Р Е Ш Е Н И Е
№ 1003
гр.Русе, 28.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6749 по описа
за 2014г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Ф.Д.К., твърди, че с
ответника са родители на детето С В С, родена на ***г. в гр.Русе, но с баща й
не са съжителствали заедно. Три дни след раждането на дъщеря им, С. напуснал
страната и от този момент той не се е интересувал от ищцата и детето и не е
поддържал никакви контакти с тях. Грижите, издръжката и възпитанието на
малолетната се извършват единствено от ищцата, с помощта на нейната майка.
Опитите К. да си намери постоянна работа на територията на страната били твърде
продължителни и неуспешни. Повече от 4 години била регистрирана като
безработна. Притисната от обстоятелствата в началото на 2010г. ищцата се
установила да работи в Англия, тъй като цялата издръжка за домакинството и
отглеждането на детето падали върху нея. Не можела да се откаже и от желанието
си да осигури по-добър стандарт на живот на дъщеря си, несравним с този в с.С.
Нямала никаква връзка с бащата на детето, от деня, в който ги напуснал и повече
не се е интересувал от дъщеря си, поради което не можела да получи неговото
съгласие детето да пътува извън пределите на страната – да идва през ваканциите
при нея, да го заведе на гости или почивка при роднини, които живеели в Турция.
Счита, че липсата на съгласие от страна на единия родител, препятства излишно
права и свободи на детето. Желанието на ищцата като майка е детето да може да
излиза извън страната с учебна, спортна, туристическа цел и за посещение при
близки роднини, съвпадат и с възрастовите потребности на малолетната за
осъществяване на полезни за нея социални контакти, пълноценно развитие,
формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията му,
а от тук и за оформянето му като личност. Повече от три години ищцата успяла да
се установи трайно, да работи легално на повече от едно място, да се
самоосигурява, да издържа детето си, да помага и на майка си с разходите за
домакинството. Доходите, които реализирала в момента не й създавали притеснения
да посреща детето си при нея за ваканциите. Поради това моли съда да постанови решение, с което да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на
майката, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти и отношения с
дъщеря му – да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца
от 10.00 часа до 18.00 часа в присъствието на майката или определено от нея
лице по местоживеене на детето и 2 седмици през лятната ваканция, когато това
не съвпада с платения годишен отпуск на майката; да бъде определено
местоживеенето на детето да е при ищцата, а ответникът да бъде осъден да
заплаща на малолетната си дъщеря, чрез нейната майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от датата на предявяване на
иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; да бъде осъден
ответника да заплати на малолетната си дъщеря, чрез нейната майка и законен
представител, издръжка за минало време – една година преди предявяване на иска
– за периода 13.10.2013г. до 13.10.2014г. също в размер на 120.00 лева месечно
и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата да бъде издаден
международен паспорт на детето, както и дъщеря му да напуска неограничено
границите на Република България и да пътува в чужбина – конкретно страните
членки на Европейския съюз, Великобритания и Република Турция, без ограничение
на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, за
срок до навършване пълнолетие на детето, като то бъде придружавано от майка си
или друго упълномощено от нея пълнолетно лице. Претендира и направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.127, ал.2 от СК.
Ответникът В.Л.С. призован чрез публикация в „Държавен вестник”,
не взема становище по предявените искове. Назначеният му особен представител оспорва
единствено по размер предявения иск за издръжка, а основателността на останалите
искове следва да се прецени съобразно доказателствата, които ще се съберат по
делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1715/22.11.2005г. на Община –
гр.Русе, малолетното дете С В С е родена на ***г., от майка Ф.Д.К. и баща В.Л.С..
Към момента малолетната живее в с.С, обл.Р, в дома на майката на ищцата, като
през учебната 2013/2014г. е била ученичка във втори клас, в ОУ „П.Р.Славейков”
– с.С, обл.Р, което е видно от издаденото от същото учебно заведение
удостоверение с изх.№ 109/15.04.2014г. От представените писмени доказателства в
легализиран превод на български език, се установява, че майката на детето
работи във Великобритания, където за 2013г.-2014г. е реализирала среден месечен
доход от около 800.00 английски лири. От данните от призоваването и представената
справка за адресна регистрация е видно, че ответникът няма регистриран адрес в
България, настоящия му такъв е неизвестен и няма данни дали същият работи и
какви месечни доходи реализира. Няма спор по делото, че майката ще упражнява
родителските права по отношение на малолетното дете и че местоживеенето на
последното ще е при нея, на регистрирания й адрес в Република България.
От показанията на разпитаните по делото
свидетелки С А М и С И Е се установява, че ответникът живял с ищцата около
месец след раждането на детето, след което заминал за чужбина, но никой не
знаел местонахождението му. От този момент той не е поддържал никакви контакти
както с ищцата, така и с дъщеря си, като не е виждал и последната, нито е
изпращал някакви средства за издръжката й. Ищцата и малолетната се установили
да живеят при майката на първата и двете полагат грижите за отглеждането и
издръжката на детето. Към момента малолетната е ученичка, посещава редовно
училище и за нея се полагат необходимите грижи от ищцата, с помощта на бабата
по майчина линия. От 2010г. ищцата работи във Великобритания, като редовно
изпраща средства за издръжката на дъщеря си. Докато тя е в чужбина грижите за
детето се полагат от бабата по майчина линия. Съдът няма основание да не цени
показанията на тези две свидетелки, тъй като същите са логически свързани и
непротиворечиви, подкрепят се изцяло от събраните по делото доказателства и
доводите на страните, а и по делото не са посочени, представени или събрани
други доказателства, които да опровергават изложените в тях факти, поради което
същите следва изцяло да бъдат кредитирани.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение упражняването на родителските права на
малолетното дете С С, съдът счита, че те следва да се предоставят на майката. На
първо място по делото липсва спор относно това обстоятелство, а и от
доказателствата по делото е видно, че ответникът още след раждането на дъщеря
си е заминал за чужбина, никой не
знаел местонахождението му и от този момент той не е поддържал никакви контакти
както с ищцата, така и с дъщеря си, като не е виждал и последната, нито е
изпращал някакви средства за издръжката й.
Тези факти се подкрепят изцяло и от данните от призоваването на ответника по
делото. От свидетелските показания е видно, че за малолетната се грижи изцяло майката, като помощ за това има
от своята съпруга. Ищцата и нейната майка задоволяват изцяло потребностите на
детето – осигуряват дом, храна, облекло и др. Като съобрази всички тези факти, съдът стига до извода, че майката е
по-пригодна и най-добре в тази възраст би могла да отглежда и възпитава дъщеря
си, като има и подкрепата за това на бабата по майчина линия. За да не се
прекъсва връзката на детето с нейния баща, на ответника следва да бъде
определен режим на лични контакти и отношения с дъщеря му – да я вижда и взема при себе си всяка първа и
трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в присъствието на майката
или определено от нея лице по местоживеене на детето и 2 седмици през лятната
ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
На основание чл.127, ал.2 от СК местоживеенето на
детето следва да се определи при майката,
на регистрирания й адрес в Република България.
На основание чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Това задължение е безусловно и
не зависи от тяхната възможност да се издържат от имуществото си. Към настоящия
момент детето С С е на 9 години и половина, ученичка в ОУ „П.Р.Славейков” – с.С, обл.Р. Предвид възрастта си тя има съответните нужди от
храна, облекло, учебни пособия и други, за правилното й физическо и
интелектуално развитие. От
представените писмени доказателства в легализиран превод на български език, се
установява, че майката на детето работи във Великобритания, където за
2013г.-2014г. е реализирала среден месечен доход от около 800.00 английски
лири. За ответника не са представени
доказателства дали същия работи и какви месечни доходи реализира, както и
такива той да е нетрудоспособен. Поради това съдът намира, че той има
възможност да реализира месечен доход в размер на средната работна заплата за
страната – около 800.00 лева. Предвид изложеното и като съобрази възрастта и
нуждите на детето, съдът счита, че двама родители следва да осигуряват месечна
издръжка на С В С в размер на 240.00 лева. Като се съобразят доходите на
двамата родители, съдът намира, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в
размер на 120.00 лева, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.
Равното заплащане издръжка и от двамата родителите е обусловено от
обстоятелствата, че майката реализира по-голям месечен доход от този, който
бащата би имал възможност да реализира, но ищцата ще полага и непосредствените
грижи по отглеждане и възпитание на малолетното дете. Този иск следва да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан по размер. Определената издръжка се
дължи от датата на предявяване на иска – 14.10.2014г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска с падеж последно число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение
или прекратяване.
По отношение на иска по чл.149 от СК, съдът намира
същия за доказан по своето правно основание. Съгласно същата разпоредба
издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди
завеждане на иска. Основната идея по този текст на законодателя е, че вероятно
нуждата от издръжка е била вече налице и ищцата е правила опити за доброволното
й получаване, но й е било необходимо време за да подготви и организира
съдебната си претенция. През този период от време, сигурно тя е търсила
средства от други лица, към които се е задължила. Ищцата не е длъжна да доказва
нуждата на детето през този период. Обратно, ако ответникът твърди, че тя не е
съществувала, например, тъй като лицето е било трудоспособно и реализирало
доходи, могло е да се издържа от собствено имущество или че доброволно е плащал
издръжка, то това следва да бъде доказано от негова страна в настоящия процес.
Такива доказателства обаче – писмени или гласни, липсват по делото, дори
напротив. От показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че още от
раждането на детето родителите му живеят разделени, като за отглеждането и
издръжката му се грижи единствено майката. Предвид изложеното и като взе
предвид възможностите и доходите, които може да реализира ответника – посочени
по-горе, съдът намира, че размера на дължимата издръжка за минал период следва
да бъде също 120.00 лева месечно за периода 13.10.2013г. до 13.10.2014г.
или общ размер от 1 440.00 лева.
Съгласно чл.45 от ЗБЛД заявлението за издаване на
задграничен паспорт на малолетни или непълнолетни деца се подава лично от
техните родители. Съгласно чл.76, т.9 от ЗБЛД не се разрешава напускането на
страната, съответно не се издават паспорти, а издадените се отнемат на малолетни
или непълнолетни деца, които нямат нотариално писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители. Съгласно чл.123, ал.2 от СК при разногласие между
родителите относно упражняването на родителските права спорът се разрешава от
районния съд. Съдът в конкретния случай приема, че молбата за даване разрешение
за издаване на международен
паспорт на малолетното дете Селин Секова, да напуска неограничено границите на
Република България и да пътува в чужбина – конкретно страните членки на
Европейския съюз, Великобритания и Република Турция, без ограничение на пътуванията,
тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, за срок до
навършване пълнолетие на детето, като то бъде придружавано от майка си или
друго упълномощено от нея пълнолетно лице, е основателна. Налице е спор по отношение начина на упражняване на
родителските права досежно горепосочените обстоятелства, тъй като ответникът от
раждането на детето не поддържа връзка и контакти както с майката, така и с дъщеря
си, като настоящият му адрес е неизвестен. Съгласно цитираните правни норми за
издаване паспорт на малолетното дете и за напускането му на пределите на
страната се изисква съгласие на двамата родители, каквото в конкретния случай
не може да се постигне, предвид отсъствието на ответника и неизвестното му
пребиваване и настоящ адрес. Съдът приема, че в интерес на детето е да пътува
до страните членки на Европейския
съюз, конкретно Великобритания, където майката работи и Република Турция,
където имат роднини, без ограничение на пътуванията, тяхната продължителност и
времето, през което се провеждат. По
този начин детето ще бъде отглеждано в семейна среда от своята рождена майка,
на която е и предоставено упражняването на родителските права ще може да излиза
извън страната с учебна, спортна, туристическа цел и за посещение при близки
роднини, които интереси съвпадат и с възрастовите потребности на малолетната за
осъществяване на полезни за нея социални контакти, пълноценно развитие,
формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията му,
а от тук и за оформянето му като личност. Предвид гореизложеното следва да бъде
дадено разрешение от съда, което да замести волеизявлението на ответника за
издаване международен паспорт на
детето, както и малолетната да напуска неограничено границите на Република
България и да пътува в чужбина – конкретно страните членки на Европейския съюз,
Великобритания и Република Турция, без ограничение на пътуванията, тяхната
продължителност и времето, през което се провеждат, за срок до навършване
пълнолетие на детето, като то бъде придружавано от майка си или друго
упълномощено от нея пълнолетно лице.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 1 060.00 лева
– заплатени държавна такса за производството по делото и издаване на съдебно
удостоверение, такса за публикация в „Държавен вестник”, възнаграждения на
редовно упълномощения адвокат и назначения особен представител на ответника.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, държавна
такса върху определения размер на издръжката на детето от 172.80 лева –
определена 4% върху тригодишните й платежи и държавна такса за определената издръжка
за минало време от 57.60 лева.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето С В С, родена
на ***г., с ЕГН: **********, на майката Ф.Д.К.,
с ЕГН: **********, като за бащата В.Л.С., роден на ***г., се определя режим на
лични контакти и отношения с детето – да
я вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа
до 18.00 часа в присъствието на майката или определено от нея лице по
местоживеене на детето и 2 седмици през лятната ваканция, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С В С, родена на ***г., с ЕГН: **********, да е при майката Ф.Д.К., с ЕГН: **********, на регистрирания й постоянен адрес ***.
ОСЪЖДА В.Л.С., роден на ***г., да заплаща
на малолетното си дете С В С,
родена на ***г., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Ф.Д.К., с ЕГН: **********,
двете с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 120.00 /сто и двадесет/
лева, считано от 14.10.2014г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, с падеж последно число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА В.Л.С., роден на ***г., да заплати на
малолетното си дете С В С, родена
на ***г., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Ф.Д.К., с ЕГН: **********, двете с адрес: ***,
издръжка за минало време, за периода 13.10.2013г.
до 13.10.2014г. в общ размер от 1 440.00
/хиляда четиристотин и четиридесет/ лева – по 120.00 /сто и двадесет/ лева
месечно.
РАЗРЕШАВА да се издаде международен паспорт на
малолетното дете С В С, родена на ***г.,
с ЕГН: **********, с родители: Ф.Д.К., с
ЕГН: ********** и В.Л.С., роден на ***г.,
както и малолетната С В С, родена на ***г., с ЕГН: **********, да напуска
неограничено границите на Република България и да пътува в чужбина – конкретно
страните членки на Европейския съюз, Великобритания и Република Турция, без
ограничение на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се
провеждат, за срок до навършване пълнолетие на детето, като то бъде
придружавано от майка си Ф.Д.К., с ЕГН: ********** или друго упълномощено от нея пълнолетно лице.
ОСЪЖДА В.Л.С., роден на ***г., да заплати на Ф.Д.К. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 1 060.00 /хиляда и шестдесет/ лева –
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Л.С., роден на ***г., да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 230.40 лева /двеста и
тридесет лева и четиридесет стотинки/ - държавна такса върху определения размер
на издръжката на детето и издръжката за минало време.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото
да се изпратят на ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: