Р Е Ш Е Н И Е
№….........../11.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 11916 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от Община Варна с адрес: гр. Варна, ***, срещу А.А.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание
чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 12155,99 лв.,
представляваща реализирани от ищеца разходи за премахване на незаконен строеж
на основание влязла в сила заповед № 191/23.06.2014 г., издадена от Кмета на
район Младост при Община Варна, въз основа на която е извършено принудително
премахване на незаконен строеж – едноетажна жилищна сграда с пристройка към нея
- навес, самостоятелна масивна постройка и ограда, находящи се в ПИ с
идентификатор ***по КК на гр. Варна, обозначен с № 2 на „Обща схема на
незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор ***“, с административен адрес:
гр. Варна, ***, за сметка на ответника, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението в съда
– 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 752,55 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 18.01.2016 г. до 11.04.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6176/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна, 30-ти състав.
По твърдения на ищеца на
01.04.2014 г. е извършена проверка на строеж, представляващ едноетажна жилищна
сграда с пристройка към нея - навес, самостоятелна масивна постройка и ограда,
находящи се в ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Варна, обозначен с № 2 на Обща
схема на незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор ***. Констатирано е,
че строежът е незаконен, тъй като е извършен без одобрени проекти, строителни
книжа и съответно разрешение за строеж, респ. не отговаря на изискванията на
ЗУТ, за което е съставено становище от 19.05.2014 г. от главния архитект на
район Младост, общ. Варна. Установено е, че строежът е собственост на А.А.Х. с адрес: ***, като в тази връзка на 01.04.2014 г. е
съставен констативен акт, от който е видно, че ответницата е присъствала на
проверката и лично е подписала документа, като не е подала възражение срещу
съдържанието му в предоставения 7-дневен срок. Въз основа на констативния акт е
пристъпено към процедурата, уредена в чл. 225а от ЗУТ
- издадена е заповед № 191/23.06.2014 г. от Кмета на район Младост при Община
Варна за премахване на установения незаконен строеж, която е надлежно връчена
на ответницата и след изтичане на срока за обжалването й същата е влязла в
законна сила. Ищецът твърди, че на ответницата, като собственик на незаконния
строеж, респективно задължено лице за неговото премахване, е предоставен 30-дневен
срок за доброволно изпълнение на заповедта, ведно с указание, че при неспазване
на срока ще последва принудително премахване за нейна сметка. Поддържа, че в
предоставения срок не е осъществено доброволно изпълнение, поради което ищецът
е реализирал принудително такова по реда на Наредбата за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строеж или части от тях на
територията на Община Варна. Незаконният строеж е премахнат и строителната
площадка е почистена от отпадъци, като теренът е възстановен. Излага, че
извършените разходи за по премахване на строежа са в размер на сумата от
12155,99 лв., формирана въз основа на обема на извършената работа и цените по
договора с изпълнителя - ДЗЗД „Варна-РР-РС“, сключен по реда на Закона за
обществените поръчки. Излага, че изпълнителят е издал фактура за посочената
сума, която е заплатена от Община Варна. Счита, че с плащането на сумата за
Общината са възникнали регресни права срещу
ответницата за възстановяване на заплатените разходи. Твърди, че ответницата е
поканена да изпълни задължението си неколкократно, но
това не е сторено, поради което намира, че същата е изпаднала в забава и дължи
заплащането на мораторна лихва върху претендираната главница в размер на
2752,55 лв. за периода 18.01.2016 г. – 11.04.2018 г.
Твърди, че за посочената главница и мораторна лихва е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6176/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна, 30-ти състав, срещу която длъжникът е подал възражение.
По изложените съображения моли за уважаване на предявените установителни
искове и претендира сторените в заповедното и в исковото производство съдебни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. П.Н., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена
защита излага подробни правни аргументи за основателността на предявените
искове.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който
излага становище за недопустимост на предявените искове поради нередовност на
исковата молба и неоснователност на исковите претенции по същество. А.Х.
оспорва твърденията, че е била собственик и ползвател на посочения в заповедта
незаконен строеж, означен под № 2 на Обща схема на незаконно построени сгради в
ПИ с идентификатор ***, като поддържа, че собственик на този строеж е бил Г.Е.И.,
ЕГН **********. Твърди, тя е притежавала дървена паянтова постройка (барака), укрепена
с остатъци от строителни материали, скована с найлони и с врати втора употреба,
находяща се на същия административен адрес, като тази барака е била разположена
през няколко постройки от незаконния строеж, описана в процесната заповед.
Поддържа, че за собствената й незаконна постройка не е издавана официална
заповед за премахване, но същата е премахната лично от нея с помощта на съседи,
след като била предупредена от служители на Общината за нейното събаряне.
Поддържа, че е имала близки отношения с действителния собственик на посочения в
заповедта незаконен строеж - Г.Е.И., който бил с влошено здравословно състояние
(страдал от множество заболявания, в това число и захарен диабет, вследствие на
който изгубил зрението си) и тя се грижела за него, като често ходила в имота
да му помага, предоставяла собствения й телефон за връзка с Иванов и била
упълномощена от него да го представлява пред учреждения
и институции, включително да получава документи от негово име. Твърди, че по
тези причини именно тя е получила и процесната заповед, като не й е било
обяснено какво точно получава. Излага още, че при напускането на имота Иванов
установил липсата на негови вещи от същия, във връзка с което обстоятелство е
образувана прокурорска преписка № 20/2016 г. Оспорва представените от ищеца
документи, установяващи процедурата по премахването на незаконния строеж и
връчването на поканата за възстановяване на извършените разходи. Оспорва като
неоснователна и акцесорната исковата претенция за мораторна лихва поради
неоснователност на главния иск, евентуално – поради липсата на получена от нея
покана, която да я постави в забава.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ответницата, чрез процесуалния й представител адв.
Надка Игнатова, поддържа депозирания отговор и формулираното искане по същество
и представя списък по чл. 80 ГПК. Излага подровни
правни съображения за неоснователността на предявените искове в подадена
писмена защита.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединените положителни установителни
искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както
и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т.
10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС). Последните се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6176/2018 г. по
описана Районен съд – Варна, видно от които в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за
процесните суми за главница и мораторна лихва, срещу която длъжникът (настоящ
ответник) своевременно е възразил, като исковата молба е подадена в указания
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
Предмет на предявените
искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията,
за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение, поради което
основателността на исковите претенции с правно основание чл.
225а, ал. 5 от ЗУТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: обедняването на ищеца чрез извършването
на разходи по принудителното премахване на незаконния строеж и обогатяването на
ответника, причинната връзка между тях, както и изпадането в забава на
ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
Редът за премахване на извършените незаконни строежи от четвърта до шеста
категория, или на части от тях, е уреден в чл. 225а ЗУТ. Посочената разпоредба
предвижда, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на незаконен строеж въз основа на констативен акт
на служителите за контрол по строителството в администрацията на общината
(района). Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат
възражения в 7 дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни
доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината
по ред, определен с наредба на общинския съвет - чл. 225а, ал. 3 ЗУТ. Въз
основа на тази законова делегация е издадена Наредба на ОбС
Варна за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях на територията на Община Варна, обн.,
ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. (по-долу - Наредба на ОбС). Съгласно наредбата в тридневен срок от изтичане на
срока за доброволно изпълнение, определен със заповедта за премахване, се
извършва проверка по изпълнението на местостроежа от
служители на Общината и при констатирано неизпълнение на заповедта се пристъпва
към действия по принудителното й изпълнение след проведено
предварително проучване на незаконния строеж относно начина на изпълнение на
премахването, срока за изпълнение и необходимите средства (по
количествено-стойностна сметка), които резултати се оформят в протокол при
избран изпълнител по реда на ЗОП.
Според чл. 225а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване е за сметка на извършителя
и на посочените в закона лица, солидарно отговорни с него. В тази смисъл са и
чл. 13 и 14 от Наредбата на ОбС. Извършителят следва
да заплати сумата на направените разходи за премахване, тъй като в резултат на
премахването неоснователно се обогатява за сметка на Общината, спестявайки си
разходи до размера на нейното обедняване.
От приложения по делото констативен протокол № 2 от 01.04.2014 г. (л. 101)
се изяснява, че служители на Община Варна са констатирали наличието на
незаконен строеж - едноетажна жилищна сграда, пристройка към нея - навес,
самостоятелна масивна постройка и ограда, находящи се в ПИ с идентификатор ***по
КК на гр. Варна, обозначен с № 2 на „Обща схема на незаконно построени сгради в
ПИ с идентификатор ***“, собственост на А.А.Х..
Последната е присъствала да проверката и е удостоверила това обстоятелство,
подписвайки съставения протокол. В последния е отразено, че възражения могат да
бъдат подавани в седемдневен срок, считано от 01.04.2014 г., като няма данни
такива да са постъпили в Общината.
Съставено е и становище на арх. Димитър Дилов – главен архитект на Район
„Младост“ при Община Варна (л. 104), според което строежите (едноетажна жилищна
сграда със Зп от 134 кв.м, пристройка към нея със ЗП от 52 кв.м, самостоятелна
масивна постройка със ЗП от 9 кв.м и ограда с дължима 46 л.м) са недопустими по
правилата, действали по време на извършването им, и не отговарят на условията
за „търпими строежи“ от смисъла на ЗУТ.
Въз основа на констативния протокол от 01.04.2014 г. и на основание чл.
225а, ал. 1 във вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е
издадена заповед № 191 от 23.06.2014г. (л. 7), с която кметът на Район
„Младост“ при Община Варна е наредил да бъде премахнат извършеният от А.А.Х. незаконен строеж, описан в протокола.
Видно от направеното отбелязване на заповедта, същата е връчена лично на А.Х.
на 27.06.2014 г., което е и безспорно по делото обстоятелство. Заповедта не е
оспорена в указния 14-дневен срок, поради което същата е влязла в законна сила,
респ. за ответницата е възникнало задължението за премахване на незаконно
извършения от нея строеж. Съдът намира за неоснователни възраженията, според
които собственикът на строежа е бил друго лице. Както в констативния протокол,
така и в заповедта за премахването на строежа, е отбелязано, че негов
собственик е именно А.Х., която е подписала документите, съгласявайки се с
удостоверените в тях обстоятелства, вкл. и принадлежността на незаконното
строителство и момента на извършването му. Потвърждение в тази насока е и
собственоръчно подписаната на ответницата декларация от 20.08.2015 г. (л. 113),
в която същата декларира, че оставените в незаконно построените сгради в ПИ с
идентификатор ***по КК на гр. Варна, находящи се на ул. ***, не са й нужни и
няма да ги търси. Автентичността на оспорения подпис на декларацията е доказана
от заключението на допуснатата съдебно-графологична
експертиза (л. 238), което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено и
обосновано. Заповедта за премахването на незаконния строеж представлява
индивидуален административен акт и ответницата е
била участник в административното производство по неговото издаване и
обжалване, поради което, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен
състав не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на акта, оспорена
с наведените твърдения отразеното в заповедта да не отговаря на действителното
положение. Поради тази именно причина съдът не намира за необходимо да обсъжда представените
в тази връзка доказателства, в това число приложените към отговора на исковата
молба документи и свидетелските показания на ангажираните от ответницата
свидетели за установяване действителния собственик на процесния незаконен
строеж, различен от този, посочен в административния акт.
Видно от протокол № 2 от 03.02.2015 г. (приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от
Наредбата на ОбС), съставен от длъжностни лица при
Община Варна и служител от ОП „Инвестиционна политика“ (л. 112), работната
група е провела предварително проучване на незаконния строеж, и е формирала
становище за премахването му с отразен начин на изпълнение – механизирано, и
срок за изпълнение – 3 дни.
От приобщените писмени доказателствени средства (л. 40 – 53 и л. 133 - 170)
се изяснява, че е проведена процедура по реда на ЗОП, при която за изпълнител
на дейността по премахването на десет броя незаконни строежи от четвърта до
шеста категория, включително, или части от тях, находящи се на територията на
Община Варна, в ПИ с идентификатор ***, е избрано ДЗЗД „Обединение Варна – РР – РС“, ЕИК ***, със съдружници „Редита“ ООД и „Рейтон“ ЕООД, с което гражданско дружество Община Варна
като възложител е сключила договор за обществена поръчка с изх. № Д15001339ВН
от 10.08.2015 г. Общата стойност на договора е посочена в размер на 24979,59 лв. без ДДС, съгласно ценова оферта
на изпълнителя, от която сума 10129,99 лв. без ДДС са уговорени за премахване
на процесния строеж, обозначен от № 2 на Общата схема на незаконно построени
сгради в поземления имот (раздел II, чл. 8, т. 2 от договора).
В протокол № 2 от 06.08.2014 г. (приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от
Наредбата на ОбС, л. 107), съставен от служители на
Община Варна, е отразено, че при
извършена проверка относно изпълнението на заповед № 191 от 23.06.2014 г. е
установено, че процесният незаконен строеж не е премахнат доброволно в срока за
доброволно изпълнение съгласно заповедта.
Приложено е писмо с изх. № РД15020228МЛ_002МЛ от 19.08.2015 г. (л. 111), с
което Община Варна уведомява А.А.Х., че
принудителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж е
определено за 20.08.2015 г. с начален час 8:00 часа. Няма данни писмото да е
редовно връчено на неговия адресат, но от представената декларация от
20.08.2015 г. (л. 113), подписана лично от А.Х. на определената дата за премахване
на незаконното строителство се изяснява, че ответницата е била наясно със
започналото принудително изпълнение на заповедта. Същата освен това е била
надлежно уведомена и за първоначално определената по-ранна дата за премахването
– 11.08.2015 г., чрез залепване на съобщението по реда на § 4, ал. 2 от ДР на
ЗУТ (л. 109 и 110).
С протокол № 2 от 20.08.2015 г. (приложение № 3 към чл. 9 от Наредбата на ОбС, л. 115) за установяване състоянието на строежа и
строителната площадка преди започване на принудителното изпълнение е
констатирано, че строежът не е опразнен в срока за доброволно изпълнение. В
тази връзка е приложена и подписаната от ответницата декларация от 20.08.2015
г., обсъдена по-горе, в която същата е декларирала, че оставените в сградата
вещи не са й нужни и няма да ги търси. В протокола е отразено още, че в 9,45 ч.
е пристъпено към принудително изпълнение.
С протокол № 2 от 27.08.2015 г. (приложение № 4 към чл. 12 от Наредбата на ОбС, л. 114) за установяване състоянието на строежа след
приключване на принудителното премахване е установено, че в 09:30 часа е
приключила работата по премахване на незаконен строеж, като заповедта за
премахване е изпълнена. Констатирано е още, че строежът е приведен в състояние
- негоден за ползване, а строителната площадка е почистена от строителни отпадъци
и теренът е възстановен.
За извършените от Община Варна разходи по премахване на незаконния строеж е
съставен протокол № 6 от 01.12.2015 г. (приложение № 5 към чл. 14, ал. 1 от
Наредбата на ОбС). От страна на ищеца е представено заверено
копие от протокола (л. 6), както и оригинал от същия, изискан по реда на чл.
183 ГПК (л. 205). В протокола са описани извършените видове работи,
индивидуализирани по вид, количество, единична и обща стойност в лева без ДДС,
както следва: 1.) събаряне с багер монолитни постройки, вкл. натоварване на
транспортно средство – 166,65 куб. м на обща стойност 66407,69 лв.; 2.) разваляне
на съществуваща ограда – 46 л.м (погрешно посочени като куб.м) на обща стойност
519 лв. и 3.) натоварване и превоз на строителни отпадъци – 183 куб. м на обща
стойност 3202,50 лв. Общо посочената цена на извършените работи е отразена в
размер на 10129,99 лв. без ДДС или 12155,99 лв. с ДДС. Протоколът е оспорен от
ответника в частта, касаеща извършените работи, и за
установяване на неговото съдържание е допуснато провеждането на
съдебно-техническа експертиза и са разпитани ангажирани от ищеца свидетели. От
експертното заключение (л. 276 и сл.) се изяснява, че описаните в протокола дейности са действително извършени
и използваните технически средства съответстват на тези, посочени в протокола,
както и че отразените в същия единични стойности са по-ниски от предварително
предложените от изпълнителя цени. Доколкото в отношенията по повод заплащането
на дейностите важат именно уговорените между страните по обществената поръчка
условия, съдът намира, че в конкретния случай не е необходимо изпълнителят да
посочва отделна стойност на всяка от извършваните от него дейности и
възраженията на ответницата в тази насока са неоснователни. От свидетелските
показания на разпитаните по инициатива на ищеца свидетели (л. 208 и сл.), които
съдът кредитира напълно като последователни, обективни и достоверни, се
потвърждава извършването на дейностите по премахване на незаконния строеж и
тяхното остойностяване според клаузите на сключения между Община Варна и
изпълнителя договор. Освен това описания в протокола вид и обем на дейностите
съответстват на вида и площта на обектите, посочени в Общата схема на незаконно
построените сгради в поземления имот и в съставените по реда на Наредбата на ОбС протоколи. Съвкупната преценка на събраните доказателствени
средства - писмени и гласни, както и експертното заключение, което съдът
кредитира като правилно и обосновано в обсъжданата част, води до извод за
установяване верността на оспореното съдържание на протокола.
За стойността на обективираните в протокола
дейности, възлизаща в размер на 12155, 99 лв. с ДДС, е издадена фактура № 19 от
02.12.2015 г. от изпълнителя (л. 5). Видно от приложеното платежно нареждане от
18.12.2015 г. (л. 10), фактурираната сума е заплатена от Община Варна в полза
на изпълнителя. Така ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на
Общината, спестявайки си разходите по премахване на незаконно извършеното от
нея строителство до размера на заплатената от ищеца сума.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на правопораждащите съдебно предявеното
вземане за главница факти, респ. предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен
иск с правно основание чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ е основателен и следва да бъде уважен,
като бъде установена дължимостта на посочената сума от 12155, 99 лв. с ДДС,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК в съда - 30.04.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
За възстановяването на заплатената от Общината сума до ответницата са
изпратени три покани за доброволно изпълнение, съответно от дати 17.01.2017 г.
(л.13), 31.07.2017 г. (л. 15) и 11.01.2018 г. (л. 17), ведно с указан в същите
срок за доброволно плащане на дължимата сума от 12155,99 лв. по посочена
банкова сметка ***. Видно от приложените известия за доставяне (л. 14, 16 и
18), поканите са върнати обратно на подателя с отбелязване, че адресатът е
преместен или непознат. Предвид нередовното връчване на книжата, ищецът не е
поканил надлежно А.Х. да изпълни паричното й задължение преди датата на
подаване на заявлението, съответно не я е поставил в забава и ответницата не
дължи претендираната мораторна лихва от 2752,55 лв. върху неизплатената
главница, начислена за периода от 18.01.2016 г. до 11.04.2018 г. При това
положение акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата
от 373,55 лв. за сторените в исковото производство разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, при общ размер на разноските от 458,14 лв., от
които 298,14 лв. за държавна такса, 60 лв. за депозит за свидетели и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно изпълнение
в общ размер на 348,20 лв. (298, 20 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част от
исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 283,91 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид отхвърлянето на един от предявените искове и направеното искане за
това, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата също следва да
бъдат присъдени разноски по делото в размер на 37,85 лв., съразмерно с отхвърлената част от претенциите, при общо
направени разноски от 205 лв., от които 200 лв. за депозит за вещо лице и 5 лв.
за съдебно удостоверение.
На основание чл.
38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, в полза на адв. Н.И.следва да бъде
присъдено възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие
на ответницата в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите, в размер на 180,43 лв., при определено по реда на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимално адвокатско възнаграждение от 977,26
лв.
На същото
основание следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение и в полза на адв. И.И.за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на длъжника в заповедното производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 129,74 лв., при определено по реда на чл. 7, ал. 7 във вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимално
адвокатско възнаграждение от 702,71 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответницата А.А.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, ***, сумата от 12 155,99 лв.
(дванадесет хиляди сто петдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща реализирани от ищеца разходи за премахване на незаконен строеж
на основание влязла в сила заповед № 191/23.06.2014 г., издадена от Кмета на
район Младост при Община Варна, въз основа на която е извършено принудително
премахване на незаконен строеж – едноетажна жилищна сграда с пристройка към нея
- навес, самостоятелна масивна постройка и ограда, находящи се в ПИ с
идентификатор ***по КК на гр. Варна, обозначен с № 2 на „Обща схема на
незаконно построени сгради в ПИ с идентификатор ***“, с административен адрес:
гр. Варна, ***, за сметка на ответницата, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението в съда
– 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ;
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Община Варна с адрес: гр.
Варна, ***, срещу А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 2 752,55 лв. (две
хиляди седемстотин петдесет и два лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата от 12 155,99 лв., начислена за
периода от 18.01.2016 г. до 11.04.2018 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 6176/2018 г. по описа на Районен съд – Варна;
ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Варна с адрес: гр.
Варна, ***, сумата от 373,55 лв. (триста
седемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки), представляваща сторени в настоящото исково производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Варна с адрес: гр.
Варна, ***, сумата от 283,91 лв.
(двеста осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки), представляваща сторени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, ***, да
заплати на А.А.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 37,85 лв. (тридесет и седем
лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, ***, да
заплати на адв. Н.Т.И., вписана в АК – Варна, със
съдебен адрес:***, сумата от 180,43 лв.
(сто и осемдесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответницата А.А.Х., ЕГН **********, в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения;
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, ***, да
заплати на адв. И.Т.И., вписан в АК – Варна, със
съдебен адрес:***, сумата от 129,74 лв.
(сто двадесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие
на длъжника А.А.Х., ЕГН **********, в заповедното
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
във вр. чл. 7, ал. 7 във вр.
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: