Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260425 / 26.10.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и седми септември през две хиляди двадесети
първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е делбено и е във фазата по уреждане на сметките между съделителите и по
извършване на делбата на допуснатите до такава движими вещи.
С влязло в сила решение № 260149/22.10.2020
г. по настоящото гр. дело № 2/2020 г. на ХРС, съдът е допуснал да се извърши
съдебна делба между П.А.Ж. с ЕГН ********** ***; и П.Д.З. с ЕГН ********** ***;
на следните техни съсобствени движими вещи:
- лек
автомобил марка „****“ модел „******“ с рег. № * **** **, тъмно син металик, с
идентификационен номер JMZCP19F201125583, намиращ се при съделителя;
- автоматична
пералня марка DAEWOO модел WM DWD-F1013, закупена на 22.04.2009 г., намираща се
при съделителката;
- цифров
фотоапарат марка CANON модел 1200DEF18-55IIIDC, 50S1200D S№ 163073096563 S№
**********, закупен на 02.09.2015 г., намиращ се при съделителката;
- градинска
косачка TOP GARDEN, закупена на 14.05.2016 г., намираща се при съделителката; и
- бойлер
- 80 литра, закупен през 2012 – 2013 г., модел „Елдом”, намиращ се при
съделителя;
при равни квоти от по ½
ид.част за всеки от съделителите по отношение на всяка една от описаните вещи.
В първото
открито съдебно заседание след допускане на делбата и двамата съделителя предявиха
взаимни претенции по сметки помежду си.
Съделителката
Ж. предяви против съделителя З. претенция по сметки за сумата в размер на 1 585,50
лева, представляваща обезщетение за лишаването ѝ от ползването на
процесния л.а. за периода 13.12.2018 г. – 13.06.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска 14.06.2021 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Съделителят З.
предяви против съделителката Ж. претенция по сметки за сумата в размер на 574,73
лева, представляваща припадащата се стойност от извършените разходи за
поддръжката, стопанисването и използването на процесния л.а., чиято обща
стойност е в размер на 1 149,45 лева, включваща 134,65 лева – данък МПС (в това
число за 2021 г. – първо полугодие), считано от 07.06.2018 г.; годишна винетка
в размер на 291 лева (вкл. за второто полугодие на 2018 г., 2019 г., 2020 г. и
първо полугодие на 2021 г.), както и 723,80 лева задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, считано от 07.06.2018 г.
И двамата
съделителя оспорват предявените против тях претенции по сметки като
неоснователни и недоказани, а съделителят алтернативно я счита завишена по
размер. Той навежда и допълнителен довод, че след допускането на делбата,
процесното МПС претърпяло тежко ПТП, за което било образувано и ДП. Ето защо,
същото следвало да се оценява като срап, т.к. щетата по него била тотална и
невъзможно било неговото възстановяване и използване.
Относно
начина на извършване на делбата, съделителката иска в дял на съделителя да се
поставят вещите: л.а., цифров фотоапарат марка CANON и бойлер - 80 литра, а на
нея – останалите вещи. Ако се приеме, че МПС е погинало или увредено по вина на
съделителя до степен на неизползваемост – в полза на съделителката следвало да
се присъди равностойността на полагащия й се дял. Относно фотоапарата, съделителят
настоявал да му бъде върнат, като купуван и избиран лично от него, предвид на
което следвало да се постави в негов дял. За уравнение на дяловете, съделителят
следвало да заплати на съдебителката сумата от общо 1 137 лв., представляваща
разликата между сбора от половината от стойностите на поставените му в дял вещи
/976,50 лв. за л.а. + 197,50 лв. за фотоапарата + 57 лв. за бойлера/ и сбора на
половината от стойностите на поставените й в дял вещи /64 лв. за пералнята + 30
лв. за градинската косачка/. Съделителката претендира, да й се присъдят
деловодни разноски.
Относно
начина на извършване на делбата, съделителят сочи, че никоя от вещите не можела
да се подели на два дяла, при което делбата следвало да се извърши по реда на
чл.348 от ГПК, чрез изнасяне на вещите на публична продан. Възможно обаче било
и разпределението на вещите, съобразно ползването им от двете страни, както е
посочено в решението по допускането на делбата – чрез съставянето на
разделителен протокол. При определяне на дължимото уравнение на дяловете,
следвало да се има предвид освен горепосоченото за погиването на л.а., така
също и настъпилата в хода на производството промяна на пазарната му цена.
Съделителят претендира, да му се присъдят направените по делото разноски, възразява
за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, касаещи уреждането на сметките между
съделителите и извършването на съдебната делба - поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
Ищцата е
изпратила до ответника нотариална покана акт № 12 том II рег. № 3084/ 2018 г.
от 07.12.2018 г. на нотариус № 078. С нея тя го е поканила, да й предостави
ползването на процесния л.а. за следващите 14 месеца /на 13.12.2018 г. в
нотариалната кантора/ или да й заплаща месечен наем в размер на по 200 лв. По
делото е представена и разписка за връчването на нотариалната покана, на
нечетлива дата. На посочената дата е съставен констативен протокол с рег. №
3127/13.12.2018 г. на нотариус с рег. № 078, че по повод нотариалната покана
пред него са се явили двамата съделителя, като след проведени разговори помежду
им, съделителят е отказал да предостави на съделителката ползването на л.а.,
както и да й заплаща искания наем. Като писмено докозателство по делото се
представи и прие констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 112 от
03.11.2020 г., а именно – за ПТП настъпило на 03.11.2020 г., около 19,54 ч. на
път II-55, км 76+200; единият от участниците в
което е процесният л.а., управляван от съделителя в настоящото производство; и
т.а. По л.а. е отбелязано наличието на щети по цялото МПС, а за пострадало лице
се сочи Диляна Делчева Зайкова. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено,
че съделителят, управлявайки процесния л.а., навлиза в хоризонтална крива с
надлъжен наклон при десен завой, губи контрол над управлявението на л.а.,
преминава в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещия се т.а.
Протоколът съдържа и план – схема на ПТП. По този случай е било образувано ДП №
519/2020 г. на РУМВР-Нова Загора, вх.№ 4948/2020 г. на РП-Сливен. С
постановление от 08.03.2021 г. на зам.районен прокурор по същото и разписка от
17.03.2021 г., на съделителя са върнати приобщените като веществени
доказателства по делото 2 броя регистрационни талеби с номер * **** **. Видно
от мотивите му, като веществено доказателство по делото е бил приобщен и самият
л.а., а на 05.03.2021 г. съделителят е подал молба за връщането на
регистрационните табели, с цел дерегистрацията на л.а. Самият л.а., без
регистрацинни табели, му е бил върнат на 09.07.2021 г., за което по ДП е била
съставена разписка от същата дата.
Съделителят
представи по делото писмени доказателства за извършвани от него разходи по този
л.а., всички издадени на негово име и по повод на процесния л.а., а именно:
-
приходна квитанция Серия ББ19 №
**********/08.03.2019 г. за сумата от общо 50,26 лева;
-
приходна квитанция Серия ББ20 №
**********/13.02.2020 г. за сумата от общо 55,29 лева; и
-
приходна квитанция Серия ББ21 №
**********/13.04.2021 г. за сумата от общо 29,10 лв., считано до 30.06.2021 г.;
и трите издадени от Община Хасково за платени данъци за процесния л.а.;
-
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите –застрахователна полица № BG/30/118000227322, издадена на
09.01.2018 г., със срок на договора 10.01.2018 г. – 09.01.2019 г.; с обща
дължима сума от 154,18 лв., платима разсрочено на 4 вноски; с клауза, че при
неплащане на разсрочена вонска от застрахователната премия, застрахователният
договор се прекратява автоматично с изтичане на 15 дни от датата на падежа на
разсрочената вноска, на основание чл.368 ал.3 и 4 от КЗ;
-
комбинирана застрахователна полица №
BG/06/118001374736 от 08.05.2018 г. „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, със срок на
застраховката 08.05.2018 г. – 07.05.2019 г.; с обща дължима сума от 178,11 лв., платима разсрочено на 4 вноски, а именно: на 08.05.2018 г. – 53,16 лв. и на
07.08.2018 г., 07.11.2018 г. и 07.02.2019 г. – равни вноски от по 41,65 лв.; с платени по нея със:
o
сметка № 18080613195767/06.08.2018 г. сумата
от 41,65 лв. /съответстваща на падежа и на сумата по втората вноска/;
o
сметка № 18110913476009/09.11.2018 г. сумата
от 41,65 лв. /съответстваща на падежа и на сумата по третата вноска/; и
o
сметка № 19020813756857/08.02.2019 г. сумата
от 41,65 лв. /съответстваща на падежа и на сумата по последната четвърта
вноска/;
-
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите – застрахователна полица № BG/03/119001271791, издадена на
07.05.2019 г., валидна за периода 08.05.2019 г. – 07.05.2020 г.; с обща дължима сума от 240,60 лв., платима разсрочено на 4 вноски; с платени по нея със:
o
сметка № 20190443874/ 06.08.2019 г. сумата от
57,15 лв. /съответстваща на падежа и на сумата по втората вноска/;
o
сметка № 20200085295/ 10.02.2020 г. сумата от
57,15 лв. /съответстваща на падежа и на сумата по последната четвърта вноска/;
-
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилистите – застрахователна полица № BG/30/120001212001,
издадена на 07.05.2020 г.; с обща дължима сума от
228,60 лв., платима разсрочено на 4 вноски; с платени по нея със
o
сметка № 20217198/ 06.08.2020 г. сумата от 53,39 лв. /съответстваща на падежа и на сумата по втората вноска/.
По делото се
назначи и изслуша съдебно – техническа експертиза, чиито първоначално и
допълнително заключения съдът приема като компетентно и безпристрастно дадени.
В първото от тях вещото лице изчислява, че към м.10.2020 г., когато стойността
на автомобилите е била по-висока (доколкото овехтяването е по-малко с 5 %) и на
база пазарните показатели, действителната пазарна стойност на процесния л.а. в
рамер на 1 953 лева, с отчитане на задоволително състояние. Автомобилът се
е използвал и поддържал в работоспособно техническо състояние от съделителя,
като използването му в ежедневието показвало, че е бил в задоволително
техническо състояние, представян е на годишен технически преглед и към
22.10.2020 г. е бил работоспособен и в движение. Този л.а. бил неподеляем
физически, както и всички останали, допуснати до делба от съда вещи. Оценката
на действителната пазарната стойност на автоматична пералня марка „DAEWOO",
модел WM DWD F1013, закупена на 22.04.2009 г., намираща се при съделителката –
вещото лице определя на 128 лева, отчитайки физическото й овехтяване, използвана
в границите на експлоатационния й живот 5-15 години, от който към 22.10.2020 г.
изминали 11,5 години. Оценката на действителната пазарната стойност на цифров
фотоапарат марка CANON 1200DEF18- 55IIIDC, 50S1200D , закупен на 02.09.2015 г.,
намиращ се при съделителката – вещото лице определя на 395 лева, отчитайки че
към 22.10.2020 г. е бил в експлоатация 5 години, със запазени функционални показатели,
като обезцеяването му е предимно физическо; и съобразявайки средната му пазарна
стойност като използван уред. Оценката на действителната пазарната стойност на
градинска косачка „ТОР GARDEN“, закупена на 14.05.2016 г., намираща се при
съделителката – вещото лице определя в размер на 60 лв., отчитайки, че към 22.10.2020
г. е била в експлоатация 4,5 години, при сезонно използване; и съобразявайки
средната й пазарна стойност като използван уред.Оценката на действителната
пазарната стойност на бойлер- 80 литра, закупен през 2012- 2013 г., модел
„Елдом", намиращ се при съделителя, свързан във водопроводна инсталация –
вещото лице определя в размер на 114 лева, отчитайки, че към 22.10.2020 г. е
бил в експлоатация от 7-8 години, през летния сезон; при 40% обезценяване за
експлоатационния срок, поради сезонното използване на нагревателния уред.
Експертизата сочи, че описаните вещи са неподеляеми физически, но възможно било,
те да се формират в два дяла с левова равностойност на 1/2 от действителната им
пазарна стойност към датата на решението за допускане на делбата 22.10.2020 г.
Тя предлага оформянето на два дяла, според гореописоното местонахождение на
вещите при всеки от съделителите, при което общата стойност на тези при
съделителя надхвърляла ½ ид.част от делбената маса със 742 лв., която
сума била необходима за формирането на втория дял. Вещите, находящи се при
съделителя, били на обща стойност от 2 067 лв., а тези при съделитеката –
583 лв. Вещото лице сочи, че общата стойност на делбената маса възлиза на
2 650 лв., като стойността на всеки от двата равни дяла от нея е в размер
на по 1 325 лв.
В
допълнителното заключение вещото лице сочи, че определя наема като сума от
наемни вноски, с която се покриват амортизационните разходи за наемния период,
както и задължителните разходи по поддръжка на автомобила като работоспособно и
правоспособно транспортно средство за движение по пътищата през 30 месечния
период, както и 10% печалба върху разходите по отдаването под наем. Така общата
действителна стойност на наема за претендирания 30 месечен период се определя
на 2 460 лева, или 82 лева на месец, ако всички разходи са споделени. От
описаните разходи през наемния период, 1/2 от амортизацията и от печалбата били
свързани с ищцата, т.е. общо 355,50 лева за периода, или 11,85 лева месечно.
Вещото лице сочи, че автомобилът бил с експлоатационен период над 20 години и
не отговарял на критериите за ценообразуване на наемна цена от типа „rent a
car". Експертизата в допълнителното заключение определя обезценяването на
автомобила в наемния период (амортизацията). В първоначалното заключение действителната
пазарна стойност на л.а., към 22.10.2020 г., била определена на 1 953 лева. Към
началната дата на периода на претендирания наем 13.12.2018 г., действителната
му стойност била с 18,3 % по-висока или в размер на 2 310 лв. /1953,00 лв.
х 1,183/. Към крайната дата на периода на претендирания наем 13.06.2021 г.,
действителната му стойност била с 6,7 % по-ниска или в размер на 1 822 лв.
/1953,00 лв. х (1-0,067)/. Така през периода 13.12.2018 г. - 13.06.2021 г.,
автомобилът понижил действителната си стойност, или е натрупал амортизация на
стойност 488 лева (16,27 лева на месец). Тази загуба на стойност на
работоспособен автомобил във времето се включвала в присъщите постоянни разходи
при експлоатацията му и била основен фактор при определяне стойност на наем. В сумата
от 488 лева била споделената загуба на стойност на съсобствената вещ. Вещото
лице изчислява размера на извършените от ответника разходи по стопанисването и
поддържането на автомобила, за периода след прекратяване на гражданския му брак
с ищцата, а именно според представените писмени доказателства – за местен данък
за периода 2019, 2020 и 2021 г. (до края на м.юни) общо 134,65 лева; за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" 589,68 лева; както
и разходи за задължителна винетка на стойност 291 лева и за поддържащо
техническо обслужване и явяване на годишен технически преглед, за периода от 30
месеца, при пазарни цени на услугите по 20- годишен автомобил : 2,5 год. х
290,00 лв./год = 725,00 лева; или всичко общо за периода – 2 310 лева. При формирането
на наем за посочения период, се начислявала и печалба около 10 % върху
разходите - 223 лева, или 7,43 лева на месец. Така общата действителна стойност
на наема за 30- месечния период, вещото лице определя на 2 460 лева, или 82,00
лева на месец, ако всички разходи са споделени. От гореописаните разходи през
наемния период, само 1/2 от амортизацията (1/2 х 488 лева) и от печалбата (1/2
х 223 лева) били свързани с ищцата, т.е. общо 355,50 лева за периода, или 11,85
лева месечно. Вещото лице е извършило оглед на процесния л.а. на 07.08.2021 г.,
а именно – в автоморга, където бил оставен от ответника със свалени номера. Установило
е, че л.а. е бил ударен отпред в лява предна част, като била деформирана и
странична лява част от автомобила. Подробно са описани видимите деформации по
автомобила, чиято подмяна изисквала разходи, надвишаващи действителната
стойност на л.а. към момента на ПТП. Към тях не се включвали елементи от
двигател, силово задвижване, други елементи от ходова част, кормилна и спирачна
системи, електроинсталация, електронни системи, интериор и др., защото тяхното
изследване било възможно след демонтаж. Така щетата по автомобила била тотална,
а възстановяването му било икономически нецелесъобразно. Определянето
стойността на щетата в този случай се основавала на разликата между
действителната стойност на автомобила към момента на ПТП и стойността на
автомобила като скрап и източник на авточасти (ликвидационна стойност).
Действителната стойност на автомобила към 03.11.2020 г. (т.е. 13 дни след
20.10.2020 г. с действителна стойност 1 953 лева), била с 0,35% по-ниска, а
именно – в размер на 1 946 лева. При установена собствена метална маса и останали
малко на брой годни едрогабаритни части в задната част на автомобила след ПТП-то,
стойността му като ликвидационен актив (като скрап) се оценявала на 500 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове:
Относно претенциите по сметки:
На основание чл.346 от ГПК, в първото заседание
след допускане на делбата, сънаследниците могат да предявят искания за сметки
помежду си, които произтичат от съсобствеността. В съдебната практика се
приема, че имуществена претенция, която касае искания по сметки между
съделителите, във връзка със запазването, съхранението или увеличаването
стойността на съсобствената вещ, подлежи на разглеждане в делбата - решение №
710 от 01.12.2003 г. по гр.дело № 289/2003 г. на ВКС, I г.о.; решение № 140 от
24.03.2011 г. по гр.дело № 373/2010 г. на ВКС, І г.о. Такъв е и настоящият
случай. В ППВС 7/ 1973 г. е прието изрично, че в делбеното производство се
разглеждат само исканията на съделителите за сметки помежду им във връзка с
общността, т.е. претенциите следва да се основават на вътрешните отношения
между съсобствениците след възникване на съсобствеността, които са уредени в
разпоредбите на чл. 30-33 ЗС, както и за извършени подобрения в съсобствения имот.
Според разпоредбата на чл.30 ал.3 пр.ІІ от ЗС, всеки съсобственик участва в
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, като дължими са действително направените разходи.
По категоричен начин по делото се установи, че съсобствеността на съделителите
върху процесния л.а. е възникнала през време на брака им, прекратен с развод с
влязло в сила на 27.06.2018 г. съдебно решение. Съделителят З. предяви против
съделителката Ж. претенция по сметки за сумата в размер на 574,73 лева,
представляваща припадащата се стойност от извършените разходи за поддръжката,
стопанисването и използването на процесния л.а., чиято обща стойност е в размер
на 1149,45 лева, включваща 134,65 лева – данък МПС (в това число за 2021 г. –
първо полугодие), считано от 07.06.2018 г.; годишна винетка в размер на 291
лева (вкл. за второто полугодие на 2018 г., 2019 г., 2020 г. и първо полугодие
на 2021 г.), както и 723,80 лева задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, считано от 07.06.2018 г. Не е спорно по делото, че разходи за
л.а. са правени единствено от съделителя, който именно е и ползвал този л.а.,
считано от прекратяването на брака и до момента. Спорно е, дали съделителката
следва да участва наравно със съделителя в разходването на посочените суми.
Съдът достига до положителен отговор на този въпрос. Касае се за лек автомобил,
чието използване по предназначение налага спазването на законодателно
регламентираните изисквания за това, в
т.ч. заплащането на дължимите данък, винетна такса и задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Същият е притежаван в режим на съсобственост
през посочения период от двамата съделители при равни права, предвид на което
направените разходи за заплащане на описаните задължения се явяват необходими
наложителни разноски за ползване на вещта и се явяват тежести по смисъла на чл.30 ал.3 от ЗС, в които всеки
съсобственик следва да участва съразмерно с припадащата му се част. Относно конкретния размер на направените от
съделителя разходи по л.а., по делото се представиха писмени доказателства и се
назначи съдебна експертиза. От писмените доказателства се установи, че той е
заплатил за л.а. годишни данъци за 2019, 2020 и 2021 г., съответно от 50,26
лв., 55,29 лв. и 29,10 лв. /последното, считано до 30.06.2021 г./, или общо в
размер на 134,65 лв., половината от които в размер на 67,33 лв. и за посочения
период следва да са в тежест на съделителката. За претендираната от съделителя
и 2018 г., за която твърди да е заплатил следващия се данък за л.а., считано от
07.06.2018 г., той не представи писмени доказателства за направен такъв разход
и за конкретния негов размер. Ето защо тази му претенция, като недоказана
следва да се отхвърли. Претендираните от съделителя разходи за заплатени от
него премии по застрахователни полици по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, са считано от 07.06.2018 г. В тази връзка
преди всичко, следва да се има предвид, че бракоразводното решение между
страните е влязло в сила на 27.06.2018 г., респ. тогава е прекратена
същуствувалата СИО на съпрузите върху техния л.а., като съсобствеността им се е
превърнала в обикновенна такава. В този смисъл, считано от последната дата,
половината от разходите и за застраховката следва да са в тежест на
съделителката. За този период страните не спорят, че съделителят е изплатил
изцяло вноските по застрахователните полици по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния л.а. По делото се
представи застрахователна полица да периода 08.05.2018 г. – 07.05.2019 г. на
обща стойност 178,11 лв., платима на четири вноски, а именно – на 08.05.2018 г.
– 53,16 лв. и на 07.08.2018 г., 07.11.2018 г. и 07.02.2019 г. – равни вноски от
по 41,65 лв. Всяка от вноските покрива периоди от по 3 месеца, при което първата
включва 3 х 17,72 лв. за всеки от тях, или за м.06.2018 г. от по 0,59 лв.
дневно. Така за обоснования по-горе период, считано от 27.06.2018 г. /датата на
развода/ до 06.08.2018 г. /крайния период на първата застрахователна вноска/ се
дължи вноска от общо 20,08 лв. /4х0,59 лв. + 17,72 лв./. Към посочената сума
средва да се прибавят и останалите три вноски от по 41,65 лв. всяка, или всичко
общо дължимо за периода 27.06.2018 г. – 07.05.2019 г. /край на действието на
застраховката/ - 145,03 лв. /20,08 лв. + 3х41,65 лв./. За следващите
застрахователни периоди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, касаеща процесния л.а., дължими са общо както следва: за
периода 08.05.2019 г. – 07.05.2020 г. сумата от 240,60 лв. /л.170/ и за периода
08.05.2020 г. – 07.05.2021 г. сумата от 228 лв. /л.176/. Всичко общо
направените от съделителя разходи по това перо за посочените периоди възлизат
на сумата от 613,63 лв. /145,03 лв. + 240,60 лв. + 228 лв./. Половината от тази
сума в размер на 306,82 лв. следва да е в тежест на съделителката и искът
против нея в тази му част следва да се уважи до посочения размер за периода 27.06.2018
г. – 07.05.2021 г., като за разликата до пълния му предявен размер от 361,90
лв. /половината от 723,80 лв./, считано от 07.06.2018 г., като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. Като недоказана следва да се отхвърли изцяло и
претенцията на съделителя – съделителката да бъде осъдена да му заплати
половината от заплатена от него сума за годишна винетка в размер на 291 лева
(вкл. за второто полугодие на 2018 г., 2019 г., 2020 г. и първо полугодие на
2021 г.). Същият не ангажира по делото доказателства, действително да е
разходвал такава сума пари за посочената цел.
Предявената претенция по сметки от
съделителката против съделителя представлява иск с правно основание чл.31 ал.2
от ЗС,
според която разпоредба, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Съсобствеността на страните по делото
върху делбения л.а. е установена със сила на пресъдено нещо с решението по
допускането на делбата. Доказа се по делото и втората предпоставка, нужна за
уважаването на предявения иск, а именно – през процесния период единствено
ответникът да е ползвал делбената вещ и да е лишил ищцата от правото й да
ползва своята част. В тази насока спор по делото няма. Налице е и третата от
кумулативните предпоставки, при наличието на които искът се явява основателен,
а именно – да има отправена писмена покана от ищцата, с която тя да е заявила
претенциите си, да ползва своята част от вещта или пък да претендира
заплащането на обезщетение за своята част. В изложения смисъл е представената
от нея по делото нотариална покана от 07.12.2018 г. С нея тя го е поканила, да
й предостави ползването на процесния л.а. за следващите 14 месеца /на
13.12.2018 г. в нотариалната кантора/ или да й заплаща месечен наем в размер на
по 200 лв. По делото е представена и разписка за връчването на нотариалната
покана, на нечетлива дата. На 13.12.2018 г. е съставен констативен протокол на
нотариус с рег. № 078, че по повод нотариалната покана, пред него са се явили
двамата съделителя, като след проведени разговори помежду им, съделителят е
отказал да предостави на съделителката ползването на л.а., както и да й заплаща
искания наем. Предвид изложените съображения,
предявеният на 14.06.2021 г. от съделителя против съделителката иск по чл.31
ал.2 от ЗС, се явява частично доказан в своето основание, а именно за периода
13.12.2018 г. – 02.11.2020 г., включително. Началото на периода, претендиран от
съделителката, е датата на съставения констативен протокол на нотариуса, като
нечетливата дата на връчване на самата нотариална покана, на която съделителят
се е отзовал, очевидно предхожда този начален момент. Крайната дата на периода
е съобразена с датата на настъпване на процесното ПТП на 03.11.2020 г., когато
процесният л.а. е бил увреден до степен на тотална щета и не е бил
отремонтиран. Така след посочената дата, дори и ответникът да бе предоставил на
ищцата полването на л.а., то същият не е можел да бъде ползван по
предназначение, както и обективно невъзможно е било предоставянето му под наем
за същите цели. Относно размера на този иск, съизмерим със средните месечни
наеми за л.а. със съответно предназначение и състояние - съдът кредитира
допълнителното заключение на назначената по делото експертиза, уточнена при
разпита на вещото лице в открито съдебно заседание. Експертизата сочи, че общата
действителна стойност на наема за претендирания 30- месечен период е в размер
на 2 460 лева, или 82 лева на месец. Така за 13.-31.12.2018 г. дължимият дневен наем възлиза на 2,65 лв. /82
лв. : 31 дни/, или общо за периода 50,35 лв. /19 дни х 2,65 лв./. За периода
01.01.2019 г.-30.10.2020 г. дължимият наем възлиза на сумата от 1 804 лв.
/22 месеца х 82 лв./. За периода 01.-02.11.2020 г. дължимият дневен наем възлиза на 2,73 лв. /82 лв. :
30 дни/, или общо за периода 5,46 лв. /2 дни х 2,73 лв./. Така всичко общо
дължимият за л.а. наем за периода 13.12.2018 г. – 02.11.2020 г., вкл., възлиза на сумата от 1 859,81 лв. /50,35
лв. + 1804 лв. + 5,46 лв./. Половината от тази сума в размер на 929,91 лв.,
според квотата й в съсобствеността, е дължима на ищцата от ответника и до този
размер за посочения период искът й следва да се уважи, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска 14.06.2021 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 1 585,50 лв. за
периода 13.12.2018 г. – 13.06.2021 г., като неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли.
Съдът достига до следните правни изводи
относно начина, по който следва да се извърши делбата на процесните движими
вещи:
Основен принцип при извършване на делбата според
чл.69 ал.2 от ЗН е, всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това
е възможно, а в случая това е възможно, според първоначалното заключение на
назначената по делото съдебна експертиза. Ето защо, съдът намира, че делбата в
случая следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК
- чрез разпределение. Макар тегленето на жребий, когато се съставя, предявява
и обявява за окончателен проект за разделителен протокол, да е принципен метод
за разпределението на делбените имоти – в случая това се оказва невъзможно и
много неудобно. Дяловете на съделителите са равни, предвид еднаквите квоти,
при които е допусната делбата; но допуснатите до делба движими вещи не са
равностойни по стойност и предназначение. Ето защо в случая съставянето на
дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно и много неудобно, при което и
на основание чл.353 от ГПК съдът следва да разпредели делбените вещи
между съделителите. При това разпределение по възможност всеки от съделителите
следва да получи реален дял, като се спазва принципът на равноправие на всички страни
в производството. Макар всяка движима вещ сама по себе си да е неподеляема,
когато са допуснати до делба няколко движими вещи, както е в случая - същите
могат да бъдат разпределени в реални дялове. Ако те се изнесат на публична
продан, така както настоява ответникът, би
се нарушил основният принцип на делбата - всеки от съделителите да получи дял в
натура, доколкото това е възможно. Нещо повече, дори и някой от съделителите да не
желае да получи реален дял, това е ирелевантно, доколко способите за извършване
на съдебна делба са определени от закона. При разпределяне на вещите в натура,
следва да се съобрази тяхната стойност и частите на съделителите, като се избегнат големи парични уравнения на дяловете. Съдът
намира, че предвид гореизложените принципи на извършване на делбата по реда на чл.353 от ГПК, същата следва да се извърши, чрез разпределението на движимите
вещи и поставянето им в дялове на всеки от съделителите поотделно, според
предложеното от вещото лице разпределение, което изцяло съобразява
местонахождението на допуснаните до делба вещи и трайно установения им начин на
ползване от съделителите. Извършването на делбата по този начин гарантира
спазване на принципа за получаване на реален дял от съсобственото имущество,
като от друга страна ще се спести усложняването на отношенията между страните,
с оглед необходимостта от предаване на вещи, в случай че при теглене на жребий
находящи се у единия вещи попаднат в дял и изключителна собственост на другия.
При разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК не се съставя
разделителен протокол, предвид на което неоснователно е искането на ответника
за такъв.
Предвид изложените съображения:
- в дял на съделителя
следва да се поставят следните допуснати до делба вещи, намиращи се при него:
·
лек автомобил марка „****“
модел „******“ с рег. № * **** **, тъмно син металик, с идентификационен номер
JMZCP19F201125583; с действителна пазарна стойност в рамер на
1 953 лева, към датата на допускане на делбата; и
·
бойлер - 80 литра,
закупен през 2012 – 2013 г., модел „Елдом”; с действителна пазарна стойност в рамер на 114 лева; всичко общо на стойност 2 067 лв.;
- в
дял на съделителката следва да
се поставят останалите допуснати до делба вещи, намиращи се при нея:
·
автоматична пералня
марка DAEWOO модел WM DWD-F1013, закупена на 22.04.2009 г., с действителна
пазарна стойност в рамер на 128 лева;
·
цифров фотоапарат марка
CANON модел 1200DEF18-55IIIDC, 50S1200D S№ 163073096563 S№ **********, закупен
на 02.09.2015 г., с действителна пазарна стойност в рамер на 395 лева; и
·
градинска косачка TOP
GARDEN, закупена на 14.05.2016 г., с действителна пазарна стойност в рамер на
60 лева; всичко на обща стойност 583 лева; като
- за уравнение на дяловете съделителят следва да бъде осъден да заплати на
съделителката сумата в размер на 742 лв.; ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
изплащане.
Що се отнася до възприетата от съда
стойност на л.а., съдът счита че тя следва да е именно тази към датата на
допускане на делбата му. Вещта се дели в
състоянието, в което се намира към момента на постановяване на решението по
допусканто на делбата; така както се подхожда не само към л.а., но и към всички
останали гореописани вещи. В тази връзка, неоснователно е искането на
ответника, л.а. да се оценя като скрап, каквото състояние вещта е нямала към
посочения релевантен момент. Същевременно, макар при процесното ПТП, състояло
се след допускането на делбата на л.а., последният да е претърпял тотална щета,
по делото нито се твърди, нито се установява, той да е бил дерегистриран. В
този смисъл, макар и икономически нецелесъобразно, както сочи вещото лице,
възстановяването на л.а. е възможно.
Относно деловодните разноските:
Предвид
особения характер на производството по съдебна делба, в което всяка страна е
едновременно и ищец, и ответник, и съгласно чл.355 от ГПК–страните заплащат
разноските, съобразно стойността на дяловете си, което се отнася за държавните
такси и другите деловодни разноски, а разноските за адвокатски хонорар се
понасят от страните така както са ги направили; като разноски по реда на чл.78
от ГПК се дължат само по присъединените за разглеждане искове във втората фаза
на производството.Така с оглед стойността на дяловете на всеки от съделителите
от допуснатите до делба движими вещи – от по 1 325 лв., всеки от тях следва да
бъде осъден, да заплати по сметка на ХРС държавни такси от по 53 лв. за всеки
от двамата. Съобразно уважената част от претенцията по сметки на съделителката Ж.;
съделителят З. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ХРС и държавна
такса от 37,20 лв.; а според отхвърлената част от този иск - съделителката Ж.
държавна такса от 26,22 лв. Съобразно уважената част от претенцията по сметки
на съделителя З.; съделителката Ж. следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на ХРС и държавна такса от 25 лв.; а според отхвърлената част от този иск - съделителят
З. държавна такса също от 25 лв. Или общо дължимите от двамата държавни такси
по сметка на ХРС възлизат, както следва: от съделителката Ж. общо сумата от
104,22 лв. и от съделителя З. общо сумата от 115,20 лв.; както и в случаи на
служебно издаване на изпълнителни листове за събирането им – и държавни такси
от по 5 лв. за всеки.
Съделителката
Ж. следва да бъде осъдена да заплати на съделителя З. и сумата от 130,20
лв.,представляваща направени от него разходи за адвокат в производството по
чл.346 от ГПК, съразмерно на уважената част от претенцията му. В представеното
по делото адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие на
л.160 от делото, изрично е посочено, че уговореният и изплатен адвокатски
хонорар в размер на 200 лв. се отнася именно до производството по чл.346 от ГПК.
В полза на съделителката Ж. не следва да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение, във връзка с уважената част на претенцията й по сметки. Това е
така, доколкото по делото липсват данни, каква част от общо уговорените и
заплатени адвокатски хонорари на пълномощника й /л.159 и л.221/ се отнася за
тази й претенция и каква част за извършването на делбата. Останалите деловодни
разноски следва да останат за съделителите, така както са направени. Те
представляват заплатени от тях възнаграждения за вещо лице, изготвяло
заключения, както що се отнася до претенциите им по сметки, така и до извършването
на делбата, като съобразено е било правилото по чл.355 изр.I от ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.А.Ж.
с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.З. с ЕГН ********** ***; половината от заплатените от него
разходи за процесния лек автомобил
марка „****“ модел „******“ с рег. № * **** **, тъмно син металик, с
идентификационен номер JMZCP19F201125583, а именно следните суми:
-
67,33 лева, представляващи половината от
заплатените общо 134,65 лв. за годишни данъци за 2019, 2020 и 2021 г. /последното,
считано до 30.06.2021 г./; като претенцията за заплащане и на сума за данък за
периода 07.06.-31.12.2018 г., ОТХВЪРЛЯ;
-
306,82 лева, представляващи половината от
заплатените общо 613,63 лв. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за периода 27.06.2018 г. – 07.05.2021 г., като тази
претенция за разликата до пълния предявен размер от 361,90 лв. /половината от
723,80 лв./, считано от 07.06.2018 г.; както и изцяло претенцията за заплащане
на половината от заплатена от него
сума за годишна винетка в размер на 291 лева (вкл. за второто полугодие на 2018
г., 2019 г., 2020 г. и първо полугодие на 2021 г.); ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.Д.З.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Ж. с
ЕГН ********** сумата в размер на 929,91
лева, представляваща обезщетение за лишаването ѝ от ползването на процесния лек автомобил марка „****“
модел „******“ с рег. № * **** **, тъмно син металик, с идентификационен номер
JMZCP19F201125583, дължимо за периода 13.12.2018 г. – 02.11.2020 г., включително; ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 14.06.2021 г. до окончателното изплащане; като претенцията
за разликата до пълния предявен размер от 1 585,50 лв. за периода 13.12.2018 г.
– 13.06.2021 г., ОТХВЪРЛЯ.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на П.Д.З. с ЕГН ********** следните
допуснати до делба вещи, намиращи се при него:
- лек автомобил марка „****“ модел „******“ с рег. № * **** **, тъмно син
металик, с идентификационен номер JMZCP19F201125583; с действителна пазарна
стойност в рамер на 1 953 лева, към датата на допускане на делбата; и
- бойлер- 80 литра, закупен през 2012 – 2013 г., модел „Елдом”; с
действителна пазарна стойност в рамер на 114 лева; всичко общо на стойност 2
067 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на П.А.Ж. с ЕГН ********** останалите допуснати до делба вещи, намиращи се при нея:
- автоматична пералня марка DAEWOO модел WM DWD-F1013, закупена на
22.04.2009 г., с действителна пазарна стойност в рамер на 128 лева;
- цифров фотоапарат марка CANON модел 1200DEF18-55IIIDC, 50S1200D S№
163073096563 S№ **********, закупен на 02.09.2015 г., с действителна пазарна
стойност в рамер на 395 лева; и
- градинска косачка TOP GARDEN, закупена на 14.05.2016 г., с действителна
пазарна стойност в рамер на 60 лева; всичко на обща стойност 583 лева.
ОСЪЖДА П.Д.З. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.А.Ж. с ЕГН ********** сумата в размер на 742 лева,
представляваща
сума за уравнение на дяловете; ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението
в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.А.Ж.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.З. с ЕГН ********** сумата в размер на 130,20 лева,
представляваща направени от него деловодни разноски за адвокат в производството
по чл.346 от ГПК.
ОСЪЖДА П.А.Ж. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Хасково държавна такса в общ размер
на 104,22 лева, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса от 5 лева.
ОСЪЖДА П.Д.З. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Хасково държавна такса в общ размер
на 115,20 лева, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна такса от 5 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от съобщението и връчването му на страните – на ел.адреси от л.135 и л.136, като
се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар : М. П.