Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041 22.02.2021г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на двадесети януари двехиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела Николова
секретар: Елена Драганова
прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията
АНД № 1163 по описа на Районен съд
- Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от „Българска телекомуникационна компания“ БТК ,ЕАД,гр.София срещу Наказателно постановление № 75 от
11.09.2020 г. на Председател на КРС , с което на основание чл.326 от ЗЕС е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 4000лв. В жалбата се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление. Оспорва и по същество вмененото нарушение,което не
било безспорно установено .Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП или
алтернативно да намали размера на санкцията
до минималния предвиден размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител .
Административнонаказващият орган Комисия за регулиране на
съобщенията се представлява от юрисконсулт Е.М. , който счита атакуваното НП за правилно
и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.Моли и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 11.06.2020 год. свидетелите Т.К.К. и Д.Т.К. ,двамата служители на Комисия за регулиране на
съобщенията , извършили проверка в
търговски обект на „БТК“ ЕАД на
адрес:гр.Хасково,бул.“Съединение „ №44 в магазин „Кауфланд“.При
проверката свидетелите К. и К. се представили за клиенти ,което желаят да сключат
договор за услугата мобилен интернет .Обслужващия ги служител на БТК Д.Р.И. им
предложила няколко плана ,като св.К., който щял да бъде титуляр по договора
избрал тарифен план „I-Traffic L+“ .Тя
разяснила условията на избрания тарифен план и убедила св.К. да включи към него крайно устройство „Vivacom 4G Wi-Fi“ .Според контролните
органи на КРС , служителката на БТК поискала от св.К. лична карта и пристъпила
към попълване на данните на абоната и клаузите на договора на преносим
компютър към монитора на който нямало
видимост . След като приключила с попълването на договора приканила св.К. да положи подпис на
електронно устройство „LCD SIGNATURE ТABLE“, на чиито
дисплей не се визуализирал документа ,който се подписва.В същия момент ,според свидетелите по акта служителката на
БТК отишла до принтера и донесла попълнен хартиен екземпляр на заявление/договор №1118798411062020-49350578 /Приложение
№1/,т.е. полагането на подпис предшествало предоставянето на договора на
абоната на хартиен носител и съответно
абонатът нямал възможност да се запознае
със съдържанието му,преди неговото подписване. Горните констатации свидетелите
отразили в констативен протокол с №П-ТК –016
от 11.06.2020г г., а на 07.08.2020 год. св.Т.К. съставил в присъствието на упълномощено лице В.С.С. против „БТК”ЕАД
гр.София АУАН № П-080 /07.08.2020год. за нарушение на чл.42 ал.3 от Общите
изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения затова ,че на 11.06.2020г. в
гр.Хасково,бул.“Съединение“ №44 магазин Кауфланд не е предоставило на Д.Т.К. проект на
индивидуален договор № №1118798411062020-49350578 за запознаване със
съдържанието му преди подписването му.
Въз основа на
така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление ,в което е възприета същата
фактическа обстановка,описана в съставения АУАН.
Изложената фактическа
обстановка се установява от приложените към АНП
писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Т.К. и Д.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материали, поради което ги възприема показанията им като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи.
При така
установените факти съдът намира от правна
страна следното:
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията
на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения
на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето и връчването му чрез надлежно
и изрично упълномощено от представителя по закон на
дружеството – жалбоподател,
лице. На следващо място, АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено
длъжностно лице, съответно от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия,
спазена е формата и редът за издаването
на санкционния акт, а по съдържанието
си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като доводите на
дружеството – жалбоподател
в обратна насока следва се приемат
за изцяло несъстоятелни. Спазени са и сроковете
по чл. 34 ЗАНН, приети с актуалната
и задължителна за приложение съдебна практика като давностни
по своя характер,
както за привличане към административнонаказателна отговорност
със съставяне на процесния АУАН по чл. 34,
ал. 2 ЗАНН, така и за издаване
на санкционния акт по чл.
34, ал. 3
ЗАНН.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от "А1 България" ЕАД административно нарушение на чл. 326 от ЗЕС
, вр. чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания. Разпоредбата на чл. 326 от ЗЕС предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв. за предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги след подаване на уведомление по чл. 66, което наруши някое от общите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения. Във връзка с цитираната разпоредба, като нарушена е посочена и нормата на чл. 42 ал. 3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, съгласно която преди подписване на индивидуалния договор предприятията са задължени да предоставят на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му.. В настоящият случай дружеството жалбоподател притежава качеството на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на § 1, т. 50 от Допълнителните разпоредби на ЗЕС. От събраните в съдебното производство доказателства-показанията на свидетелите К. и К. и писмените доказателства по преписката безспорно се установява, че дружеството –жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 42 ал. 3 от Общите изисквания, тъй като не е предоставило на св.Д. К. проекта на индивидуален договор № №1118798411062020-49350578 за запознаване със съдържанието му преди неговото подписване. По този начин е осуетена възможността на потребителя да се запознае със съдържанието на индивидуалния договор в цялост и да направи информиран избор във връзка с използване на предоставяните от дружеството услуги. От гореизложеното, по безспорен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е нарушил чл. 326 от ЗЕС, вр. чл. 42 ал. 3 от Общите изисквания.С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 326 от ЗЕС, вр. чл. 42, ал. 3 от Общите условия, като е наложено наказание "имуществена санкция"над минималния размер, който е съобразен с доказателствата в административното производство за наличието на влезли в сила НП срещу дружеството,за които е наказан за предходни такива нарушения.С оглед крайния изход на спора /жалбата остава неуважена / и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на КРС такова, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа или правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з , съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв.