№ 61
гр. Шумен, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан В. Д.
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Д. Търговско дело №
20243600900041 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Деко-бетз“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „.... №37, ет.1, оф.1
против „Крис НП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Памукчи,
общ. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „.... №14, като претенция, с която се претендира осъждане
на ответника да върне на ищеца 11 723.82 литра дизелово гориво – евродизел без добавки,
получени от ответника без правно основание или да заплати сумата, представляваща
стойността на това гориво на стойност 25 729.40 лв., като получено без правно основание –
в хипотезата на чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД. В исковата молба (ИМ), по която първоначално е
било образувано т.д. №81/2021 г. по описа на ШОС, ищецът е посочил, че претендираните
количества били предоставени от „Деко-бетз“ ЕООД на „Крис НП“ ЕООД въз основа на
устна договорка за период от ноември 2018 г. до юли 2019 г., съобразно която посоченото
количество гориво е следвало да бъде възстановено на ищеца до края на август 2019 г.
Твърди се, че ищецът - „Деко-бетз“ ЕООД и третото по спора лице „Хидрострой“ АД имало
сключен договор за превоз (срещу заплащане), по който ищецът бил изпълнител, като
съобразно клаузите му имало възможност възложителя да предоставя на изпълнителя гориво
за извършване на превозите. Ищецът сочи, че по това време ответника „Крис НП“ ЕООД
изпитвало финансови затруднения и била постигната договорка да зарежда в базите на
третото лице „Хидрострой“ АД, а документално дадените фактически на ответника
количества да бъдат отразявани като дадени на ищеца. Твърди, че посочените количества са
отразени документално в отчетни документи – фактури и лимитни карти като получени от
ищеца и със задължено лице за плащанията също ищеца. Сочи, че в документите, които
установяват получаването на горивото стоели подписи на служители на ответника. Сочи, че
при разговори с ответника с искане да бъдат заплатени получените количества гориво бил
1
получен отказ. Поради това ищецът прибягнал до уведомяване на ответника за претенцията
си с нотариална покана, която била получена на 11.09.2019 г., а даденият в нея срок за
изпълнение от 7 дни бил изтекъл на 18.09.2019 г. С оглед изложеното ищецът сочи, че желае
на основание чл.55 от ЗЗД (без да конкретизира при коя от трите хипотези) желае ответника
да бъде осъден да върне полученото и използвано гориво, което с уточняваща молба от
30.06.2021 г. (л.62 по делото) е посочил, че е 11 723.82 литра – евродизел без добавки или
вместо това да бъде осъден ответника да заплати сумата от 25 792.40 лв., представляваща
стойността на посоченото гориво.
От страна н ответника „Крис НП“ ЕООД е депозиран отговор на ИМ, в който е
посочено, че исковата претенция е изцяло неоснователна. Сочи, че между страните не е
имало никаква договореност за получаване от ответника на гориво. Твърди, че не е
получавал такова гориво. Излага подробни аргументи в насока, че ответника няма лиценз да
търгува с горива, няма бази, в които да ги съхранява и най-общо, че същият не може да
извършва дейност по продажба на горива, което поставя под въпрос твърденията в ИМ.
Сочи, че не оспорва твърдението, че влекач марка „Скания“, рег. №.... и собственост на
„Крис НП“ ЕООД. Сочи, че отношенията между двете дружества имат дълга история, но
винаги, когато между тях е имало доставки са били съставяни разходооправдателни
документи – фактури и др. Сочи, че отново по претенция на ищеца е водено друго
производство – по гр.д. №1517/2019 г. по описа на НпРС, по което предмет на иска на
ищеца е била претенция за връщане на гориво в размер на 10 536 литра. Намира, че това се
припокрива с количеството гориво претендирано в настоящото производство. Сочи, че
НпРС е отхвърлил претенцията. сочи освен това, че ответника за процесния период от
ноември 2018 г. до юли 2019 г. е извършвал зареждане на гориво от друго трето по спора
лице – „Дизелор“ ЕООД. Сочи, че поради липсата на конкретно правоотношение с ищеца е
във връзка с това, че не са осчетоводявани в счетоводството на ответинка никакви доставки
за процесното гориво.
Ищецът от своя страна е депозирал допълнителна искова молба (ДИМ), в която
поддържа претенцията си от първоначалната ИМ. Сочи, че предоставеното на ответника
гориво не е било в качеството на ищеца на доставчик на горива, а по-скоро следва да се
разглежда като заем за послужване, а предоставянето на това гориво е мотивирано от
добрите взаимоотношения между управителите на двете дружества и обстоятелството, че по
това време ответникът е бил изпаднал в сериозни затруднения. Излага становище, че
взаимоотношенията между страните по повод процесното гориво имат характеристиките на
договор за заем, който е реален договор и се сключва с плащането на парите или предаването
на стоките. Сочи, че в ИМ е обяснена логиката на отношения между страните, които
включват зареждане на гориво от служители на ответника от база и търговец, с който ищеца
има отношения, като се отрича твърдението в отговора, че за да може да дава гориво следва
ищецът да има лицензия за търговия с такова и да има съответната база за складиране на
гориво. В ДИМ е посочено, че се прави промяна в петитума на претенцията, като се сочи, че
се претендира сумата от 25792.40 лв. – стойност на 11723.83 литра дизелово гориво,
2
предадено в собственост на ответника, както и в условия на алтернативност – претенция за
същата сума за ползван стоков кредит на вещи. Поискано е допускане до разпит на двама
свидетели.
Ответникът е подал отговор на ДИМ. В него се заема становище във връзка с
изложеното от ищеца в ДИМ. Сочи се, че между страните няма договореност за доставка на
посочените количества и поради това оспорва твърденията на ищеца за сключен договор за
заем за послужване. Сочи, че по иск с подобно основание между страните е налице решен
правен спор по гр.д. №1517/2019 г. по описа на НпРС. Отделно от това сочи, че не е
изпълнен фактическият състав, който води до сключване на договор за заем – няма реално
предаване от ищеца на вещта по договора. поддържа съображенията изложени в отговора на
ИМ. Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца, като бъдат присъдени на ответника
сторените в производството разноски.
По така предявената претенция е било образувано т.д. №81/2021 г. по описа на
ШОС. По него след извършената двойна размяна на книжата е постановено Определение №
61/23.03.2022 г. (л.136от делото), с което е било прекратено производството по т.д. №81/2021
г. по описа на ШОС по претенция с основание чл.55 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да
върне полученото и използвано гориво в размер на 10 536 литра или да бъде осъден да
заплати стойността на горивото в размер на 23 180.38 лв. С отделен диспозитив е
прекратено производсвото по претенция с основание чл.55 от ЗЗД, в което е поискано да
бъде осъден ответника да върне на ищеца 1187.82 литра гориво – евродизел без добавки или
да бъде осъден да заплати 2612.02 лв. – паричната равностойност на посоченото гориво,
като в тази част е изпратил делото по подсъдност на районен съд. Изложените мотиви за
прекратяването са обвързани с обстоятелството, че е налице СПН по отношение на
хпетендираното за връщане гориво в размер на 1187.82 литра, формирани по влязлото в
сила решение, постановено по гр.д. №1517/2019 г. по описа на НпРС, което е отразено в
първият прекратителен диспозитив, а както бе осочено по-горе вторият прекратителен
диспозитив е във връзка с обстоятелството, че спорът е родово неподсъден на ОС и е
препратен по компетентност на НпРС.
Така постановеното от съда прекратително определение е било обжалвано от ищеца
в производството. Било е образувано в.ч.т.д. №275/2022 г. по описа на Апелативен съд –
Варна (ВАпС), п което е постановено Определение №406/21.06.2022 г., с което Определение
№ 61/23.03.2022 г. по т.д. №81/2021 г. по описа на ШОС е било отменено, а делото върнато
на ОС – Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия. Съображенията на
въззивната инстанция са във връзка с това, че предметните предели на спорът разгледан с
влязлото в сила решение по гр.д. №1517/2019 г. по описа на НпРС и този разглеждан от
Окръжен съд – Шумен по т.д. №81/2021 г. се различни, тъй като претенциите почиват на
различно основание. Претенцията по делото разгледано пред НпРС е договорна, а с оглед на
твърденията на ищеца спорът предявен пред ШОС почива на извъндоговорно основание.
След като е разгледано производството по т.д. №81/2021 г. по описа на ШОС е
постановено Решение №26/11.05.2023 г. по което без разглеждане е била оставена ИМ в
3
частта, в която е предявена претенция за сумата от 23 179.20 лв., стойност на 10536 литра
дизелово гориво и е прекратил делото в тази част. В частта на предявения иск за сумата от
2613.20 лв.- левова равностойност на 1187.82 литра дизелово гориво съдът е отхвърли
претенцията като е приел, че искът е неоснователен. Така постановеното решение е било
обжалвано. По образуваното в.т.д. №516/2023 г. по описа на ВАПС е постановено Решение
№139/16.05.2024 г., с което е отменено Решение №26/11.05.2023 г., по т.д. №81/2021 г. по
описа на ШОС в частта, в която е била оставена без разглеждане ИМ, с която е пренендирана
сумата от 23 179.20 лв., стойност на 10536 литра дизелово гориво, а е обезсилено решението
в частта, с която се претендира сумата 2613.20 лв.- левова равностойност на 1187.82 литра
дизелово гориво. Делото е било върнато за разглеждане от друг състав. Мотивите за подобно
произнасяне на въззивната инстанция са във връзка с това, че първоинстанционният съд е
възприел неправилно твърденията на ищеца и е дал неправилна квалификация на
предявеният пред него иск. в мотивите е коментирано, че уточнение на претенцията е
направено пред ВАпС в съответствие с правомощията по чл.269 от ГПК и постановеното в
ТР №1/2013 г. по ТД №1/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.5, във връз с ТР №1/2001 г. по ТД
№1/2001 г. на ОСГК на ВКС и така е прието, че предявената претенция е по реда на 55, ал.1,
т.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание представител на ищеца поддържа исковата си претенция и
моли да бъде уважена изцяло. Моли да му бъдат присъдени и сторените разноски за всички
съдебни инстанции. Представител на ответника сочи, че желае ищцовата претенция да бъде
отхвърлена, а на ответника да бъдат присъдени всички разноски сторени в производството.
Молбата, доколкото отговаря на законовите изисквания е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: Ищецът „Деко-бетз“ ЕООД за процесният период –
посочен в исковата молба като времето от ноември 2018 г. до юли 2019 г. е имал сключени
два последователни договора за превоз на товари с трето по спора лице – „Хидрострой“ АД.
Ищецът е бил изпълнител, в договорите е записано – „превозвач“, а „Хидрострой“ АД са
били възложител – в договора „товародател“. Двата договора са с действие, както следва:
Първият (л.9-10 от т.д. №81/2021 г. на ШОС) е сключен на 01.04.2018 г. с действие до
31.03.2019 г. – чл.24 от Договора, а вторият (л.7-8) е сключен на 01.04.2019 г. и с действие до
31.03.2020 г. – чл.24 от дооговора. Двата договора са напълно идентични и имат клаузи с
еднакво съдържание. Според чл.19 от договорите „При възможност от страна на
товародателя, същият може да предостави горивото необходимо за съответните
превози, като предоставеното гориво е в рамките на реално извършените такива, за което
издава фактура на името на превозвача по продажни цени в деня на зареждане.“
В рамките на производството е приета ССЕ (л.187 и сл.), която установява, че
търговските книги и на двете дружества - „Деко-бетз“ ЕООД и „Крис НП“ ЕООД са водени
редовно, но никъде не е осчетоводено предаването от ищеца на ответника дизелово гориво в
размер на 11 723.82 литра Посочено е, че наличните лимитни карти за отпускане на
4
материали при ищеца за период от ноември 2018 г. до юли 2019 г. устаонвяват, че влекач
„Скания“, рег. .... е заредил – от базата на „Хидрострой“ АД в с. .... 10723.82 литра дизелово
гориво и от базата в гр. Нови пазар, ул. „....“ №36 1000 литра дизелово гориво. Общото
количество заредено гориво за процесният период от посочения влекач е в размер общо на
11723.82 литра. Посочено е, че левовата равностойност на 11723.82 литра дизелово гориво
без добавки с ДДС при средна цена 2.27 лева за литър е общо 26613.07 лева с ДДС.
Съдът при разглеждането на производството по т.д. №81/2021 по описа на ШОС в
Определение №192/14.11.2022 г., при изготвяне на предварителен доклад по делото, изрично
е посочил в мотивите на определението, че приема за установено и ненуждаещо се от
доказване на обстоятелството, че влекач „Скания“, рег. №.... е собственост на ответника -
„Крис НП“ ЕООД. Това обстоятелство не се спори, а както е видно от отговора на ИМ се
признава от страна на ответника.
В производството е приета и съдебно – почеркова експертиза (л.291 и сл.). В
заключение последната е приела, че подписите на лимитна карта за месец май 2019 г. срещу
„22.05“; в лимитна карта срещу „09.08.2019 г.“; в лимитна карта без посочена дата – 2 бр. и
срещу „04.07“, „06.07“, „19.07“ в лимитна карта с дата 31.05.2019 г. (общо 5 подписа) , са
положени от лицето П. Х. П., ЕГН **********, а подписите в оригинал на лимитни карти
под „.... в лимитна карта за месец 07.2019 г. – 3 бр.; срещу .... в лимитна карта за месец
04.2019 г. – 17 бр.; под „.... в лимитна карта за месец 02.2019 г. -4 бр.; под „.... в лимитна
карта за месец 12.2018 г. – 5 бр.; под „.... в лимитна карта за месец 11.2018 г. – 7 бр. и под „....
в лимитна карта за месец 05.2019 г. – 3 бр. (общо 39) подписа, са положени от лицето
Е.Е.А.., ЕГН **********.
В производството са представени като доказателства платежни ведомости на
ответника (л.197 и сл.) от които е видно, че за период октомври 2018 г. до юли 2019 г. Е. Е.
А. е заемал длъжност на водач на товарно МПС при ответника.
От данните в електронният търговски регистър се установява, че за процесният
период - от ноември 2018 г. до юли 2019 г. управител на дружеството е бил Х.П.Б. Същият е
бил управител до 20.08.2019 г., а от този момент до 18.11.2019 г. – т.е. за период от три
месеца управител на ответника ебил П. Х. П. – разпитван в последното съдебно заседание
по делото като свидетел. Освен Управител до 20.08.2019 г. Х.П.Б.е бил и едноличен
собственик на дружеството.
Установява се, че по инициатива на ищеца - „Деко-бетз“ ЕООД на ответника „Крис
НП“ ЕООД е била връчена нотариална поканаза връщане на 10 536 литра дизелово гориво
заредено в база в гр- Нови пазар, ул. „....“ 36 и от база в село ...., собственост на
„Хидрострой“ АД Поканата от 05.09.2019 г. е била успешно връчена на 11.09.2019 г. на
лицето В.П.М. легитимирал се като представител на управителя на ответника с пълномощно
с нотариална заверка на подписите рег. №..../21.08.2019 г. на Нотариус с №.... на НК и район
на действие района на РС – София. Съобразно поканата е даден 7-дневен срок от
получаването й да бъде върнато потребеното количество дизелово гориво.
5
В рамките на производството са били разпитани в качеството им на свидетели Е. Е.
А. – служител при ответното дружество през процесния период, П. Х. П., който е син на
собственика и управител на дружеството, през процесния период, М. Руменова Дончева –
служителка в „Деко-бетз“ ЕООД и живееща на съпружески начала с управителя на „Деко-
бетз“ ЕООД, както и Милко Янев Милчев, който сочи, че води счетоводството на ответното
дружество като дипломиран счетоводител.
Свидетелят Е. А. сочи, че от август месец 2018 г. за около две години работил като
шофьор на товарен камион при ответника. Излага данни, че по това време се случвало често
да зарежда гориво в базите на „Хидрострой“. Твърди, че не е наясно какви са били
взаимоотношенията между „Деко-бетз“ ЕООД и „Хидрострой“ по това време, но той
зареждал гориво от база на „Хидрострой“, като издаваните там касови бонове ги снимал
веднага и изпращал по електронно приложение Viber (Вайбър), по указания на „шефа“ на
М., като идентифицира същата като явилата се свидетелка М.Р.Д. за която е установено, че е
служителка в „Деко-бетз“ ЕООД. Сочи, че се зареждали различни количества гориво, но
това ставало по отношение на притежаваните от ответника камиони Скания. Излага данни
за здравословни проблеми на Х.П.Б.– управител на ищцовото дружество по онова време,
като сочи, че в дейността му по това време му помагал неговият син – П..
Свидетелят П. Х. П. сочи, че е бил управител на дружеството ответник от август до
декември 2019 г. Твърди, че и преди това се занимавал с дейността на дружеството, като
помагал на баща си – управителят преди август 2019 г. Х.П.Б. Сочи, че помощта му била
най-вече във връзка с това, че баща му бил изкарал иинсулт. Твърди, че болестта засегнала
възможността на последния да говори, но не и преценката му. Ето защо той продължил да
ръководи дейността на дружеството, но тъй като не бил разбиран от други хора, свидетелят
П. му помагал. Той му казвал какво трябва да се направи, а свидетелят П. го правел или
предавал нарежданията на други хора. Потвърждава, че ответника е зареждал горива от
базии на „Хидрострой“ през 2018 – 2019 година. сочи, че документите за гориво от тези
зареждания не са били осчетооводявани. Твърди, че от бензиностанцията бил издаван само
касов бон, а впоследствие тези бонове били събирани и изпращани на управителя на „Деко-
бетз“ ЕООД, както свидетелят го нарича по прякор – „Деко“.
Свидетелката М.Д. сочи, че ответното дружество през процесния период било
изпаднало в затруднения. твърди, че те се опитвали да помагат като осигурявали курсове за
превоз на ответника, давали са им възможност да зареждат гориво за тяхна сметка и др.
Сочи, че представителите на ответника подписвали лимитни карти, но не били издавани
фактури. Твърди, че горивото не било върнато, тъй като от края на 2019 г. с управлението на
фирмата се заели дъщери на управителя на ответинка и те отказвали да платят сумите за
гориво. Сочи, че счетоводно количествата гориво по делото се водели в счетоводството на
ищеца като закупени от послединя от „Хидрострой“, но отношенията с ответника - „Крис
НП“ ЕООД не били отразени в счетоводството.
Свидетелят М.М.. Последният сочи, че още от 2008 г. водел счетоводството на
ответника „Крис НП“ ЕООД без да е служител, тъй като е счетоводител на свободна
6
професия. Сочи, че за периода 2018 – 2019 „не е имало фактури от „Деко-Бетз“. Не е имало
никакви документи, дори и товарителници, касови бонове и т.н.“ Сочи, че свидетелят П. Х.
П. по това време основно носел документи от бензиностанции при зареждане на горива.
Сочи, че по това време управителят на ищеца Х. имал здравословни проблеми – претърпян
инсулт, а с дейността му основно се занимавал синът му П.. Сочи, че няма данни
управителите на двете дружества по това време – А.Б. на ищеца и Х.Б. да са имали някаква
специална уговорка за предоставяне на горива, както и някакви по-специални отношения.
Сочи, че е осчетоводял много документи за сделки между двуте дружества, включително
фактуриране на резервни части, наем на пътни превозни средства, на ремаркета, но не
помни да е имало някаква уговорка и представени документи касаещи отношения между
двете дружества.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи: В настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1
от ЗЗД за връщане на нещо дадено без правно основание. В конкретният случай като се
твърди в ИМ дизелово гориво – евродизел без добавки в размер на 11723.82 литра на обща
стойност от 25729.40 лв.
Доказателствената тежест по подобна претенция се носи от ищеца, който следва да
установи имуществено разместване (увеличаване на патримониума в полза на ответника и
намаляване на неговият собствен). Това имуществено разместване следва да е настъпило без
правно основание, т.е. ищецът следва да докаже единствено имущественото разместване
като факт от обективната действителност без да се налага да установява това станало ли е на
правно основание или не. В настоящото производство ответникът може да установява факти
и обстоятелства, които осуетяват доказването на ищеца, включително най-вече, че
полученото е придобито на правно основание, както и евентуално, че е изпълнил – върнал е
дължимото. В конкретният случай ответникът заема позиция, че сумата въобще не е
получена, както и излага твърдения, че между страните не е имало подобни
взаимооотношения – т.е. самият ответник твърди, че няма основание за плащането – т.е. в
случая не са правени опити да се установи, че платеното е получено на правно основание от
ответника или че полученото е възстановено.
В настоящото производство ищецът установява с доказателства, че действително е
прехвърлил посочените в исковата молба количества гориво във фактическото владение на
ответника (негови служители). Приетата в производството ССЕ установява на първо място,
че с всички претендирани в производството количества гориво е бил зареждан влекач марка
„Скания“, рег. №..... Това обстоятелство е отразено в обследваните от експертизата лимитни
карти. Не е оспорено от ответника и е прието като безспорно установено в производството,
че влекачът марка „Скания“, рег. №.... е собственост на „Крис НП“ ЕООД. Съдът намира, че
само това обстоятелство е достатъчно да установи преминаването на вещите – горивото от
патримониума на ищеца в патримониума на ответника и да се счете за установено, че е
налице имуществено разместване. Фактическият състав в конкретният случай се усложнява
от обстоятелството, че всъщност пряк доставчик на горивото е „Хидрострой“ АД, но в
7
производството са установени и не са оспорени твърдените договорни отношения между
ищеца и „Хидрострой“ АД, които се установяват от представените в производството
процесни договори, а от страна на ответника не се установяват каквито и да са договорни
отношения в тази период между ответника „Крис НП“ ЕООД и „Хидрострой“ АД, нито пък
последния твърди или доказва, че е имал такива договорни отношения. В подкрепа на
обстоятелството, че е налице имуществено разместване на блага от патримониума на ищеца
в този на ответника са и всички останали доказателства. Горивото описано по лимитни
карти е било зареждано в товарен автомобил, собственост на ответника, зареждането е
ставало от лица в отношения с ответника, - по-голямото количество по 38 бр. подписа на
лимитни карти е заредено от свидетеля Е. Е. А., за когото с оглед предоставените счетоводни
ведомости се установява, че е бил служител – шофьор на товарно МПС при ответника.
Останалите количества са били заредени от свидетеля П. Х. П., който е бил син на
управителя и въпреки, че няма данни до август 2019 г. да е бил на трудов договор при
ответното дружество сам признава в съдебно заседание, че е помагал на баща си – по това
време едноличен собоственик и упровител на дружеството във връзка с дейността на
дружеството, включително и като е зареждал гориво. Тези двама свидетели сочат единно и
непротиворечиво, че при зареждане от базата в гр. Нови пазар и от тази в с. .... макар да не
са били издавани други разходооправдателни документи за покупко-продажбата на гориво,
като фактури, са били издавани касови бонове, които те – по нареждане на „шефа“, според
свидетеля А. и по постигната с „Деко-Бетз“ уговорка са ги пращали на М. – свидетелката Д.
която живее на съпружески начала със собственика на ищцовото дружество и е служител на
същото. Приетата съдебно-почеркова експертиза пък установява, че действително
положените в лимитните карти подписи са на свидетелите А. и П.. Явно е, че по този начин
ответното дружество се е съгласило чрез свой служител и свързано лице да признае
получаването на количествата гориво и то именно за сметка на ищеца.
Доколкото посоченото имуществено разместване е безспорно установено от
доказателствата в производството следва да се приеме, че ответника е получил процесните
количества гориво – посочени в ССЕ като 11723.82 литра. Ответникът не установява по
никакъв начин и не провежда доказване, че евентуално е получил процесните количества на
правно основание, нито пък проявява активност в насока да установи, че е извършил
плащания по предявената претенция.
Съобразно с данните по делото съдът намира, че за количествата от 10 536 литра
дизелово гориво ответникът е поставен в забава на 18.09.2019 г. – 7 дни след получаване на
нотариалната покана за доброволно изпълнение. За останалата част ответникът е поставен в
забава след получаване на препис от исковата молба. В ИМ обаче не е била предявена
претенция за заплащане на лихви, нито от момента на забавата на ответника, нито от
момента на предявяване на исковата молба.
Неоснователни са и всички възражения направени от ответника в производството.
Неоснователно е твърдението, че подобна доставка не може да бъде извършена предвид
липсата у ищеца на лиценз за търговия с гориво, както и липсата на база за съхраняване на
8
гориво. В конкретният случай въобще не става въпрос за търговия с гориво. Горивото е
доставено от производител и доставчик – „Хидрострой“ АД, като за плащането му се е
задължил ищеца, но е било получено от ответника. В случая няма правнорелевантни
обстоятелства, които да оказват влияние или да осуетяват правилното провеждане на искът
по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, независимо, че ищецът не е лицензиран търговец на гориво. В
действията му няма нито системност, нито нарушение на действащия режим за търговия с
горива. Не са основателни възраженията, че горивото не е доставено – съдът изложи по-горе
мотиви защо приема, че същото е било доставено в действителност.
По съображенията в мотивите на актовете на въззивната инстанция, които съдът
споделя напълно намира за необходимо да коментира и че няма съвпадение на пределите на
силата на пресъдено нещо по искът предявен в настоящото производство, коийто почива на
извъндоговорно основание и този по приключилото с влязло в сила решение по гр.д.
№1517/2019 г. по описа на НпРС, по което е разгледан иск почиващ на дооговорно
основание.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца обща 11723.82 литра
дизелово гориво – евродизел без добавки или да заплати сумата от 25 729.40 лв,
представляваща цената на посоченото 11723.82 литра дизелово гориво е основателна и
следва да бъде уважена.
В експертизата е посочена по-висока обща стойност на дизеловото гориво -
26613.07 лева с ДДС, но от страна на ищеца не е направено искане за изменение на иска.
Предвид пълното уважаване на така предявеният иск ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца и всички направени в производството разноски
възлизащи на 8 876.67 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Крис НП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Памукчи, общ. Нови пазар, обл. Шумен, ул. „.... №14 да върне на „Деко-бетз“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „.... №37, ет.1, оф.1, 11
723.82 (единадесет хиляди седемстотин двадесет и три цяло и осемдесет и две стотни)
литра дизелово гориво – евродизел без добавки или да заплати сумата от 25 729.40 лв.
(двадесет и пет хиляди седемстотин двадесет и девет лева и четиридесет стотинки),
представляващи цената на посоченото дизелово гориво от 11 723.82 (единадесет хиляди
седемстотин двадесет и три цяло и осемдесет и две стотни) литра, предоставено в периода
от ноември 2018 г. до юли 2019 г., от база на „Хидрострой“ АД в с. .... и от база на ищеца в
гр. Нови пазар, ул. „....“ №36, като нещо дадено без правно основание в хипотезата на чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
9
ОСЪЖДА „Крис НП“ ЕООД да заплати на „Деко-бетз“ ЕООД сторените от
последното дружество разноски за водене на настоящото производство в размер на 8 876.67
(осем хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез
Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
10