№ 326
гр. София, 06.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110143573
по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № П-186/08.06.2023 г. на министъра на финансите и неговата отмяна; с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „заместник изпълнителен директор“ при ответника, както и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 35 719,20 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 08.06.2023 г. до 08.12.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до
окончателното плащане (с оглед допуснато с определение № 38303 от 27.10.2023 г. (л. 43 от
делото) изменение на иска чрез увеличаване на размера му).
Ищцата З. Й. Г. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника ..... (...), в
рамките на което е изпълнявала длъжността „заместник изпълнителен директор“, като
същото е възникнало въз основа на трудов договор № П-167/17.08.2022 г. Поддържа, че със
заповед № П-186/08.06.2023 г. същото е било прекратено, на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА, вр.
чл. 8, ал. 2 З..., считано от 08.06.2023 г., която счита за незаконосъобразна. Не оспорва, че
попада в кръга на лицата по чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, поради което и прекратителното основание
по чл. 19а, ал. 2 ЗА по отношение на нея е приложимо. Поддържа, че в заповедта само
формално се посочва, че трудовото правоотношение се прекратява по предложение на
изпълнителния директор на ... – Р. С., без обаче същото да е било индивидуализирано с
посочване на вх. № и/или изх. № и дата, поради което оспорва реално такова да е било
налично към датата на издаване на заповедта. Заявява, че дори такова предложение да е било
изготвено, не става ясно дали това е станало преди издаване на заповедта или впоследствие
с оглед привидно спазване на прекратителната процедура. Допълва, че от съдържанието на
прекратителната заповед не се установява наличието на изявление на изпълнителния
директор на ..., с което той да предлага прекратяване на трудовото правоотношение с нея.
Предвид изложеното, моли съда да признае за незаконно извършеното със заповед № П-
186/08.06.2023 г. на министъра на финансите уволнение и да го отмени, както и да бъде
възстановена на заеманата до уволнението длъжност „заместник изпълнителен директор“ на
1
.... С молба от 24.10.2023 г. (л. 40 от делото) заявява, че последното получавано от нея
брутно трудово възнаграждение се равнява на 5 953,20 лв., позовавайки се на фиша за м. май
2023 г., поради което претендира и обезщетение за оставане без работа в общ размер на 35
719,20 лв. за периода от 08.06.2023 г. до 08.12.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ..... (...) е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва наличието на съществувало между страните трудово правоотношение,
което е прекратено с оспорената заповед № П-186/08.06.2023 г. на посоченото в нея
основание. Поддържа, че са налице всички предпоставки за прилагане на прекратителното
основание по чл. 19а, ал. 2 ЗА, в който случай преценката на работодателя е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Оспорва да са приложими правилата на
предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, които намират приложение единствено при
конкретно установени основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, сред
които не попада това по чл. 19а ЗА. Сочи, че към датата на издаване на заповедта е било
налице мотивирано предложение на изпълнителния директор до министъра на финансите,
на което се позовава. Оспорва размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ,
тъй като то следва да се определи въз основа на брутната заплата за длъжността началник
отдел „Селекция“, дирекция „Контрол“ в ТД на ... – София, която ищцата е заемала преди да
бъде назначена на длъжността „заместник изпълнителен директор“ на .... С молба от
19.10.2023 г. (л. 38 от делото) оспорва пасивната си легитимация да отговаря по исковете. С
тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 04.10.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор № П-
167/17.08.2022 г., в рамките на което ищцата З. Й. Г. е заемала длъжността „заместник
изпълнителен директор“ на ..., като със заповед № П-186/08.06.2023 г., връчена й на
09.06.2023 г., трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл. 19а, ал. 2
ЗА, вр. чл. 8, ал. 2 З....
Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор № П-
167/17.08.2022 г., извлечение от трудовата книжка на ищцата, съдържащо отбелязване, че в
периода от 17.08.2022 г. до 08.06.2023 г. същата е била назначена на длъжността „заместник
изпълнителен директор“ при ответника, както и заповед № П-186/08.06.2023 г. на
министъра на финансите.
С предложение относно назначаване на заместник изпълнителен директор на
агенцията с ресор „Контрол“ с изх. № 04-19-531/08.06.2023 г. по описа на ... и с вх. № 16-12-
231/08.06.2023 г. по описа на Министерство на финансите, направено от изпълнителния
директор на ... – Р. С. и адресирано до министъра на финансите – А. В., се предлага
освобождаване на г-жа З. Г. от длъжността – „заместник изпълнителен директор“ на ...,
считано от 08.06.2023 г., а на нейно място да бъде назначен г-н Г. Г. считано от същата дата,
като видно от първата страница на документа върху него е поставена ръкописна резолюция
„Да“, ведно с подпис.
Видно от извадка от банковата сметка на ищцата в „Първа инвестиционна банка“ АД
по същата е наредена сумата от общо 4 936,21 лв. с наредител ЦУ на ... и основание за
превода – заплата.
2
Съгласно фиш за работна заплата за м. май 2023 г. на ищцата е начислено трудово
възнаграждение от общо 5 953,20 лв.
Видно от мотивите на уволнителна заповед № П-186/08.06.2023 г., издадена от
министъра на финансите – А. В., като правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата е посочен чл. 19а, ал. 2 ЗА, вр. чл. 8, ал. 2 З..., а като фактическо
такова – съобразно предложение на изпълнителния директор на ....., като от ...равеното
отбелязване върху нея става ясно, че същата е връчена на З. Г. на 09.06.2023 г., който факт
тя е удостоверила с подписа си.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в
какъвто смисъл е и разпредЕ.та му с доклада по делото от 04.10.2023 г. доказателствена
тежест. От друга страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението
съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде
осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата
незаконност, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени
от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са
въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен
релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил
наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него (в този смисъл - Решение №
216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г. О., ВКС и Решение № 258 от 01.07.2015 г.
по гр. д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС).
В настоящия случай, предмет на проверка е законосъобразността на извършеното със
заповед № П-186/08.06.2023 г. на министъра на финансите прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата З. Й. Г., на основание чл. чл. 19а, ал. 2 ЗА, вр. чл. 8, ал. 2 З....
Най-...ред по въпроса относно надлежната пасивна легитимация на ответника ..... да
отговаря по предявените искове следва да се отбележи следното:
Легална дефиниция на понятието „работодател“ е дадена с § 1, т. 1 от ДР на КТ, според
която това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение,
включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за
изпълнение на работа в предприятие ползвател. Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности,
определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-
горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се
създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Според специалната разпоредба
на чл. 8, ал. 2 З... при осъществяване на дейността си изпълнителният директор се подпомага
от заместник изпълнителни директори, които се назначават от министъра на финансите по
предложение на изпълнителния директор. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.
1 на ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, надлежен ответник
по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов
договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ, е работодателят, а не
горестоящият спрямо него орган. В случая, от приложения по делото трудов договор № П-
167/17.08.2022 г. се установява, че същият е сключен между З. Й. Г. и министъра на
финансите, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ – за неопределено време, като въз основа на
3
него ищцата е назначена на длъжността „заместник изпълнителен директор“ на ..., считано
от 17.08.2022 г. Следователно, нейното трудово правоотношение е възникнало въз основа на
договор с министъра на финансите, който е органът по назначението, но работодател на
ищцата, респективно надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, е
предприятието, в което тя е изпълнявала задълженията си – ....., а не – горестоящият спрямо
него орган – министърът на финансите.
Ето защо, съдът приема, че надлежна страна по предявените от З. Й. Г. искове по чл.
344, ал. 1, т. 1-3 КТ е нейният работодател – ..... (...), именно срещу който са насочени те с
подадената от нея исковата молба.
Съгласно разпоредба на чл. 19а, ал. 2 ЗА правоотношенията със заместник -
министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с
посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални
органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава,
съответно определя, по негова преценка. В чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА се предвижда, че за органи
на изпълнителната власт се считат и ръководителите ръководителите на държавни
институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат
функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Анализът на посочените
разпоредби показва, че в чл. 19а, ал. 2 ЗА е регламентирано специално основание за
прекратяване на трудовите правоотношения с изброените категории лица, като същото се
извършва без предизвестие по преценка на органа, който ги назначава, без да е необходимо
позоваването на друга разпоредба или спазване на изискванията на КТ, а преценката е
субективна - по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на
прекратяването на трудовото правоотношение на това основание съдебната проверка се
изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл.
19а, ал. 1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен
от оправомощения за това орган. Възможността за прекратяване на трудово правоотношение
по целесъобразност, без да се изследват мотивите, съществува и в КТ. На основание чл. 328,
ал. 2 КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от
ръководството на предприятието при сключване на договор за управление на предприятието
по икономическа целесъобразност. В този случай съдебната практика приема, че не е
необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите
основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол –
тъй като изискването за излагане на мотиви е свързано със случаите, когато те подлежат на
съдебен контрол и въз основа на тях може да бъде проверявана законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение (в този смисъл са решение № 112 от
05.07.2017 г. по гр. д. № 3433/2016 г. на ВКС, III ГО; решение № 424 от 18.06.2010 г. по гр.
д. № 388/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г. на
ВКС, III ГО; определение № 567 от 06.07.2022 г. по гр. д. № 220/2022 г. на ВКС, IV ГО). В
този смисъл органът, издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
изобщо няма задължение да мотивира акта си. Създаването, статута, устройството и
дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи
се урежда със З..., като съгласно чл. 2 от същия Националната агенция за приходите е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и се създава като
специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване
и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания, а
според чл. 4 ал. 1 и 2 на закона нейни органи на управление са управителен съвет и
изпълнителен директор, който я ръководи и представлява. В чл. 8, ал. 2 З... се предвижда, че
при осъществяване на дейността си изпълнителният директор се подпомага от заместник
изпълнителни директори, които се назначават от министъра на финансите по предложение
на изпълнителния директор. В случая, с оглед заеманата от З. Г. длъжност „заместник
изпълнителен директор“ на ответната агенция, съдът приема, че тя безспорно попада в
4
категорията на лицата по чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, доколкото е заместник ръководител на
държавна институция, създадена със закон - З... и в същото време има функции във връзка с
осъществяването на изпълнителната власт, поради което и прекратителното основание по
чл. 19а, ал. 2 ЗА по отношение е приложимо на нея, още повече, че тя не изобщо не оспорва
това обстоятелство.
Както се посочи по-горе, прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата З. Г.
е извършено със заповед № П-186/08.06.2023 г. на министъра на финансите по предложение
на изпълнителния директор на .... В случая, в подкрепа на обстоятелството относно
отправянето на такова ответникът се позовава на представеното от него с отговора на
исковата молба предложение от 08.06.2023 г., което видно от датата на входирането му в
Mинистерство на финансите – също 08.06.2023 г., в какъвто смисъл е отбелязването в
горния му десен ъгъл, към момента на издаване на уволнителната заповед – 08.06.2023 г.,
вече е достигнало до органа по назначението – министъра на финансите. Действително,
предложението се отнася до назначението на нов заместник изпълнителен директор на ..., но
видно е от т. 2, че съдържанието на предложението касае и освобождаването на досегашния
такъв – ищцата З. Г., поради което релевираното от нея оспорване, че не става ясно дали
предложението се отнася до нейната личност не следва да бъде споделено. Нещо повече,
ирелевантно се явява обстоятелството, че нейното име не е изписано на първата страница на
документа, върху която е поставена резолюцията „Да“, тъй като при прочитане на текста му
в цялост ясно се извлича волята на лицето, отправило предложението, а именно: да
предложи освобождаване на досегашния заместник изпълнителен директор на ..., отговорен
за ресор „Контрол“, и назначаването на негово място на нов такъв, считано от 08.06.2023 г.,
посочвайки и имената на лицата, които промяната касае, сред които е и това на ищцата З. Г..
На следващо място, съдът намира за неоснователно и другото наведено от нея възражение,
обосновано с твърдението, че не става ясно кое е лицето, поставило резолюцията „Да“ върху
началната страница на предложението. Това е така, тъй като очевидно е, че документът е
адресиран до министъра на финансите – А. В., поради което липсва основание да се приеме,
че автор на ръкописно поставената положителна резолюция върху него е лице, различно от
него, още повече, че няма данни друг, освен министърът на финансите, да е бил компетентен
да решава такъв тип въпроси. Нещо повече, издавайки процесната заповед № П-
186/08.06.2023 г., същият е потвърдил приемането на предложената от изпълнителния
директор на ... промяна на заместника си, отговарящ за ресор „Контрол“, считано от
08.06.2023 г. Тук следва да се отбележи, че изложените от ищцата с молбата от 24.10.2023 г.
доводи представляват общо оспорване относно относимостта и доказателствената стойност
на така обсъденото предложение от 08.06.2023 г., без от нейна страна да е наведено изрично
възражение, че положените върху него подписи в т. ч. и под резолюцията „Да“ на началната
страница не изхождат от лицето, до което то е било адресирано, а именно: А. В., в
качеството му на министър на финансите. Следва да се отбележи, че както с молбата си от
24.10.2023 г., така и по време на откритото съдебно заседание на 14.12.2023 г. възраженията
на ищцата са били свързани единствено с липсата на яснота кой е авторът на подписа под
резолюцията, без обаче да е ...равено изрично искане за откриване на производство по
оспорването на автентичността (авторството) му. Нещо повече, само по себе си действието
по издаване на уволнителната заповед от 08.06.2023 г. с посоченото съдържание от страна
на министъра на финансите конклудентно потвърждава не само фактът, че изявлението на
изпълнителния директор на ... от същата дата вече е достигнало до него, но също така и, че
...равеното с него предложение за промяна в персоналния състав на агенцията по отношение
на длъжността „заместник изпълнителен директор“ е приета. В допълнение следва да се
отбележи, че действително в процесната заповед липсва конкретизация на цитираното в нея
предложение на изпълнителния директор на ..., станало причина за прекратяване на
трудовия договор с ищцата, с посочване на изх. № и вх. №, но независимо от това
съвкупният анализ на съдържанието на всеки един от тези два документа, показва връзката
5
помежду им, още повече, че по делото няма данни за отправянето от страна на
изпълнителния директор на повече от едно предложение, касаещо прекратяването на
трудовото правоотношение с ищцата, освен това, на което се позовава ответникът.
По изложените съображения, съдът приема, че законосъобразно работодателят е
упражнил правото си на уволнение по чл. 19а, ал. 2 ЗА, а това означава, че предявеният
срещу него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяната му е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, ведно със съединените с него искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„заместник изпълнителен директор“ в ....., както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане обезщетение за оставане без работа в размер на 35 719,20 лв.
за периода от 08.06.2023 г. до 08.12.2023 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
с оглед вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, който е
присъствал в проведеното открито съдебно заседание, осъществявайки активни защитни
действия. При този изход на спора, в полза на ищцата не се следват разноски. По арг. от чл.
78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото следва да остане за
сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: ..... срещу ..... с адрес:
....., кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № П-
186/08.06.2023 г. на министъра на финансите и неговата отмяна; с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„заместник изпълнителен директор“ при ответника, както и с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 35 719,20 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 08.06.2023 г. до 08.12.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА З. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ..... с адрес: ....., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6