МОТИВИ ПО НОХД № 1745/2018 ПО ОПИСА
НА СГС, НО,33 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу Т.Б.С. за това, че на 16.10.2017 г. около 17.30 ч. в гр.София, пред
№ 19 на ул.“********“, е отнел чужди движими вещи – един брой дамска чанта, на
стойност 24.50 лв., един брой златно колие, на стойност 116 лв., два броя златни
висулки, на стойност по 80 лв. всяка или общо 160 лв. за двете, един брой
дамски портфейл, на стойност 12.80 лв., сумата от 20 лв. и един брой чадър, на
стойност 4 лв., от владението на М.В.Г., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – ударил я в задната част на главата, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, а именно със
споразумение, влязло в сила на 13.05.2014 г. по нохд
№ 1955/2014 г. по описа на СГС, НО, 1 състав е осъден за престъпление по чл.199
ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29
ал.1 б.“А“ и б.“Б“ НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
3 години – престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.
чл.198, ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.”А” НК.
Делото е разгледано от съда по реда на Глава 27-ма от
НПК – Съкратено съдебно следствие в производство пред първа инстанция, на
основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, като с определение в съдебно заседание съдът
е преценил, че са налице условията за това производство.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита, че с действията си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
инкриминираното престъпление. Намира, че обвинението се подкрепя от показанията
на свидетелите, извършеното разпознаване, дадените обяснения от подсъдимия на
досъдебното производство и направеното самопризнание в съдебната фаза на
процеса, от приобщения протокол за доброволно предаване, заключението от
изготвената съдебно-оценителна експертиза, справката за съдимост на подсъдимия.
Представителят на СГП предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 години, което да бъде намалено с 1/3 при
условията на чл.58а НК, като разноските по делото бъдат възложени в тежест на
подсъдимия.
Защитата на подсъдимия – адв.Б.
счита, че няма спор относно изложеното в обстоятелствената част на обвинителния
акт и относно правната квалификация на деянието. Моли при определяне на
наказанието да се вземе предвид предмета на престъплението като стойност, която
е под размера на минималната работна заплата, както и мотивите за извършване на
престъплението, а именно тежкото финансово положение на подсъдимия и
семейството му. Защитата пледира при определяне на наказанието да се има
предвид и приложената сила от подсъдимия, като е установено, че се касае за
причинена лека телесна повреда на пострадалата, в резултат не на директни
удари. В този смисъл защитата счита, че на подсъдимия следва да се определи
наказание под минимума, предвиден в
закона, поради наличието на изброените смекчаващи отговорността обстоятелства и
липсата на отегчаващи такива.
Подсъдимият Т.С. признава фактическите обстоятелства,
описани в обвинителния акт, изразява съжаление за извършеното, като в
пледоарията си акцентира върху тежкото си семейно положение.
На основание чл.373, ал.3, вр.чл.372,
ал.4 НПК съдът приема в настоящите
мотиви за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят. С оглед на това и като взе предвид
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.Б.С. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, осъждан, с начално образование, с ЕГН: **********.
Подс.С. е многократно осъждан, като
последното му осъждане е със споразумение, влязло в сила на 13.05.2014 г. по нохд № 1955/2014 г. по описа на СГС, НО, 1 състав, за
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, изпълнението на което не е
отложено по реда на чл.66 НК. Това наказание подсъдимият е изтърпял на
21.10.2016 г.
На 16.10.2017 г. св.М.Г. се прибирала към дома си, находящ се в гр.София, ул.“********“ № **. Около 17.30 ч.
свидетелката се намирала пред входната врата на къщата си. В този момент, подс.С., който се намирал на същото място, забелязал св.Г.
и решил да отнеме дамската й чанта и бижутата, които носела. Подс.С. се приближил зад гърба на св.Г. и я ударил в
задната част на главата, за да сломи по този начин всякаква евентуална нейна
съпротива срещу отнемането на вещите й. Вследствие на удара, св.Г. паднала на
земята, а подс.С. издърпал от ръцете й дамската й
чанта, а от врата й – златно колие с два броя златни висулки на него. След това
подсъдимият побягнал заедно с отнетите вещи, като в този момент бил забелязан
от намиращите се в близост свидетелите И. и Т..
Дамската чанта на св.Г. е оценена на стойност 24.50
лв., като в същата имало един брой дамски портфейл, на стойност 12.80 лв.,
сумата от 20 лв. и един брой чадър, на стойност 4 лв. Златното колие на св.Г.
било оценено на стойност 116 лв., а двата броя златни висулки, намиращи се на
него, са оценени на стойност по 80 лв. всяка, или общо 160 лв. за двете
висулки.
Общата стойност на отнетите вещи е установена в размер
на 337.30 лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената и възприета от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло на
основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК
направеното самопризнание от подсъдимия в съдебната фаза и доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят: показанията на
свидетелите М.Г., И.И., Н.Т., Ц.Г., М.Б.; обяснения
на подс.С.; заключения от съдебно-медицинска и
съдено-оценителна експертизи; протокол за доброволно предаване; заложен билет;
медицинска документация, касаеща св.Г.; протоколи за
разпознаване на лица от 31.10.2017 г.; справка от ГД „ИН“, справка за съдимост.
Направеното от подс.С.
признание на фактите по обвинителния акт изцяло съвпада със събраните по делото
доказателства.
Анализирайки показанията на св.Г., съдът прие, че
същите са обективни, убедителни и достоверни. Свидетелката посочва, че на
инкриминираната дата и час се е намирала пред дома си, когато е чула стъпки зад
себе си и след това е изпаднала в безсъзнание. Дава информация, че в този
момент в ръцете си е държала дамската си чанта с намиращите се в нея
инкриминирани вещи, както и че на врата си е имала златна верижка с две златни делфинчета. От показанията на св.Г. се установява, че
съседите й – свидетелите И.И. и Н.Т. са я открили
паднала на земята, като впоследствие пострадалата е установила липсващите й
вещи, съвпадащи с инкриминираните в обвинителния акт.
Показанията на св.Г. намират стабилна опора в
информацията, изложена в показанията на свидетелите И. и Т., които са възприели
подс.С. да тича покрай тях, държейки в ръката си
дамска чанта и падналата на земята тяхна съседка – св.Г.. Свидетелите И. и Т.
дават подробно описание на подсъдимия, като няколко дни по-късно го
разпознават.
От показанията на св.Б. се установява, че
непосредствено след деянието подс.С. е посетил
заложната къща, в която свидетелят работи като консултант и е продал отнетото
от св.Г. златно синджирче, скъсано на две, за сумата от 93 лв., впоследствие
предадено от св.Б. с протокол за доброволно предаване като веществено
доказателство. В хода на съдебното производство св.Г. заявява, че златното
синджирче е нейна собственост.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на досъдебното производство в частта, в която потвърждава осъществената принуда по отношение на
пострадалата и отнемането на дамската й чанта, доколкото кореспондират на
останалите събрани по делото доказателства. Прави впечатление обаче, че в
обясненията си подс.С. спестява информацията,
свързана по отношение отнемането на златното синджирче от врата на пострадалата
с двете златни висулки на него, както и обстоятелството, че непосредствено след
това е продал златното синджирче в заложна къща. В този смисъл обясненията на
подсъдимия следва да се възприемат частично само по отношение на тази
информация, която намира потвърждение в останалата доказателствена
съвкупност.
Приложените по делото протоколи за разпознаване са
изготвени съобразно изискванията на НПК, поради което съдът изгради решаващите
си изводи и въз основа на данните, черпени от тях.
Съдът възприе като компетентно изготвени заключенията
от съдебно-оценителната и съдебно-медицинската експертизи. Първото дава оценка
за стойността на инкриминираните вещи, а второто установява травматичните
увреждания, причинени на пострадалата от удара на подсъдимия и падането й на
земята. Според експерта, на св.Г. е причинено мозъчно сътресение, контузия и
подкожен хематом в лявата теменно слепоочна област на главата, които са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т.Б.С. е
осъществил състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198
ал.1 вр.чл.29
ал.1 б.”А” от НК, тъй като на 16.10.2017
г. около 17.30 ч. в гр.София, пред №** на ул.“********“, е отнел чужди движими
вещи – един брой дамска чанта, на стойност 24.50 лв., един брой златно колие,
на стойност 116 лв., два броя златни висулки, на стойност по 80 лв. всяка или
общо 160 лв. за двете, един брой дамски портфейл, на стойност 12.80 лв., сумата
от 20 лв. и един брой чадър, на стойност 4 лв., от владението на М.В.Г., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – ударил я
в задната част на главата, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление от общ характер
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 НК.
От обективна страна подс.С. е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 337.30
лв. от владението на М.Г., употребявайки за това сила, като деянието е
извършено в условията на опасен
рецидив.
Предпоставките на чл.29 ал.1 б.”А” от НК са налице,
тъй като подсъдимият е извършил престъплението по настоящото дело, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.
Осъждането на подс.С.,
обуславящо квалификацията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”А” от НК е това,
посочено от прокуратурата, а именно споразумение по нохд
№ 1955/2014 г. по описа на СГС, влязло в сила на 13.05.2014 г., с което за
извършено на 30.10.2013 г. престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198
ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“А“ и б.“Б“ НК, му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години, при първоначален строг
режим на изтърпяване.
От
субективна страна престъплението е извършено от подс.С.
при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят.
Авторството
на деянието е категорично доказано не само от самопризнанието на подсъдимия, но
и от показанията на св.М.Г., И.И., Н.Т., М.Б. и
извършеното разпознаване на подсъдимия. Разпознаването е извършено 14 дни след
деянието, като свидетелите И. и Т. са проявили пълна убеденост и категоричност
при посочване на подсъдимия като извършител на деянието.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При
индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете
като отегчаващи вината обстоятелства предходните осъждания на подс.С. за престъпления против собствеността и за
престъпление по чл.234 НК, извън тези обуславящи квалификацията на процесното деяние в условията на опасен рецидив, като
въпреки упражнената спрямо него държавна принуда и изтърпяване на наказания
лишаване от свобода, подсъдимият е продължил да върши тежки умишлени
престъпления. Нещо повече, по-малко от година след изтърпяване на наказание
лишаване от свобода за същото престъпление, подс.С. е
осъществил процесното инкриминирано деяние. Към
отрицателните обстоятелства следва да бъде отнесен характерът на упражнената
сила, вследствие на която пострадалата е получила травматични увреждания.
Следва да се отчете, че физическата сила е насочена спрямо възрастна жена в
светлата част на денонощието. Всички тези обстоятелства
индивидуализират подс.С. като личност с висока степен
на обществена опасност, с трайно установени престъпни навици и грубо незачитане
на установения в страната правов ред.
Изразеното
от подсъдимия съжаление за извършване на деянието, съдът възприе като
декларативно и формално и в тази връзка не го отчете при индивидуализиране на
наказателната му отговорност. Това е така, тъй като процесното
деяние не е изолирана проява в живота на подс.С..
Напротив, както бе отбелязано по-горе, по-малко от година след изтърпяване на
наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, подсъдимият не е
могъл да се въздържи от извършване на престъпление, осъществявайки настоящото
деяние.
Волеизявлението по чл.371 т.2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва да се
интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на
санкцията, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено на досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. В този смисъл е ТР № 1 от 06.04.2009 г. на
ОСНК на ВКС. По делото не са налице доказателства подс.С.
да е спомогнал съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия
извършител. Напротив, престъплението, за което е предаден на съд е разкрито вследствие
показанията на свидетелите и извършените разпознавания.
Неоснователен е доводът на защитата за
наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство, предвид стойността на
инкриминираните вещи, която е под минималната работна заплата за страната. На
първо място следва да се подчертае, че към момента на извършване на деянието,
подсъдимият не е имал информация какви вещи се намират в дамската чанта на
пострадалата и в частност с каква парична сума е разполагала св.Г. към този
момент в чантата си. На следващо място е важно да се подчертае, че подсъдимият
не се е задоволил единствено с отнемане на дамската чанта на пострадалата, но
използвайки сломената й съпротива, е отнел от врата й златно синджирче с два
броя златни висулки.
Не може да се възприеме за смекчаващо
отговорността обстоятелство, че използваната от подсъдимия сила спрямо
пострадалата, е довела до причиняване на лека телесна повреда не от директни
удари. Силата на удара, осъществен от подсъдимия спрямо св.Г. е била с
достатъчен интензитет, за да я повали на земята и това обстоятелство, както и
възможните от това действие наранявания на пострадалата, са се съзнавали от
подсъдимия. Още повече, че ударът е осъществен в гръб на пострадалата, без
последната да е очаквала подобно действие.
Тежкото финансово положение на
подсъдимия не само, че не би могло да се възприеме като смекчаващо
обстоятелство, но не може да послужи като оправдание за извършване на тежко
умишлено престъпление, характеризиращо се не само с отнемане на чужди движими
вещи, но и с използване на физическа сила.
Посочените
по –горе обстоятелства мотивираха настоящия съдебен състав да определи на подс.С. наказание
лишаване от свобода в размер на девет години. Съдът прие, че така наложеното
наказание и в посоченият размер от девет години ще постигне целите на
наказанието по чл.36 НК, като ще
въздейства предупредително, превъзпитаващо и възпиращо спрямо подс.С., както и спрямо останалите членове на обществото.
Така определеният размер на наказанието съответства на тежестта на извършеното
престъпление.
Ръководейки
се от императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК във вр. чл.58а
ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание лишаване от свобода в
размер на девет години с една трета,
като наложи на подс.С. намаленото наказание лишаване
от свобода в размер на шест години.
На
основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК съдът
приспадна при изтърпяване на така наложеното наказание времето, през което подс.Т.С. е бил задържан по ЗМвР
и с постановление на СРП, както и времето, през което по отношение на него е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 03.11.2017 г. до
влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ ЗИНЗС на подс.С. съдът
определи първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът
върна на пострадалата М.Г. един брой златен синджир, скъсан на две части,
приобщен по делото като веществено доказателство, доколкото в съдебно заседание
бе установено, че то е една от инкриминираните вещи, принадлежаща на
пострадалото лице.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189 ал.3 НПК Съдът осъди подс.Т.С. да заплати по сметка на МВР направените по
делото разноски в размер на 169.28 лв./сто шестдесет и девет лева и двадесет и
осем стотинки/, представляващи разноски за експертните заключения, по сметка на
СГС сумата от 20 лв./двадесет лева/ за явяване на експерт в съдебно заседание,
както и държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на СГС за служебно издаване
на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ при СГС: