Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 06.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на първи
октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 274/2009 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от В.Н.Р. *** чрез адв. Б. К. против И.А.Р. за развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.
Навеждат се твърдения, че страните са сключили
граждански брак на 28.09.2001 г., като от него нямат родени деца.
Сочи се, че от около три години съпрузите не живеят
заедно, като всеки води отделен живот, а усилията за запазване на семейството
не са дали резултат.
Моли се съда да постанови решение, с което да
прекрати брака между съпрузите по вина на ответника, като постанови след
развода съпругата да носи предбрачното фамилно име Станева.
Ответникът, представляван в производството от
процесуален представител, назначен по реда на ЗПрП, оспорва иска, като сочи, че
в молбата не се сочат конкретни причини за разстройството на брачната връзка.
В хода на делото, ищцата се представлява от адв. К., който по същество
моли съда да уважи иска, като прекрати брака с решение, по вина и на двете
страни.
Ответникът не взема участие лично, представлява се от адв. Г., назначена
по реда на ЗПрП. Последната в хода по същество не излага становище, като
предоставя решението на съда и моли, при преценка от страна на съда, че е
налице дълбоко разстройство на брачната връзка, то същата да бъде прекратена с
развод по вина и на двамата съпрузи.
След преценка на събрания по
делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от удостоверение за сключено граждански брак от 03.02.2009 г.,
издадено от Община Лeтница на база
акт за граждански брак № 0016 от 28.08.2001 г., на 28.09.2001 г. И.А.Р. и В.Н.
Станева са сключили граждански брак в гр. Л., като съпругата е приела да носи
след брака фамилното име на съпруга си Р..
От показанията на свидетелите на ищеца Т. и Р. се установява, че от
около три години съпрузите не живеят съвместно, като всеки един от тях е
напуснал пределите на страната и се е установил да живее в чужбина. При
завръшането си България ищцата отсяда в дома на своите родители в гр. Л., а
съпругът й от напускането на страната не се е завръщал в родния си град Л..
Описаната по – горе фактическа обстановка се очертава от приложените по
делото писмени доказателства, изключае два броя декларации с нотариална заверка
на подписите от 05.02.2009 г., изхождащи от ищцата, тъй като същите съдържат
твърдения за изгодни за нея факти, подлежащи на установяване в процеса, както и
правни изводи за наличие на разстройство на брачната връзка между съпрузите,
които следва да се направят от съда в хода на процеса, за да се прекрати
брачната връзка. Своите изводи по фактите съдът основава и на показанията на
свидетелите на ищеца, изключае в частта, в която същите посочват, че ищцата е
подлагана на психически тормоз от ответника, тъй като това не е наведено като
брачно провинение в исковата молба, а съдът не следва да гради изводи за факти,
които не е твърдят в сезиращия акт. Показанията в останалата част се ползват,
тъй като са вътрешно непротиворечиви и се градят на преки впечатления.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иска за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка. От доказателствата по делото е установено, че
продължителното разделно съжителство между съпрузите е довело до отчуждение,
като ищцата дори завръщайки се в страната не отсяда в жилището, ползвано съвместно
с нейния съпруг, а при своите родители. Не се установи по време на разделното
си съжителство съпрузите да са поддържали връзка един с друг, още повече че те
са се установили в различни държави и разстоянието между тях също е създало
пречки за пряк контакт по между тях. От изложеното може да се направи извода,
че между съпрузите липсва взаимно уважение и разбиране, което е в основата на
всяко едно семейство. Брачната им връзка е изчерпана от съдържание и съществува
само формално, което налага прекратяването й с развод.
Съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и
двете страни, тъй като същите са се установили да живеят в различни държани,
довело до постепенното и отчуждаване. Всеки един от тях е можел да положи
нужните усилия за запазване на връзката, но не е сторил това, поради което се е
стигнало и до този резултата – разпад в отношенията им.
По отношение на искането на ищцата да възстанови предбрачното си фамилно
име Станева и с оглед направените от съда изводи за настъпилото разстройство в
брака на съпрузите, което налага прекратяването му с развод, същото следва да
бъде уважено.
Предвид изхода на спора и във връзка с чл. 7, ал. 2 Тарифата за
държавните такси, които се събират от по ГПК, съдът следва да определи
окончателен размер на държавната такса за развод в размер на 45,00 лв. Като
съобрази, че 25,00 лв. са внесени от ищцата при завеждане на делото, съдът
разпределя държавната такса по десет лева от всяка от страните, която да се
внесе по сметка на РС Ловеч. Направените от страните разноски, с оглед
произнасянето по въпроса относно вината, следва да останат в тежест на всяка
една от тях, както са направени.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения на 28.09.2001
г.
в гр. Л., с акт 0016 от същата дата, граждански брак
между И.А.Р., с ЕГН ********** и В.Н.Р.,
с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Решението може да бъде обжалвано в 2 - седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: