РЕШЕНИЕ

№ 55

гр.Бургас, 13.01.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 16 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2789 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподател е Керамика Бургас АД ЕИК:*** с адрес ***. В производството пред съда жалбоподателят участва чрез законния си представител.

Ответник по жалбата (АО), е началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП София.

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-388-1305962/15.08.2019г. на АО с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.Г и чл.187 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ведомствена бензиностанция Керамика в ***, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 7 дни.

В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за установено, че на 27.07.2019г. е извършена проверка на търговския обект, при което контролните органи констатирали в обекта въведена в експлоатация електронна система с фискална памет, която не подава данни към НАП. Посочено е в тази връзка, че на 27.05.2019г. в бензиностанцията е получено гориво газьол 8 947л., за която доставка не са подадени данни към НАП.

Заповедта е обжалвана по административен ред, при което с решение № ГДФК-107/09.09.2019г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е отхвърлена.

В жалбата се правят и обосновават оплаквания за издаване на заповедта преди приключване на процедурата по установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН. Прави се оплакване за липса на логични мотиви защо срокът на мярката е определен на седем дни. Сочи се, че при получаване на доставката е издаден служебен бон от фискалното устройство и жалбоподателят е бил в невъзможност да знае, че системата не е подала към НАП необходимата за сделката информация. Прави се оплакване, че изложените в заповедта мотиви са общи разсъждения и не касаят конкретния случай. Излагат се съображения, че мярката не съответства на целта на закона, тъй като горивото е за вътрешно ползване от превозните средства на дружеството, не се продава на външни лица и не води до реализиране на обороти и печалби, съответно до ощетяване на фиска, което да се предотврати чрез запечатването на обекта. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Ответникът по жалбата не взема участие в съдебното производство, редовно призован. Представя преписката по проведеното пред него производство. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представено е заверено копие от заповедта, предмет на оспорване - заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-388-1305962/15.08.2019г. на АО, от което се установи издаването и. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0339987/26.07.2019г.

Представено е заверено копие от протокол за извършена проверка № 0339987/26.07.2019г., от което се установи, че на същата дата  инспекторите по приходите Георгиев и Пешева извършили проверка на търговски обект – ведомствена бензиностанция Керамика в ***, стопанисван от жалбоподателя. В обекта имало работещо фискално устройство, ЕСФП, с изградена дистанционна връзка за подаване на данни към НАП. Липсват констатации бензиностанцията да е била ползвана за продажба на гориво и зареждане на автомобили, които не са ведомствени. Констатирано било, че бензиностанцията се състои от два самостоятелни резервоара от по 4 931л., с по една колонка за зареждане към всеки от тях. Проверяващите установили, че на 27.05.2019г. Керамика АД получило доставка на гориво – 8 947л. газьол, за което са издадени служебни бонове. За тази доставка обаче, не били подадени данни до НАП чрез наличната електронна връзка на системата.

По делото липсват доказателства в обратна насока, поради което съдът прие за доказани посочените в протокола за проверка обстоятелства, съответно за правилни фактическите изводи на ответника, основани на протокола.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС - началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не се събраха данни за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспорената заповед. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Налице са основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 от АПК.

Съобразно посоченото в обстоятелствената част на заповедта, фактическо основание за налагане на оспорената принудителна административна мярка е това, че за получените доставки газьол на 27.05.2019г. стопанисващият ведомствената бензиностанция жалбоподател не е изпратил данни до НАП чрез въведената в експлоатация ЕСФП. Това обстоятелство е неправилно квалифицирано от административния орган, а наред с това дадената квалификация е непълна.

Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б.Г от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл.118 в националната агенция по приходите.

Съгласно чл.118 ал.2 от ЗДДС фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология. Издадената на основание чл.118 ал.4 от ЗДДС наредба е Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Следва да се отбележи, че съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС и чл.3 ал.1 от Наредба Н-18 е възприет принципа за регистриране и отчитане, съответно предаване на данни към НАП, за извършените от субектите продажби, но не и за покупките им. Затова посоченото в мотивите на оспорената заповед, че жалбоподателя има качеството на лице по чл.3 ал.1 от Наредба Н-18, макар само по себе си да е правилно, не представлява пълната и вярна квалификация на допуснатото нарушение. Качеството на лице по ал.1 създава задължението за подаване на данни за извършените продажби, но в случая контролните органи са установили покупка на гориво.

Правилната квалификация на нарушението, която не е посочена от автора на заповедта, е чл.118 ал.8 от ЗДДС, във връзка с чл.3 ал.12, вр. с ал.3 от Наредба Н-18. С посочените разпоредби е създадено задължение за данъчно задължените лица, които извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да предават на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите. Такива данни са именно закупените количества горива, съответно сделките по доставките. Така описаното законово задължение не е било посочено от административния орган, т.е. материалния закон не е приложен правилно, поради непосочване на нарушението, в което се е изразило неспазването на установения ред за подаване на данни към НАП. Доколкото като квалификация на приетото от органа неспазване на реда е посочен чл.3 ал.1 от Наредба Н-18, то това е неправилно. Неправилното приложение на материалния закон е основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК, поради което съдът прие, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени, на основание чл.172 ал.2 АПК.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Керамика Бургас АД ЕИК:*** с адрес ***, заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-388-1305962/15.08.2019г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите.

ОСЪЖДА ЦУ на Национална агенция по приходите гр.София бул.Княз Дондуков 52, да заплати на Керамика Бургас АД ЕИК:*** с адрес *** 350лв., представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :