Решение по дело №1901/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 64/23.04.2021г. по НАХД № 1901/2021г. по описа на
РС-***
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. ***, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М. А. К., ЕГН: **********, роден
на * год. в гр.***, жив. в гр. ***, ж.к. „*“, *, неженен, българско гражданство, основно
образование, неосъждан, за това, че на 07.11.2019 год., около 23.40 часа, в гр.***, в ж. к.
„***“, до бл.190 е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, с рег.
№ ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със
ЗППАМ № * от 26.09.2019 год., връчена му лично на 11.10.2019 год., влязла в сила на
26.10.2019 год.- престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в минимален размер, а
именно – 1000 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
една година.
Защитникът на обвиняемия- адв. А.А. от АК-***, моли за налагане на наказание в
минимален размер, като моли да не бъде налагано наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично, като изразява
съжаление за деянието и моли за налагане на глоба в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият М. А. К., ЕГН: **********, роден на * год. в гр.***, жив. в гр. ***, ж.к.
„*“, *, неженен, българско гражданство, основно образование, неосъждан.
Обв.М. А. К. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № *, издадено на
*год., валидно до * год.
На 30.08.2019 год. против обв.М. А. К. бил съставен АУАН серия АА, с бл. № * за
това, че на 30.08.2019 год., около 22.35 часа, в гр.***, по ул. „***“, до дом № 34, в посока
към пл. „***“ управлявал л. а. „БМВ“ с рег.№ ***, собственост на Г.Д.Г, като МПС нямал
преминат периодичен преглед; не представил СУМПС и контролен талон или друг
заместващ документ; имал ел. фиш серия К, № * от 07.07.19г., връчен на 11.07.19г. и фиш
cep. Н, № 941403 от 17.07.19г., които не били заплатени в срок, с което виновно нарушил
чл.147 /1/, чл.100 /1/, т.1, чл.190 /3/, чл. 186/7/от ЗДвП.
Въз основа на издадения АУАН серия АА, с бл.№ * от началник група към ОДМВР -
***, Сектор „Пътна полиция“ било издадено наказателно постановление № * от 26.09.2019
год., връчено на обв.К. на 11.10.2019 год., влязло в сила на 19.10.2019 год. Въз основа на
издадения АУАН серия АА, с бл.№ * била издадена и заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № *, с която спрямо обв.М. А. К. била приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до заплащане на
1

дължимата глоба. Заповедта била връчена лично на обв.К. на 11.10.2019 год., като същата
влязла в сила на 26.10.2019 год. Неговото СУМПС № * не било физически отнето.
Свидетелите П.Е.Я. и К.С. И. /полицейски служители във Второ РУ при ОД на МВР -
гр.***/ били на смяна за времето от 19.00 часа на 07.11.2019 год. до 07.00 часа на 08.11.2019
год.
В изпълнение на служебните си задължения на 07.11.2019 год., около 23.40 часа
свидетелите Я. и И. извършвали обход в гр.***, к-с „***“, като до бл. 190 спрели за проверка
водача на лек автомобил марка „***“, с рег. № ***. При извършената проверка
полицейските служители установили, че автомобилът е управляван от обв. М. А. К.. Като
пътник в автомобила пътувала свид. С.Я.Н.. При проверката обв. К. не представил пред
полицейските служители свидетелството си за управление на МПС, като им заявил, че го е
забравил.
При направена справка с дежурен свидетелите Я. и И. установили, че обв.К.
управлява МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС, наложена с горепосочената ЗППАМ № * от 26.09.2019 год.
Свид.Я. поискал чрез дежурния на ОД на МВР - гр.*** съдействие от екип на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР - гр.***. На място пристигнали свидетелите Д.П. К. и В.Н.С. /мл.
автоконтролъори при Сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр.***/, които направили справка в
АНД, при която установили, че СУМПС на обв.К. е отнето и спрямо него има издадена
ЗППАМ, т. к. лицето има незаплатени глоби. На 08.11.2019 год. свид. В.Н.С. съставил
против обв. М. А. К. АУАН серия АА, с бл. № *.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
съдебното и досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия
състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите П.Е.Я., К.С. И.,
С.Я.Н., Д.П. К., В.Н.С., В.А.К.;
От писмените доказателства: справка за нарушител/водач, справка за съдимост,
заверени копия на НП № * от 26.09.2019 г., АУАН с бланков № *, АУАН с бланков № *,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № * от 26.09.2019 год. ,
писма от ТД на НАП-*** и др.;
От заключението на изготвената по делото графическа експертиза (л. 106-109 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло. Липсват основания да се приеме, че свидетелите
са заинтересовани от изхода на делото, поради което показанията им следва да се
кредитират изцяло.
По отношение на писмените доказателства следва да се посочи, че същите не са
оспорени от страните и подкрепят изложеното от свидетелите.
Назначената експертиза е отговорила пълно, точно и ясно на поставените въпроси и е
изготвена от компетентно лице.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага по-подробни съображения,
защо приема едни от тях за сметка на други.
Фактическата обстановка не се оспорва от защитата, като обвиняемият заявява, че
съжалява за стореното.
2

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 343в, ал. 3 от НК се изразява в „управление” на МПС. Безспорно действията на
обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в
пространството в гр.***, к-с „***“, до бл. 190, представлява „управление” на МПС по
смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в
т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление", включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „***“, с
рег. № ***, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на §
6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, а именно пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия от обективна
страна, законът изисква управлението на МПС да се осъществява в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление
на моторно превозно средство. Тук трябва да се изследва обстоятелството дали такава
заповед е била издавана, като се преценят и обстоятелствата по издаването й.
Видно от приложената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № * от 26.09.2019 год., връчена му лично на 11.10.2019 год., влязла в сила на
26.10.2019 год., СУМПС на обвиняемия е било временно отнето на основание чл. 171, т.1, б.
„д” от ЗДвП до заплащане от негова страна на дължимите глоби, наложени му с наказателно
постановление № * от 26.09.2019 год. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-***. Въпросната ЗППАМ е била връчена на обвиняемия лично, срещу подпис на
11.10.2019 год., поради което и същият е бил запознат с ограниченията, които същата му
налага. Липсата на фактическо отнемане на СУМПС принципно не препятства действието
на заповедта, тъй като в противен случай може тя никога да не произведе действие при
недобросъвестно поведение на водача. Глобите по горепосоченото постановление за
заплатени от К. на 15.11.2019 г., т.е. след инкриминираната дата.
С Решение № 3 от 23.03.2021 г. на КС по к. д. № 11/2020 г., докладвано от съдиите *
и *, са обявени за противоконституционни чл. 171, т.1, буква „д“ и чл.171, т.2, буква „к“ от
Закона за движение по пътищата. В мотивите на решението е посочено: „…временното
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и
временното спиране от движение на пътно превозно средство на собственик за неплатени
глоби противоречат на функциите и целите на принудителните административни мерки и на
практика се превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в
противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 и 2 от Конституцията). С
предвидените в оспорените разпоредби мерки законодателят заобикаля закона и
предвидения в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби, като
предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез която на практика
ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват свободно по
територията на страната (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. второ от Конституцията), да
напускат нейните предели (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. трето от Конституцията), а в
3

хипотезата на чл. 171, т. 2, буква „к" ЗДвП - сериозно засяга упражняването на правото на
собственост (чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията).“.
Видно е, че разпоредбата от ЗДвП, въз основа на която е приложена ЗППАМ спрямо
обв. К., е била обявена за противоконституционна. Действително, както отбелязва
прокурора и в самото предложение, и по време на съдебните прения, съгласно разпоредбата
на чл.151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Р. България актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила, т.е.
отменителното решение има действие занапред („ex nunc“).
С друго свое решение обаче- Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г.,
Конституционният съд е направил тълкуване относно действието на отменителните си
решения. В мотивите към т. 2 от решението е посочено: „…без прилагането на
изключението от общото правило, установено в чл. 151, ал. 2, изречение трето от
Конституцията, ефективното осигуряване на върховенството на Конституцията би било
невъзможно и конституционното правосъдие би било лишено от възможност да изпълни
своето предназначение в конституционната правова държава. Върховенството на правото в
основата си означава, че в един правен ред всеки спор се разрешава в съответствие и
единствено в съответствие с приложимото право. Прилагането на обявения за
противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на
върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 - никой закон не
може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната система,
а следователно не е приложимо право - което единствено има значение за решаването на
правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства,
обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети
постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на Конституционния съд и
следователно уронващи върховенството на Конституцията. Противното разбиране е
несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното непосредствено действие, с
духа и принципите на правовата държава“. По-нататък съдиите посочват: „…съдията трябва
да се въздържа да прилага закон, за който смята, че противоречи на Конституцията.
Цялостната конституционна уредба цели законът, който противоречи на Конституцията, да
не бъде приложен, да не възникнат противоконституционни и в този смисъл несправедливи
правни последици от прилагането на такъв правен акт и да не бъдат нарушени правата на
личността. … Ако спрямо висящите съдебни производства решението на Конституционния
съд действа според общото правило „ex nunc", съдебните състави ще са обвързани да
разрешат спора съобразно обявения за противоконституционен материален закон. За да не
се стигне до такъв несправедлив изход на съдебния процес, от разпоредбата на чл. 150, ал. 2
от Конституцията се извежда изключение от общото правило на чл. 151, ал. 2, изр. трето.“.
Крайното решение на Конституционния съд е, че по отношение на заварените от
решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията,
предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.
Настоящият състав намира, че делото представлява висящо производство, свързано с
действието на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, тъй като, чрез приложението на
тази разпоредба се запълва съставът на разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от НК, респ. прави се
преценка за наличие на признак от обективната страна на престъплението. След като обаче
обявената за противоконституционна разпоредба не следва да се прилага по висящите
производства, то на практика това води до извод за липса на съставомерен признак, а
именно- управлението на МПС да е в срока на действие на ЗППАМ. Приемането на
обратното би означавало да се зачетат последиците на заповедта, т.е. да се зачете действието
на обявената за противоконституционна норма, което пък ще влиза в разрез с решението на
Конституционния съд. След като съдът не следва да зачита отменената разпоредба, то и
заповедта, издадена по неговото приложение, която е част от предмета на доказване, следва
4

да се счете за непораждаща правен ефект, тъй като отменената разпоредба следва да се счита
за неприложима и към момента на издаването на заповедта (в този смисъл е и Решение №
14431 от 20.11.2020 по адм. дело № 14226/2018г. на ВАС).
Действително, съгласно Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум
на ВС, приложението на чл. 2, ал. 2 от НК не се отнася до случаите на изменение на
правилата, които запълват бланкетната наказателна норма и уреждат движението по
пътищата, експлоатацията или ремонта, като за отговорността на дееца има значение само и
единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието. Видно е обаче, че
това постановление е нямало как отчете разпоредбите на действащата понастоящем
Конституция. Отделно от това, постановките на Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. №
5/2019 г. и постановлението не са несъвместими. Върховният съд очевидно визира действие
на валиден нормативен акт по време на извършване на деянието, докато решението на
Конституционния съд визира акт, който от самото начало противоречи на правовия ред и не
следва да се допуска да породи своите последици.
Изложеното налага извод, че не са осъществени всички признаци от обективната
страна на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК, което на първо място обезсмисля
обсъждането на наличие на субективни такива и на второ (и което е по-съществено)- води
до извод, че обвиняемият следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение на основание
чл. 304 от НПК.
Накрая, следва да се отбележи, че дори и да не бъде споделен изводът за липсва на
съставомерност на деянието по изложените съображения, то деянието безспорно покрива
признаците на малозначителност по чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно тази разпоредба на
материалното наказателно право, не е престъпно деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Законът предвижда малозначителност на деянието, извеждаща липса на
престъпление, в два варианта-отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова
малозначителност /на деянието/; или наличие на обществена опасност на деянието, но с
нейна явна незначителност. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и укоримост
на извършеното. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства трябва да очертава липса
или явна незначителност на обществената опасност на деянието, за да се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
В конкретния случай, дори и да се приеме, че Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. №
5/2019 г. не е приложимо и че следва да се приеме, че са осъществени всички признаци от
състава на престъплението, безспорно обявяването на протиконституционността на
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП сочи на липса на обществена опасност на
извършеното. Тук следва да се съобразят отново изложените мотиви в цитираното решение
на КС на РБ, където е посочено, че утвърденият в Конституцията „…принцип на
справедливост (материалният елемент на принципа на правовата държава), както и
разпоредбата, че правораздаването се осъществява от съдилищата (чл. 119, ал. 1) означава,
че конституционна ценност представлява не толкова постановяването на самото решение от
съд, а по-скоро постановяването на справедливо съдебно решение.“, както и че формалното
правораздаване от съд „…не е справедливостта, която е утвърдена в Конституцията и се
защитава и закриля от нея.“.
По мнение на настоящия състав, несъобразяването на поведението на правните
субекти със закон, който изначално противоречи на правовия ред, не разкрива степен на
обществена опасност, която да обуслови ангажирането на най-тежкия вид юридическа
5

отговорност- наказателната (независимо, че в случая се касае за приложението на чл. 78а от
НК, тъй като отново се прави преценка за наличие на всички признаци от престъпния
състав, включително и обществената опасност). Причината за обявяването на разпоредбите
на ЗДвП за противоконституционни е, че същите не обслужват целите на принудителните
административни мерки, респ. целите на закона, в който са разписани. След като тези
текстове не са в състояние да обслужат целите на ЗДвП- гарантирането на обществените
отношения, свързани с безаварийно осъществяване на транспортната дейност, то очевидно
тяхното нарушаване не следва да се счете за общественоопасно, тъй като при неспазването
им няма да се стигне и до накърняване на родовия обект на престъпленията против
транспорта. Иначе казано, неспазването на противоконституционните текстове от К. само
формално осъществява съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК, но не засяга
обектът на защита на НК.

По разноските:

С оглед обстоятелството, че обвиняемият бе признат за невиновен в извършване на
вмененото му престъпление, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените по делото
разноски остават за сметка на държавата.

Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.
Вярно с оригинала: Д.Б.
6

Номер на акта:	64
Дата:	23 април 2021 г.
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20212120201901
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 април 2021 г.

Решение по дело №1901/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите