Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...09.2022г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело №2269 по описа за 2021 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№20264175/30.11.2020г., постановено по гр.д. №54517/2018г. по описа на СРС, 167
състав, е осъдена Н.С.Р. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
следните суми: 193 лева – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. ******; 33,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31
лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците до датата на депозиране на
исковата молба – 15.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, като са
отхвърлени предявените искове, както следва: иска за главница за топлинна
енергия за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от 229,65 лева и за
периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия – за разликата над сумата от 33,22
лева до пълния предявен размер от 42,55 лева, иска за главница за услугата
дялово разпределение за разликата над сумата от 8,31 лева до пълния предявен
размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г. до м.07.2015г., както и иска
за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до пълния предявен размер
от 2,66 лева.
Осъден е Р.М.Р.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните суми: 193
лева – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******; 33,22
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31 лева, представляваща главница
за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците до датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени предявените искове, както
следва: иска за главница за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от
229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за
разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен размер от 42,55 лева,
иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от
8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г.
до м.07.2015г., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до
пълния предявен размер от 2,66 лева.
Осъден е Г.М.Р.
да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните суми: 193
лева – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******; 33,22
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31 лева, представляваща главница
за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците до датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени предявените искове, както
следва: иска за главница за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от
229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за
разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен размер от 42,55 лева,
иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от
8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г.
до м.07.2015г., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до
пълния предявен размер от 2,66 лева.
Осъден е А.М.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните
суми: 193 лева – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******; 33,22
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31 лева, представляваща главница
за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците до датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени предявените искове, както
следва: иска за главница за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от
229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за
разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен размер от 42,55 лева,
иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от
8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г.
до м.07.2015г., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до
пълния предявен размер от 2,66 лева.
Осъден е А.М. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД следните суми: 193 лева – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ******; 33,22 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31 лева, представляваща главница за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка
от главниците до датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени предявените искове, както
следва: иска за главница за сумата над 193 лева до пълния предявен размер от
229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за
разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен размер от 42,55 лева,
иска за главница за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от
8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за периода от м.05.2015г.
до м.07.2015г., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от 2,41 лева до
пълния предявен размер от 2,66 лева.
Осъден е А.А. И.Р. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
следните суми: 193 лева – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. ******; 33,22 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016г. до 21.05.2018г., 8,31
лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.08.2015г. – м.04.2016г., както и 2,41 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2015г. до 21.05.2018г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците до датата на депозиране на исковата
молба – 15.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите, като са отхвърлени
предявените искове, както следва: иска за главница за сумата над 193 лева до
пълния предявен размер от 229,65 лева и за периода от 01.05.2014г. до
31.07.2015г., иска за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия – за разликата над сумата от 33,22 лева до пълния предявен
размер от 42,55 лева, иска за главница за услугата дялово разпределение за
разликата над сумата от 8,31 лева до пълния предявен размер от 10,16 лева и за
периода от м.05.2015г. до м.07.2015г., както и иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение – за разликата над сумата от
2,41 лева до пълния предявен размер от 2,66 лева.
Осъдени са Н.С.Р.,
А.М., А.М.М., Г.М.Р. и А.А.
И.Р. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 626,29 лева, представляваща разноски
по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците Г.М.Р.
и Р.М.Р., чрез адв. С.П., назначена за особен
представител по реда на чл.48, ал.2 от ГПК, срещу решението в осъдителната му
част по отношение на тези ответници. Излагат се
доводи, че по делото не са налице доказателства ответниците
да са приели наследството, оставено от наследодателя им И.М.Р., поради което
считат, че не следва да отговарят за задълженията за ползвана топлинна енергия.
Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявените искове по отношение на посочените ответници да бъдат отхвърлени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили писмени отговори на жалбата от насрещната
страна „Т.С.“ ЕАД и от третото лице – помагач „Т.“ ООД.
С молба от 02.06.2021г.
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Албена Костадинова, е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
Въззиваемите страни Н.С.Р., А.М.М., А.М.
и А.А.Р., чрез адв. Р.Т.,
назначен за особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК излагат доводи,
че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.С.Р.,
А.А. И.Р., А.М.М., А.М., Р.М.Р.
и Г.М.Р. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия,
такса за услуга „дялово разпределение“ и мораторна
лихва по аб. №326539.
Основният спорен
въпрос в производството по делото е дали през процесния
период между страните по делото е съществувало валидно договорно правоотношение
за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата
на чл.
153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия.
Понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012
г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г.
от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153
ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или
титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се
явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде
всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна енергия за битови
нужди с качеството им на собственици на топлоснабден
имот. Обстоятелството, че ответниците са
съсобственици на имота, както и, че съсобствеността е възникнала на основание
наследствено правоприемство от И.М.Р., починал на
26.02.2011г., се установява от приетите като доказателства по делото НА за продажба
на недвижим имот №58, том ІІ, рег. №6184, дело №222/2006г. по описа на нотариус
Т.М.с район на действие СРС и удостоверение за наследници на И.М.Р.. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.1 от Общите условия при смърт на купувач-физическо
лице наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в
срока по чл.14 чрез подаване на заявление до продавача за промяна на партидата,
с приложено копие на удостоверение за наследници или съответно на акта за
собственост, а според ал.2 на същата разпоредба в случаите по ал.1, продавачът
променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността
на жилището по силата на акта. В случая липсват доказателства по делото ответниците да са постигнали споразумение по смисъла на
чл.63, ал.2 от общите условия партидата за процесния топлоснабден имот да бъде открита на името на един от тях,
който да отговаря за задълженията за
доставената топлинна енергия за имота, както и да са уведомили топлопреносното предприятие за постигнато между тях
споразумение, поради което същите отговарят за задълженията за доставената
топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот, съобразно квотите си в съсобствеността. Заявеното с отговора на исковата
молба и поддържано с въззивната жалба възражение, че
ищецът не е установил в производството ответниците да
са приели наследството, оставено от наследодателя им И.М.Р., с оглед което по
делото не било установено, че са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот по наследяване, съобразно
наследствената си квота, въззивната инстанция намира
за неоснователно. Въззивният съд приема, че ответниците следва да отговарят до размера на
наследствената си квота по аргумент от нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗН. Разпоредбата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл.
60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН
до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството - в
този смисъл решение
№ 437 от 17.01.2012. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III ГО. В конкретния
случай по делото не са наведени твърдения и няма доказателства за отказ от
наследство или приемане по опис от страна на ответниците,
поради което и правилно първоинстанционният съд е
приел, че ответниците се легитимират като
съсобственици на процесния топлоснабден
имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу
Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата
сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в
сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната
инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото
лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
По отношение на
размера на начислените и претендирани в настоящото
производство суми за ползваната топлинна енергия за процесния
период, както и за таксата за услуга „дялово разпределение“ не са изложени
възражения нито в подадения отговор по реда на чл.131 от ГПК, нито са налице
оплаквания във въззивната жалба, поради което този
въпрос не следва да бъде преразглеждан от въззивната
инстанция.
Във въззивната жалба липсват
и съответни доводи за неправилно приложение на материалния закон от СРС при
присъждане на сумите за мораторна лихва върху главниците
за топлинна енергия и таксата за извършена услуга „дялово разпределение“,
поради което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол и не следва да се обсъжда.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, разноски се дължат на въззиваемата страна,
която обаче не е подала отговор на въззивната жалба и
не е била представлявана от процесуален представител в проведеното открито
съдебно заседание пред въззивния съд, поради което
съдът намира, че разноски за юрисконсултско
възнаграждение не следва да й се присъждат.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е
състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20264175/30.11.2020г., постановено по гр.д. №54517/2018г. по
описа на СРС, 167 състав, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“
ЕООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.