Номер 121914.08.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 14.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело №
20202100501999 по описа за 2020 година
Пр Производството е по чл. 435 ал.1 т. 6 ГПК и е образувано по
повод жалбата на процесуалния представител на Д. К. П. против действията на
частен съдебен изпълнител Янко Бъчваров по изп.д. №
20207090400018/2020г. по описа му , изразяващи се в отказ за прекратяване на
изпълнителното дело на осн.чл. 433 ал. 1 т.8 ГРС –поради настъпване на
перемция.,обективиран в съобщение изх.№ 3321/09.07.2020 г. Сочи се в жалбата
,че настъпилият срок на перемция е още на 27.05.2017 г. ,тъй като
изпълнителното дело е продължение на производството по изп.д. № 639/2014г.
и изп.д.№ 2142/2018 г.,като в рамките на първоначално образуваното
изпълнително дело е извършено едно изпълнително действие –запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника ,наложен на 27.05.2015 г. .В
преклузивния двугодишен срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК не е извършено друго
изпълнително действие ,поради което и по изп.д. № 639/2014 г. е настъпила
перемция на 27.05.2017 г. и всички последвали действия след тази дата били
незаконосъобразни ,включително и новообразуваните нови две изпълнителни
дела и налагането на запов на 3 бр. МПС на 11.02.2020 г. по новообразуваното
изп.д. № 18/2020 г. Освен това ва 03.10.2018 г. е било погасено задължението на
длъжника-жалбоподател към Община Бургас ,за събирането на които е
образувано настоящото изпълнително дело и същият няма задължения към
взискателя . Затова се счита ,че е налице соченото основание за прекратяване на
изпълнителното производство .Моли се за отмяна на атакувания отказ и
прекратяване на производството по делото поради настъпила перемция .
Приложено е становище от частния съдебен изпълнител по
чл. 436 ал. 3 от ГПК,в което се сочи ,че жалбата е допустима ,но неоснователна
.
След преценка на приложените по изпълнителното
дело доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският
окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнителното дело е образувано на основание
възлагателно писмо за събиране на публични вземания от зам.кмета на
Община Бургас на осн.чл. 2 ал. 2 и ал. 3 от ЗЧСИ вр.чл. 163 ал. 1 и чл. 165
ДОПК-за събиране на публично общинско вземане в размер на 30 лв. по НП
№ 1599/13.02.2013 г. ,издадено против длъжника Д. К..по молба на
взискателя РС-Малко Търново въз основа на изпълнителен лист
.Постановлението е влязло в сила на 03.10.2013 г. и първоначално е било
образувано изп.д. № 639/2014 г. по описа на ЧСИ Я.Бъчваров ,рег.№
709,предадено на ЧСИ Христо Георгиев ,вписан под рег. № 892 в КЧСИ с
адрес на кантората – гр.Варна за продалжаване на изпълнението по него
,като е преобразувано под изп.д. № 20188920402142.
С молба от 06.07.2020 г. длъжникът ,чрез процесуалния си
представител ,е поискал прекратяване на изпълнителното дело поради
изплащане на задължението по наказателното постановление ,по повод на
което е било образувано –като е представил заверено копие от платежния
документ 0приходна квитанция от 03.10.20018 г.Освен това е посочил ,че
делото следва да бъде прекратено на осн.чл. 433ал.1 т.8 от ГПК –поради
настъпила перемция още на 27.05.2017 г.В молбата си длъжникъл сочи ,че
след образуване на изпълнителното дело през 2014 г.-под №639/2014 г. по
описа на ЧСК Я.Бъчваров е лбило извършено само едно изпълнително
действие-налаган запор на трудовото възнаграждение на длъжника на
27.05.2015 г. В преклузивния двугодишен срок по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК
не са били предприети други изпълнителни действия ,поради което изп.д.
№ 639/2014 г. е прекратено по право поради настъпила перемция и всички
последвали изпълнителни действия след тази дата били незаконосъобразни
,включително образуването на две нови изпълнителни производства ,както и
предприемането на принудителни действия по настоящото дело .
С уведомление до длъжника от 09.07.2020 г. е
постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ с мотив
,че по делото не са платени всички задължения на длъжника-а именно не са
платени таксите и разноските по изп.д.
Именно против този отказ е насочената жалбата на
взискателя ,която е допустима – подадена в срока по чл. 436 от ГПК ,от
процесуално легитимирано лице ,против действие ,подлежащо на съдебен
контрол .
Разгледана по същество обаче жалбата е
неоснователна .
Както правилно е посочено от ЧСИ в мотивите му по
чл. 436 ал. 3 от ГПК ,подробни разяснения относно института на
т.нар.“перемция“ са дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК в което се сочи ,че :
Докато „в исковия процес давността е прекъсната
в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я
прекъсне отново в хода на исковото производство,то при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Приетите в съдебната практика преди 1991 г.
разрешения в обратен смисъл се основаваха на съществувалите задължения
на органите по принудително изпълнение да проведат служебно
принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на
социалистическата държава и на социалистическите организации като
кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
При действието на Конституцията от 1991 г.
бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото
развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца
след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено
вземане е безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите
на изпълнителното производство има правно значение както за неговото
развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът
не посочва изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското
право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът
няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да
тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането
си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар
да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност.
Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита
изгубило сила.
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат
доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия
процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК), както и при
замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост)
с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).“
Следователно в изпълнителния процес взискателят
трябва да поддържа със своите действия висящността му,защото
бездействието му в продължение на 2 години води до прекратяване на
изпълнителното дело и то по силата на закона ,като не е необходим нарочен
акт на съдебния изпълнител.Съдебният изпълнител не е длъжен служебно
да предприема изпълнителни действия –само въз основа на образуваното
изпълнително дело,нито пък да уведомява взискателя за предприети от него
служебно изпълнителни действия .Взискателят е този ,който следва да
отправя искания за предприемане на съответен изпълнителен способ,както и
да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия,като искането за
прилагане на всеки изпълнителен способ води до прекъсване на давността –
тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи ,но само когато е
поискан.Ако обаче бездейства в двугодишен срок настъпва
т.нар.пременция.Това, разбира се ,не означава ,че вземането е погасено по
давност /то се погасява след изтичане на законния давностен срок /,нито
пък е пречка да бъде поискано наново образуването на изпълнително дело за
събиране на вземането .Конкретното изпълнително дело обаче ,по което
взискателят е бездействал ,се прекратява на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК .С
други думи – дори и да се приеме ,че първото изпълнително дело №
639/2014 г. е прекратено по право при настъпване на перемция,това не
означава ,че вземането на взискателя е погасено по давност ,ното пък е
пречка да бъде образувано ново изпълнително дело за събиране на
вземането .Затова възраженията на жалбоподателя ,че всички изпълнителни
действия ,включително и наново образуваните изпълнителни производства
след настъпването на перемцията по първото ,били
незаконосъобразни.Вземането се погасява след изтичане на общия
давностен срок и в рамките на давностния срок кредиторът може да го
търси ,включително и чрез съдебния изпълнител ,като всяко предприето
принудително действие прекъсва давността /в противен случай по логиката
на жалбоподателя давностният срок за погасяване на вземането става
двугодишен ,което е в противоречие със закона/.В конкретния случай
наличието на неплатени такси и разноски по изпълнителното дело са пречка
за прекратяване на изпълнително дело ,тъй като задълженията не са
изпълнени изцяло /независимо ,че е платено задължението към взискателя
/.Доколкото тези вземания не са погасени по давност не е имало пречка за
образуване на ново изпълнително дело за събиране на остатъка от
задължението на длъжника и отказът за прекратяването му е правилен .
Ето защо жалбата следва да бъде отхвърлена ,поради което
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. К. П. ,ЕГН
**********,с адрес за призоваване –гр.Бургас ,ул.“Васил Левски „ № 16
,ет.2 ,офис 206-чрез адв. Гергана Стоянова против действията на частен
съдебен изпълнител Янко Бъчваров Бъчваров ,рег. № 709 в КЧСИ ,район на
действие – БОС , по изп.д. № 20207090400018/2020г. по описа му ,
изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.
433 ал. 1 т.8 ГРС –поради настъпване на перемция.,обективиран в
съобщение изх.№ 3321/09.07.2020
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________