№ 466
гр. Плевен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:З. Д. Д. Банкова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от З. Д. Д. Банкова Гражданско дело №
20234430100011 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба от И. Т. А. против
„К.и.и.Б.“ЕАД.Търди се, че съгласно изпълнителен лист от ***г., издаден от
СГС по ***г. е осъдена ищцата да заплати на »П.К.Б.“ ЕООД, сумите, както
следва: ***лв. главница, ***. разноски, ***. д.т., ведно с законната лихва
върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането
***лв. ю. възнаграждение.На основание посочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № ***. След образуването на делото не са
извършвани изпълнителни действия и производството е прекратено на осн.
чл.433, ал.1т.8 от ГПК.По молба на провоприемника кредитор, настоящия
ответник е образувано ново изп.д.№***, което също е прекратено на
посоченото основание.Твърди се, че е образувано трето ***г., като е
изпратена ПДИ и връчена на ***г.От дата на последното изпълнително
действие – ***г. е изтекъл петгодишния погасителен срок към датата на
новото изп.д. ***г., съгласно чл. 110 от ЗЗД.
Моли съда, след като се увери в истинността на изложените по-горе
твърдения и аргументи, да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че ищцата, не дължи на к.и.и. БГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище е
1
адрес на управление гр. С. бул.”П.В.” ***, б.ц. „Л.- *** ,сумите по издаден ИЛ
от ***г. по т.д. *** по описа на СГС, поради изтекла погасителна давност на
задължението.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен
отговор, като подробно е изложил съображения относно разликата за
перемция и давност и се е позовал на ***г., че давност не тече, докато е
висящо изп. дело.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна :
От материалите по делото по делото, е видно, че е издаден ИЛ от ***г.
по ***г. по описа на СГС , въз основа на решение, като ответницата е
осъдена ищцата да заплати на »П.К.Б.“ ЕООД, сумите, както следва: ***лв.
главница,***. разноски, ***. д.т., ведно с законната лихва върху главницата,
считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането ***лв. ю.
възнаграждение.На основание посочения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № ***.С молбата си кредиторът е посочил способ за
принудително изпълнение-запор и са изпратени запорни съобщения
септември ***г.С молба, въз основа договор за цесия, настоящия ищец от ***.
е конституиран нов взискател и е посочен и способ за принудително
изпълнение.Уведомен е длъжникът на посочения от него адрес, като не е
открит, като в случая с оглед неоспорването, съдът приема, че е налице
фингирано връчване а и отделно връчването в хода на процеса също има
действие на уведомяване.Посочено е от страните, че производството е
прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и по молба на провоприемника
кредитор, настоящия ответник е образувано ново изп.д.№№*** като е
изпратена ПДИ изх.№***., връчена на ***г.
Спорен по делото е въпросът за недължимост на посочените суми
поради изтекла погасителна давност.
На първо място уведомяването на длъжника за цесията има значение
за изследване противопоставимостта й на длъжника, който може валидно да
плати на предишния кредитор преди уведомяването.Няма доказателства за
извършено такова плащане, още повече, че преводите се правят по сметка на
ЧСИ.
2
До настоящия момент няма данни да е налице уведомление от
длъжника, с което да информира за промяна на адреса си.Съобразно горното,
счита, че с направения опит за уведомяване на длъжника е положена
дължимата грижа и добросъвестност от кредиторът за осъществяване на
дължимото кредиторово поведение, поради което намира за резонно да се
приеме, че макар и фактически да не е достигнало до знанието на длъжника
съдържанието на изпратените уведомления и съобщения, то е налице валидно
уведомяване на длъжника относно извършеното прехвърляне на вземания. В
тази насока е и съдебната практика,изрично приела за допустима договорната
фикция за връчване, обективирана в решение № 49 от 23.04.2014г. на ВКС по
т. д. № 2788/***г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова,
решение № 86 от 28.04.2014г. на ВКС по т. д. № 4470/***г., I т. о.,
ТК,докладчик съдията Ирина Петрова и др.
По отношение на изтеклата давност, съдът приема следното: На първо
място, иск по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания,
изпълнението, по които е предприето на основание заповед за изпълнение.
Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др/. Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за
изключване на вземането- погасяване на същото по давност.
Съгласно Тълкувателно решение №2 от ***г. на ВКС по тълк. д. №2/***
г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд №3/1980г. се
счита за изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е сложен
динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за спиране и
прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради това в
изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя
към нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на последното
изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова
3
давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и кои изпълнителни
действия прекъсват давността - "прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др."
Видно от приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че още с
образуването на изп. дело, взискателят е посочил конкретен способ- запор-
л.68 от делото, което действие прекъсва давността.
Следва да се посочи в тази връзка и предвид разпоредбата на чл.235 от
ГПК, че е налице ТР от ***г. по ***г. на ОСТГК, съгласно което погасителна
давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на ***г. на ТР №2/***г. по т.д.
№2/***г., ОСГТК, ВКС.От ***г .до ***., когато е конституиран нов
всискател и е посочен и способ за принудително изпълнение, с което се
прекъсва давността, не е изтекъл петгодишния давностен срок.Отделно с
образуването на нови изп. дела през ***г. и посочване на способ, също се
прекъсва давността.
Не на последно място са е и практиката на ВКС, че перемпцията е без
правно значение за прекъсване на давността-***г. на ВКС по гр.д.№***.
Предвид изложеното, следва да се отхвърли изцяло предявения иск.
При това положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
4
направени от него разноски в производството по делото за ю. възнаграждение
в размер на 1***. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната
помощ- чл.25, ал.1-или в размер от ***. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 1***., с
оглед фактическта и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. А., ЕГН********** против „к.и.и. БГ“ЕАД,
ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“П.В.“***, б.с.“***,
ИСК с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че не
дължи на „к.и.и. БГ“ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С.
бул.“П.В.“***, б.с.“***, сумата: ***лв. главница, ***. разноски, ***. д.т.,
ведно с законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното
изплащане на вземането, ***лв. ю. възнаграждение, по издаден ИЛ от ***г. по
т.д. *** по описа на СГС, по образувано изп.д.№№*** на ЧСИ Т.К., *** при
КЧСИ, поради изтекла погасителна давност на задължението, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК И. Т. А., ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТИ на „к.и.и. БГ“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С. бул.“П.В.“***, б.с.“***, направени разноски в размер 1***. за ю.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5