№ 2449
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20211110212688 по описа за 2021 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. К. срещу Наказателно постановление (НП) №
384364/16.04.2021г., издадено от К.Д.К. – заместник – кмет на Столична община. НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
0384364 от 21.03.2021г., съставен от С.В.В.в, служ. № 390, длъжностно лице в „Център за
градска мобилност” ЕАД – контрольор по редовността на пътниците.
С АУАН се констатира извършено от В. Г. К., ЕГН ********** нарушение по чл. 18, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО).
С НП и на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за извършеното
административно нарушение.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като неправилно, издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. Твърди, че описаната в
НП фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна. Оспорва наложеното наказание като
незаконосъобразно и несправедливо. Иска се отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От същия е постъпила
Молба, с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие, като излага своето
1
становище по съществото на делото.
Въззиваемата страна Столична община, редовно призовани чрез юрк. Д.Ц.Ц., се
представляват от юрк. Ю.Й.В. от Столична община.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановен срок (на 18.08.2021г при
връчено на 04.08.2021г НП) от активно легитимирано за подаването й лице, срещу
подлежащ на оспорване административен акт.
Съдът, след като прецени събраните доказателства, а именно: АУАН № 0384364 от
21.03.2021г.; Заповед № СОА20-РД09-1062/13.01.2020г. на кмета на Столична община
относно делегиране на правомощия на К.Д.К. – заместник – кмет на Столична община, да
издава НП; Заповед № СОА18-РД09-455/10.05.2018г. на кмета на Столична община относно
делегиране на правомощия на длъжностни лица – контрольори по редовността на пътниците
в „Център за градска мобилност” ЕАД, да съставят АУАН, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 21.03.2021г. в 12:50 часа в град София в автобус 413 (с инвент. № 3101) след спирка ул.
Бяло море, посока: Централна гара, район: бул. Ген. Д. Николаев, на В. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: *****, е съставен АУАН за това, че пътува без редовен превозен
документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците. Със съставения АУАН се констатира, че В. Г. К. виновно е
нарушила разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
НРУПОГТТСО. Въз основа на АУАН е издадено НП №384364/16.04.2021г., с което на В. Г.
К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на
основание чл. 49 от НРУПОГТТСО, която да бъде платена в полза на бюджета на Столична
община.
Въз основа на приетата от Съда фактическа обстановка, същият направи следните правни
изводи:
На първо място, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН): Деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните
за тях наказания, се определят със закон или указ. Тук става дума за закон в тесен смисъл на
думата. В конкретния случай наказанието за извършеното нарушение е определено въз
основа на подзаконов нормативен акт – наредба, въпреки наличието на законова уредба на
тази правна материя – чл. 101, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), който
посочва, че пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без
билет или друг превозен документ, се наказва с глоба от 10 до 50 лева, което е недопустимо
и противоречи на ЗАНН и на закона като цяло. Тук са налице два нормативни акта – закон и
подзаконов нормативен акт, които уреждат една и съща материя. Съгласно Закона за
нормативните актове (ЗНА) следва да бъде приложен този нормативен акт, който е от по-
висока степен, а именно ЗАвП. Освен това, чл. 8 от ЗНА предвижда, че всеки общински
2
съвет може да издава наредби, с които да урежда обществени отношения с местно значение,
но само тези обществени отношения от местно значение, които са неуредени от нормативен
акт от по-висока степен (в случая закон - ЗАвП), при това съобразно нормативните актове.
Налице е неприложимост на чл. 49 от Наредбата, защото същата урежда вече уредени със
закон обществени отношения, при това подзаконовата уредба противоречи на вече дадената
законова.
За да приеме това, съдът съобрази следното: приложената от АНО санкционна разпоредба на
чл. 49 от Наредбата предвижда абсолютен размер на санкцията (глоба в размер на 50 лева),
за норушението пътуване в моторно превозно средство за обществен превоз, каквото е
автобус № 413, без редовен превозен документ. Това нарушение е предмет и на
разпоредбата на чл. 101, т. 1 от ЗАвП, който посочва, че пътник в моторно превозно
средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се
наказва с глоба от 10 до 50 лева – за превози по общинските транспортни схеми. В закона
размера на глобата е относително определен от законодателя. Тази относителност на
размера на глобата, за разлика от абсолютно определения в Наредбата размер, задължава
АНО за индивидуализира наказанието според степента на обществена опасност на деянието
и нарушителя, при това винаги, когато санкцията се нарага в размер, различен от
минималния (в случая 10 лева). Игнорирайки законовата разпоредба и прилагайки
подзаконовата такава, която преурежда законовата материя с абсолютна санкция равна на
максималния размер по законовата, АНО на практика се е самоосвободил от задължението
да индивидуализира наказанието, което винаги е порок на НП и го оставя без мотиви в
същинската му част – за размера на наложеното наказдание.
В тази връзка следва да се отбележи, че не може да се определят глоби с наредби, а само със
закон (принципа на законоустановеност на нарушението и наказанието като част от него).
Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се преуреждат с
подзаконов нормативен акт, като за същото нарушение се предвижда по-високо по размер
административно наказание от наказанието, което е възможно да бъде наложено при пряко
приложение на закон.
Съдът намира, че гореизложените мотиви са достатъчни, за да бъде обосновано вътрешното
му убеждение за незаконосъобразност на обжалваното НП. Затова и не излага повече
мотиви – напр. за нарушеното право на защита на нарушителя при прякото прилагане на
Наредба, издадена въз основа на закон (видно от основанията за издаване на самата Наредба,
при това изрично посочени в нея).
С оглед гореизложеното съдът смята, че наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Съдът взе предвид входираната на 21.03.2022г в деловодството на СРС Молба-становище,
изходяща от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.А.Г. Г. от АК-Хасково и
по-специално, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. За да се
произнесе по това искане, съдът взе предвид приложеното към Жалбата Пълномощно,
изходящо от жалбоподателя, с което се упълномощава ичменно адв.А.Г. да я представлява
3
при обжалването на това НП. Съдът взема предвид и Договора за правна помощ, сключен
между двамата, според съдържанието на който, към момента на сключването му 10.08.2021г
жалбоподателката е заплатила наадв.Г. на ръка сумата от 300 лева. Искането е основателно,
доказано по размер, поради което СО следва да бъде осъдена на основание чл.63д, ал.1 от
Закона за административните нарушение и наказания да заплати на жалбоподателя В. Г. К.
направените по делото разноски – за адвокатски хонорар, в размер на: сумата от 300 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.3, т.1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 384364/16.04.2021г. на К.Д.К. – заместник –
кмет на Столична община, с което на В. Г. К. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредба за
реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община, като незаконосъобразно.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА въззиваемата страна СТОЛИЧНА
ОБЩИНА да заплати на жалбоподателя В. Г. К. ЕГН ********** направените по делото
разноски – сумата от 300 (триста) лева за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АССГ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4