РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Перник, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500819 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 944 от 09.10.2023 г., постановено по гр.д. № 613/2023 г., Районен съд
Перник е осъдил на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Стомана Индъстри“ АД да заплати на А. С.
С. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
професионално заболяване - ***, установено с ЕР на ТЕЛК № *** от *** на УМБАЛ ***,
ведно със законната лихва от ***, до окончателното заплащане на вземането.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Стомана Индъстри“ АД, с която се
иска неговата отмяна. Поддържа се, че заболяването *** се дължи на работата на ищцата
при други работодатели, а негативните психосоматични изживявания – на възрастта .
Алтернативно се заявява, че е завишен размерът на обезщетението. Сочи се, че
необосновано е присъдена законна лихва от датата на експертното решение – ***, тъй като
същото не било влязло в сила тогава. По делото отсъствали доказателства, че експертното
решение (ЕР) на ТЕЛК било влязло в сила. В решението не било обсъдено основателното
възражение на дружеството за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираното вземане. При тези оплаквания се моли за постановяване ново решение, с
което искът да бъде отхвърлен изцяло, както и да се присъдят на ответното дружество
претендираните разноски.
Въззиваемият оспорва жалбата с отговор в срок. Иска решенето да бъде потвърдено и
претендира разноски.
1
По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при
спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната
част:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че ищцата е работила като ***, както следва – в периода
от *** до *** по трудово правоотношение с „Еврометал“ ООД, а в периодите от *** до ***,
от *** до *** и от ***. до *** по трудово правоотношение с ответника „Стомана-Индъстри“
АД. Последното трудово правоотношение е прекратено считано от *** на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10б КТ – поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
С експертно решение от *** на ТЕЛК при УМБАЛ *** е констатирано, че ищцата
страда от *** – професионално заболяване, причинено от горепосочената продължителна
трудова заетост като *** в металургично производство. Изводът е обоснован с това, че тази
трудова дейност изисква системно динамично и статично физическо натоварване,
продължителен натиск и стереотипни движения при работа с органите за управление на
крана, а освен това е свързана с принудителна поза и кумулативен ефект на вибрации.
Посочено е, че поради заболяването се определя 20 % нетрудоспособност.
Съгласно легалното определение на чл. 56 КСО професионална болест е заболяване,
което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на
работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на
професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на
здравеопазването (чл. 56, ал. 1), а също и всяко заболяване, което макар да не е включено в
този списък, е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на
осигурения (чл. 56, ал. 2). Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и
късните й последици – чл. 56, ал. 3 (т.нар. „ексцес“). За да бъде признато едно заболяване за
професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е
регламентиран в чл. 61-63 КСО, Наредбата за медицинската експертиза на
трудоспособността от 2005 г. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране,
потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Признаването
на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна
компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за
установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване,
регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно
2
чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от същата признаването на професионалната болест става с решение на
ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.
Следователно признаването на определено заболяване за професионална болест,
настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от
изключителна компетентност на ТЕЛК - а по реда на обжалване - на НЕЛК. Експертното
решение на ТЕЛК има двойствен характер - от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния
процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и
в частност за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който
зависи съществуването на правото. (Р. № 118 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 3177/2020 г. на
ВКС, III ГО)
От ответника не са ангажирани доказателства експертното решение да е обжалвано,
поради което неоснователно се явява възражението, че то не е влязло в сила на посочената в
него и възприета от първостепенния съд дата, а именно – 20.07.2021 г.
Без основание е възражението за липса на причинно-следствена връзка между
заболяването на ищцата и извършваната от нея трудова дейност при ответното дружество.
Същата е констатирана в експертното решение на ТЕЛК, като неговата доказателствена сила
не е оборена от ответника, който носи тази процесуална тежест – чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК.
Предвид изложеното дотук, на основание чл. 200 КТ в полза на ищцата е възникнало
вземане от ответното дружество за обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на въпросното професионално заболяване. По повод на възражението за изтекла
погасителна давност, трябва да се посочи, че такава започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта съгласно чл. 358, ал. 2, изр. 1 КТ, която разпоредба
възпроизвежда общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Експертното решение, представляващо
част от фактическия състав на вземането, е влязло в сила на 20.07.2021 г., като оттогава до
предявяването на иска – 18.04.2023 г., не е изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 358,
ал. 1, т. 3 КТ. (Относно посоченият начален момент на давността за вземанията по чл. 200
КТ е налице и съдебна практика на Върховния касационен съд, която се споделя от
настоящия състав – Р. № 119 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 675/2012 г. на ВКС, IV ГО.)
За определяне на размера на дължимото и претендирано обезщетение за
неимуществени вреди приложение намира чл. 52 ЗЗД, съгласно която разпоредба то се
определя от съда по справедливост. Прието е в ППВС 4/1968 г., че понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на настъпването му,
обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване на състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В съответствие с тези постановки, в процесния случай следва да се съобрази, че се
касае за двустранен ***, засягащ ръцете, по-силно изразен вдясно, за което свидетелства
приложено по делото електромиографично изследване от 06.03.2022 г. Изяснено е чрез
заключението на съдебно-медицинската експертиза, че *** представлява най-често
срещаната канална невропатия, която е резултат от хронично притискане на нервус
медианус (срединен нерв). Началните признаци на заболяването са възбудна сетивна
симптоматика – парестезии (мравучкане, парене, изтръпване, липса на чувствителност на
пръстите, изпотяване на дланта), болки в зоната на инервация на нерва с ирадиация към
първите три пръста на ръката. Оплакванията се засилват или се провокират при крайна
3
флексия на китката с пръсти, свити в юмрук, или при крайна екстензия на китката. Понякога
болките във втория и третия пръст са силни и обхващат цялата китка и предмишницата.
Характерни са парестезиите и болките през нощта и в ранните утринни часове, които
нарушават съня. Постепенно настъпват отпадни сетивни нарушения – хипо- до анестезия в
зоната на инервация на нервус медианус. Характерни са нарушенията на судомоториката –
хипо- и хиперхидроза. Двигателни нарушения се наблюдават в по-късните стадии от
развитието на синдрома – от хипотония ди хипотрофия и атрофия на тенарната мускулатура
и нарушена опозиция на палеца.
При ищцата конкретно е установена значителна степен на увреждане на срединния
нерв, поради което тя има субективни оплаквания (болки, парестезии, неспокоен сън), а
обективният статус се изразява в хипотрофия на тенара, нарушена опозиция на палеца,
нарушен захват, изпускане на предмети. Тоест в случая заболяването е в късен стадий,
прогресирало е и е довело до осезаеми соматични прояви у ищцата. Това от своя страна е
дало отражение и в психиката на лицето поради възникналите неудобства от битов характер,
свързани най-вече с изпускане на различни предмети в ежедневието. По тези конкретни
съображения съдът намира, че обезщетението за търпените неимуществени вреди правилно
е определено от първостепенния съд в размер на 15 000 лв.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за съпричиняване.
Обстоятелството, че ищцата е заемала длъжността *** в друго дружество назад във времето,
няма правно значение за размера на отговорността на ответното дружество по чл. 200 КТ, а
единствено води до извод за солидарна отговорност на дължимото обезщетение между двете
дружества-работодатели – чл. 53 ЗЗД. Освен това, по делото не са ангажирани
доказателства, че възрастта на ищцата се намира в причинно-следствена връзка с
процесното заболяване.
На последно място следва да се отбележи, че първостепенният съд правилно е
присъдил и законната лихва върху обезщетението от момента на издаването на решението
на ТЕЛК – *** Съгласно съответно приложимата разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана, поради което началната дата на забавата съвпада с най-
ранния момент, в който професионалното заболяване е констатирано (в този смисъл и т. 10
от ППВС 4/1975 г.).
По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемата се следват
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1700 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 944 от 09.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1613/2023
г. на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Стомана-Индъстри“ АД, ЕИК *********, да
заплати на А. С. С., ЕГН **********, сумата от 1700 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Върховния касационен
съд.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5