Р Е Ш Е Н И Е
№ 37 30.11.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, четвърти състав, на
седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание,
в състав:
СЪДИЯ: Д. Калоянова
при секретаря Д.
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Калоянова
административно дело № 746 по
описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 57а
от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от „Адакс
Рибчеви“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
“Раковска“ № 4, представлявано от И.С.Р. - управител, против Заповед № РД-01-3143/
20.10.2021 г. на заместник-кмет на Община Русе. С обжалваната заповед е разпоредено
премахване на „преместваем обект „Модулна газстанция с
обслужващ павилион“, находящ се в Урегулиран поземлен имот (УПИ) І-90,
представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.7.782 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Русе, кв. 657 по плана на гр. Русе,
с административен адрес: ул. “Чипровци“, кв. “Здравец“, гр. Русе.“ В жалбата са въведени доводи за незаконосъобразност на
издадената заповед поради липса на компетентност на органа-издател, съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби на закона. Претенцията е за отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. С. К.,***, който поддържа жалбата на основания,
изложени в нея, ангажира доказателства и претендира присъждане на направените
по делото разноски. Ангажира писмени бележки.
Ответникът - заместник-кмет на Община Русе, чрез
процесуалния си представител Е.Т., началник отдел „Правно-нормативно
обслужване“, надлежно упълномощена, оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана, иска от съда да отхвърли същата и да остави в сила обжалваната
заповед.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
С Разрешение за поставяне № 9/21.02.2000 г. главния архитект
на Община Русе е разрешил на СД „Адакс Рибчеви и сие“ да постави павилион „Модулна газстанция с обслужващ павилион – 6,00 кв.м.“, съгласно проект, одобрен с протокол от конкурс от
22.04.1996 г., с жури одобрено със Заповед № 719/ 18.04.1996 г. Началникът на
Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Русе е издал
Разрешение за ползване № 501/08.12.2000 г. на посочената газстанция.
На 12.07.2010 г. между Община Русе и „Адакс Рибчеви“
ООД е сключен Договор № 107 за отдаване под наем на част от имот публична
общинска собственост. Съгласно чл. 2 от този договор „НАЕМОДАТЕЛЯТ предоставя на НАЕМАТЕЛЯ за временно и
възмездно ползване на част от общински недвижим имот, находят се в гр. Русе,
Област Русе, кв. „Здравец”, ул. „Чипровци'', стадион „Дунав”; разположен в ПИ с
идентификатор 63427.7.745 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем
точка седем точка седемстотин четиридесет и пет/ с площ 50 080 кв.м. /петдесет
хиляди и осемдесет квадратни метра/, представляващ само терен за модулна
газстанция с площ 880 кв.м. /осемстотин и осемдесет квадратни метра/, описана в
АОС № 558/14.06.1996, при съседи: ….“,
като договора е сключен за срок от пет години, считано от датата на
подписването му.
В административната преписка са налични споразумения
между същите страни, както следва:
·
Споразумение от
13.07.2015 г., с което действието на Договор № 107/12.07.2010 г. се продължава
до провеждане на процедура по реда на Закона за общинската собственост (ЗОС),
но не по-късно от 31.12.2015 г., като са уговорени условията за плащания от
страна на дружеството – ползвател.
·
Споразумение от 22.12.2015
г., с което действието на Договор № 107/12.07.2010 г. се продължава за срок до
сключване на договор за дарение с Община Русе, но не по-късно от 28.02.2016 г.
·
Споразумение от
22.02.2016 г., с което действието на Договор № 107/12.07.2010 г. се продължава
за срок до влизане в сила на Решене № 78, прието с Протокол № 4/21.01.2016 г.
на Общински съвет – Русе.
В
Административен съд – Русе е образувано адм.д. № 68/2016 г. във връзка с
оспорване от Областния управител на Област Русе на Решение № 78, обективирано в
Протокол № 421.01.2016 г. на Общински съвет Русе. В т. 1 от това
решение, общинският съвет дал е съгласие кметът на Община Русе да придобие
собственост чрез дарение на „Модулна газстанция с обслужващ павилион - 6
кв.м.“, находяща се в част от имот, публична общинска собственост с
идентификатор 63427.7.754 по Кадастралната карта и регистри на гр. Русе, с площ
34 429 кв.м., находящ се в гр. Русе, кв. „Здравец“, ул. Чипровци. В т.2 от
решението общинският съвет е дал съгласие да се учреди безвъзмездно право на
ползване на „Адакс Рибчеви“ ООД, за срок от 5 години, върху вече посочената „Модулна
газстанция с обслужващ павилион - 6 кв.м.“ Като заинтересована страна по делото
е конституирано „Адакс Рибчеви“ ООД. С Решение № 11/11.04.2016 г. съдът е
отменил Решение № 78 по Протокол № 4/21.01.2016 г. на Общинския съвет Русе.
Същото е обжалвано по касационен ред и с Решение № 6317/19.05.2017 г.,
постановено по адм.д. № 6188/2016 г., ВАС е отменил съдебното решение на
първата инстанция и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
По оспорването на Областния управител на Област Русе
(след указанията на ВАС) е образувано адм. д. № 170/2017 г. по описа на
Административен съд – Русе, като с Решение № 25/28.07.2017 г. съдът отново е отменил
Решение № 78 по Протокол № 4/21.01.2016 г. на Общински съвет Русе. И в това
съдебно производство като заинтересована страна е конституирано „Адакс Рибчеви“
ООД. След проведен касационен контрол, с Решение № 6708/07.05.2019 г.,
постановено по адм. д. № 9726/2017 г., състав на ВАС, Трето отделение е отменил
Решение № 25/28.07.2017 г., постановено по адм. д. №
170/2017 г. на Административен съд – Русе в частта му, в която по оспорване на
Областния управител на Област Русе е отменена т. 1 от Решение № 78 по Протокол
№ 4/21.01.2016 г. на Общински съвет Русе и вместо него е постановил, че
отхвърля оспорването в тази му част. В останалата част (относно решението на
Общински съвет Русе по т. 2) първоинстанционното решение е оставено в сила.
По
делото е представена Заповед № РД-01-3341/05.11.2019 г. на кмета на Община
Русе, с която е наредено изземването „…от
държането на „АДАКС-РИБЧЕВИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, Община Русе. Област Русе, ул. „Раковска“ № 4,
представлявано от управителите Росен С.Р. и И.С.Р. заедно и поотделно, терен с
площ от 836 кв.м., ограден с метална ограда от всички страни, имащ портална
врата за достъп на моторни превозни средства откъм ул. „Чипровци“, гр. Русе,
граничещ с паркинга на магазин „LIDL“ (ЛИДЛ), тротоара и уличното платно на ул.
„Чипровци“, и с трибуните на стадион „Дунав“, заключен между точка 1 с
координати X 4856876.24 и Y 538357.01; точка 2 с координати X 4856896.00 и Y
538326.83: точка 3 с координати X 4856875.33 и Y 538313.56; точка 4 с
координати X 4856858.11 и Y 538341.44, и точка 5 с координати X 4856875.00 и Y
538356.62, онагледен на комбинирана скица, с посочен регистър на координатните
точки - неразделна част от настоящата Заповед…“ По жалба на „Адакс Рибчеви“ ООД е
образувано адм. д. № 46/2020 г., приключило с Решение № 21/27.07.2020 г., с
което жалбата на дружеството е отхвърлена. Това съдено решение е оставено в
сила с Решение № 15815/ 21.12.2020 г., постановено по адм. д. № 10451/2020 г. на
ВАС.
Налично е в преписката Становище рег. №
30-6189-1/1/22.02.2021 г. на „Адакс Рибчеви“ ООД във връзка с писмо
изх. № 30-6189-1/18.01.2021 г. (непредставено по делото). Становището се отнася
до изземването на имота,, разпоредено с влязлата в сила Заповед № РД-01-3341/05.11.2019
г. на кмета на Община Русе. Дружеството се е позовало на мотивите на Решение №
15815/21.12.2020 г., постановено по адм. д. № 10451/2020 г. на ВАС относно
статута на модулната газстанция и евентуално процедурата по нейното премахване.
В цитираните мотиви изрично е посочено, че „Действително,
обектът е поставен в имот - публична общинска собственост по силата на
разрешение за поставяне №9 от 21.02.2000г., издадено въз основа на одобрена
схема от главния архитект на Община-Русе на основание чл.120а от ППЗТСУ /сега
отм./. За обекта по делото има и Разрешение за ползване №501/08.12.2000г. от
РДНСК - Русе, с което същият е бил въведен в експлоатация. Посочените
доказателства и фактическото му състояние, установено в заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, дават основание да се заключи, че обектът към момента
на поставянето му е имал статут на преместваем обект, който и понастоящем не е
променян...“. Твърди се още, че с посочената заповед е
разпоредено само изземване на терена по правилата на ЗОС, но не и премахването
на модулната газстанция, за която следва да се реализира процедура по реда на
чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. В т. 1 от становището е посочено, че
газстанцията е преместваем обект по смисъла на чл. 120а от Правилника за
прилагане на Закона за териториалното и селищното устройство (ППЗТСУ) (отм.),
като „същият представлява един изцяло законно изграден обект
със статут на преместваем обект, който статут и понастоящем не е променян“.
В т. 2 от становището е коментиран факта, че общинският терен следва да се
върне на общината „празен, освободен от всякакви вещи“,
но се прави възражение, че не е уточнено
от какви вещи следва да се освободи терена. В т. 3 от становището са въведени
възражения относно неспазване на процедурата по чл. 57а от ЗУТ – не е съставен
констативен акт и не е издадена заповед от кмета на общината за премахване на
обекта по реда на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ. В заключение е посочено, че „…поради непровеждането на процедурата по чл.57а от ЗУТ и към настоящия момент изграденият от дружеството ни в процесния общински
терен обект „Модулна газстанция с обслужващ павилион” ПРОДЪЛЖАВА ДА Е ЕДИН
ЗАКОННО ИЗГРАДЕН ОБЕКТ СЪС СТАТУТ НА ПРЕМЕСТВАЕМ ОБЕКТ, ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОЙТО
НЕ СА НАЛИЦЕ ЗАКОНОВИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ПРЕМАХВАНЕТО МУ Считаме също, че евентуалните опити този обект да бъде
премахнат без спазване на процедурата по чл.57а от ЗУТ пряко нарушават правото
ни на защита, в качеството ни на собственик на обекта, предвид изрично
уредените от закона правни възможности за това - подаване на възражение срещу
констативния акт по чл.57а, ал.2 от ЗУТ и /или/ обжалване на заповедта по
чл.57а, ал.З от ЗУТ за премахване на обекта….“
Във връзка с влязлото в сила на 21.12.2020 г. Решение №
21/27.07.2020 г. по адм. д. № 46/2020 г. на Административен съд – Русе и във
връзка с посоченото становище на
дружеството, директорът на дирекция „Правни дейности“ при Община Русе е
изпратил писмо изх. № 30-6189-1/2/05.03.2021 г. до директора на дирекция „Инфраструктура,
строителен и инвеститорски контрол“ при Община Русе за предприемане на действия
по реализиране на процедура за премахване на модулната станция по реда на ЗУТ.
С
цел установяване действителното положение на процесната модулна газстанция служители
от отдел „Строителен контрол“ към дирекция
„Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ при Община Русе са
извършили в хронологичен порядък следните проверки:
Проверка на 16.03.2021 г. – проверката е по вече посоченото писмо изх. №
30-6189-1/2/05.03.2021 г. на директора на дирекция „Правни дейности“ при Община
Русе. На място е установено, че има разположен обслужващ павилион с навес;
цистерна с навес и съоръжение за пълнене на бутилки с пропан-бутан газ,
обособено като кабина. За проверката е съставен протокол, в който са
обективирани снимки.
Проверка на 02.08.2021 г. – за
резултатите от проверката е съставен Констативен акт №П-03/02.08.2021 г. Посочено
е, че ПИ с идентификатор 63427.7.782 е собственост на Община Русе съгласно АПОС
№ 9521/01.11.2019 г., както и факта, че преместваемия обект е поставен на база Разрешение
за поставяне № 9/21.02.2000 г., издадено от главния архитект на Община Русе в
полза на СД „Адакс Рибчеви и сие", като към настоящия момент собственик е „Адакс
Рибчеви“ ООД в качеството на правоприемник на събирателното дружество. Подробно
е описана цялата налична документация, включително и съдебните решения,
свързани с проверявания обект. Изчертана е окомерна скица на разположението на
обекта в имота и са представени девет снимки, направени в хода на проверката. В
частта „Изпълнение и констатации“ подробно е представен начинът, по който се е
образувал ПИ 63427.7.745 по КККР на гр. Русе и как модулната газстанция попада
в новообразувания ПИ 63427.7.754 по КККР на гр. Русе. Във връзка с процедиран
ПУП – ПР окончателно газстанцията е разположена в ПИ 63427.7.782 по КККР на гр.
Русе. В съставения констативен акт е дадено подробно описание на обекта на място,
като са посочени следните части:
№ 1 - Обслужващ
павилион с Г-образна форма, изграден от метални профили и PVC дограма. Съгласно
одобрените проекти, съшият е разрешен 6 кв. м с размери 3/2 м, а на място е с
приблизителни размери 3.55/5.10 м и височина около 2.20 м. Над него е изграден
навес от метални профили и покрит с промазан текстил с приблизителни размери
4.60/7,20 м и средна височина около 3,00 м. Павилионът и навесът са
замонолитени в терена.
№ 2 - Цистерна
и навес, изграден над нея от метални профили, свързан с терена чрез анкерни
болтове, покрит с промазан текстил с приблизителни размери 10,50/3.20 м и
средна височина около 3,40 м.
№ 3 -
Съоръжение за пълнене на бутилки с пропан-бутан газ, обособено като кабина,
изградена от метални профили, покрита с ламарина, замонолитена в терена и
приблизителни размери 2.25/1.70 м и средна височина 2.35 м. Непосредствено до
металната кабина е разположена конструкция от метални профили, замонолитена в
терена и с размери в план около 5.10/1.70 м. По проект такова съоръжение не е
предвидено.
Посочено
е, че части № 2 и № 3 са функционално свързани.
Изложени
са подробни доводи, защо е прието, че към момента на проверката модулната
газстанция е поставена без правно основание, като е представена информация за
всички реализирани съдебни спорове между Община Русе и дружеството –
собственик. Посочено е, че правното основание за поставяне на преместваемия
обект е отпаднало, видно от Решение № 6708/ 07.05.2019 г. на ВАС. Проверяващите
са достигнали до извода, че е нарушена разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, както и преместваемият обект, в частта подобекти № 1 и № 3 са поставени в
противоречие с одобрената схема в нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Или
обобщено, нарушен е чл. 56, ал. 2, изречение първо във връзка с чл. 57а, ал. 1,
т. 1 и т. 2, предложение второ от ЗУТ. Записано е още, че предвид установените
нарушения, съставеният констативен акт е основание за започване на
административно производство по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка
с чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ за премахване па преместваем обект „.Модулна газстанция
с обслужваш павилион“. На дружеството е предоставена възможност да направи
възражения относно установените нарушения. Съставеният констативен акт е
изпратен до дружеството с писмо рег. № 30-6189-3/05.08.2022 г. (направено е
отбелязване, че адресът и телефоните са променени - л. 12 от преписката) и отделно връчен по
реда на § 4 от ЗУТ, като е залепен на обекта и поставен на таблото в общината,
което се доказва със съставения протокол от 09.09.2021 г.
Постъпило
е възражение рег. № 30-682-2/13.09.2021 г. от дружеството, в което накратко е
описано по позиции съдържанието на Констативен
акт №П-03/ 02.08.2021 г. Възразява се, че модулната газстанция представлява
един изцяло законно изграден обект със статут на преместваем обект, който
статут и понастоящем не е променян. Сочи се, че документално и логически
необоснован е извода, че съоръжението за пълнене на бутилки с пропан-бутан газ (подобект
№ 3) не е предвидено по проект, тъй като газстанцията не може да функционира
без това съоръжение и по тази причина, не отговаря на истината твърдението че
подобекти № 1 и № 3 са поставени в противоречие с одобрената за целия обект
схема. Също така се оспорва позоваването от страна на контролните органи на мотивите
от Решение № 6708/07.05.2019 г. по адм.д. 9726/2019 г. на ВАС, тъй като Община
Русе не е била страна по делото и последното не се отнася конкретно до
газстанцията. В заключение е посочено, че не са налице законовите предпоставки
за премахване на законно изградената газстанция.
Междувременно,
с писмо изх. № 24-03-6/23.03.2021 г. заместник – кмета на Община Русе е
отправил запитване до началника на РДНСК Русе, като е дадено описанието на
модулната газстанция (макар и непосочено изрично, то съвпада с това, което е
установено при проверката на 16.03.2021 г.). Посочено е, че газстанцията
функционира без правно основание, като за нея има издадено Разрешение за
ползване № 501/08.12.2000 г. от РДНСК Русе, с което обекта е въведен в
експлоатация. С писмото на практика Община Русе е изпратила преписката до РДНСК
Русе за издаване на заповед за премахване на газстанцията, тъй като административният
орган счита, че към момента на писмото съгласно действащата нормативна уредба,
обект „Модулна газстанция" не представлява преместваем обект по смисъла на
чл. 56 от ЗУТ и чл. 4 от Наредба №7 за реда и условията за
разполагане на преместваемите обекти, на рекламно-информационните и монументално-декоративни
елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на Община
Русе,
като се позовава и на писмо вх. № 04-03-57/1/31.08.2015 г. (непредставено по
делото) на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. В
отговор, с писмо вх. № 24-03-6/1/27.05.2021 г. началникът на РДНСК Русе, във
връзка с направеното искане за издаване на заповед по реда на чл. 225 от ЗУТ, е
посочил, че същото не може да бъде удовлетворено, тъй като за газстанцията е
издадено разрешение за поставяне съгласно действащата нормативна уредба към
21.02.2000 г. и при действието на тази уреда е издадено разрешението за
ползване.
В
резултат на проведеното административно производство, заместник – кметът на
Община Русе е издал оспорената в настоящото производство Заповед
№ РД-01-3143/20.10.2021 г., с която е разпоредил демонтиране на процесния обект
„Модулна газстанция с обслужващ павилион“, собственост на „Адакс Рибчеви“ ООД в
90-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Като правно основание за
издаване на заповедта административният орган е посочил чл. 57а, ал.
2 и ал. 3, във връзка с чл. 56, ал. 2, изречение първо и във връзка с чл. 57а,
ал. 1, т. 1 и т. 2, изречение 2 от ЗУТ. Като фактически основания подробно е
изложена хронологията относно реализираните съдебни дела за собствеността на
терена, както и относно извършените проверки за разположените върху имота –
публична общинска собственост подобекти, съставляващи модулната газстанция.
Заповедта е
съобщена лично на управителя на дружеството на 15.11.2021 г. (Писмо изх. №
30-6189-1#3/01.11.2021 г. и обратна разписка - л. 14 и л. 15 от преписката).
В срока за
обжалване, чрез административния орган е депозирана жалба пред Административен
съд - Русе, регистрирана в деловодството на Община Русе с вх. № 30-682-3/29.11.2021
г. По същество възраженията, които жалбоподателят прави с жалбата си до
настоящия съд, са напълно идентични с тези срещу съставения Констативен акт № П-03/02.08.2021 г.
За
изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът е назначил
комплексна съдебно-техническа експертиза.
След
запознаване със съдържащите се в делото писмени доказателства и с
одобрената схема за поставяне от 2000 г., както и след извършен оглед на място,
вещите лица са дали следното заключение, че „Изградената
модулна газстанция отговаря на схемата за поставяне с изключение на:
-
обслужващата сграда и химическата тоалетна
са обединени в едно - обслужваща сграда с площ 8кв.м.. Обслужващата сграда с
площ 6кв.м. и химическата тоалетна са разделени на схмата за поставяне, като
два отделни обекта, разположени перпендикулярно един на друг, при което
химическата тоалетна няма квадратура.
-
Съоръжението за пълнене на бутилки с
пропан бутан в средата на терена липсва на схемата за поставяне. Металната
конструкция до него също не е отразена на схемата за поставяне.
Върху цистерната и сградата са монтирани слънцезащитни съоръжения, които не
са отразени на схемата. Същите са изградени с метална конструкция от студеноогънати
профили и са технологично необходими за функционирането на съоръженията.“
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, след изслушване на
вещите лица в съдебно заседание на 13.10.2022 г. съдът допусна допълнителен
въпрос към експертизата. В допълнителното си заключение вх. № 4493/09.11.2022
г., в констативно-съобразителната част вещите лица детайлно са описали
документацията, с която са се запознали относно наличните проекти за поставяне
на модулната газстанция, които се съхраняват при ответника, както и с
преписката относно издаване на Разрешение за ползване, съхраняваща се в архива
на РДНСК Русе. Достигнали са до точно същото заключение, което е представено по
основната експертиза.
В последното по делото съдебно заседание (на което е изслушано и
допълнителното заключение), процесуалният представител на дружеството жалбоподател
е пледирал, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като процесния
обект – модулната газстанция, при сега действащата нормативна уредба не може да
се разглежда като преместваем обект и в тази насока се позовава на писмо изх.
№ 24-03-6/23.03.2021 г. на заместник – кмета на Община Русе. Твърди, че
отговорът на началника на РДНСК Русе е интерпретиран неправилно, като оспорва
проведената процедура по ЗУТ.
Жалбоподателят е ангажирал писмени бележки вх. № 4683/22.11.2022 г., които
макар и представени след определения от съда тридневен срок, следва да бъдат
обсъдени. Посочено е, че изцяло се поддържа жалбата, с която е сезиран съда. Направено
е допълнение, че процедурата по чл. 57а от ЗУТ е неприложима, защото обекта
вече не е преместваем, като са изложени доводите в тази насока от съдебното
заседание на 17.11.2022 г. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че
газстанцията е преместваем обект, се иска да съобрази изложени мотиви, които са
напълно идентични с тези, вече изложени във възражението срещу съставения Констативен акт № П-03/02.08.2021 г. и впоследствие
отново повторени в сезиращата съда жалба.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК. Това е
особено важно за разрешаване на конкретния спор, тъй като настоящият съдебен
състав установи противоречие в защитните тези на жалбоподателя. Както съдът
вече многократно посочи, идентични доводи относно незаконосъобразността на
обжалваната заповед са изложени във възражението срещу
съставения Констативен акт №
П-03/02.08.2021 г.; в сезиращата съда жалба и в представените писмени бележки,
в частта относно предявеното искане в условията на евентуалност. Всички
посочени оплаквания изграждат защитна теза на жалбоподателя, че процесната
модулна газстанция е преместваем обект, изграден и функциониращ законно и няма
основания за премахването му чрез прилагане на предвидената в ЗУТ процедура за
целта, като включително е направено позоваване на част от мотивите от Решение
№ 6708/07.05.2019 г. по адм.д. 9726/2019 г. на ВАС (същите, на които
административния орган се е позовал в заповедта и което действие след това
жалбоподателят оспорва). Абсолютно противоположната теза – че модулната
газстанция не е преместваем обект, защото е променена приложимата нормативна
уредба и сега представлява строеж първа категория, се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя в пледоарията му по съществото на спора в
последното по делото съдебно заседание и като основна теза в представените
писмени бележки. Именно поради така установеното противоречие, съдът ще изложи
мотиви само на основание чл. 168, ал. 1 от АПК.
Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е издадена
от некомпетентен орган, като основанието е посочено бланкетно. Съдът намира
оплакването за несъстоятелно. По делото е ангажирана Заповед № РД –
01-3580/05.12.2019 г. на кмета на Община Русе, с която той е предоставил на
заместник-кмета на Община Русе по устройство на територията функциите си по
издаване на заповеди по ЗУТ, като в т. 1 е посочено издаването на заповеди по
чл. 57а, ал. 3 във връзка с чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на преместваеми
обекти. Относно възражението на жалбоподателя в писмените бележки, че именно този
административен орган е отправил питане до РДНСК във връзка със статута на
газстанцията, съдът намира, че тази кореспонденция не е оказала влияние върху
законосъобразността на обжалваната заповед, предвид консултативния характер на
представените писма.
Жалбоподателят не е направил възражения относно
формата на процесната заповед. Следва да се отбележи, че ЗУТ не предвижда специална
форма, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички предвидени в посочената
норма реквизити.
Посочено е в жалбата, че индивидуалният
административен акт, предмет на настоящото дело е издаден при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. В какво точно обаче се
изразяват тези нарушения, при това се твърди, че са съществени, не е посочено.
И това възражение е бланкетно, нескрепено с никакви доводи в тази насока.
Единственото възражение (ако въобще може да се приеме като такова) е изразено
на етап преди започване на административното производство, в Становище рег. №
30-6189-1/1/22.02.2021 г. на дружеството, в което се сочи, че не е проведена
процедурата, предвидена в чл. 57а в ЗУТ – няма съставен констативен акт и не е
издадена заповед на кмета на общината, за да има основание дружеството да
започне доброволна процедура по премахване на газстанцията. Съдът вече посочи,
че към този момент (22.02.2021 г.) административното производство не е
започнало, защото неговото начало се поставя след извършване на проверка от
компетентни общински служители, резултатите от която се обективират в
констативен акт.
Обратно на релевираните от
жалбоподателя възражения, съдът счита, че обжалваната заповед е постановена в
съответствие с материалния закон. Спори се между страните дали обекта е
преместваем и дали са налице предпоставките за неговото премахване. Съдът вече
изясни, че жалбоподателят не заема константна позиция относно характера на
модулната газстанция – неговите изявления са различни, в зависимост от това на
кое доказателство се позовава, докато ответникът е възприел тезата, че това е
преместваем обект и че са налице всички предпоставки за неговото премахване.
Съдът счита, че следва да даде положителен отговор и на двата спорни въпроса по
следните причини:
На първо място следва да се
посочи, че обекта модулна газстанция е преместваем. Това е така, защото
разрешението за неговото поставяне и за неговото ползване е дадено от
компетентните органи (главния архитект на общината и началникът на РДНСК Русе)
именно като за преместваем обект. При промяна на действащото законодателство
собственикът не е предприел мерки да измени статута на обекта, което се
потвърждава и от мотивната част на Решение № 6708/07.05.2019 г., постановено по
адм. д. № 9726/2017 г. на ВАС. Действително, както е посочено от жалбоподателя,
мотивите нямат обвързваща сила нито за страните, нито за съда, но това не пречи
административният орган да се позове на тях. Неоправдано е да се твърди, че не
става ясно поради непълнота при изписването за кое точно решение на ВАС става
въпрос – цитиран е номера и датата на решението, което позволява да се определи
номера на административното дело, още повечето, че дружеството е било страна по
съдебния спор. Следва да се посочи, че макар Община Русе да не е била страна по
делото, това не означава, че нейните интереси не са засегнати от неправомерното
използване от „Адакс Рибчеви“ ООД на общинския недвижим имот. Всички
доказателства, ценени в съвкупност, водят до извода, че газстанцията е
преместваем обект.
На следващо място, по
делото се доказа, че условията за премахване на преместваемия обект, са налице,
въпреки, че жалбоподателят застъпва тезата за тяхната липса. В заповедта е
посочено, че правното основание за поставянето на газстанцията върху общинския
имот е отпаднало, докато жалбоподателя твърди обратното. Видно е, че срокът на
договора за поставянето на модулната газстанция отдавна е изтекъл; дружеството
не е изпълнило условието да дари на Община Русе газстанцията и отношенията
между тях в тази насока са приключили.
Дружеството не сочи основание, на което да продължи да експлоатира
имота. Освен това позоваването на мотивите на цитираното решение на ВАС не е
единственото основание за издаването на заповедта за премахване на газстанция,
а останалите са надлежно посочени в нея.
Твърденията, че
газстанцията е „един изцяло законно изграден обект“
към момента на издаване на обжалваната заповед не отговарят на
действителността. В заключенията си (основното и допълнителното) вещите лица
сочат, че на „Схема за ситуиране на модулна газстанция в
парцел 1-90, кв. 657, гр. Русе на основание чл. 120а от ППЗТСУ са посочени :
1. Обслужващ
павилион 2/3 м.
2. Преместваема
химическа тоалетна
3. Нова
масивна ограда
4. Модулна
газстанция.
За химическата тоалетна няма посочени
размери и квадратура. Новата масивна ограда е с дължина 3,0м +10,6 м. Модулната
газстанция е върху петно с размери 3,0/10,60 м. По данни от кадастралната карта
на гр.Русе модулната газстанция е част от имот с идентификатор 63427.7.782,
отразена е сграда с идентификатор 63427.7.782.5 с площ 8кв.м.- друг вид сграда
за обитаване.“
Безспорно
обаче експертизата е установила, че обслужващата сграда и химическата тоалетна
не са поставени по начин, определен в схемата. Дори да се приеме, че
отклонението е незначително, не могат да се пренебрегнат другите констатации на
вещите лица, а именно: „Съоръжението за пълнене на
бутилки с пропан бутан в средата на терена липсва на схемата за поставяне.
Металната конструкция до него също не е отразена на схемата за поставяне. Върху
цистерната и сградата са монтирани слънцезащитни съоръжения, които не са
отразени на схемата. Същите са изградени с метална конструкция от
студеноогънати профили и са технологично необходими за функционирането на
съоръженията.“ Процесуалният представител на жалбоподателя
твърди, че документално и логически е необосновано да липсва на схемата
съоръжение за пълнене на бутилки, след като това е основаната дейност на
газстанцията. Съдът обаче счита, че е възможно при първоначалното изграждане на
модулната газстанция да е използвана друга технология, като за целта не е било
необходимо върху схемата да се направи отбелязване. Индиция в тази насока е
факта, че са налице слънцезащитни съоръжения, които също не са означени на
схемата. След промяна на технологията действително е възможно същите да са
необходими за функциониране на съоръженията. Съдът цени заключението на вещите
лица по комплексната съдебно-техническа експертиза като обективно,
безпристрастно и професионално, още повече че експертите не промениха
заключението си дори след изследване на допълнително поставената от
жалбоподателя задача.
В писмените бележки на жалбоподателя е
посочено следното: „Считаме, че в тази връзка от
най- съществено значение е наличието по отношение на него на издадено от
РДНСК-Русе Разрешение за ползване на обекта №501/08.12.2000г., което не би било
възможно ако твърдението, че подобекти №1 и №3 са били поставени в противоречие
с одобрената схема, е вярно. В разрешението за ползване изрично е посочено, че „СТРОЕЖЪТ
Е ИЗПЪЛНЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С: Разрешение за поставяне №9/21.02.2000г и с
одобрените от Гл.архитект схема за поставяне и проекти” . От заключението на вещите лица категорично може да се направи
извод, че разрешението за ползване е издадено без подобекти № 1 и № 3 да са
били включени в схемата.
В този смисъл, на база
всички събрани доказателства по делото, включително и заключенията на вещите
лица, съдът достига до извод, че модулната газстанция съществува в нарушение на
схемата за поставяне, тъй като са монтирани съоръжения, които липсват в
схемата. Доказателства за обратното, т.е. че същите са били част от
газстанцията още с разрешаването на изграждането газстанцията не са ангажирани
от жалбоподателя. Такива не се откриха при извършената проверка от вещите лица
както в архива на Община Русе, така и в преписката, представена пред РДНСК Русе
за разрешаване на ползването.
Целта на разпоредбите в ЗУТ относно преместваемите обекти и елементите на
градското обзавеждане (глава Трета – Устройство на териториите и поземлените
имоти, Раздел ІХ) е да детайлизира уредбата на обществените отношения, отнасящи
се до урбанизацията на градската среда, в частност относно поставянето и
функционирането на преместваеми обекти, което следва винаги да се реализира на
правно основание, при спазване на всички нормативно установени условия. По този
начин се осигурява спазването на устройствените и строителните правила за
безопасност на преместваемите обекти и на рекламните, информационните и
монументално-декоративните елементи и осъществяването на рекламната дейност по
начин, който да допринася за формиране на благоприятна жизнена среда и добър
естетически облик на населените места. От всички събрани по делото доказателства
се установява, че функциониращата „Модулна газстанция с обслужващ павилион“ не
отговаря на схемата, по която е разрешена и отделно от това е разположена на
терен – публична общинска собственост, който дружеството следва да освободи за
обществено ползване, поради което правилно административният орган е разпоредил
премахването й.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя.
Като съобрази изхода на спора и нормата на чл. 143 от АПК, съдът счита, че в
полза на „Адакс Рибчеви“ ООД разноски не се следват.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Адакс
Рибчеви“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
“Раковска“ № 4, представлявано от И.С.Р. - управител, против Заповед №
РД-01-3143/20.10.2021 г., издадена от заместник-кмет на Община Русе.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: