Решение по дело №3931/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1837
Дата: 26 май 2022 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20221110203931
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1837
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110203931 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ВЛ. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. П.В., със съдебен адрес
гр. София, ул. „***“ № ***, ет. 2, против електронен фиш серия К № 5333985, издаден от
СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на Д. е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на
атакувания електронен фиш. Прави се искане за отмяната му.
За проведеното на 09.05.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят се представлява
от адв. В., която в дадения ход по същество пледира електронният фиш да бъде отменен по
съображенията, релевирани в жалбата. В допълнение обръща внимание, че срокът на
валидност на техническото средство за измерване, с което е заснето нарушението, към
процесната дата е изтекъл. Претендира присъждане на разноски за оказана безплатна правна
помощ.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 31.08.2021 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на жалбоподателя
ВЛ. Д. Д..
На 31.08.2021 г. в 09:37 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София.
Движел се по бул. „Б.Ш.“, с посока от „О.П.“ към бул. „Вл. В.“. Преминавайки до
представителството на „П.“, скоростта на движение на автомобила била 93 км/ч. /съгласно
1
приспаднат толеранс - 3 км/ч. от отчетената скорост/, при разрешена скорост за движение в
рамките на населеното място до 50 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол TFR1-М, № 560, разположено в патрулен полицейски
автомобил, позициониран в участъка. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и
вписана в регистъра на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г.
Към процесната дата била преминала последваща проверка за изправност на 30.10.2020 г.
На процесните време и място била позиционирана от служители на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на Д., в качеството на собственик на автомобила, било наложено
административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 43 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 5333985;
писмени - справка от КАТ относно собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № ***;
заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835;
протокол за последваща проверка № 4-38-20/30.10.2020 г.; протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-
45410/31.08.2021; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; писмо рег. № 3286р-12416/12.03.2020
г.; ежедневна форма на отчет; справка-картон на водач.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Писмените доказателства, и конкретно протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-45410/31.08.2021, носи
безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по
отношение на факта, че в процесния участък не е имало поставен знак за контрол на
движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение, различна от
общоважимата за границите на населено място до 50 км/ч.
Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 и протокол за последваща проверка № 4-38-20/30.08.2020 г. се изяснява, че
техническото средство - мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е
одобрено съобразно нормативните изисквания. Срокът за валидност на одобрения тип е
изтекъл, но предвид обстоятелството, че техническото средство се намира в употреба и
съответства на одобрения тип, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, съгласно която, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен
инструктаж на полицейските служители, са спазени, видно от протокола за използване на
автоматизирано техническо средство и от ежедневната форма на отчет.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
2
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и
измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че
собственик на МПС е жалбоподателят ВЛ. Д. Д.. Описани са извършеното нарушение,
нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 600 лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост под 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача.
С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания
електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални
основания за отмяната на санкционния акт. Релевираните в жалбата съображения в
съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 31.08.2021 г. в 09:37 ч. лек
автомобил „***“, ДК № *** е бил управляван в гр. София, по бул. „Б.Ш.“, с посока от
„О.П.“ към бул. „Вл. В.“, като до представителството на фирма „П.“, находящо се на бул.
„Б.Ш.“, се е движил със скорост от 93 км/ч. /след приспаднатия толеранс от - 3 км/ч./, при
ограничение на скоростта в границите на населено място до 50 км/ч.
При това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране
скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава
3
максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50
км/ч. Констатираното в случая превишение на скоростта е с 43 км/ч., доколкото лекият
автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 93
км/ч. /след приспаднатия толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния
автомобил е жалбоподателят В.Д.. Следователно именно последният е
административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-
дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало
автомобила.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г./, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с
над 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 600 лв. Наложената глоба е в този
абсолютен размер, при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в
санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена без
уважение, като неоснователна. Респективно присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя не се дължи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5333985, издаден от СДВР срещу ВЛ.
Д. Д., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за
което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 600 /шестстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4