№ 1635
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501608 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
М. Б. Г., ЕГН ********** от *******************, срещу решение
№1358/11.05.2022г., постановено по гр.д. № 16392/2021 г. на ВРС, с което е
признато за установено, че дължи на „Угренова естейт“ ЕООД с ЕИК
********* (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) със седалище и адрес
на потребление гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В,
ет. 8, сумата от 49,95 лева, представляваща неустойка за периода от
15.07.2018г. до 14.08.2018г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 05.11.2016г. в
трикратен размер на месечната такса (3х16,65лв.) за тарифен план VIVACOM
Smart S+, същият сключен между М. Б. Г. и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД по силата на
договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Груп“ ЕАД в полза на
„ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
1
заявлението в съда – 08.07.2021г., до окончателно изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК №3355/13.07.2021г., постановена по гр. дело № 10047/2021г. на ВРС,
на осн. чл.79, ал.1 вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че
пропускът на срока по чл.131 от ГПК се дължи на това, че ответникът не е
разполагал с финансова възможност да плати на адвокат и не е знаел, че има
право на безплатна помощ. Поддържа се, че неподаването на отговор в срок
не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на
които той се основава. Излага се, че неправилно са приети за преклудирани
възраженията на ответника в първото по делото заседание за липса на
доказателства процесният договор да е прекратен по предвидения в закона
ред. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства за отправено и
достигнало до ответника изявление за разваляне на договора, поради което
претенцията за неустойка се явява неоснователна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Счита възраженията на ответника за
преклудирани, а евентуално неоснователни. Излага, че липсва подадено от
потребителя заявление за прекратяване на договора 30 дни преди неговото
изтичане, с цел недължимост на неустойката. В случая не става въпрос за
разваляне на договора, за да е необходимо предизвестие. Договорът е
прекратен едностранно от оператора поради неплащане по силата на
условията по договора. Уведомление за това абонатът е получил съгласно
Раздел I, т. 12 от ОУ. Позовава се на правото на оператора незабавно да
прекрати достъпа до услуги след изтичане на срока, в който абонатът трябва
да извърши плащане.
С протоколно определение от 12.10.2022г. производството по исковата
молба е оставено без движение поради неизпълнение на дадените с
Определение №3212/31.08.2022г. указания до ищеца – въззиваем в
настоящото производство, за конкретизиране на основанието и начина на
прекратяване на процесния договор.
Постъпила е молба №25163/28.10.2022г. от въззиваемия „Угренова
2
Естейт“ЕООД, с която са наведени твърдения, че договорът е прекратен на
основание чл.50 от ОУ, вр. чл.43, т. 1 от ОУ, за което абонатът е уведомен
съгласно правилата на чл.12.1. и 12.2. от ОУ.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ********* (с актуално наименование „Угренова естейт“ ЕООД
считано от 09.05.2022г.) срещу М. Б. Г., ЕГН ********** с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 49,95 лева, представляваща неустойка за
прекратяване на договора за периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №3355/13.07.2021г. по гр. дело №
10047/2021г. на ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че вземането за неустойка
произтича от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ********** от 05.11.2016г. със срок до 05.11.2018г.,
сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
начислена в трикратен размер на месечната такса (3х16,65лв.) за тарифен
план VIVACOM Smart S+, което вземане е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД по силата на
договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено от „С.Г.Груп“ ЕАД в полза на
„ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. Поддържа се, че
абонатът не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца – за м. 04.2018г., м. 05.2018г., м. 06.2018г. и
за м. 07.2018г., поради което на основание чл.50, вр. чл.43, т.1 от ОУ
договорът е прекратен и е издадена фактура *****************., включваща
и дължимата неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 49.95 лева.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 31.07.2018г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на оператора.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
3
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Искът е предявен по реда на чл.415, ал.1, т.
2 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от
уведомяването му за връчване на заповедта по чл.410 от ГПК в хипотезата на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. В случая същите се свеждат
до незавършеност на фактическия състав на развалянето на договора.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415,
ал.1, т. 2 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е упражнил
надлежно правото си да развали договора поради неизпълнение на ответника,
за което в договора е предвидена неустойка в претендираните размери.
Посочените предпоставки са елементи от правопораждащия фактически
състав, поради което подлежат на доказване на ищеца независимо от
наличието или липсата на направени в срока по чл.131 от ГПК възражения от
ответника.
От представените по делото писмени доказателства се установява
наличието на валидна облигационна връзка въз основа на договор за
съобщителни услуги по кл.№ ********* от 05.11.2016г., между ответника и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, по силата на който
операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната си мрежа чрез
предоставен мобилен номер **********, при абонаментен план с уговорена
месечна такса в размер на 19,99 лева, за срок от 24 месеца. Крайният срок на
договора изтича на до 05.11.2018г. поради липса на данни същият да е
продължен.
В договора се съдържа удостоверителното изявление на ответника, че е
запознат и съгласен с Общите условия, поради което следва да се приеме, че
същите са станали част от договорното съдържание.
Ищецът се позовава на прекратяване на договора в хипотезата на чл.50,
4
вр. чл.43.1. от ОУ – поради неплащане от страна на абоната. Единствената
клауза, която съответства на този фактически състав, е чл. 50, т.6, б.“в“ от
ОУ, според която договорът се прекратява едностранно от БТК с 30
(тридесет) дневно писмено предизвестие при неплащане в срок, като при
ползване на Универсалната услуга прекратяването се извършва при системно
закъсняване в плащанията. Съгласно т.2 от заключителните разпоредби на
индивидуалния договор, ако същият бъде прекратен преди изтичане на
уговорения срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане
на дължимите суми, абонатът дължи неустойка равна на оставащите до края
на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по
техния стандартен размер без отстъпка.
С фактура №*****************. оператора е начислил сумата от 173,72
лева, от която 49,95 представлява неустойка по тарифен план VIVACOM
Smart S+.
Независимо от употребеното понятие „прекратяване“, на практика
клаузата чл. 50, т.6, б.“в“ от ОУ урежда предпоставките и последиците на
разваляне на договора по вина на ответника. Правната квалификация на
институтите се определя единствено от тяхната същност, а не от даденото от
страните наименование. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предупреждението
за разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се
направи писмено. Нормата е от императивен порядък, доколкото цели
гарантиране на сигурността в гражданския оборот. Целта е да се избегне
неяснотата дали договорът е действащ или не. Когато ЗЗД въвежда форма, в
която даденото волеизявление трябва да бъде обективирано, законодателят
налага това изискване с оглед неговата валидност, а не с оглед улесняване на
доказването. В договора изискването за писмено предизвестие е
възпроизведено и скрепено с 30 дневен срок.
Писмено волеизявление за разваляне на договора до ответника в случая
нито се твърди, нито се доказва да е отправяно преди предявяване на иска.
Въпреки предоставената от настоящата инстанция възможност, ищецът-
въззиваем не е навел конкретни твърдения с какви фактически действия
едностранното му волеизявление за разваляне е достигнало до ответника.
Цитират се единствено клаузи от ОУ, които не съвпадат по съдържане с
представените по делото, а независимо от дадените указания по делото не е
5
представен друг препис от приложими ОУ. Следва да се посочи, че
изпращането на напомнителни съобщения за просрочени задължения и
деактивацията на услугата не могат да се квалифицират като изявление за
разваляне. В първия случай липсва волеизявление за упражняване на
потестативно право, а във втория не е спазена изискуемата форма. Спирането
на услугите не е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка.
Напротив, същото има самостоятелна регламентация в ОУ, предвиждаща
включително възстановяване на услугата след заплащане на задълженията. В
този смисъл не би могло да се приеме, че е настъпило автоматично
прекратяване на договора с конклудентни действия.
Исковата молба също не би могла да се цени като уведомление за
прекратяване на договора, доколкото в качеството си на цесионер ищецът не
разполага с това потестативно право. Отделно от това в случая се претендира
неустойка в размер на дължимите такси до крайния срок на договора
(05.11.2018г.), а искът е предявен близо три години по късно (на 08.07.2021г.).
Развалянето на договора занапред с исковата молба не би могло да обоснове
дължимост на неустойка за минало време. Неустойката се претендира за
периода 15.07.2018г. - 15.08.2018г., към който момент фактическият състав на
развалянето не е бил завършен, поради което липсва основание за
начисляването й.
Предвид липсата на представени доказателства за надлежно упражняване
на правото на разваляне от страна на ищеца, предявеният иск се явява
неоснователен.
С оглед несъвпадение в изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде
постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 25 лева за
въззивното производство, изразяващи се в заплатена държавна такса.
В полза на процесуалния представител на въззивника следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна
правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. в размер на 300 лева за
първата инстанция и 400 лева за въззивното производство, определени в
минималния размер според действалата към края на устните състезания на
6
съответната инстанция редакция на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004г.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1358/11.05.2022г., постановено по гр.д. №
16392/2021 г. на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Угренова естейт“ ЕООД с ЕИК *********
(с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД) със седалище и адрес на
потребление гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет.
8, срещу М. Б. Г., ЕГН ********** от *******************, иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 49,95 лева,
представляваща неустойка за периода от 15.07.2018г. до 14.08.2018г. по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
********** от 05.11.2016г. в трикратен размер на месечната такса
(3х16,65лв.) за тарифен план VIVACOM Smart S+, същият сключен между М.
Б. Г. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е
прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на
„С.Г.Груп“ ЕАД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г., прехвърлено
от „С.Г.Груп“ ЕАД в полза на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от
01.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 08.07.2021г., до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №3355/13.07.2021г., постановена по гр.
дело № 10047/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА „Угренова естейт“ ЕООД с ЕИК ********* (с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД) със седалище и адрес на потребление гр.
София, 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, да заплати на
М. Б. Г., ЕГН ********** от *******************, сумата от 25 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Угренова естейт“ ЕООД с ЕИК ********* (с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД) със седалище и адрес на потребление гр.
7
София, 1404, р-н Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, да заплати на
Б. П. М. от Адвокатска колегия гр.Варна с адрес *****************, сумата
от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първа инстанция
и 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция, за предоставената от нея на ответника М. Б. Г., ЕГН **********
безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 2
от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8