Определение по дело №3668/2016 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1676
Дата: 20 юни 2018 г.
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20165220103668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 20.06.2018 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3668 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищците В.А.К., С.Т.К. и С.Т.К. твърдят, че с ответниците Р.В.П. и Т.Г.П. са съсобственици на УПИ XXVIII-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември с площ от 550 кв.м., находящ се в гр. Септември, ул. „Васил Левски“ № 1, ведно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 81 кв.м., като ищците са собственици по наследство на втория жилищен етаж, а ответниците – на първия етаж по силата на договор за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 25 от 19.05.2009 г., том III, рег. № 3638, н.д. № 377/2009 г. на нотариус Анета Илкова, а мазето с площ от 40 кв.м. и единственото санитарно помещение (баня и тоалетна с размери 1,35 м х 1,90 м, намиращи се под първия жилищен етаж на сградата) са общи части.

            Твърдят, че от 14.05.2014 г. са лишени от ползването на мазето и на санитарното помещение, тъй като ответниците поставили в общия коридор врата, до която само те имали достъп, а на 01.12.2016 г. отправили до ответниците Пашови писмена покана да освободят общите части, но въпреки това ответниците не им дали достъп до процесните обекти.

            Молят да бъдат осъдени ответниците да им заплатят обезщетение за лишаването от ползване на общите части – мазе и санитарно помещение, за периода от 14.05.2014 г. до 31.10.2017 г. за всеки един от тримата ищци – по 500 лв. (главница) и 176,32 лв. (законна лихва за същия период) за ползването на мазето и по 500 лв. (главница) и 176,32 лв. (законна лихва за същия период) за ползването на санитарното помещение.

            Молят да им бъдат присъдени сторените по делото разноски за платена държавна такса и депозит за особен представител на ответниците.

            Представят писмени доказателства: нотариални актове, удостоверения от Дирекция „АТУ“ при Община Септември, удостоверения за наследници, постановления за отказ да се образува досъдебно производство, удостоверения за данъчна оценка, скица, декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние, препис-извлечение от акт за смърт, решения на Районен съд – Пазарджик и ВКС, изпълнителен лист, постановление за възлагане на недвижим имот, протокол.

            Формулират следните доказателствени искания: да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, които да установяват преграждането на общия коридор с врата и лишаването им от ползване на процесните обекти; да бъде назначено вещо лице, което да изчисли размера на месечния пазарен наем за процесните обекти; да бъде приложено гр.д. № 2112/2014 г. на Районен съд – Пазарджик във връзка с констатациите на вещото лице за поставена в общия коридор врата от ответниците; да бъде назначено вещо лице, което след извършване на оглед място да отговори на въпроса има ли поставена врата в общите части на коридора, възпрепятстваща достъпа до санитарното помещение.

            В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. и Т.П. чрез назначения им особен представител адв. Д. оспорват иска като недопустим, тъй като липсва писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, а такава се явява исковата молба, и освен това се претендира обезщетение за бъдещ период, което също е недопустимо.

            Оспорват и основателността на иска, тъй като процесните обекти – баня и тоалетна и мазе, не са съсобствени, а тяхна собственост.

            Сочат, че с влязло в сила решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС за процесния поземлен имот и първия жилищен етаж от сградата, предявен от В.А.К. против тях, както и че с влязло в сила решение е разпределено ползването на общите части на сградата между страните, като банята следва да се ползва общо, а тоалетната е разделена на две равни части – за всеки от съсобствениците.

            Твърдят още, че ищците от години не живеят в процесния имот, поради което няма как да са лишени от ползване на процесните части.

            Считат, че претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде предявена за всяка една от трите вещи поотделно за всеки ищец и за всеки ответник, вкл. по размер, а не общо.

            Молят искът да бъде отхвърлен.

            Молят да бъдат изискани и приложени по делото решението, ведно със скицата от заключението на вещото лице, постановено по гр.д. № 2112/2014 г. на Районен съд – Пазарджик, и Решение № 663 от 04.08.2015 г., постановено по гр.д. № 3128/2014 г. на Районен съд – Пазарджик.   

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

Исковата молба е допустима и редовна.

            За да е редовна исковата молба, е необходимо ищецът да навежда твърдения за всички елементи от фактическия състав на претендираното от него субективно материално право, което е нарушено. В случая в исковата молба и в последвалите уточнителни молби, са наведени доводи за наличие на съсобственост между страните на процесните обекти – санитарно помещение и мазе, за лишаване на ищците от правото да ползват тези обекти чрез поставянето на врата и ограничаването на достъпа им и за отправена до ответниците покана да отстъпят процесните части. По отношение на всеки ищец и всяка вещ е посочен размер на търсената сума. Посочен е и период, за който се претендира вземането. Установяването на тези твърдения с допустимите доказателства и доказателствени средства е въпрос по същество.

            Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС – за осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за лишаването от ползване на съсобствена вещ след отправяне на писмена покана.

            За основателността на иска в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че процесните обекти – баня и тоалетна и мазе, намиращи се в жилищна сграда в гр. Септември, ул. „Васил Левски“ № 1, са съсобствени между страните; че през процесния период ответниците са ползвали тези обекти лично, като са възпрепятствали или ограничили ищците да ги ползват и че ищците са отправили писмена покана до ответниците за предоставяне на ползването на общите части или за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване.

            Ответниците при условията на насрещно доказване трябва да установят твърденията си, че процесните обекти не са съсобствени, а лична тяхна собственост, респ. че е налице установено от съда разпределение на ползването съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС.

            Следва да бъдат приети по делото представените от ищците с исковата молба и уточняващите молби писмени доказателства.

            Искането на ищците за допускане до разпит на свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдението им за поставяне на врата в общия коридор, която ограничава достъпа им до банята и тоалетната, е основателно и следва да бъде уважено. На ищците следва да бъде допуснат един свидетел, като вторият поискан свидетел ще бъде допуснат при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК – ако спорният факт не бъде установен с показанията на допуснатия свидетел.

            Основателно е и искането да бъде допуснато изслушването на съдебно-оценъчна експертиза, която след запознаване с материалите по делото, извършване на необходимите справки и при необходимост извършване на оглед на процесните обекти, да даде отговор на въпроса какъв е месечният пазарен наем за ползване на процесните мазе и баня и тоалетна за периода от 14.05.2014 г. до 31.10.2017 г.

            Неоснователно е искането на ищците за прилагане на гр.д. № 2112/2014 г. на Районен съд – Пазарджик във връзка с констатациите на вещото лице за поставена в общия коридор врата от ответниците, тъй като от една страна е недопустимо в настоящото производство да се ползват доказателства, събрани в хода на друго производство, а от друга страна за установяване на това обстоятелство ищците са ангажирали гласни доказателства.

            Последното съображение е аргумент за оставяне без уважение и на искането за назначаване на вещо лице, което да отговори на въпроса има ли поставена врата в общия коридор на сградата.

            Основателно е искането на ответниците по делото да бъдат приложени решението, ведно със скицата от заключението на вещото лице, постановено по гр.д. № 2112/2014 г. на Районен съд – Пазарджик, и Решение № 663 от 04.08.2015 г., постановено по гр.д. № 3128/2014 г. на Районен съд – Пазарджик, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК при разглеждане на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се съобрази установеното от съда разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС и способът за това разпределение.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищците, че не сочат доказателства за твърдението си, че са отправили писмена покана до ответниците Пашови за отстъпване на процесните части.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140, чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 13.07.2018 г. от 15,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЕМА представените с исковата молба и допълнителните уточнителни молби писмени доказателства.

            ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ищците за установяване на обстоятелството дали е поставена врата в общия коридор, която ограничава достъпа им до банята и тоалетната. Втори свидетел ще бъде допуснат, ако спорният факт не бъде установен с показанията на допуснатия свидетел.

            ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценъчна експертиза, която след запознаване с материалите по делото, извършване на необходимите справки и при необходимост извършване на оглед на процесните обекти, да даде отговор на въпроса какъв е месечният пазарен наем за ползване на процесните мазе и баня и тоалетна за периода от 14.05.2014 г. до 31.10.2017 г., при депозит в размер на 150 лв., вносим от ищците в едноседмичен срок от съобщаването.

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Славка Григорова Бурова, която да се призове след внасяне на депозита.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищците за назначаване на вещо лице, което да отговори на въпроса има ли поставена врата в общия коридор на сградата, както и искането им за прилагане по делото на гр.д. № 2112/2014 г. на Районен съд – Пазарджик във връзка с констатациите на вещото лице за поставена в общия коридор врата от ответниците.

            ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – Пазарджик препис от влязлото в сила решение по гр.д. № 2112/2014 г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със скицата от заключението на вещото лице, както и препис от Решение № 663 от 04.08.2015 г. по гр.д. № 3128/2014 г. на Районен съд – Пазарджик.

            УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за твърдението си, че са отправили писмена покана до ответниците Пашови за отстъпване на процесните части.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищците се връчи препис от писмения отговор на ответника, а на ответниците – препис от молбата на ищците от 19.06.2018 г. и приложенията към нея.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: