ал. 4 от
ЗМВР.
С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-352-01-004 от 04.01.2021 г. на
Началника на РУ МВР Свищов, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение бл. № 109167/19.12.2020г. , с което на ИВ. Б. ИВ. с ЕГН
********** от ***** на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно
наказание глоба в размер на 500,00 лева за това, че на 19.12.2020г. около 22,40 часа в гр.
Свищов, ул. Патриарх Евтимий, на пл. Хан Бъчва, не е изпълнил устно полицейско
разпореждане на мл.инсп. С.С. – мл.инспектор РУ Свищов, а именно да предостави
документ за самоличност, с което виновно е нарушил чл. 64 ал. 1 от ЗМВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4