Р
Е Ш Е Н И Е
№
723/28.9.2020г.
гр.
Пазарджик
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито заседание на двадесет и седми август, две хиляди и
двадесета година, в състав
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 450, по описа на съда за 2020 г., намери за установено
следното:
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на „Везни Митеви“ООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.М. –
управител, срещу Решение № 106/24.03.2020г. на директор ТД на НАП Пловдив, с
което е потвърдено като законосъобразно Постановление с изх. №
С200013-022-0014358/05.03.2020г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП
Пловдив, офис Пазарджик. Жалбоподателят моли да бъде отменено
оспореното решение с доводи за противоречие с материалния закон, като се налага
обезпечителна мярка, извън предвидените в чл. 198 на ДОПК и противоречие с целта
на закона.
Ответникът
по делото - Директора на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител –
Т. С., в съдебно заседание оспорва жалбата, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, аргументира законосъобразност на оспореното решение.
След
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт и на
основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 168 от АПК, настоящият състав на
съда приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от
оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е
процесуално допустима.
В
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Пловдив,
офис Пазарджик е образувано изпълнително дело № *********/2018година по описа
на ТД на НАП Пловдив за принудително събиране на публични вземания срещу
длъжника "Везни Митеви" ООД в размер на 3118314,49 лева, от които 213884,98 лева главница и 979929,51
лихва.
В
хода на висящото изпълнително производство било установено, че дружеството
притежава недвижимо имущество и МПС. Издадени са: Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № С170013-023-0003262/12.09.2017 г. на
публичен изпълнител, с което е наложена възбрана върху недвижими имоти;
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С170013-023-0003260/12.09.2017 г., с което е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в Уникрадит Булбанк ад и Обединена
българска банка, и запор върху МПС товарен автомобил марка Peugeot;
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С180013-022-0031828/18.05.2018г. на публичен изпълнител, с което е наложена
възбрана върху недвижими имоти;
Издадено
е Постановление
с изх. № С200013-022-0014358/05.03.2020г. от публичен изпълнител в ТД на НАП
Пловдив, офис Пазарджик, с което е наложен запор върху парични средства на
задълженото лице в каса, находяща се в търговски обект Склад за хранителни
стоки, гр. Пазарджик ,ул. „Мильо Войвода“ № 5 и запор върху налични и ежедневно
постъпващи средства в каса, находяща се
в Склад за хранителни стоки, гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 5.
Срещу постановлението по реда и в срока по чл.197, ал.1, вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК е била подадена жалба пред директора на ТД на НАП-гр. Пловдив.
Видно
от преписката публичния изпълнител е изпратил Запорно съобщение с изх. №
200013-026-0008179/05.03.2020г. което е връчено на управител Г.М. на
05.03.2020г. Съставен е Протокол за изземване към Постановление изх. № Постановление
с изх. № С200013-022-0014358/05.03.2020г. за налагане на запор на средства на
ЗЛ в каси, връчен на Г.М. на
05.03.2020г.
На
същата дата 05.03.2020г., публичният изпълнител е издал и Запорно съобщение с изх.
№ 200013-026-0008185/05.03.2020г., което е връчено на управителя Г.М., съдържащо
разпореждане постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от
лицето стоки и услуги, съгласно регистрираните дневни финансови отчети от
посочено фискално устройство в обект Склад за хранителни стоки, гр. Пазарджик,
ул. „Мильо Войвода“ № 5 да бъдат привеждани от материалноотговорното лице по
банкова сметка ***мания.
Постановление
с изх. № С200013-022-0014358/05.03.2020г., издадено от публичен изпълнител в ТД
на НАП Пловдив, офис Пазарджик, е оспорено пред директор на ТД на НАП Пловдив,
който със свое Решение № 106/24.03.2020г. е потвърдил Постановлението.
По делото е представена справка за общите задължения
на „Везни-Митеви“ООД.
От страна на оспорващия не се представиха
доказателства за предприето пълно или частично изпълнение по посочените
задължения. Не се представиха и обезпечения в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение
подлежат установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва,
когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено (чл. 195, ал. 2 от ДОПК). Обезпечението се налага с
постановление на публичния изпълнител: 1) по искане на органа, издал акта за
установяване на публичното вземане; 2) когато не е наложено обезпечение или
наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното
основание (чл. 195, ал. 3, т. 1-2 от ДОПК). Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК - Съдът отменя
обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Също
така, според чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва
да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или
установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че
процесната обезпечителна мярка е наложена в предвидената от закона писмена
форма, от компетентен за това орган на приходна администрация, при спазване на
процесуалните правила. Налични са материалните предпоставки - установени и
изискуеми публични вземания, чиито събиране е затруднено. Като мотиви в
постановлението е посочено изрично, че се касае за обезпечаване на задължения
по изпълнително
дело № *********/2018 година по описа на ТД на НАП Пловдив.
Размерът
на публичните вземания, към момента на налагане на запора, е в размер на 3118314,49 лева, а основанието за налагането е наличието
на установени и изискуеми вземания, представляащи годни изпълнителни основания,
и без неговото налагане, ще бъде невъзможно събирането на публичното задължение
по аргумент на чл.195, ал.1 и ал.2 от кодекса.
При
проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази
следното:
Съгласно
чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми
публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно
или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е
разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния
изпълнител. По силата на чл.200 от ДОПК налагането на запор се извършва от
публичния изпълнител с постановление за обезпечение. Видно от доказателствата в
процесния казус е налице изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
*********/2018 година по описа на ТД на НАП Пловдив, с размер на публичните вземания,
към момента на налагане на запора 3118314,49
лева. Публичният изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик е
съобразил, че събирането на вземането е затруднено. Въпреки, че задълженото
лице притежава дълготрайни активи, срещу които може да се насочи принудително
изпълнение, няма постъпили средства за погасяване на публичните задължения,
включени в изпълнителното дело. Същевременно задълженото лице реализира
търговски оборот, т.е. може основателно да се предположи, че разполага със
средства за погасяване на дълга си, но не желае и не извършва плащане.
Отмяната
на наложената обезпечителна мярка е поставена в зависимост от наличието на
предвидените в чл. 197, ал. 3 от ДОПК условия - представяне от длъжника на
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и
чл. 195, ал. 5 от ДОПК. От своя страна разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК
поставя като изисквания за допускане на обезпечението наличието на
обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на
публичното задължение.
Безспорно
изпълнението е сериозно затруднено, ако дори стойността на годните за
разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения,
видът на първите или правното им положение е такова, че не позволява тяхното
бързо и ефективно осребряване, тоест те не са ликвидни. Преценката за
затрудненото събиране на задълженията на оспорващият в конкретния казус е
направена на база установения размер на задълженията му, като е изследван
въпросът за наличното имущество, стойността му и наличието на тежести върху
това имущество. След извършването на тази преценка въз основа на установените
факти, с оглед необходимостта от предприемане на действия с цел обезпечаване на
вземането, публичният изпълнител обосновано и законосъобразно е пристъпил към
постановяване на процесната обезпечителна мярка, чрез налагане на запор върху
постъпващи суми. Тази мярка би допринесла за гарантиране на публичното вземане,
предвид характера и размера на установените задължения, за да не бъде осуетен
или застрашен интересът на фиска.
Вземанията
за процесните публични задължения са установени по основание и размер със
съответните актове.
Неоснователни
са възражения на жалбоподателя, че наложените обезпечителни мерки - запор върху
паричните средства на задълженото лице в каса и запор върху налични и ежедневно
постъпващи средства в каса не съществуват в ДОПК, доколкото видовете
обезпечителни мерки са изчерпателно изброени в чл. 198 от кодекса и между тях
не са двата наложени запора. В тази връзка в обжалваното решение са изложени
подробни и обосновани съображения, като основателно е направена връзка с
разпоредбата на чл. 215, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ДОПК, която предвижда като
способ за принудително изпълнение изпълнението върху парични средства на
длъжника.
Запорът
върху наличните парични средства в касите на определен обект на дружеството е
допустима и подходяща обезпечителна мярка. По същността си парите са със
смесена правна природа, като специфични движими вещи, които са платежно
средство. Те могат да бъдат обект на обезпечение, ако са индивидуализирани чрез
местоположението и лицето, в което се съхраняват, доколкото самите изпълнителни
способи целят да трансформират останалите вещи или вземания в пари за нуждите
на изпълнителния процес, които нужди се предохраняват именно с обезпечителния.
В
разпоредбата на чл. 204 от ДОПК, изрично е регламентирано налагането на запор
върху парични средства на длъжника в публичното принудително изпълнение, чрез
описване, изземване и внасянето им по сметка на публичния изпълнител. Всяко
фискално устройство генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране
и запис във фискалната памет и Клен за всеки ден, през които в устройството са
регистрирани продажбите, съответно публичният изпълнител служебно се осведомява
за реализирания оборот в търговските обекти. В този смисъл не е необходимо да
се извършват ежедневни описи и изземване на суми от същия орган, още повече, че
той е пристъпил към изпълнение, и е необходимо единствено да се разпореди с
получените суми, което в случая е сторено с приложения протокол.
Във
връзка с възраженията, че обезпечителната мярка ще затрудни дейността на
дружеството, следва да се има предвид, че съгласно чл.199 от ДОПК, за задълженото лице
съществува възможност да иска от публичния изпълнител и от съда заменянето на
един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. В конкретния случай няма
данни да е правено искане за заменяне на наложеното обезпечение пред публичния
изпълнител. Освен това, съгласно чл. 199, ал. 2 от ДОПК, без съгласието на
публичния взискател, длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с
пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа.
Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. Според чл.199,
ал.3 от ДОПК в останалите случаи наложеното обезпечение може да бъде заменено със
съгласието на взискателя и публичния изпълнител чрез налагане на възбрана върху
недвижим имот или на запор върху движими вещи, посочени от длъжника.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, предвид своевременно направеното от ответника искане за
присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
съобразено с делото, определено по реда по реда на чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37
ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С
оглед на гореизложеното Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Везни
Митеви“ООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.М. – управител, срещу Решение
№ 106/24.03.2020г. на директор ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено като
законосъобразно Постановление с изх. № С200013-022-0014358/05.03.2020г.,
издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.
ОСЪЖДА
„Везни
Митеви“ООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.М. – управител
да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - град Пловдив
разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
На
основание чл. 197, ал. 4от ДОПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:/п/