Определение по дело №319/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260972
Дата: 23 април 2021 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова
Дело: 20215300500319
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 260972/23,04,2021

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 23,04,2021 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                               КОСТАДИН ИВАНОВ

                                                                                                  

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно частно гр. дело № 319/2021 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от С.С.Л. с ЕГН **********; против определение № 9220/27,11,2020 г., постановено по гр. д. № 11381/2020 г. на РС Пловдив, ІV бр. състав, с което е прекратено производството по делото поради неспазена местна подсъдност и същото е изпратено на компетентния да го разгледа съд – РС - гр. Смолян.

От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и вместо това да остави без уважение възражението за неспазена местна подсъдност и да върне далото за продължаване на съдопроизводствените действия пред РС Пловдив, като приеме, че спорът е подсъден нему.

Ответникът Ф.Б.Т. с ЕГН **********; изразява становище за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на обжалваното определение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по гр. д. № 11381/2020 . на РС Пловдив, ІV бр. състав е образувано по искова молба от С.С.Л. с ЕГН **********; против Ф.Б.Т. с ЕГН **********; с която са предявени претенции с правна квалификация чл. 127 от СК за:

- определяне местоживеенето на малолетното дете на страните Д. при майката;

- предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на майката;

- определяне режим за осъществяване на лични отношения между детето и бащата;

- определяне издръжка, която ответникът да заплаща на детето си.

В исковата молба се твърди, че от около три месеца преди завеждане на делото детето, заедно със своята майка, живее в гр. Пловдив, за което се представя удостоверение за настоящ адрес (л. 11), от което се установява, че детето има заявен последен настоящ адрес *** от 27,05,2020 г.

С писмения си отговор ответникът предявява възражение за неспазена местна подсъдност като твърди, че фактическото местоживеене ***, независимо от промяната на адресната регистрация, за която твърди да е извършена без негово знание. Представя като доказателство служебна бележка, от която се установява, че детето на страните е редовна ученичка в ОУ „Стою Шишков“ – Смолян.

Ищецът (с писмена молба на л. 44) признава това, че детето учи редовно в посоченото училище в гр. Смолян, което се дължало на административни спънки (училището отказвало да я отпише поради несъгласието на бащата).

С обжалваното определение РС Пловдив е счел, че компетентен да разгледа делото е съдът по местоживеене ***, затова е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на компетентния съд.

Настоящият съдебен състав споделя този извод по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК предвижда специално правило за определяне на местно компетентния да разгледа спора съд – този по настоящия адрес на детето. В случая понятието „настоящ адрес“ следва да се свързва не толкова с отразяване заявеното в регистъра на населението, а с особеностите на производството и с неговата цел.  Според разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР ЗЗакрД, "настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.

Следователно специалната местна компетентност при спорове относно родителски права, лични отношения и местоживеене на дете, се определя от мястото, където то обичайно пребивава. Това се свързва най-вече с особения характер на тези производства и с основната им цел – закрилата на интересите именно на детето, като по този начин се осигурява възможност при разглеждане на спора (включително и при изпълнение изискванията на чл. 15 от ЗЗДетето за евентуално участие на детето в процедури и за осигуряване аргументирано становище от специализираните власти) в най-висока степен да се отчете висшият интерес на детето.

В този смисъл е формирана и трайна съдебна практика, обективирана в Определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК, Определение № 187 от 25.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1956/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 324 от 29.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2536/2017 г., IV г. о., ГК и Определение № 188 от 17.04.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1331/2019 г., IV г. о., ГК, според която за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, като формалният акт на адресната регистрация не е от значение, доколкото той може да съвпада с пребиваването на детето, но може да е извършен и едностранно от който и да е от родителите, без фактически детето да е променило обичайното си местопребиваване. В цитираната практика на ВКС се приема, че временното отсъствие на детето от неговата обичайна среда на живот, т.е. от обичайното му местопребиваване, както и промяната на местоживеенето му, извършена едностранно от единия родител без съгласието на другия, не би могло да означава смяна на пребиваването му и не би могло да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където детето е отведено.

В случая заявеният в регистъра на населението настоящ адрес на детето към датата на завеждане на делото е този в гр. Пловдив, считано от 27,05,2020 г. – три месеца преди предявяване на исковата молба. Не се спори между страните, че преди това детето е живяло в гр. Смолян. От началото на учебната 2020-2021 г. детето отново фактически живее в гр. Смолян, доколкото е редовна ученичка в пети клас в посоченото по-горе училище (обстоятелство, по което страните също не спорят). Следователно детето обичайно живее в гр. Смолян, а пребиваването й в гр. Пловдив към датата на предявяване на исковата молба има временен характер и е установено в резултат на едностранни действия на майката.

Налага се общият извод, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

 

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9220/27,11,2020 г., постановено по гр. д. № 11381/2020 г. на РС Пловдив, ІV бр. състав, с което е прекратено производството по делото поради неспазена местна подсъдност и същото е изпратено на компетентния да го разгледа съд – РС - гр. Смолян.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: