Присъда по дело №47/2018 на Районен съд - Пещера

НЧХД №47/2018г.   / и обединеното НЧХД №80/2018 /

Мотиви:

 

          Тъжителят Г.П.С. е депозирал срещу Д.П.К. и А.Г.Т.  тъжба, в която твърди следното:

На 04.02.2018 год.около 14.30 часа следобед бях в заведение за бързо хранене „Лазур" в кв. Изгрев, гр. Пещера, заедно с приятелката ми М.Н. , Д.К. и К.К., които са наши приятели.

Двамата подсъдими влязоха в заведението и без никакъв повод се нахвърлиха върху мен с юмруци.  Удряха ме по главата, врата, гърдите и гърба, като същевременно псуваха и обиждаха. Аз паднах на земята, те ме ритаха, но се намесиха Д. и К. и ни разтърваха.

Вследствие на побоя получих кръвонасядания и охлузвания по лицето и охлузвания по шията и гърба, които са подробно описани в медицинското удостоверение, което прилагам.

След това пред заведението разправията продължи, те ме заплашваха, че ще ми покажат как се чупят зъби и т.н. Междувременно приятелката ми се е обадила в полицията и дойде патрулка, която ни откара в РПУ - Пещера, където дадохме писмени обяснения.Все още имам болки от нанесения побой, три дни не можах да ходя на работа.

Предвид изложеното, моля да ни призовете на съд и след като докажа основателността на тъжбата си, да приемете, че подсъдимите са виновни в извършване на описаните в тъжбата деяния от обективна и субективна страна и им наложите съответно наказание, като ги осъдите да ми заплатят и обезщетение всеки от тях по 1000 лева за нанесения побой и по 1000 лева за отправените обиди и 1000 лева за заканите или по 3000 лева за всеки от тях - общо 6000 лева, както и направените по делото разноски.Сочи доказателства.

С допълнителна молба тъжителят С. уточнява, че отправените спрямо него обиди от подсъдимите се състояли в псувни – „Да ти еба майката“ , а заплахата била, че ще му счупят зъбите.

По НЧХД №80/2018г. е депозира тъжба от А.  Г.Т. срещу Г.П.С., в която тъжителят Т. твърди следното:

На  04. 02. 2018 г. около 14,30 часа с племенника ми Д.П.К.  влязохме в заведение за бързо хранене „ Лазур,, в кв. „ Изгрев,,, гр. Пещера да пием кафе. В дъното на заведението на маса две жени пиеха кафе.

Още с влизането ни видях на маса до вратата Г.С., приятелката му М.Н. и Д.К.. Като ни видя, Г.С. започна да вика, да псува и да ме обижда.

Минавайки покрай масата се изправи, излезе от нея и тръгна към мен и се развика, че „ екшънът продължава“  и замахна да ме удари. Сбихме се. Стана меле. Разменихме си по няколко удара. В този момент да ни разтърве се намеси племенника ми Д.К..

Докато ставаше всичко това, стоящият наблизо вертикален фризер падна. При падането фризера е ударил десния крак на К. и гърба на С.. След като племеника ми започна да ни разтървава, се намесва и Д.К.. През това време М.Н. се обажда в Полицията.

След това всички излязохме отвън пред заведението да чакаме Полиция. Там разправията продължи с обиди и закани. С. ме заплашваше, че ще ми покаже как се „чупят зъби,,, че и мен ме очаква „екшън,, , че „екшъна продължава,, и т.н.Такова беше поведението му и в Полицията, където дадохме писмени обяснения.Вследствие на ударите получих телесните увреждания, подробно описани в медицинското удостоверение.

На основание фактическата обстановка, моля,  да ни призовете на съд и след доказване от обективна и субективна страна извършените престъпления, да наложите предвидените в закона наказания и осъдите С. да ми заплати граждански иск в размер- за лека телесна повреда- 1000 лв, за обида-1000 лв. и за закана 1000 лв.-общо-3000 лв. неимуществени вреди, както и направените по делото разноски.Сочи доказателства.

С допълнителна молба тъжителят Т. уточнява, че освен вулгарните псувни на майка, бил наричан от С. и „негодник“, „мръсник“, като имало и закани, че „ ще ми избие зъбите“ и че „не знам какво ще ми се случи, , ще ми вземе парите и др.“.

С разпореждане №133/ 13.04.2018г. по НЧХД №80/2018г. , последното дело е обединено за разглеждане в едно производство с НЧХД №47№2018г.

В съдебно заседание всяка от тъжбите  се поддържа от тъжителите  лично и чрез поверениците / съответно и защитници/ адв.И., адв. И. и   адв.В..

Всеки от подсъдимите / съответно и тъжителите С. и Т./ дават обяснения, с които по същество   не се признават за виновни.

          Защитниците пледират за оправдателни присъди по съображения, изложени в хода на съдебните прения.

По делото не са допуснати до разглеждане  граждански искове.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.301 НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено следното:

На 04.02.2018г. около 14.30ч.  тъжителят Г.С., заедно със свидетелите К.К., Д.К. и годеницата му св.М.Н. , седели на маса в заведение „Лазур“, кв. „Изгрев“ в гр.Пещера, като в заведението имало и други посетители. По някое време свидетелите  К. и К. излезли пред заведението да пушат. В един момент вътре в заведението влезли подсъдимите Д.К. и А.Т., като по същото време св. К. отново влязъл в заведението и седнал на мястото си.

Подсъдимите Д.К. и А.Т. се насочили към тъжителя С., който виждайки ги , станал от мястото си и се изправил. Тримата разменили реплики помежду си, свързани основно с това, че според подсъдимите К. и Т. тъжителят С. неотдавна нанесъл побой на Стефан Т., брат на подсъдимия А.Т..Напрежението бързо ескалирало и подсъдимият Т. нанесъл юмручен  удар в главата на тъжителят С., който паднал на земята, но се изправил веднага и отвърнал на Т., в резултат на което двамата си разменили юмручни удари. В суматохата паднал намиращ се наблизо фризер, а свидетелите К. и К., както и подсъдимият К. се опитали да разбранят биещите се.В крайна сметка, сбиването приключило бързо , както и започнало, като тъжителят С., подсъдимите К. и Т., свидетелите К.,  К. и  Н. излезли пред заведението, а св.Н. и св.К.С.  подали сигнал до полицията.

Такава фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите К., К. , Н., П. С., К., А., Х.С., М.С., А.С. и К.С., както и Съдебномедицинско удостоверение №13-/2018г. от 04.02.2018г., издадено от д-р Пеев на Г.С. и Съдебномедицинско удостоверение №20-/2018г.  от 06.02.2018г. , издадено от д-р Пеев на А.Т..

Следва да се отбележи, че основни свидетели , които дават подробни показания са посочените от тъжителя С. свидетели К., К. и годеницата му М. Н..

Свидетелите Х.С., М.С., А.С.и К.С. дадоха  показания в смисъл, че са видели С. и Т. да се бият, без да могат да кажат кой кого е ударил пръв, като не са чули да си разменят  обиди  ,закани или други реплики.

Според св.К.С. биещите се „не са се хванали от вратата да се бият“, затова първоначално си помислила, че ще се срещнат приятелски, а едва след като започнали да се карат, това и направило впечатление.

От показанията на свидетелите П.С. и Н.К. , които не са очевидци, се установява евентуалната причина за  станалото сбиване, а именно обстоятелството, че според подсъдимите К. и Т. тъжителят С. неотдавна нанесъл побой на С. Т. – въпрос, който е извън предмета на делото.

Св. С.А. даде показания, че е била на терасата на жилището си, намиращо се срещу магазин „Лазур“,  видяла хора да се дърпат, чула някакви псувни, но не разбрала кой с кого се дърпа и кой кого псува, а разпознала единствено св.К., който „разтървавал“ дърпащите се.

Според св.Н., подсъдимите К. и Т., още с влизането в заведението , без обяснение се нахвърлили да бият с юмруци тъжителя С., след което последния се изправил, а подсъдимите продължили да го удрят, след което се намесил св.К., а след това и св.К.. Впоследствие разправията продължила навън, като подсъдимите К. и Т. отправяли обиди и закани спрямо С., че ще му счупят зъбите , ще го смачкат, ще му ебат майката и др. подобни.

Показанията на св. Н. Съдът намира за пристрастни и  преувеличени в полза на годеника и – тъжителя С.. Именно той описа друго начало на инцидента – според С. , след влизането в заведението Т. и К. го подканили да излезе, а той самият се изправил и попитал защо. За последвалото сбиване тъжителят С. обясни – „удариха ме, единият се намеси, другият се намеси и аз вече бях на земята“ ; после като се изправих може и аз да съм посегнал да го ударя А., нямам спомен, бях на земята, възможно е да съм посегнал, но първия удар аз го отнесох“.

Подсъдимият К. обясни, че при минаване покрай масата на С. последният започнал да вика по техен адрес „майка си шейба, ще ви счупя зъбите“, при което С. станал от масата и ударил Т., който отвърнал, и така се сбили.Заяви К., че той лично не е нанасял удари, а само опитал  да разбрани двамата, при което паднал върху един фризер.

Подсъдимият Т. също обясни, че най-напред тъжителят С. като ги видял, почнал да ги псува,при което спрял при него и С. му посегнал, след което се сбили. Племенника му – подсъдимият К. , тръгнал да ги разтървава, паднал фризера, а след това дошла полиция и всичко приключило.

Св. К. първоначално даде показания, че след като К. и Т. се приближили до С., последният паднал, вероятно след удар от Т..След това, докато С. бил на земята, К. и Т. го удряли с юмруци.След това уточни, че лично не е видял Д. /К./ да удря Г.С.. При извършена очна ставка със св.К., св.К. посочи, че  не е казвал, че Д.  / К./ е удрял, а само е помагал в боя, не че е удрял.

Св. К. даде показания, че при влизането си подсъдимите Т. и К. подканили седящият на масата С. да излезе навън, след което А. /Т./ го ударил с юмруци в главата, при което С. паднал на земята.Д. /К./ не успял да нанесе удари  , тъй като не му позволил. В един момент всички излезли пред заведението.Там не чул псувни закани.

При извършена очна ставка между свидетелите К. и К. от една страна и св.Н. от друга, последната заяви, че първият удар бил нанесен в лицето на С. от Д., който след това не е нанасял удар.Малко след това св.Н. казва, че „Г. падна от удара, който беше в лицето му, А. го нанесе тоя удар“.

Т.е. св. Н. си противоречи по този въпрос, като освен това  показанието и за нанесен от подсъдимият К. удар остава изолирано и от останалите свидетелски показания, а дори и от обясненията на С., който изрично не каза да е удрян от подсъдимия К..

В Съдебномедицинско удостоверение №13-/2018г. от 04.02.2018г., издадено от д-р Пеев на Г.С. , във връзка с процесния инцидент са описани следните наранявания: две кръвонасядания по челото и носната пирамида, едно кръвонасядание и две охлузвания  по шията и едно охлузване  в гръбно – поясната област.

В Съдебномедицинско удостоверение №20-/2018г.  от 06.02.2018г. , издадено от д-р Пеев на А.Т. е описано едно кръвонасядане в лявата част на гръдни кош и още две кръвонасядания в двете поясни области.Малкият пръст на лявата ръка е оточен и кръвонаседнат по цялото протежение.

В крайна сметка, от фактическа страна Съдът прие, че е станало сбиване между Г.С. и А.Т., като първият удар е нанесен от Т. в лицето на С..В този аспект, подсъдимият Т. обясни, че С. му „посегнал“, но не и че го е ударил, докато С. беше категоричен, че пръв е понесъл удар. В тази насока са и показанията на св. К., а и на св.Н., поне що се отнася именно до първия удар.Така, при станалото сбиване С. и Т. са си разменили удари, в резултат на които всеки е причинил на другия съответните леки телесни увреждания, описани в приетите съдебномедицински удостоверения.

Не се доказа по категоричен начин подсъдимият Д.К. да е нанасял удари и да е причинил леки телесни увреждания на тъжителя С..

Не се доказа по категоричен начин по делото подсъдимите К. и Т. да са отправяли конкретни закани спрямо личността на тъжителя С. и конкретни обиди, както и А.Т.  не доказа Г.С. да му  отправял конкретни закани спрямо личността и конкретни обиди.В този аспект, с а налице конкретни показания на св.Н., които обаче не са достатъчни да докажат по несъмнен начин частното обвинение на тъжителя С. по чл.144ал.І и чл.146 НК.

Ето защо, при възприетата фактическа обстановка Съдът намери , че частното обвинение по чл.130ал.І НК на тъжителя С. срещу подсъдимия Т. и на А.Т., като тъжител срещу Г.С. / като подсъдим/ е доказано по несъмнен начин, по смисъла на чл.303ал.ІІ НК, и  тъй като тъжителят  С. е отвърнал незабавно със също такава лека телесна повреда ,и двамата – А.Т. и Г.С., бяха освободени от наказания, на основание чл.130ал.ІІІ НК.

Подсъдимият А.Т.  беше оправдан по обвиненията по чл.144ал.І НК и чл.146ал.І НК, както и Г.С. беше оправдан по обвиненията по чл.144ал.І НК и чл.146ал.І НК.

Подсъдимият Д.К. беше оправдан по всички обвинения по чл.130ал.І НК, чл.144ал.І НК и чл.146ал.І НК.

 

С оглед изхода от делото и на основание чл.189ал.ІІІ НПК Г.С. беше осъден  да заплати на Д.К. сумата от 250,00 лева  разноски по делото за адвокатски хонорар по НЧХД №47/2018г.

Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия: