РЕШЕНИЕ
№ 1989
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110120108 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„У.П.“ ООД, искова молба, насочена срещу А. К. А., с която са предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, с искане да се постанови решение,
с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва: 4 000 лева, представляваща неизплатена част от
главница по Фактура № **********/29.05.2021 г., както и сума в размер на 174,46
лева, представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от
06.06.2021 г. до 09.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.64052/2021г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 29.05.2021 г. между страните е сключен договор за търговска продажба, по силата
на който ищецът се е задължил да достави стоки на ответника. Излага, че във връзка с
направените заявки, ответникът е получил заявеното количество стоки, като не били
направени рекламации относно количеството и качеството на доставените продукти. С
оглед изложеното ищецът твърди, че е издал фактура № **********/29.05.2021 г. на
обща стойност 10 986,13 лв. с вкл. ДДС и падеж на плащане 05.06.2021 г. Сочи, че
стоката, състояща се от 33 броя автомобилни части била предадена на купувача, за
което бил съставен протокол от 29.05.2021 г. Твърди, че на 31.05.2021 г. е заплатена
частично сумата по фактурата, а именно – 6 986,13 лв. Поддържа, че към момента
остатъкът по фактурата от 4 000 лв. не е заплатен. Претендира и лихва за забава. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба от 25.11.2022г., по делото е постъпило становище, с което
1
процесуалният представител на ответника сочи, че между доверителя му от една
страна като възложител и Х.С. и А.С., двамата съдружници в ищцовото дружество,
като последният действащ в качеството му на управител на „Г.Б.“ ЕООД и С.К..,
последните трима като изпълнители, били налични договорни отношения, във връзка с
ремонт на автомобили. Сочи се, че с оглед тези твърдения, процесните авточасти не
били доставяни на ответника, а били вложени при ремонт на автомобили, като
приложената фактура не отразявала действителното правоотношение. На следващо
място се излагат съображения, че от друга страна, поради отказ да предоставят
ремонтирания автомобил ответникът заплатил цялата сума. В тази връзка се прави
искане претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК като са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
327 ТЗ и чл. 309а ТЗ.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно възникването на облигационно отношение между него и ответника,
изправността си в правоотношението, т.е. че е изпълнил своите задължения и за
ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е
консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните -
продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а
такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за
купувача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния
характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от
фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на
произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл.
327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Фактурата може да се
приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката -
вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за
продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в
дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на
търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при
наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са
обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е била съставена /в този смисъл Решение № 20 от
25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК/.
Видно от приложеното на л. 6 копие на процесната Фактура № 477/29.05.2021г.,
в същата са индивидуализирани доставените авточасти, като всеки детайл е с посочено
количество, единична цена и стойност, посочена е датата на издаване на фактурата,
дата и място на плащане и получателя на същата.
От представеното на л. 8 копие на протокол, се установява, че управителят на
ищеца Х.С. е предал на ответника индивидуализираните във фактурата авточасти,
което предаване А. А.ов е удостоверил с полагане на подпис и изписване на текст
„приемам частите без възражение“, като процесният протокол не е оспорен от
ответника, нито е оспорен изписания саморъчно текст и положения подпис. В
протокола е индивидуализирана и стойността на авточастите, а именно 10986.13лв.
2
Гореизложеното обуславя извода за наличие на търговски отношения между
страните, породени от договор за търговска продажба на процесните авточасти,
индивидуализирани в процесната фактура.
Във фактурата, неоспорена от страните е уговорено, че срокът за плащане на
стойността на доставените авточасти е 05.06.2021г.
Настоящият съдебен състав намира, че от приобщените по делото писмени
доказателства от страна на ответника се доказа частично плащане, а именно платени са
6986.13лв., което обстоятелство се установява от приложеното на л. 9 копие на
извлечение за превод. В същото са индивидуализирани две плащания, едно от които е
по фактура, неотносима към предмета на настоящото производство и второ плащане, в
което като основание за превода е посочена именно процесната Фактура №
477/29.05.2021г., като на 31.05.2021г., е платена в полза на ищеца сумата от 6986.13лв.,
факт който не се оспорва от ищцовото дружество. Този извод намира опора и в
приложеното от ответника копие на операционна бележка за плащане /л.32/, от която
се установява, че на 31.05.2021г., ответникът А. К. А., е превел по банков път по
сметката на ищеца сумата от 6986.13лв., като основание за превода е посочен именно
номерът на процесната Фактура 477/29.05.2021г.
С оглед изложеното следва извода, че от общият размер на стойността на
процесните авточасти 10986.13лв., ответникът е заплатил 6986.13лв., респективно
неизплатената част е в размер на 4000.00лв.
Настоящият съдебен състав намира за недоказани твърденията на ответника,
обективирани в становището на л. 26 по делото, че процесните авточасти са доставени
във връзка с договорни отношения между ответника и други физически лица във
връзка с договорни правоотношения с предмет, различен от посочения от ищеца,
доколкото от страна на ответника не бяха ангажирани каквито и да било доказателства
в тази насока. Неоснователно е и твърдението, че сумата е заплатена напълно,
доколкото приложените към становището преписи на разписки удостоверяват преводи
по сметката на физическо лице С.К.., което лице не е страна по делото, нито е част от
управлението на ищеца, като в платежните нареждания не е посочено основание за
заплащане на сумите, респективно не се установява връзка между преводите на сумите
и задълженията на ответника по Фактура 477/29.05.2021г.
По гореизложената аргументация исковата претенция се явява изцяло
основателна за сумата от 4000.00лв., представляваща неизплатена част от задължения
по Фактура 477/29.05.2021г.
По иска с правно основание 309а ТЗ.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му.
По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от определената
във фактурата дата на плащане. От приложеното на л. 8 копие на протокол може да се
направи извода, че процесната фактура е получена от ответника, като в същата е
уговорена дата на плащане 05.06.2021г., респективно считано от 06.06.2021г.,
ответникът е в забава. Акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена за периода
06.06.2021г. – 09.11.2021г., като размерът на дължимата се мораторна лихва за този
период, изчислен с помощта на компютърна програма е 174.46лв. Претенцията е
заявена именно за сума в такъв размер, поради което се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на
1810.00лв., от които 83.49лв. – държавна такса в заповедното производство, 800.00лв.
3
– адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 126.51лв. – държавна такса
в исковото производство и 800.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. К. А., ЕГН
**********, с адрес: /АДРЕС/ дължи на „У.П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: /АДРЕС/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.1 ТЗ и
чл. 309а, ал. 1 ТЗ, сумите както следва: 4000.00лева, представляваща неизплатена част
от дължима се сума по Фактура № **********/29.05.2021 г. и 174,46 лева,
представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 06.06.2021
г. до 09.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.64052/2021 г. по
описа на СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „У.П.“ ООД, ЕИК ****, сумата от 1810.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4