Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 30 юни 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 03.06.2021
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдията Иванов
гражданско дело № 9 по описа за 2021
г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е за съдебна делба и е в първата си фаза –
по допускане на делбата.
Образувано е по искова молба на В.Г.П. с ЕГН **********
и адрес *** срещу М.Г.К. с ЕГН ********** и адрес *** за делба съсобствен на
страните недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. ** на ул.
„****“ № 46, вх. В, ет. *****, с площ по документ **** кв.м., с идентификатор ***.****.*****.*.***
по кадастралната карта на гр. Враца, при съседни самостоятелни обекти в
сградата, както следва: на същия етаж – ****.***.**.*** и **.**.**.**.**, под
обекта – ***.**.**.**.**, над обекта – **.***.**.**.**.
В исковата молба се твърди, че
ищцата В.П. и ответникът М.К. са наследници по закон на Кула Иванова Върбанова
с ЕГН **********, бивш жител *** и на Г. В. В. с ЕГН **********, бивш жител ***
и са съсобственици по наследство при равни права на посочения в исковата молба
недвижим имот.
Предвид невъзможността за подялба
на имота чрез доброволна делба се иска собствеността върху същия да бъде
прекратена чрез обособяване на отделни дялове на страните, съответстващи на
равните им права в съсобствеността, като се поддържа, че процесният апартамент
е реално неподеляем.
Ответникът М.Г.К. е подал отговор
в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил иска като неоснователен.
Ответникът е направил възражение с правно основание чл. 79 от ЗС, че е
изключителен собственик на посочения в исковата молба имот, поради изтекла в
негова полза придобивна давност, въз основа на самостоятелно давностно
владение, продължило приблизително от 2005 г. до подаването на исковата молба,
по която е образувано делото. В тази връзка твърди, че около 2005 г. общите
наследодатели К. И.В. и Г. В. В. са се пенсионирали и са отишли да живеят на
село, идвайки в апартамента само като гости на своя син М.К., а ищцата нито е
идвала в апартамента от момента на женитбата си, нито е получила от ответника
ключ от апартамента.
Искът е с правно основание чл. 34 от Закона за
собствеността (ЗС) и е допустим.
Съдът приема за установено следното:
От фактическа страна.
С договор за покупко-продажба от 29.12.1978 г.,
сключен при действието на Наредбата за продажба на държавни недвижими имоти между
Градски народен съвет – Враца, като продавач, и Г. В. В. и К. И. В., като
купувачи, последните са придобили собствеността върху апартамент № **, находящ
се ул. „***“ № **, вх. **, ет. ***.
Видно от схема на л. 6 от делото, горепосоченият
апартамент съгласно действащата кадастрална карта на гр. Враца е с
идентификатор ***.***.***.**.**.
Установява се от удостоверение с изх. №
12369/06.10.2020 г. на Община Враца, че Г. В. В. (починал на 12.10.2018 г.) и К.
И. В. (починала на 12.08.2016 г.) са били съпрузи, които са оставили за
наследници по закон ищцата В.П. (тяхна дъщеря) и ответника М.К. (техен син).
Съгласно приложените на л. 29-31 от делото
документи към 2021 г. партидата на процесния апартамент в „Топлофикация-Враца“
ЕАД е с титуляр Г. В., а към 2016 г. партидата на апартамента в „Местни данъци
и такси“ – Враца е с титуляр К. В..
Видно от писмо на л. 46 от делото и приложенията
към него, с декларация вх. № **********/16.01.2019 г. на „Местни данъци и
такси“ – Враца ответникът М.К. е декларирал, че считано от 31.12.2018 г. е
единствено данъчно задължено лице за процесния имот и че същият е негово
основно жилище, като след това не са подавани други данъчни декларации. Следва
също да се отбележи, че посочените по 1/2 идеални части за ищцата и ответника
се отнасят за година на придобиване 1978 г., а декларирането на ответника като
единствено данъчно задължено лице се отнася за година на подаване на коригираща
данъчна декларация – 2019 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите М.К. – бивша съпруга на ответника, както и И.В. и С.С. –
без дела и други зависимости от страните.
М.К. дава показания, че е в добри отношения и с
двете страни, но е по-близка с ответника, с когото имат общо дете и по-често
общуват, както и че детството й е минало в същия блок, където се намира
процесния апартамент. В периода 1986 г.-1990 г. свидетелката и ответника били
женени и живеели в спорния апартамент, а след този период бащата на
свидетелката им помогнал финансово, като съпрузите си купили апартамент в ж.к.
„***“. В новия апартамент съпрузите започнали да правят ремонт и чак след това
се разделили, като ответникът се върнал да живее в процесния апартамент. Когато
свидетелката се нанесла със съпруга си в
апартамента на ул. „***“, той бил в окаяно състояние, поради което
свидетелката, нейния баща и ответника направили ремонт на една стая, а след
раздялата на свидетелката и ответника последният постоянно правел ремонти в
апартамента, при които помагал и синът му. Родителите на ответника често
казвали, че апартаментът един ден ще бъде за Георги – синът на свидетелката и
ответника, като ответникът пред тях не се е представял за единствен собственик
на имота. Към 1990 г. родителите на ответника още живеели в апартамента, но
по-късно се пенсионирали и отишли да живеят на село, като идвали във Враца само
да си вземат пенсията и да пазаруват. Ответникът полагал грижи за болните си и
възрастни родители до смъртта им, а при невъзможност той да прави това го
замествал синът му. Към момента на приключване на съдебното дирене ответникът
работи в гр. София и се прибира само за почивните дни в апартамента, а през
останалото време там живее втората му съпруга.
Свидетелката И.В., живееща в съседство на
апартамента, дава показания, че за последните 15 години е виждала ищцата един
или два пъти да идва в апартамента, винаги с покана. Ответникът е правил
множество апартаменти, като свидетелката не знае дали ищцата е била в течение
на тях, а родителите му казвали, че М. и семейството му могат да си правят
ремонтите както искат, тъй като апартамента е за тях. След като родителите на М.
***, за да си вземат пенсията и да пазаруват, като възприемали посещенията като
навестяване на децата, да ги видят какво правят. Ответникът помагал на
родителите си относно пазаруването и провеждането на лечение при необходимост,
иначе те били в състояние да се грижат сами за себе си.
Свидетелят С.С., живеещ един етаж по-горе във
входа, където е процесния апартамент, дава показания, че не е виждал ищцата да
идва в процесния апартамент от 40 години, когато е била дете, поради което ако
я види на улицата, няма да я познае. Както преди родителите на страните да
заминат да живеят на село, така и след това ответникът живеел в апартамента
отначало с първата, а после с втората си жена. След 2000 г. ответникът е правил
ремонти на апартамента, при които и свидетелят е помагал. След преместването на
родителите на страните на село същите не са имали претенции да живеят в
апартамента, но свидетелят не знае дали е имало и ако е имало – какви са били
уговорките относно собствеността между родителите на страните, ищцата и
ответника.
Гласните доказателства по делото са еднопосочни,
подробни, логически свързани и почиващи на лични и непосредствени наблюдения,
поради което, преценявайки същите поотделно и в съвкупност с останалите
доказателства по делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК по
отношение на свидетелката М.К., съдът се доверява на всички събрани гласни
доказателства.
С протоколно определение от 13.05.2021 г. съдът
допусна на ищцата трема свидетели при режим на довеждане, чиито имена бяха
уточнени с молба от 25.05.2021 г.
При даване на ход на делото в
съдебното заседание на 03.06.2021 г. съдът прие, че с постъпилата от ищцата молба с вх. № 268663/03.06.2021
г. не са наведени твърдения за наличие на обективна невъзможност както на
ищцата В.П., така и на нейния пълномощник да се явят в съдебното заседание; към молбата липсват и
доказателства, сочещи на такава обективна невъзможност; не са посочени каквито и да
било причини за недовеждане на допуснатите на ищцата трима свидетели, както и че наведените от пълномощника
на ищцата адв. Т.Т.
твърдения, че поради несвоевременно изготвяне на писмената справка, за която му
е издадено съдебно удостоверение, следва делото да бъде отложено, не
съответстват на постъпилото по делото писмо с вх. № 268514/27.05.2021 г., изпратено от отдел „Местни данъци и
такси“ гр. Враца.
От правна страна:
От събраните по делото гласни доказателства
съдът приема за доказано твърдяното от ответника основание за изключително
право на собственост, а именно придобивна давност.
Придобивната
давност е способ за придобиване
на право на собственост или други вещни права посредством фактическото упражняване съдържанието на тези
права през период от време определен от закона – в
случая 10 години (чл. 79 от ЗС), без през този период да е налице прекъсване,
продължило повече от 6 месеца.
При спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса
дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер,
че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението (interversio
possessionis), при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. В този смисъл са и
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
тълкувателно дело № 1/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГК.
По делото са доказани промяната на основанието за
владението на ответника М.К. върху процесния апартамент, завладяването на
останалите части на останалите съсобственици и отблъскването на владението на
останалите съсобственици, тъй като от гласните доказателства по делото следва
несъмнен извод, че родителите на страните след пенсионирането си и заминаването
си на село (около 1996 г.) при посещенията си в апартамента са били със
съзнанието, че отиват на гости на ответника, както и че собствеността върху
този апартамент ще премине към ответника, а по-късно – към неговия син, а
ищцата след 2016 г. е идвала в апартамента един или два пъти, но не като в
съсобствен имот, а след изрична покана от живущия в апартамента ответник,
манифестирал пред всички намерението си да свои апартамента само за себе си.
Така създалото се трайно фактическо положение е
декларирано от ответника с декларация вх. № **********/16.01.2019 г. на „Местни
данъци и такси“ – Враца.
От горното следва, че в периода от 2016 г. до
датата на образуване на настоящото дело – 05.01.2021 г. в полза на ответника е
изтекла десет годишна придобивна давност, на която същият се е позовал
своевременно съгласно действащия процесуален закон, поради което правното
действие на придобивната давност следва да бъде зачетено в настоящото
производство.
След като процесният имот е изключителна
собственост на ответника, а не е съсобствен между страните по делото, искът за
делба подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 9 от Тарифата
за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК ищцата В.П. следва
да бъде осъдена да заплати държавна такса за водене на делото, чиито размер
съдът определя на 50,00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от В.Г.П. с ЕГН ********** и адрес *** срещу М.Г.К.
с ЕГН ********** и адрес *** иск за делба на недвижим имот, представляващ
апартамент № ***, находящ се в гр. *** на ул. „**“ № **, вх. **, ет. **, с площ
по документ ** кв.м., с идентификатор **.**.**.**.** по кадастралната карта на
гр. Враца, при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия
етаж – *.**.**.** и **.**.**.**.**, под обекта – ***.**.**.**.**, над обекта – ***.**.**.**.****.
ОСЪЖДА на основание чл. 9
от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК В.Г.П. с ЕГН ********** и адрес
*** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд сумата 50,00 лева – държавна такса за водене
на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: