|
|
|
|
|
Р
Е Ш Е Н И Е |
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Номер |
|
|
Година |
11.05.2022 |
|
Град |
Крумовград |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Крумовградският районен съд |
|
|
|
II |
състав |
||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
на |
деветнадесети април |
|
година |
две хиляди двадесет и втора |
|||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
в публично заседание в следния състав: |
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Председател |
Марин Чорбаджийски |
||||
|
секретар |
Цветка Петрова |
|
|
|
|
|
|
||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Чорбаджийски |
|
|
||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
гражданско |
дело |
номер |
233 |
по описа за |
2019 |
година |
|||
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от М.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Т.Н. против Главна дирекция „Гранична полиция" при
Министерство на вътрешните работи, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2
от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1 116 лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – общо 186 часа, положен
за периода от 01.10.2016 г.- 01.10.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 172.38 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по отчетни периоди, от
момента на забавата до датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019
година. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
С
определение по чл. 214 от ГПК в открито съдебно заседание на 26.02.2020 г.
съдът е допуснал изменение на исковете, които следва да се считат за предявени
за сумите от 1390,32 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
извънреден труд и 170,44 лева - представляваща обезщетение за забава, съобразно
заключението на вещото лице по Съдебно – счетоводната експертиза.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез юрисконсулт, е представил отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. От фактическа страна
не оспорва, че през исковият период ищецът е бил служител на ГПУ- Крумовград
към РДГП – Смолян при МВР, и е заемал твърдяната длъжност, както и че е
осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици при сумирано отчитане на
работното време. По същество поддържа, че отчитането на работното време за
процесния период съгласно чл.187 ал.9 ЗМВР е регламентирано в действащите
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи. Твърди, че на
основание на тези последователно действали наредби е извършвано отчитането на
положения труд от страна на ищеца за процесния период. В тази връзка ответника
счита за неоснователен и недоказан иска за начисляване на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл.31 ал.2 Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., отм. с
Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на
министъра на вътрешните работи, тъй като в тези наредби липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. По посочените
съображения ответника оспорва предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище адв. Н.
поддържа исковете с измененията в тях, представя писмена защита. Претендира направените по делото разноски.
Ответната
страна не се представлява, като с писмено становище оспорва предявените искове,
по изложените съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение, както и
евентуално иска намаляване размера на адв. възнаграждение поради
прекомерност.
Районен съд –
Крумовград, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, счита за установено следното от
правна и фактическа страна:
Предявени
са искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Районният съд като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Съгласно т.6 от
Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015 г. по т.д.№ 2/2014 г. на ОС ГК ВКС
и ВАС, имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния
служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по
общия исков ред пред гражданските съдилища.
Не е спорно между
страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден
труд – от 01.10.2016 г. - 01.10.2019 г. М.М.Д. е заемал длъжността "мл. инспектор
/полицай" в ГПУ- Крумовград при РДГП Смолян, като последната е на
структурно подчинение към ГД "ГП"- МВР.
По искане на ищеца,
съдът е назначил съдебносчетоводна експертиза, като от заключението на вещото
лице се установява, че за периода от 01.10.2016 г.- 01.10.2019 г. М.М.Д. е
изпълнявал служебните си задължения на смени, като е положил 173,625 нощни смени равняващи
се на 1389 часа. През исковия период същият
е положил нощен труд от 1389 часа, който преизчислен на дневен с коефициент
1.143 ставал 1588 часа и формира разлика в размер на 199 часа, които се явяват
допълнителен дневен труд. Вещото лице е констатирало, че за процесния период на
ищеца не е било заплащано допълнително възнаграждение, получен в резултат на
посоченото преизчисляване. В заключението си вещото лице е изчислило, че
дължимото в този случай допълнително възнаграждение възлиза на 1390.32 лева, а
размерът на обезщетението за забава считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, е в размер
на 170.44 лева.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи
и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от
14.10.2016 г. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Исковeте са допустими,
ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна
легитимация у ответника като работодател на ищеца. Разгледани по същество исковете
са основателни по следните съображения:
Не се спори от страните по делото, чe ищецът е полагал нощен труд за
претендирания период. Не се
оспорва и конкретният размер на дължимото
допълнително възнаграждение
преизчислено с коефициент 1.143, както и
размера на обезщетението за
забавено плащане на главницата - законната
лихва за минало време. Основният
спорен по делото въпрос е дали следва
положеният от държавните
служители в МВР нощен труд да бъде
преизчисляван и заплащан по реда
на КТ, респ. на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за
извънреден труд, а съгласно
чл.179, ал.2 от същия закон, условията и редът за
изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи,
а техният размер - с негова заповед. В
издаваните от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-908 от
2.08.2018 г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните
служители в Министерството на вътрешните
работи за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
полагане на труд на официални празници,
за времето на разположение и за
изпълнение на специфични
служебни дейности и Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г. относно определяне
размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на
труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за
полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение,
условията и реда за тяхното
изплащане на държавните служители в
Министерството на вътрешните
работи, е посочено, че за всеки отработен час
през нощта или за част от него
между 22,00 и 06,00 ч. на държавните
служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0,25 лв.. Или, за една нощна
смяна от 8 часа на държавния служител се
изплаща допълнително
възнаграждение в размер на 2.00 лв. Така изчисленото
допълнително възнаграждение поставя
в неравностойно положение
държавните служители спрямо
служителите по трудово правоотношение при
изплащане на допълнителни
възнаграждения за извънреден нощен труд, на
които по реда на КТ, респ. на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната
заплата, за една нощна смяна от 8 часа,
преизчислено с коефициент 1.143
се изплаща допълнително възнаграждение.
Нарушени са принципите на равнопоставеност и
еднакво третиране на лицата,полагащи извънреден нощен труд по служебно и по трудово
правоотношение.
Нарушен е
също така и принципът за забрана на дискриминация. Ето защо,
допълнителното възнаграждение на
държавните служители в МВР следва да
бъде изплащано по реда на КТ,
респ. на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната
заплата. По този начин ще бъдат възстановени
равнопоставеността и еднакво
третиране на лицата, полагащи извънреден
нощен труд по служебно и по
трудово правоотношение. В заключение, и за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че подзаконовите актове на министъра на вътрешните работи,
регламентиращи заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд на
държавните служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията
и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за
времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности и
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. относно определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и
06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето
на разположение, условията и реда за
тяхното изплащане на държавните
служители в Министерството на
вътрешните работи, са отменени,
което е още един аргумент в подкрепа на
изложените по-горе съображения.
Следователно за ищеца се
поражда право да претендира допълнително възнаграждение, което се доказа по
несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът
възприема като изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно
поставената задача.
Ответникът не твърди,
нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР (редакция ДВ
бр. 81 от 14.10.2016г.) за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
труд за периода 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер .
Досежно искът с правно
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния
характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на главния,
обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за присъждане на
мораторна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение. По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на
ищеца дължимото се допълнително възнаграждение в законоустановените срокове,
поставящи го в забава. Размерът на мораторната лихва, със съответното
натрупване, според заключението по експертизата възлиза на общата сума от 170,44
лв.(сто и седемдесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху главниците, считано от първо число на месеца
следващ месеца на дължимото плащане, до 01.10.2019 г. - датата на депозиране на
исковата молба в съда.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а съгласно
чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 350 лв. за
адвокатско възнаграждение.
При този изход на
делото в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на
350 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуален представител.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца
следва да се посочи, че същото е
неоснователно, тъй като договореното
възнаграждение е съобразено с
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските
възнаграждения и напълно съответства на правната
и фактическа сложност на делото
и неговата продължителност. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 350 лева, предвид представения по делото договор за правна помощ за заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева , съгласно приложения списък на
разноските.
При този изход на делото
на ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал.
6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012 г. ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Крумовград
дължимата държавна такса върху уважените искове в размер на 105,61 лв., както и
направените по делото разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер
на 80 лева, както и държавна такса в размер на 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист .
На основание
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция" при Министерство на вътрешните работи-
гр. София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, да заплати на М.М.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 1390,32
лв.(хиляда триста и деветдесет лева и тридесет и две стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата в
размер на 170,44 лв.(сто и седемдесет
лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото
плащане, до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2019 г., до
окончателното й изпащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Главна
дирекция „Гранична полиция" при Министерство на вътрешните работи - гр.
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, да заплати на М.М.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, разноски по делото в размер на 350 лв.( триста и петдесет лева) –
адвокатско възнаграждение за процесуален представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК
Главна дирекция „Гранична полиция" при Министерство на вътрешните работи -
гр. София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46, да заплати сумата в размер на 105,61
лв. (сто и пет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща общият размер
на дължимата държавна такса върху уважените искове и сумата 80 лв. (осемдесет
лева) – представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза, изплатени от
бюджета на съда, както и 5(пет)лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, вносими в полза на Бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд - Крумовград.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: