Определение по дело №255/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260434
Дата: 16 април 2021 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20193100900255
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

………………./…………04.2021 г.

гр. Варна

 

 

Варненски ОКРЪЖЕН съд, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на шестнадесети април през две хиляди дванадесет и първа година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН съдия: ЖАНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т.д. 255/2019 г., на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 5019/15.02.2019 г. от М.И.Р., ЕГН **********, с местожителство ***, с която е предявен иск за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Бул. „Г.М. Димитров“, № 1, да заплати сумата 40000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки, страдания, в резултат на получени травматични увреждания като пасажер в л.а. „***“, ДК № В0497ВХ, при ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., в гр. Варна, на бул. „Трети март“, по вина на Д.А.А., ЕГН **********, при управление на л.а. „***“, ДК № ***, ведно със законната лихва считано от 18.10.2018 г. (датата на уведомяване) до окончателното изплащане, основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

            В срока по чл. 367 ГПК, е депозиран писмен отговор от страна на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ““ АД, в който е отправено искане за привличане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, в качеството на подпомагаща страна. Искането е обосновано с твърдения, че вината на водача на л.а. „***“, ДК № ***, за настъпилото ПТП не е изключителна, а вина за произшествието има и водача на л.а. „***“, ДК № В0497ВХ, в който е пътувала ищцата – М.-Е.А.К.. Сочи, че отговорността на последната била застрахована при ЗД „БУЛ ИНС“ АД, спрямо който за ответника биха възникнали регресни права, на осн. чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

            В срока по чл. 372 ГПК, ищцата депозира допълнителна искова молба, в която възразява срещу искането на ответника по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК. Сочи, че въпросът за съвина между двамата водачи не е предмет на настоящото производство и не води до намаляване на отговорността на ответника. Още сочи, че между ответника и водача на л.а. „***“, ДК № В0497ВХ – М.-Е.А.К. е налице влязло в сила Решение, постановено по гр.д. № 2468/2019 г., на ВРС, по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, в границите на което производство въпросът за вината на Константину като водач на л.а. „***“, ДК № В0497ВХ, за настъпване на произшествието е бил разгледан във връзка с произнасянето по механизма и такава не е била установена.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото, доколкото процесното ПТП, от което са причинени вредите на ищцата осъществява състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, то за извършването му е признат за виновен водача Добромир Атанасов, който впоследствие е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78А, ал. 1 НК като е постановено Решение № 260451/23.11.2020 г., по нахд № 4303/2020 г., на ВРС, НО, IV с. Решението е влязло в законна сила на 09.12.2020 г.

Безспорно е, че решението по чл. 78а НК, постановено от наказателния съд е приравнено по последици и значение на влязлата в сила присъда и поради това е задължително за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК. След като това е така, следователно е изключена преценката на настоящият състав относно извършването на деянието, неговата противоправност, авторството и вината на дееца. Следователно след като вредоносното деяние, осъществява състав на престъпление, въпросите дали при извършването му, е участвало и следва да носи отговорност и друго лице е подлежал на установяване в границите на наказателното производство, където е подлежал на установяване и приноса на всеки от съизвършителите.

Разрешаването на въпросът за авторство на престъплението и вината на дееца по задължителен за граждански съд начин, изключва преценката на последния дали е налице съизвършителство, било то и независимо, в престъплението и от страна на други лица, чиято отговорност не е била ангажирана по съответния ред.

Изложеното води до извод, че твърденията на ответника за съвина в причиняването на ПТП, при което е пострадала ищцата и на водача на л.а. „***“, ДК № В0497ВХ – М.-Е.А.К. не могат да обосноват правен интерес от привличането на застрахователя на гражданската отговорност на този водач - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* като подпомагаща страна.

Дори и изложените мотиви да не бъдат споделени, следва да бъде посочено още и следното: Видно от влязлото в сила Решение, постановено по гр.д. № 2468/2019 г., на ВРС, XVIII с. е, че в границите на това производство, проведено между настоящият ответник и водача на л.а. „***“, ДК № В0497ВХ – М.-Е.А.К. (ищца като пострадала в произшествието), по възражение на ответника е бил разгледан въпросът налице ли е поведение на Константину, което наред с поведението на водача  на л.а. „***“, ДК № *** (впоследствие признат за виновен) и независимо от него, да е допринесло за причиняване на пътно-транспортното произшествие. Пак видно от Решението е, че такова поведение не е било установено. Следователно въпросът налице ли е независимо съизвършителство от страна на другия участник в ПТП е бил разрешен по окончателен начин между твърдяния втори деликвент и настоящият ответник - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ““ АД, в предходното производство също ответник.

При това положение и след като отговорността на застрахователя на деликвент е функционално обусловена от отговорността на последния, се налага извода, че при липса на отговорност на деликвента не би могла да възникне отговорност и на неговия застраховател. Евентуалното уважаване на искане за привличане на застрахователя на този деликвент, би означавало да се допусне преразглеждане на въпроса за участието на съизвършителя, който спрямо лицето отправило искането за привличане е бил разрешен с влязло в сила решение. 

В заключение съдът намира, че искането на ответника е допустимо, тъй като е отправено в срока предвиден в чл. 219, ал. 1 ГПК. Предвид данните по делото обаче, същото следва да бъде преценено като неоснователно, поради липса на обоснован интерес от привличането..

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК ********* за конституирането на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, като подпомагаща страна в хипотезата на. чл. 499, ал. 7 КЗ, вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

            Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред ВАпС.

            След изчерпване на възможностите за инстанционен контрол на настоящият съдебен акт, делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: