№ 11152
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20221110150500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и чл. 140 от ГПК.
По делото е постъпила частна жалба № 15256 от 19.01.2023 г., за която
съдът е преценил, че е с характер на молба за изменение на определението в
частта за разноските, по смисъла на чл. 248 от ГПК. Затова, с определение №
3507 от 26.01.2023 г. съдът е указал на ищцата да заяви дали подадената от
нея частна жалба № 15256 от 19.01.2023 г. следва да се разглежда и
администрира като такава, или следва да бъде тълкувана като молба по чл.
248 от ГПК, относно разноските, присъдени с определение № 506 от
05.01.2023 г. С молба № 33367 от 07.02.2023 г. ищцата е заявила, че молбата е
за за изменение на определението в частта за разноските, по смисъла на чл.
248 от ГПК.
С разпореждане № 19492 от 11.02.2023 г. съдът е разпоредил на другата
страна по делото да бъде връчен препис от молбата. Същата е връчена на
първоначалния ответник ФИРМА с ЕГН *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 6 на 14.02.2023 г. и кеакто в
дадения срок, така и до момента отговор не е постъпил. Съгласно чл. 248,
ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може
да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските
/в случцая става дума за определение, за което редът е аналогичен/. В
1
процесния случай определението е обжалваемо, връчено е на заявителя на
13.01.2023 г., поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява подадена в
срок.
Видно от частната жалба № 15256 от 19.01.2023 г., имаща характер на
молба за изменение на определението в частта за разноските, по смисъла на
чл. 248 от ГПК, ищцата счита, че доколкото молбата и за замяна на
първоначалния ответник ФИРМА с друго застрахователно дружество, а
именно – ФИРМА” ЕАД, е била депозирана през системата за сигурно
електронно връчване още на 01.11.2022г. в 14:30 часа или един ден преди да
бъде връчена исковата и молба на ФИРМА, то е следвало молбата за
оттегляне на иска да бъде едновременно изпратена на първоначалния
ответник ФИРМА, но това не е сторено от състава, разглеждащ делото,
поради което и счита, че че своевременно - още преди уведомяване на
ответника по електронен път е оттеглила иска си, поради което и последният
не е следвало да бъде изпращан на застрахователното дружество ФИРМА. С
оглед на горното счита, че разноските, произтекли от това, не следва да бъдат
възлагани на ищеца, тъй като се касае за пропуск на съда, а не на виновно
поведение на страната – ищец. Изтъква, че съгласно чл.7, ал.1 от ГПК съдът
служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и
приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване
на процесуалните действия от страните, поради което и същият не е следвало
след като му е докладвана молбата за оттегляне на иска да предприема
процесуални действия по администриране на исковата молба срещу ответника
ФИРМА, и не е следвало да се връчва исковата молба предвид извършеното
оттегляне и отказ от иск срещу насрещната страна. В условията на
евентуалност счита, че съдът е следвало заедно с исковата молба да изпрати и
молбата с оттегляне на иска на първоначалния ответник ФИРМА, която към
дата 02.11.2022г. е била вече налична в съда. Отделно от това моли, ако съдът
не зачете горните мотиви, да намали разноските до 50 лева за изготвяне на
отговор на искова молба, като ответника бъде задължен да представи и
банкова сметка за тяхното изплащане доброволно.
След като се запозна с възраженията и материалите по делото,
съдът счита молбата за неоснователна, по следните съображения:
С постановеното по настоящото дело определение № 506 от 05.01.2023 г.
2
съдът е прекратил производството по настоящото гр. дело по отношение на
първоначалния ответник, на осн. чл. 233 от ГПК, и е осъдил ищцата да му
заплати сумата в размер на 100 лева, представляваща направените по делото
разноски на осн. чл. 78, ал. 4 и 8 от ГПК, и чл. 25, ал. 1 от НЗПП –
юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че е изложил достатъчно ясни
мотиви защо следва да се присъди сумата в размер на 100 лева,
представляваща направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 4 и 8 от
ГПК, и чл. 25, ал. 1 от НЗПП – юрисконсултско възнаграждение. За пълнота
обаче и във връзка с възраженията на ищцата следва да се добави следното:
С разпореждане № 104490 от 01.11.2022 г. съдът е разпоредил да се
връчи препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като
бъде указано на същия, че има възможност да подаде писмен отговор със
съдържанието, посочено в съобщението. Горното разпореждане е било
връчено на първоначалния ответник ФИРМА на 02.11.2022 г., и същия е
подал отговор на 08.11.2022 г. Междувременно, на 01.11.2022 г. в 14:34:09
часа ищцата е депозирала през системата за сигурно електронно връчване
процесната молба, с която оттегля исковете против първоночалния ответник.
Тази молба е получена в СРС на следващия ден – в 07:43:50 часа, и заведена
под № 235263 от 02.11.2022 г. Поради големия обем на документи по делата и
технически проблеми в този период, молбата е била докладвана на
деловодителя на състава едва на 03.11.2022 г., тоест след като вече
разпореждане № 104490 от 01.11.2022 г. е било обработено и дори връчено на
първоначалния ищец. С оглед горното е било вече невъзможно от страна на
съда да извърши каквито и да било действия в посока отмяна на
разпореждане № 104490 от 01.11.2022 г. в частта, с която е разпоредено
връчването на исковата молба на първоночалния ответник.
Отделно от това, Наредбата за заплащане на правното помощ не
предвижда отделно заплащане само за депозиране на писмен отговор по
делото, а съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Доколкото съдът е
присъдил разноските в минималния размер, не следва същите да бъдат
намалявани. От всичко по-горе казано следва, че молбата следва да бъде
оставена без уважение.
С определение № 3507 от 26.01.2023 г. съдът е конституирал като
3
ответник по делото ФИРМА с ЕГН ..., със седалище и адрес на управление
адрес, на осн. чл. 228, ал. 1 и 3 от ГПК и е указал на същия да бъдат връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника. Доколкото
исковата молба и доказателствата са връчени на ответника на 30.01.2023 г., и
до момента не е подаден отговор, като е изтекъл срока за това, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Доколкото
обаче настоящото определение подлежи на обжалване от страните по делото
в едноседмичен срок от връчването му, следва делото да се докладва за
насрочване в открито съдебно заседание след влизането му в законна сила.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 15256 от 19.01.2023 г.,
имаща характер на молба за изменение на определението в частта за
разноските на определение № 506 от 05.01.2023 г. в частта за разноските,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4