№ 213
гр. Сливен, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20212200500494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 20.10.2021 г. на Община Сливен, ЕИК *******, с адрес гр.
Сливен, *******, чрез представител по пълномощие ст. експерт А.О., срещу постановление
по изпълнително дело № 855/2019 г. по описа на ДСИ И. М. при РС Сливен, с което
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност, състоящи се в това, че жалбоподателят е
Община и като такава не дължи държавни такси съгласно чл. 84 от ГПК, но въпреки това
ДСИ с писмо изх. № 6267/11.05.2021 г., вх. № 1100-1684/14.05.2021 г., уведомява, че следва
да плати 60 лв. държавна такса, като от писмото не се разбирало за какво е необходима
сумата, нито е указан срок, нито последствия от невнасянето . В интерес на жалбоподателя
било да поддържа изпълнителното производство и да удовлетвори вземанията си срещу
длъжника. В допълнение посочва, че действително дължи разноски, но невнасянето на тези
разноски, означавало, че избраният изпълнителен способ нямало да се осъществи. Счита, че
изпълнителното производство можело да продължи и без да бъдат внесени тези разноски,
тъй като не са от съществено значение за продължаване на производството. Иска да бъде
отменено обжалваното определение и да бъде указано на ДСИ да продължи изпълнителното
производство. Претендират се разноски за съдебното производство и в условията на
евентуалност релевира възражение за прекомерност.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от Д. Д. Д. –
длъжник по изпълнително производство.
1
В писмените мотиви, депозирани от ДСИ по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК е отразено, че
жалбата на взискателя е допустима, но неоснователна. Жалбоподателят поискал насрочване
на движими вещи, собственост на длъжника, за което бил уведомен да внесе 60 лв. за
назначаване на вещо лице, но сумата не била внесена в срок и това бездействие обусловило
прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК. Иска жалбата да
бъде оставена без уважение, а обжалваното постановление да бъде потвърдено.
Окръжен съд Сливен намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по
чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК валиден акт.
Въз основа на представените по делото доказателства и въведените доводи, съдът
достигна до следните изводи:
Изпълнително дело № 855/2019 г. по описа на ДСИ И. М. е образувано по молба от
26.06.2019 г. на Община Сливен, действащ чрез процесуалния си представител ст. експерт
А.О., въз основа на АУЗ № РА001786/29.08.2014 г., издаден на основание чл. 107 и чл. 171,
ал. 1 от ДОПК, с който длъжникът се е задължил да заплати на Община Сливен сумата в
размер на 196.14 лв.
В молбата е поискано да бъдат направени справки в НАП, КАТ и Агенция по
вписванията, с които да бъде проучено имущественото състояние на длъжника и въз основа
на тях да бъдат наложени запори на вземанията, установените МПС и ППС, банкови сметки,
дялове в търговски дружества и възбрани върху секвестируеми недвижими имоти.
Взискателят е поискал след налагане на запорите и възбраните ДСИ да пристъпи към
осъществяване на съответния изпълнителен способ.
Към молбата е представена актуална справка за дължимите вземания и описание на
движимито и недвижими имущество на длъжника.
Длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 09.08.2019 г.
От справката на ТД на НАП гр. Бургас се установява, че длъжникът е осигуряван и
получава трудово възнаграждение от „Прогрес Билд“ ООД, ЕИК *********.
ДСИ е изпратил запорно съобщение до „ПРОГРЕС БИЛД“ ООД, като е посочил, че по
молба на взискателя Община Сливен, е образувано изпълнително производство, както и че
Д.Д. дължи сумата в размер на 338.05 лв. към 03.09.2019 г. Със запорното съобщение на л.
23 по изпълнителното дело, ДСИ е уведомил посоченото дружество, че на основание чл.
450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 във вр. с чл. 446 и чл. 515, чл. 516 от ГПК, налага запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и забранява на разпореждане със запорираните
вещи, както и че от този момент дружеството има качеството на пазач. Съобщение е
връчено на 11.09.2019 г.
ДСИ И. М. е получил съобщение от „ПРОГРЕС БУИЛД“ ООД на 13.09.2019 г., с което
заявяват, че трудовото възнаграждение на длъжника е в размер на 473.53 лв., което е под
минималната работа заплата за 01.01.2019 г., поради което не могат да предприемат
удръжки.
2
С молба с вх. № 4651 от 05.05.2021 г. взискателят Община Сливен е поискал от ДСИ
да насрочи извършването на опис на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи
се в гр. Сливен, *******
ДСИ е обективирал върху посочената горе молба разпореждане, с което е насрочил
опис на 15.06.2021 г., след внасяне на държавна такса в размер на 60 лв.; уведомил е ВЛ и е
указал на взискателя да осигури транспорт и да внесе 60 лв. по сметка на СлРС.
ДСИ е изпратил съобщение, адресирано и входирано с вх. № 1100-1684/14.05.2021 г. от
взискателя Община Сливен, което съдържа уведомление за представяне на вносна бележка
за платена държавна такса по сметката на СлРС в размер на 60 лв. за насрочване на опис на
движими вещи в жилището на длъжника.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е достигнал до извода, че
дадените указания не са изпълнение, поради което прекратил изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК.
С оглед на горните фактически констатации, настоящият съдебен състав счита, че
жалбата на взискателя е основателна, а постановлението неправилно поради следните
съображения.
Дадените от съдебния изпълнител указания са неясни и в противоречие на
разпоредбата на чл. 84 от ГПК, която освобождава общините от задължението за заплащане
на държавни такси. Обективираното върху молбата на взискателя разпореждане на ДСИ не
съдържа мотиви, от които да може да бъде установено, че волята на съдебния изпълнител е
била да даде указания за представяне на доказателство за платени разноски в размер на 60
лв. по сметката на РС Сливен. Посочено е, че следва бъде внесена държавна такса. Същото
изявление е обективирано и в съобщението, което е адресирано и получено от взискателя.
Доводът на съдебния изпълнител за неизпълнение на дадените указания в срок не
може да бъде споделен, поради обстоятелството, че такъв не се установи да е указан, нито
пък е указана последицата от неизпълнение на указанията.
Не може да бъде намерен за основателен доводът на жалбоподателя, че неплащането
на разноски, определени от ДСИ за осъществяване на определен изпълнителен способ, не
обуславя хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК. Последната е изрично предвидена от
законодателя и доколкото общините не са освободени от разноски, неизпълнението на
узнати законосъобразни указания е основание за прекратяване на изпълнителното
производство.
В разглеждания случая дадените указания са незаконосъобразни и неясни, тъй като
касаят държавна такса и не съдържат срок за изпълнение и последица от неизпълнение.
Изминалият пет месечен срок от датата на получаване на съобщението и на постановяване
на обжалвания акт, не променя това. За да бъдат изпълнени указанията на съдебния орган,
същите следва да са ясни, точни и законосъобразни, а последиците от неизпълнението им да
бъдат указани и узнати от адресата. Следва да бъдат дадени указания за представяне на
3
доказателство за платени разноски по сметката на РС Сливен в определен, изрично посочен
срок, както и последицата от неизпълнението на това задължение.
Изложеното обосновава извод за неправилност на обжалваното постановление, респ.
основателност на жалбата на взискателя, поради което постановлението следва да бъде
отменено, а делото върнато за продължаване на действията по изпълнителното
производство.
Изхода на настоящото производство обуславя и основателност на искането за разноски
на жалбоподателя съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. При определяне на възнаграждението съдът
отчете фактическата и правна сложност на делото, липсата на открити съдебни заседания,
налагащи явяването на страните и техните представители, и факта, че процесуалната защита
на жалбоподателя се изчерпва с подадената жалба. Тези факти обосновават като
справедливо юрисконсултско възнаграждение сумата в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, Окръжен съд Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 05.10.2021 г. по изпълнително дело № 855/2019 г. при РС
Сливен, с което производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК.
ВРЪЩА изпълнително дело № 855/2019 г. на ДСИ И. М. при РС Сливен за
продължаване на изпълнителното производство, съобразно изложеното в мотивите.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., с ЕГН **********, адрес: гр. Сливен, *******, да заплати на
Община Сливен, ЕИК *******, с адрес: гр. Сливен, *******, представлявана от С.Р. – кмет
на Община Сливен, чрез представител по пълномощие мл. експерт А.О., на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, сумата в размер на 50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4