Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 15.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на единадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 4881 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 282181 от 30.11.2017 г. по гр.д. № 24096/2017 г. по описа на СРС, ГO, 65 състав, съдът е
отхвърлил изцяло предявените от "Т.С."
ЕАД против К.Х.К. и С.Г.Х. искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени за по ½ част
срещу всеки един от тях за сумите, както следва: сумата от 677,61 лева
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. и сума в размер на 147,26 лева - лихва за забава
в плащането на цената за периода 15.09.2014 г. - 31.01.2017 г. за топлоснабден имот – апартамент № 50,
находящ се в гр.София, ж.к. „*********с аб. № 246811. Със същото решение „Т.С."
ЕАД е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на К.Х.К. и С.Г.Х.
сторените в производството разноски в размер на по 400 лв. на всеки един от тях.
С Решение № 346969 от 25.02.2018 г. постановено по
реда на чл. 250 ГПК е допълнено Решение № 282181 от 30.11.2017 г. по гр.д.№
24096/2017 по описа на СРС, ГО, 65 състав, като е отхвърлено искането на „Т.С.”
ЕАД за признаване за установено, че ответниците К.К. и С.Х. дължат на „Т.С.”
ЕАД законна лихва върху процесните главници за периода от датата, на която исковете
се считат за предявени – 09.02.2017 г. до изплащане на вземанията, за която
лихва е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2017 г. по
ч.гр.д.№ 8064/2017 г. на СРС, 65 състав.
Недоволен от решението е останал ищецът „Т.С.” ЕАД,
който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при твърдения, че неправилно СРС
не е кредитирал заключението на изготвената по делото СТЕ. Изготвеното от
вещото лице заключение по същата било базирано на документи на хартиен носител
и на ел. вариант, извършена е проверка на оспорените документи, които отговарят
на фактическото действително положение. Искането към въззивната инстанция е да
отмени първоинстанционното решение и уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на
ответниците.
Въззиваемите страни К.Х.К. и С.Г.Х., оспорват
въззивната жалба на „Т.С.” ЕАД при твърдения, че претенцията на ищцовото
дружество се основава на фактура, която не е представена по делото. Не са
ангажирани доказателства от ищцовото дружество за изправността на уредите, с които
е измервана топлоенергията до доставения топлоснобден имот. Не са ангажирани
доказателства за отчитане на индивидуалните разпределители. Искането им към
въззивната инстанция е да я отхвърли като неоснователна. Претендират разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред
първоинстанционният съд иск е установителен, при правна квалификация чл.
415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на
суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях
топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на
възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца
е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява
процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ
по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди.
Съгласно нотариален
акт от 23.09.1987 г. се установява, че ответниците са собственици на процесния
недвижим имот. Следователно анализът на събраните по делото доказателства
обосновават извода, че въззиваемите К.К. и С.Х. имат качеството на потребители
на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който
предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с
изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е
изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната
на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото
понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието
ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно
поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази
разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на
използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега под
клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим
на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо
вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г.
и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се разбират
само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този
смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на ответниците, че дължимата сума е формирана единствено въз
основа на фактура, която не е представена по делото, както и за
доказателствената стойност на издаваните от ищеца фактури по отношение на
реално потребената енергия и невъзможността исковата претенция да бъде
установена с тях.
Видно от заключението на приетата пред
първоинстанционния съд СТЕ, сумите
за отопление в процесния имот и за процесния период са начислявани на показанията на 5 броя ИРРО, монтирани на 5
броя радиатори, както и от 1 брой щранг-лира. СТЕ е изготвена при предоставени
от ФДР и „Т.С." ЕАД документи за извършено дялово разпределение,
изравнителни сметки за процесния период в лева, главен отчет на уредите за
индивидуално потребление, отчет на общия топломер и документи за метрологични
проверки на топломера и др. Съгласно заключението на СТЕ, изготвено от вещото
лице инж. А.Ж.монтираните в АС общи топломери са преминали през първоначална и
периодични (последващи) метрологични проверки в съответствие с нормативните
актове на ДАМТН.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства, включително чрез заключението на съдебно-техническата експертиза,
настоящият въззивен състав приема за
доказан размера на задължението за цена на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот - апартамент № 50, находящ се в гр. София, ж.к. „*********с
аб.№ 246811 за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., а именно сума
в размер на 1 550,14 лв., за битови нужди,
вкл. сградна инсталация и такса мощност, топлинна енергия за БГВ. Ищцовото
дружество претендира сума в размер на 677,61 лв., като при спазване на принципа
на диспозитивното начало, исковете се явяват основателни до пълният им предявен
размер.
Общият размер на задължението за мораторна лихва при
установена дължима главница в размер на 677,61 лв. възлиза на 147,26 лв.
В упражнение на правомощията си по чл. 272 от ГПК
решението, с което установителните искове при квалификацията на чл. 415 вр.чл. 422
от ГПК са отхвърлени за сумите от 677,61 лв., представляваща топлинна енергия за процесния топлоснабден имот – апартамент № 50, находящ се в гр. София, ж.к. „*********с
аб.№ 246811 за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и за сумата
147,26 лв. обезщетение за забава
върху посочената главница за периода от 15.09.2014
г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва за главниците за периода от
09.02.2017 г. до изплащане на вземанията, както и в частта за разноските
следва да бъде отменено, и исковете до посочените размери - уважени.
С оглед изхода на делото на въззивника следва на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. ал. 8 от ГПК да бъдат присъдени разноски по
делото в общ размер на 725 лв., от които 75 лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 8064/2017 на СРС, 65 състав, 525 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 24096/2017 на СРС, 65 състав, от които 75 лв.,
платена ДТ, 200 лв. за СТЕ, 150 лв. за ССчЕ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 125 лв. – разноски във въззивното производство, от които 25
лв., платена ДТ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 282181 от 30.11.2017 г. по гр.д. № 24096/2017 г. по описа на СРС, ГO, 65 състав, с
което съдът е отхвърлил предявените от "Т.С." ЕАД против К.Х.К. и С.Г.Х. искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени за по ½
част срещу всеки един от тях за сумите, както следва: сумата от 677,61 лева
представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. и сума в размер на 147,26 лева - лихва за забава
в плащането на цената за периода 15.09.2014 г. - 31.01.2017 г., ведно със законната
лихва за главниците за периода от 09.02.2017 г. до изплащане на вземанията за
топлоснабден имот – апартамент № 50, находящ се в гр.София, ж.к. „*********с
аб.№ 246811, както и в ЧАСТТА за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С." ЕАД
против К.Х.К. и С.Г.Х., че К.Х.К., ЕГН ********** и С.Г.Х.,
ЕГН ********** дължат на „Т.С." ЕАД на основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД всеки един от тях ½
част от сумите, както следва: сумата от 677,61 лева, представляваща цена за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2014
г. и сума в размер на 147,26 лева - лихва за забава в плащането на цената за
периода 15.09.2014 г. - 31.01.2017 г., ведно със законната лихва за главниците
за периода от 09.02.2017 г. до изплащане на вземанията за топлоснабден имот –
апартамент № 50, находящ се в гр.София, ж.к. „*********с аб.№ 246811.
ОСЪЖДА К.Х.К., ЕГН ********** и С.Г.Х., ЕГН **********
да заплатят на „Т.С." ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК всеки един от тях ½ част от сумата
в общ размер на 725 лв., от която - 75
лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 8064/2017 на СРС, 65
състав, от които 25 лв., платена ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение; 525
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 24096/2017 на СРС, 65 състав,
от които 75 лв., платена ДТ, 200 лв. за СТЕ, 150 лв. за ССчЕ и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 125 лв. – разноски във въззивното производство,
от които 25 лв., платена ДТ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.