МОТИВИ
на Присъда №72/05.04.2013 г.,
постановена
по НОХД №1305/2012 г. по описа
на ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против Д.М.Д., за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б.
„а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Пострадалата
Р.С.К. беше конституирана като граждански ищец и частен обвинител, като съдът прие
за съвместно разглеждане в наказателното производство, предявеният граждански
иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 100000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането.
В
с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия като
счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Държавният
обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание
при условията на чл. 55 от НК. По отношение на предявения граждански иск
прокурорът пледира да бъде уважен по справедливост.
Подсъдимият
Д.М.Д. участва лично в с.з. и не се признава се за виновен. Чрез упълномощеният
си защитник моли да бъде оправдан изцяло, алтернативно – по отношение на обвинението
за причиняване на ПТП в пияно състояние.
Съдът,
прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
14.04.2012 г., подсъдимият Д.М.Д. управлявал лек автомобил марка „Алфа Ромео“,
с рег. № У 44-34 АН по път *** в отсечката с. В., обл. Я. - с. З., обл. Я. На
предната дясна седалка в автомобила се возил свидетеля Н.В. ***, на задната
седалка отляво бил свидетеля П.П.Р., а на задната
седалка в дясно – пострадалата свид. Р.С.К. ***, която била без поставен
предпазен колан. Подсъдимият управлявал автомобила по път *** в отсечката с. В.,
обл. Я. - с. З., обл. Я., със скорост на движение около 89 км/ч, при дневна
светлина, сухо старо асфалтово покритие, без неравности, маркировка М5 „Двойна
смесена линия“. Подминавайки десен завой по посока на движението си и след
навлизане в прав пътен участък, около 14:30 ч. на 14.04.2012 г., подсъдимият Д.
*** загубил управлението над автомобила и задействал аварийно спирачната му
система. Автомобилът се завъртял наляво по посока на движението си, преминал
движейки се странично през лявата лента на движение, продължил през затревения
банкет, спуснал се по левия откос на пътя и започнал да се преобръща в ляво от
платното за движение в близост до левия отводнителен канал. На мястото на
ПТП-то спрели преминаващи участници в движението, които оказали първа помощ на водача
подс. Д.М. и на пътниците.
Пострадалата
К. била транспортирана до спешно отделение при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр.
Ямбол и хоспитализирана в отделението по „Анестезиология и интензивно лечение“.
Видно от съдебномедицинската и допълнителна СМЕ, в следствие на процесното ПТП, пострадалата Р.С.К. получила 4 средни
телесни повреди, както следва: Множеството травми - контузия на главата,
гръдния кош, корема, контузия на десния бял дроб и десностранен
хемопневмоторакс, както и сътресението на мозъка,
протекло с липса на спомен за случилото се и изпадане състояние на травматичен
шок - разстройство на здравето, временно опасно за живота; Счупването на
десните ребра от II до VI и от X до XII е довело до трайно затрудняване
движението на снагата; Счупването на напречните израстъци на поясните прешлени,
както и счупването на шийните прешлени са довели до трайно затрудняване
движението на снагата и Счупването на главулечната ямка на дясната тазобедрена става, както и двустранното
счупване на срамните кости, довело до трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник. Също така, получила и други увреждания, които са й причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – леки телесни повреди. Вещите лица
дават заключение, че посочените увреждания пострадалата К. е получила при
ПТП-то вътре в катастрофиралия автомобил – така наречената автомобилна травма.
ВЛ очакват, пълно отшумяване на всички оплаквания на пострадалата да настъпи
след 1-2 години.
Подс.
Д.М. също бил транспортиран до МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр. Ямбол, където му
взели кръв за алкохолна проба и бил хоспитализиран. На взетата кръв била извършена
експертиза и видно от заключението на ВЛ по химическа експертиза - химик в НТЛ
при ОД МВР Ямбол, /Протокол № ***/, в кръвната проба, иззета от подсъдимия Д., имало
наличие на етилов алкохол с концентрация 0.42 промила, и следователно, на
14.04.2012 г., към 14:30 ч. /часа на настъпване на при ПТП-то/, в кръвта на подсъдимия
Д.М.Д. са се съдържали 0.59 промила етилов алкохол. В с.з. ВЛ поддържа заключението.
Видно от Постановление за назначаване на експертиза /химическата експертиза/,
същото е датирано на 25.04.2011 г., но
видно от печатите на регистрационните номера на РУП – Тунджа Ямбол /рег. №****/
и ОДМВР Ямбол /рег. №****/, същото е заведено в съответните регистратури на
25.04.2012 година. От съдържанието му става ясно, че се възлага експертиза във
връзка с процесното ПТП – да се определи концентрацията на алкохол в кръвта на
подс. Д. към 14.30 ч. на 14.04.2012 година.
Видно
от назначената по делото авто-техническа експертиза и допълнителна АТЕ, причината
за настъпване на ПТП-то е загубата на управление над автомобила от страна на
водача му - подс. Д.. Същият е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако
беше действал адекватно с органите за управление на автомобила. Експертите
дават заключение, че няма данни, да е възникнала техническа неизправност по
време на движението на ППС, което да е причина за възникналото ПТП.
След ПТП-то,
пострадалата Р.С.К., била два месеца на легло. Освен болките и страданията
които изпитвала, тя загубила значителна част от теглото си, както и част от
паметовите си възможности, често изпитвала несигурност, особено когато е сама,
обърквала се за дати и събития, не можела да остава сама. Нарушили се социалните
й контакти, не успяла да реализира намеренията си за работа.
Подсъдимия Д.М.Д. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, ***,
неженен, неосъждан, ЕГН **********. Подсъдимият Д.М.Д. *** е правоспособен
водач на МПС, като притежава свидетелство за управление на МПС №********,
категории „В“ и „М“.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа
обстановка съдът установи след съвкупен анализ на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът прие същата за безспорно установена от
кредитираната част от обяснения на подсъдимия, от кредитираните показания на
свидетелите, от заключението на вещото лице изготвило съдебномедицинската експертиза,
както и от писмените доказателства по делото.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, досежно това, че не е употребил алкохол преди ПТП-то,
а е пил 2-3 глътки алкохол след ПТП-то - от бутилка, дадена му от хората, които
са му оказвали първа помощ. В тази част обясненията на подсъдимия са в
противоречие с показанията на независимите свидетели-очевидци П.Р. - „След катастрофата на мен ми дадоха да пия
вода … не знам какво са му дали /на подсъдимия/ да пие“ и Н.В. - „На мен хората
които ни помагаха ми дадоха да пия вода. На Д. не съм видял някой да му дава
нещо за пиене“. Тук следва да се отбележи и факта, че тези свидетели са в
приятелски отношения с подсъдимия и по никакъв начин не са заинтересовани от
неблагоприятен изход на процеса за последния. Решаващия състав намира
некредитираната част от обясненията на подсъдимия за негова защитната теза,
която освен в противоречие с показанията на тези двама свидетели, са и в разрез
с нормалната житейска логика – нелогично е на другите двама пострадали свид. П.Р.
и свид. Н.В., хората които са им оказали първа помощ
да са им дали вода, а точно на подсъдимия и само на него – алкохол. Не
кредитира и обясненията, че при него не е идвал лекар, не го е питал колко е пил
и дали да му вземе кръвна проба. В останалата им част, съдът приема за
достоверни обясненията на подсъдимия, тъй като кореспондират с кредитираните гласни
и писмени доказателства.
Съдът дава вяра
изцяло на показанията на всички свидетели, като безпротиворечиви вътрешно и
помежду си, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, както и с
кредитираните части на обясненията. Показанията на свидетелите са и напълно
подкрепени от всички останали доказателства по делото.
Съдът не намери
основания да се съмнява в компетентността, обективността и безпристрастността
на вещите лица по назначените съдебномедицинската експертиза, допълнителната
комисионна СМЕ, химическата експертиза, АТЕ и допълнителната АТЕ, поради което
ги присъедини към останалия доказателствен материал и изгради изводите си и въз
основа на тези експертизи.
Към
доказателствения материал съдът приобщи и всички събрани на делото писмени и
веществени доказателства.
Всички
кредитирани доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност
едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин всички факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установеното от фактическа страна, съдът стигна до правния извод, че както
от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият Д.М.Д. ***
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. ,,б“, вр. чл. 342, ал.
1 от НК, като на 14.04.2012 г., около 14:30 часа, по път *** до с. В., обл. Я.,
при управление на МПС - лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № У 44-34 АН в
пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 0.59 промила етилов
алкохол, установено по надлежния ред с протокол №** при назначената химическа
експертиза, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не
трябва да поставя в опасност здравето на хората“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП –
„Водачите на пътните превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътните
превозни средства при избиране на скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и превозното средство, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, в
резултат на което, с управлявания от него автомобил, при подминаване на десен
завой в посока на движението и след навлизане в прав пътен участък, загубил
управлението над автомобила, като е напуснал платното за движение и същият
започнал да се преобръща вляво от платното за движение, като предизвикал ПТП и
в резултат на това по непредпазливост причинил четири средни телесни повреди на
Р.С.К. ***, изразяващи се в множество травми - контузия на главата, гръдния
кош, корема, контузия на десния бял дроб и десностранния
хемопневмоторакс, както и сътресението на мозъка,
което е протекло с липса на спомен за случилото се и изпадане на пострадалата в
състояние на травматичен шок, са й причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота, като опасността за живота, Счупването на десните ребра от II
до VI и от X до XII е довело до трайно затрудняване движението на снагата,
Счупването на напречните израстъци на поясните прешлени, както и счупването на
шийните прешлени са довели до трайно затрудняване движението на снагата,
Счупването на главулечната ямка
на дясната тазобедрена става, както и двустранното счупване на срамните кости е
довело до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник.
Фактът,
че подсъдимият управлявал МПС и е предизвикал процесното ПТП – следователно е автор
на деянието, съдът намери за установен от всички кредитирани доказателства,
които в тази насока са безпротиворечиви.
От обективна страна, извършеното от
подсъдимия деяние, е съставомерно по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр.
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. При осъществяване на
деянието, подсъдимият Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, които нарушения се
намират в пряка причинна връзка с настъпилия обществено-опасен резултат.
Избраната скорост на движение – макар и да не е надвишавала разрешената за
движение в този участък, не му е дал възможност да контролира непрекъснато
управлявания от него автомобил, така че бъде в състояние да намали скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По
този начин, с нарушаване на горепосочените правила за движение подсъдимият сам
се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал
причина за настъпването му. В резултат на това, подсъдимият Д. *** загубил
управлението над автомобила, задействал аварийно спирачната му система,
автомобилът се завъртял наляво по посока на движението си, преминал движейки се
странично през лявата лента на движение, продължил през затревения банкет,
спуснал се по левия откос на пътя и започнал да се преобръща в ляво от платното
за движение в близост до левия отводнителен канал. В следствия на това, на пострадалата
К. били причинени описаните по-горе травматични увреждания, които са получени
при възникнало ПТП и са пряка и непосредствена последица на това произшествие.
Подсъдимият е извършил горното деяние в пияно състояние - след употреба и с
концентрация на алкохол в кръвта му от 0.59 промила, което надвишава
допустимата норма от 0.5 промила.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимият при условията на несъзнавана непредпазливост, тъй като
той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди, както са го задължавали правилата за движение по
пътищата визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Подсъдимият е управлявал автомобила така, че сам се е поставил в невъзможност
да го контролира непрекъснато и да реализира спиране, като с поведението си, да
не поставя в опасност здравето на пътниците. Безспорно, подсъдимият е могъл и е
бил в състояние да предвиди настъпването на общественоопасните последици, и ако
се бе съобразил с горепосочените правила, не би допуснал настъпването на ПТП.
Причини
за осъществяване на деянието от страна на подсъдимия е занижения самоконтрол и
самодисциплина при управлението на автомобила, както и незачитане на
установения в страната правов ред.
Съдът,
не прима доводите на защитата, че не можа по категоричен начин да се приеме, че
подс. Д., със своите действия или бездействия да е предизвикал ПТП-то. Този
факт, както и механизма на ПТП и липсата на удар от друго ППС, безспорно се
установи от всички събрани по делото доказателства, вкл. и неговите обяснения.
Въпреки, че не е било възможно да се извърши нов оглед на автомобила, то при
първоначалния са изготвени надлежно протоколи и фотоалбум, които са послужили
за нуждите АТЕ и допълнителната АТЕ. Защитната теза
на подсъдимия в тази част, е изградена изцяло върху негови обяснения, на които съдът,
няма основания безрезервно и безкритично да се довери.
Съдът
счита за неоснователно и възражението на защитата, че е опорочена процедурата
при изземването на кръвта и изготвянето на химическата експертиза и са
допуснати нарушение на Наредба № 30/2001 г., които водят до негодност на
експертизата. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата „При освидетелстването лекарят описва поведението, общото психично и
соматично състояние на лицето, поведенческите реакции, степента на съзнанието,
ориентацията, паметта, както и абстинентните прояви,
когато има такива. Резултатът от освидетелстването, събраните анамнестични и клинико-диагностични
данни, доказващи заболявания (диабет, епилепсия и др.) и приетите от водача
лекарства през последните 24 часа, се вписват в протокол за медицинско
изследване“. Възражението касае попълването на приложение №2 и подписването му от
подсъдимия. Видно от протокола – л. 41 от ДП, в него са вписани данни, че
подсъдимия е употребил алкохол, които напълно съответстват и досежно времето и
досежно количеството, които подсъдимия дава при обясненията си в съдебно
заседание. Съдът счита, че е логично и няма друг начин, освен подсъдимия лично
да е съобщил тези данни на лекаря, който му е взел кръв за изследване. Факта на
неполагането на подпис от страна на подсъдимия в Протокола за медицинско
изследване, не поставят под съмнение истинността на документа, нито верността
на съдържанието му. При преценката за нарушения на чл. 10, следва да се има
предвид дали те са довели до съмнения или негодност на иззетата кръвна проба. В
случая, липсата на подпис на подсъдимия в протокола, нито поставят под съмнение
неговата истинност, нито правят иззетата кръвна проба негодна. Още повече, подсъдимият е бил в тежко
здравословно състояние – след претърпяното ПТП. Дори да се приеме, че
неподписването от подсъдимия на талона за медицинско изследване е нарушение, то
същото не е съществено и не е повлияло при извършване на изследването. Също
така неоснователни са възраженията на защитника, че е опорочена процедурата по
провеждане на химическа експертиза, тъй като е назначена с
Постановление за назначаване на експертиза датирано на 25.04.2011 г. – почни
една година преди ПТП-то. Безспорно се касае за техническа грешка на
разследващия полицай, тъй като видно от печатите на регистрационните номера на
РУП – Тунджа Ямбол /рег. №***/ и ОДМВР Ямбол /рег. №***/, същото е заведено в
съответните регистратури на 25.04.2012 г. – действителната дата на съставянето
му. При това положение, съдът прие, че на 14.04.2012 г., към 14:30 ч. /часа на
настъпване на при ПТП-то/, в кръвта на подсъдимия Д.М.Д. са се съдържали 0.59
промила етилов алкохол и следователно, при процесното ПТП, той е управлявал
лекия автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № У 44-34 АН, в пияно състояние.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимият престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр.
2, вр. чл. 343, ал. 1, б. ,,б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, законодателят е
предвидил, към момент на деянието, санкция „Лишаване до пет години“.
Съдът, като отчете
факта, че подс. Д. е правоспособен водач от 2008 г. и до сега не са му налагани
административни наказания за нарушения по Закона за движението по пътищата,
сравнително невисокия размер на алкохолната концентрация в кръвта му, чистото
му съдебно минало, обстоятелството, че в с.з. дава обяснения, с което
значително допринася за разкриване обективната истина по делото и изразеното
съжаление за стореното, намери, че е налице превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, обосноваващо налагане на наказание значително
под средния размер на предвиденото. Затова и на основание чл. 54 от НК, съдът
му наложи наказание една година и шест месеца „Лишаване от свобода“,
Подсъдимият е с необремененото съдебно минало, поради което към него е приложима
разпоредбата на чл. 66 от НК и за постигане целите на
специалната превенция и преди всичко за осигуряване поправително-възпитателното
въздействие на наказателната репресия, не е необходимо наказанието да бъде
изтърпяно ефективно. Условията, визирани в чл. 66 от НК
са налице и доколкото подсъдимият е млад човек, който е без наличие на други
противообществени прояви, в трудоспособна възраст, налагането на ефективно
наказание няма да му въздейства превъзпитателно. Съдът счете, че за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция и най-вече за
поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е наложително да търпи наказанието
ефективно, поради което, на основание чл. 66, ал.1 НК, съдът отложи
изпълнението на определеното наказание на подсъдимия, за изпитателен срок от
три години считано от влизане на
присъдата в сила. Така наложеното
наказание, е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно
и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим, така и върху останалите
членове на обществото.
С оглед
императивната разпоредба на чл. 343г от НК, кумулативно с наказанието лишаване
от свобода, съдът наложи на подсъдимия и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
- лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. За да определи
конкретната му продължителност, съдът взе предвид, че подс. Д. е с недостатъчен
житейски опит и за изпълнение на целите на наказанието по чл. 36 от НК е необходимо
едно по-продължително въздействие. Съдът намери, че това кумулативно наложено
наказание, ведно с наказанието ЛОС, ще го мотивира да осъзнае обществената
опасност на извършеното и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към
постъпките си, като в бъдеще не нарушава правилата за движение по пътищата.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В
настоящото наказателно производство беше приет за съвместно разглеждане,
предявеният от пострадалата Р.К., против подс. Д., граждански
иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 100000 лв., ведно с лихвата
върху тази сума, от датата на деянието.
Съдът счита, че по отношение на стойността на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се изходи от правилото на чл.
52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, изисква съдът
да определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални
вреди, които се търпят от пострадалата в резултата на непозволеното увреждане.
Затова обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъдят за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви
други негативи, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. В тази връзка съдът прие, че през цялото време на лечение
пострадалата е изпитвала болки и страдания, същата е била обездвижена за
продължителен период от време - около 2 месеца, което налага впоследствие и
продължителен период на раздвижване. Съдът, при определяне размера на
обезщетението, освен че взе предвид болките и страданията, търпени от
пострадалата К., степента на уврежданията и характера на телесните увреждания – четири средни
телесни повреди и други леки такива, очаквания период на пълно отшумяване на
всички оплаквания на пострадалата - 1-2 г., отчете и другите неимуществени
душевни негативи която е търпяла и търпи – затруднения в мисловната дейност,
нарушени спомени, несигурност, накърнени социалните контакти и невъзможност да реализира
намеренията си за развитие.
При това положение, съдът намира, че справедливото оценяване на всички
нематериални вреди, които е понесла пострадалата в резултата на виновното
поведение на ответника, възлиза на сумата от 80 000 лв. Поради това осъди подсъдимия Д.М.Д., да заплати на
гражданския ищец Р.С.К., обезщетение на причинените от деянието неимуществени
вреди, в размер на 80 000 лв., а искът за разликата за над 80 000 лв. до
предявения размер от 100 000 лв., отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид аксесорния характер, искът за присъждане на лихва върху уважения
размер на гражданският иск, също е основателен, като лихвата следва да се дължи
от момента на увреждането - от 14.04.2012 г., до окончателното
заплащане на сумата. Съдът не прие тезата на защитата за съпричиняване от
вредите от страна на пострадалата, което е била без предпазен колан, тъй като тя е получила
автомобилна травма - травма вътре в автомобила и по никакъв начин не е
съпричинила ПТП-то.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При
този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС осъди подсъдимия Д.М.Д.
да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
3200 лв., в приход на държавния бюджет по сметка на ЯРС; да заплати на
гражданския ищец К. направените по делото разноски в размер на 500 лева; да
заплати направените по делото разноски в размер на 463.65 лв., в приход на
държавния бюджет по сметка на ОД МВР – Ямбол и в размер на 1110 лв., в приход
на държавния бюджет по сметка на ЯРС.
Воден
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: