РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Ловеч, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20214300500502 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК).
Постъпила е въззивна жалба вх.№263513 от 208.09.2021г., подадена от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ******************* чрез процесуалния представител адв.
З.Ц., САК, със съдебен адрес: гр***********************, срещу Решение
№ 260144/23.08.2021г. по гр.д. 1911/2020г. по описа на РС - Ловеч, девети
граждански с-в, в частта, с която частично са отхвърлени като неоснователни
исковете, с правна квалификация чл.422 ГПК, с които се иска да бъде
признато за установено, че АЙД. ЮС. АС., ЕГН **********,
с.******************, дължи разликата от уважения размер сума 481.76 лева
до предявената горницатаот 1742.17 лева, а именно:
488.61 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
1
електронни съобщения по иска с правна квалификация чл.422 ГПК вр.
чл. 92 ЗЗД;
771.80 лева, представляваща предсрочно изискуема вноска за цена по
договора за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galacy S9 Blue за
периода от 01.12.2018г. до 01.03.2019г., по иска с правна квалификация
чл.422 ГПК вр. чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД;
Ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване
на заявлението (20.08.2020г.) до окончателното плащане на вземането.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, постановено е в
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се на
първо място, че неправилно съдът е квалифицирал вида на претендираната
неустойка, която няма компесаторен характер с оглед естеството на договора
и развалянето му за в бъдеще. Позовава се на неяснота относно начина, по
който съдът е изчислил действително предвидимите и обичайните загуби за
доставчика, както и на извода му относно необосновано висок размер на
неустойката като не се е съобразил и с тълкувателната практика на ВКС. Като
излага правни доводи относно начина, по който се формира неустойката и се
позовава на информираност на потребителя относно горното, намира
изводите на съда за неправилни. Твърди нарушение на служебното начало
при преценка неравноправността на клаузата, нарушение на принципа на
формалното убеждение и на принципа на установяване на истината. Позовава
се на практика на СЕС, на ВКС и на национални съдилища от различен ранг,
като моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявения иск, ведно с присъждане на разноски в заповедно,
първоинстанционно и въззивно производство.
Въззивникът сочи, че в проекта за доклад е допуснато съществено
процесуално нарушение като съдът е извършил погрешна правна
квалификация на твърденията на ищеца досежно основанията, от които
произтичат вземанията му като неправително е разпредели доказателствената
тежест на ищеца да докаже правнорелевантния факт на разваляне на договора
за лизинг. По този начин навежда доводи, че съдът не е съдействал на
страните да изяснят делото от фактическа страна.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от
въззиваемия АЙД. ЮС. АС., ЕГН **********, с.****************** чрез
2
особения си представител адв. П.К., АК – Ловеч (чл.47, ал.6 ГПК).
Въззивникът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не се явява и не се
представлява в открито съдебно заседание (о.с.з.). Изпраща писмена защита
чл.149 ГПК като излага подробни съображения за основателността на
жалбата си и неправилност на въззивното решение. Претендира разноски.
Счита, че няма неравноправни клаузи в договора в частта на неустойката,
като счита, че тя се формира от сбора на отспъките по ползването на вещта по
лизинговото правоотношение спрямо стандартната цена, което е паралелно с
договора за електронни съобщителни услуги. Счита, че вторият компонент на
неустойката, която се формира от отстъпките от оставащия период, които са
разлика между стандартна и прооционална цепна на устройство не изменя
договорната връзка.. Твърди, че този втори компонент репарира и обезщетява
пропуснатите ползи на взискателя да предложи устройството за закупуване в
брой на стандартна цена, а не на лизингова цена, което е уговорено като
нейустойка по договора. Сочи, че претендира търсимите вноски по договора
за лизинг като предсрочно изискуеми на основание изпадане в забава за
заплащане на дължимите вноски по двата договора – за лизинг и за мобилни
услуги. Прави възражение, че дори евентуално да не се приеме настъпилата
предсрочна изискуемост, то към момента на приключване на съдебното
дирене, вноските са падежирали и са станали изискуеми. Претендира
разноски
Въззиваемият АЙД. ЮС. АС. не се явява и не се представлява в о.с.з.
Постъпили са писмени съображения от особения представител адв. П.К. от
АК – Ловеч, като счита обжалваното решение за правилно, а въззивната
жалба за неоснователна. Същата не се явава в о.с.з., поради карантиниране.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на съобраните по делото
доказателства, приема следното:
По допустимостта на въззивното производство:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
3
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, а
проверка за неговата правилност е ограничен от изложеното в жалбата.
Съгласно дадените указания в ТР 1/2013 на ОСГТК, ВКС въззивния съд
задължително следва да приложи императивна материалноправна норма,
дори ако не е въведено в жалбата. Въззивният съд е длъжен да събере
доказателствата (експертиза, оглед, освидетелстване), които се събират
служебно, само ако е въведено оплакване за допуснато такова процесуално
нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на изводите на
първоинстанция съд или за тези доказателства, които са необходимо за
служебно прилагане на императивна разпоредба. В останалата част
настоящото производство се развива в условията на ограничен въззив и
проверка за правилното субсумиране на фактите към хипотезиса на правната
норма.
По отношение на направеното възражение за грешно разпределена
доказателствена тежест във връзка с доклада по чл.146 ГПК, настоящият
състав констатира, че по този начин съдът е дал повече указания за доказване
на правнорелевантни факти, които не се твърдят от ищеца и същите не са от
значение за постановяване на съдебния акт. Дори и при различна правна
квалификация на претендираните суми, подлежащите на доказване факти са
идентични с претендираните основания. Ето защо настоящият състав не
приема възражението на въззвника, че делото не е изяснено от фактическа
4
страна досежно разпределената тежест, а същото касае делото по същество.
Поради тази причина не се налага изготвяне на нов доклад, ново разпределние
на доказателствената тежест и събиране на доказателства.
От фактическа страна:
Районен съд – Ловеч е сезиран със заявление по чл.410 ГПК от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу АЙД. ЮС. АС. за следните суми:
182.47 лева, представляващи стойност на предоставени мобилни услуги
към номера ******* и ******** за пеориода от 25.10.2018г. до
24.02.2019г.;
633.54 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за електронни съобщения по мобилен номер ;
154.36 лева, представляващи цена по договор за лизинг за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue за периода от 01.12.2018г. до
01.03.2019г.
771.80 лева, представляващи предсрочно изискуеми вноски за цена по
договора за лизинг;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, а именно от
20.08.2020г.
По така подадената заявление е образувано ч.гр.д. № 1270/2020 по описа
на РС – Троян. На 21.08.2020г. е издадена заповед за изпълнение, с което е
разпоредено на А.Ю. А. да заплати в ползва на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
сумата от 1742.17 лева ведно със законната лихва от 20.08.2020г. до
изплащане на вземането и сторените разноски в размер на 34.84 лева,
представляващи държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК.
На основание чл.415, ал.5 ГПК заповедният съд е указал на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да предяви иск срещу лицето, като при неизпълнение на
указанията, заповедта ще бъде обезсилена.
В указания срок, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е предявил исковата
претенция пред РС – Ловеч, за което е образувано гр.д. 1911/2020г. по описа
на РС - Ловеч, девети граждански с-в. С решението си, съдът е отхвърлил
исконата претенция в частта за сумите: 488.61 лева, представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщения;
5
771.80 лева, представляващи предсроно изискуеми вноски за цена по
договора за лизинг.
В останалата част решението е влязло в законна сила и не е предмет на
настоящото производство.
Между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги
по план „Нонстоп 29.99 с неограничени национални минути“ с мобилен
номер +*********** за срок от 24 месеца, при месечна такса от 29.99 лева. В
договора е отбелязано, че на потребителя се предоставя мобилен апарат
SAMSUNG Galaxy A3 2016 Black, като във връзка с ползването му е
ангажиран договор за лизинг (л.14 от първоинстанционното дело). В
договора е уговерено, че при прекратяване на правоотношението през
първоначалния срок, за която и да е СИМ карта по вина или по инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартите
да съответния месечен абонаментен план за всяка една СИМ карта/номер до
края на срока (л.11-12 от първоинстанционното дело).
Между страните на 01.11.2018г. е сключен договор за лизинг, по силата
на който въззивника „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е предоставил на
въззиваемият АЙД. ЮС. АС. за временно и възмездно ползване на
усторойство SAMSUNG Galaxy S9 Blue, с телефонен номер +***********
срещу заплащането на обща лизингова цена от 926.16 лева, платима на 23
месечни вноски, всяка в размер на 38.59 лева. С начало на първа вноска
01.12.2018г., а крайна 01.10.2020г. Неразделна част от договора за лизинг са
Общите условия на договора за лизинт, с които въззиваемият е декларирал, че
е запознат. В този договор е предвидено, че при вземанията стават
предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на
мобилни услуги, сключен с въззиваемият, както и при забава на плащанията
по договора за лизинг. В едномесечен срок от изтичане срока на договора,
предоставеното за ползване устройство подлежи на връщане, освен при
изрично заявено желание за закупуването му, а при неизпълнението на това
задължение неустойка в размер на 38.59 лева (л.20-21 от
първоинстанционното дело).
Между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги
по план „Тотал 12.99“ с мобилен номер +*********** за срок от 24 месеца –
до 01.11.20210г., при месечна такса от 12.99 лева. Страните са договорили, че
6
договора влиза в сила от 01.11.2018г. При прекратяване на договорните
отношения преди изтичане на договорния срок (01.11.2020г.) по вина или
инициатива на потребителя или нарушения на задълженията му по договора, е
договорено, че той дължи по всяка една СИМ КАРТ, по която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментния такси за париода от прекратяването до изтичането на
уговорения срок, като максималния размер не може да надвижи трикратния
размер на месечните стандартни абонаменти. Потребителят дължи и
възстановяваве на част от ползваната стойност на абонаментнити планове,
съотвестващи на остатъка о срока на договора, а когато е предоставено
устройство за ползване и такава част от разликата между стандартната цена
на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатена от нето при
предоставянето му, за остатъка от срока на договора (л.22-23 от
първоинстанционното дело).
От фактура, издадена на 25.11.2018г. се установява, че същата касае
отчетен период от 25.10.2018г. до 24.11.2018г., като с нея е фактурирана
продажба на устройство на лизинга 771.80 лева, разговори, данни, съобщения
и други таксувани услуги в размер на 2.16 лева, еднократна месечна такса от
71.53 лева, отстъпка от 1.66 лева. облагаемата основа е 843.83 лева лез ДДС
или 1012.60 лева с ДДС. По тази сума е приспадната сума по разсрочена
продажба на лизинг от 926.16 лева, вноска по лизинг 38.59 лева. приспадната
е сумата от 1.22 лева, като краната сума за плащане е 123.81 лева с ДДС.
Задължението по фактурата е следвало да се плати до 10.12.2018г. В разбива
към фактурата е посочена стойността на услугите по мобилните номера на
ответника, а именно: 19.48 лева – такса, 2.16 лева – услуги, в точа число
лизинговни вноски в размер на 88.98 лева (л.27-28 от първоинстанционното
дело).
От фактура, издадена на 25.12.2018г. се установява, че същата касае
отчетен период от 25.11.2018г. до 24.12.2018г., е фактурирана месечна
еднократна такса от 51.47 лева с отстъпка 1.66 лева, данъчна основа от 49.81
лева или дължима сума в размер 59.77 с ДДС. Фактурата е платима в до
09.01.2019г. В разбивката към фактурата е посочена стонйостта 38.59 лева за
втора лизингова вноска (л.29 от първоинстанционното дело).
7
От фактура, издадена на 25.01.2019г. се установява, че същата касае
отчетен период от 25.12.2018г. до 24.01.2019г., е фактурирани разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги от 0.02 лева, месечни и
еднократни такси от 49.07 лева, с отстъпка от 1.66 лева или общо сумата от
48.33 без ДДС или 58.00 лева с ДДС, ведно със задължения от предходен
период или общо сумата от 218.76 лева, дължима до 09.02.2019г. В разбивка
към фактурата е посочена стойността на услугите по мобилни номера на
ответника, а именно: 38.59 лева, представляващи трета лизингова вноска (л.30
от първоинстанционното дело).
От фактура, издадена на 25.02.2019г. се установява, че същата касае
отчетен период от 25.01.2019г. до 24.02.2019г., е фактурирани разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги от 0.04 лева, месечни и
еднократни такси от минус 15.48 лева, с отстъпка от 1.66 лева или общо
сумата от минус 17.10 лева без ДДС или минус 20.52 лева с ДДС, ведно със
задължения от предходен период общо сумата от 336.83 лева, дължима до
12.03.2019г. В разбивка към фактурата е посочена стойността на услугите по
мобилни номера на ответника, а именно: 38.59 лева, представляващи четвърта
лизингова вноска (л.31 от първоинстанционното дело).
От фактура, издадена на 25.05.2019г., се установява, че същата касае
отчетен период ат 25.05.2019г. до 24.03.2019г., като тя включва вземане в
размер на 633.54 лева, представляващи неустойка и 771.80 лева,
представляващи лизингови вноски, ведно със задължения от минал период
или общо сумата от 1 742.17 лева, със срък зо плащане до 09.04.2019г. (л. 32
от първоинстанционното дело).
Лизингодателят „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с писмо е направил
изявление, че непогасените задължения възлизат на 336.83 лева. Ако за тях не
бъде предприето плащане, предоставянаето на мобилни услуги ще бъда
преустановено, като използването на мобилните номера няма да бъде
възможно и ще бъде добавена неустойка. В изявлението е посочено: дължи се
сума в размер на 336.83 лева за предоставени услуги, 633.54 лева,
представляващи неустойка и 771.60 лева, представляващи лизингови вноски,
като е предоставен 10-дневен срок за изпълнение (л.88 от
първоинстанционното дело). В удостоверение от „Тип – топ Куриер“ АД се
установи, че изпратеното писмо е с № EAN13 *********. Същото е
8
предадено на А.А. на 06.03.2019г. (л.89 от първоинстанционното дело).
От приетата съдебно-счетоводна експертиза ССчЕ се установява, че при
въззивника А. има открита партида. По нея за периода от 31.10.2018г. до
25.03.2019г. е начислена сума в размер на 1 799.17 лева, от която: 183.69 лева
– мобилни услуги, 926.16 лева - лизингови вноски, 633.54 лева – неустойка.
От тази сума плащане е направено за 57.00 лева. Като непоасена е отразена
сума в размер на 1 742.17 лева, от която 633.54 лева – неустойка, 771.80 лева –
лизингови вноски и 336.83 лева – услуги от предходни периоди. Размерът на
вземането за неустойка е формиран по двата договора за електронни услуги,
като по отношение на мобилен № +*********** е формирана от сбора на три
стандартни месечни вноски, а за № + *********** от три стандартни месечни
вноски и разликата в цената на предоставеното устройство съгласно актуална
ценова листа към 01.11.2018г. и дължимата по договора за лизинг за остатъка
от срока на договора. Цената по договора за лизинг е формирана от разликата
между общата цена по договора и фактурираните четири вноски. Всички
първични документи, създадени във връзка с процесните договори, са
намерили счетоводно отражение при ищеца. Счетоводството е водено
редовно.
От правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове:
с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за заплащане на
сумата 488.61 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за електронни съобщения;
с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2
ЗЗД за заплащане на сумата 771.80 лева, представляваща предсрочно
изискуема вноска за цена по договора за лизинг за мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy S9 Blue за периода от 01.12.2018г. до 01.03.2019г.;
Ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
заявлението (20.08.2020г.) до окончателното плащане на вземането.
Съгласно постановките на т.18 от ТР 4 от 18.06.2014г. по тълк. д.
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, уведомлението за предсрочната изикуемост и за
прекратяване на договора следва да достигне до знанието на длъжника. По
процесното дело се установи, че длъжникът е уведомен и за обявената
предсрочна изискуемост на лицинга и за прекратяването на договора на
9
06.03.2019г. (л.89 от първоинстанционното дело). От тази дата възниква
вземането за заплащане на неустойка.Тази предпоставка е изпълнена.
Въззиваемият има качеството на потребител по двата договора, на
основание § 13 от ДР на ЗЗП. Следователно е приложима разпоредбата на
чл.143 ЗЗП за неравноправните клаузи. Това e клауза от договор с потребител,
която е сключена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравенство между прата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно легалното определение на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Нейната основна
цел е да стимулира страните по правоотношението към точно изпълнение на
поетите с договора задължения като същата изпълнява няколко основни
функции – обезпечителна, обезщетителна, а по волята на страните може да
изпълнява и наказателна или санкционна функция.
С ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Общото събрание на търговска
колегия на ВКС посочи критериите, по които следва да се извърши
разграничението между „прекомерната“, от една страна, и „нищожната“ или
„екзорбитантна“ неустойка, от друга. Посочено е, че преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави трябва да се
прави за всеки конкретен случай към датата на сключване на договора и ако
към този момент е установено, че единствената цел, за която неустойката е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, то същата ще бъде нищожна. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави, а се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Клаузата за
неустойка ще бъде нищожна като противоречаща на морала, само когато това
следва от самия текст на клаузата (например уговорена неустойка за милиони
за незначителна по стойност главница), а не от обстоятелства, които
настъпват впоследствие. Освен това, преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай, като се използват няколко критерия, като например –
естеството и размера на задължението, което обезпечава, нейния вид –
10
компенсаторна или мораторна, съотношението между нейния размер и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
Безспорно, при така установеното прекратяване на договора възникват
вредите, чието компенсиране е уговорено с процесната неустойка, тъй като се
поражда основанието за обезщетение за накърнения негативен интерес на
кредитора. В случая на типичен договор с продължително изпълнение и
фиксиран срок, този интерес се измерва само с частта от липсващото
договаряне до края на срока. Размерът на предвидимите за доставчика на
услугата вреди обаче съвсем не е измерим с неполучената до края на срока
престация от клиента, тъй като тя представлява позитивен интерес и би била
оправдана само ако и доставчика продължава да престира услугата и
поддържа достъпа на потребителя до мрежата ненакърнен. Вредите за
нарушен негативен кредиторов интерес се пораждат след заличаване на
договарянето, при което участниците в него губят както очакваното
изпълнение, така и задължението сами да престират обещано поведение.
В конкретния случай, видно от договора, неустойката е ограничена до
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, увеличена със
стойността на ползваната стойност на отстъпките от абонаментите планове и
разликата между стандартната цена на ползваното устройство, който размер е
съобразен с постигнато споразумение с КЗК в началото на 2018 год. Така
уговорената неустойка удоволетворява негативния кредиторов интерес,
изразяващ се в пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни
тарифи в сравнение с тези предлагани на новите клиенти, търсещи услуги
след прекратяването и компенсира справедливо предвидимите вреди за
доставчика.
Настоящият състав приема, че търсената сума за разликата от
трикратният размер на месечния абонамент до разликата между договорната
цена и цената, по който устройството се предлага на свободния пазар, е
неравноправна. Цели се заобикаляне на закона, като в тежест на потребителя
се влага една неустойка, която има за предмет да обезщети изпълнението по
друг договор – договор за лизинг. По този договор не се твърди да е
предвидена възможност за оператора да търси заплащане на разликата между
договорената цена и цената по която устройството се предлага на пазара.
Същото представлява пропусната полза. Същата не е последица от
11
прекратяването на договора за предоставяне на мобилни услуги, нито е пряка
връзка с него.
Това е сумата от 488.61 лева, представляваща разлика между уважения
размер 144.93 лева (трикратния размер на абонаментните вноски) и търсената
неустойка в размер на 633.54 лева, следва да се отхвърли на друго основание.
Сумата е недоказана. Договорът за мобилни услуги, от който произтича
неустойката е сключен на 06.08.2016г. (л.12 от първоинстанционното дело) и
със срок от 24 месеца или две години. Съгласно чл.1.2 от Спогодба
11.01.2018г. между КЗП и „Теленор България“ ЕАД, неустойка, в случай че е
предоставено устройство на преференциална цена при сключване на договор,
ако такава е предвидена в договора – изчислява се съгласна разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето му, в следствие на което по правило ще бъде
приложен по-нисък размер на неустойка от предвидения в сключения с
клиента договор. Договорът преповтаря клаузата от споразумението, но
ищецът не е ангажирал такива доказателства да установи колко е ней-ниската
неустойка. Същият е събрал доказателства за разликата в тарифите на
телефона без абонамент и с абонамент. Не е представил нито трикратния
размер на вноската по лизинга колко и кои от всички суми представлява най-
малкия размер. Цитирането споразумение влиза в сила от 12.01.2018г. и се
прилага за съществуващи договори за мобилни услуги, за които
задължителния срок за ползване не е изтекъл към 12.01.2018г. Процесният
договор е слевало да изтече на 06.08.2019г., поради което Споразумението
действа спрямо него. Ето защо на това основание искът в тази част е
недоказан.
По отношение на лизинговите вноски, настоящият състав, счита, че с
изявлението си от 26.02.2019г. (л.88 от първоинстанционното дело)
кредиторът е упражнил потестативното си право да обяви договора за лизинг
за предсрочно изискуем, с оглед неговото изрично волеизявление.
Следователно не могат да се приложат правилата, че договорът за лизинг е
прекратен и същият следва да търси вещта обратно при себе си или нейната
равностойност или обезщетение за нейното ползване. Не е налице
прекратяване на договора за лизинг. Същият включва в себе си елементите на
кредитиране, поради което са валидни и разпоредбите на чл.60 ЗКИ и
12
дадените указания в т.18 от ТР 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС и ТР 8 от 08.02.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС. С направеното изявление, ищецът е упражнил възможността да направи
вноските с ненастъпил падеж изискуеми веднага, поради което същите са
дължими. Не може да се разгледа хипотезата на прекратяване на договора за
лизинг, тъй като не се установи вещта да е върната при лизингодателя.
Ето защо в частта, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
иска да бъде признато по отношение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. *******************, че
АЙД. ЮС. АС., ЕГН **********, с.******************, дължи сумата от
771.80 лева (седемстотин седемдесет и един лева и осемдесет стотинки),
представляваща предсрочно изискуема вноска за цена по договора за лизинг
на мобилно устройство SAMSUNG Galacy S9 Blue за периода от 01.12.2018г.
до 01.03.2019г., по иска с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.345, ал.1 ТЗ
вр. чл.232, ал.2 ЗЗД решението е неправилно и следва да се отмени в тази си
част.
В останалата част мотивите на въззивния съд изцяло съвпадат с
мотивите на първоинстанционния, поради което решението следва да се
потвърди изцяло като правилно.
По разноските
С оглед този изход от процеса решението в частта за разноски следва да
бъде отменено изцяло. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищецът следва да се
присъдят разноски, съобразно уважената част от иска. Съгласно т.12 от ТР 4
от 18.06.2014г. по тълк. д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , съдът следва да
присъди разноски и в заповедното производство. Въззивникът представя
списък с разноски в трите производства.
Въззивникът е направил разноски в заповедното производство в размер
на 394.84 лева, както следва: 34.84 лева, представляваща държавна такса (л.10
от заповедното производство) и 360.00 лева адвокатски хонорар (л.5 от
заповедното производство).
А в първоинстанционното исково – 937.50 лева, както следва: 115.16
лева -държавна такса (л.5,36 от първоинстанционното дело), 422.34 лева
адвокатски хонорар (л.9 от първоинстанционното дело), 180.00 лева –
депозит за особен представите (л.53-54 от първоинстанционното дело) и
13
200.00 лева за ССчЕ (л.66-67 от първоинстанционното дело).
Във въззивното производство са направени разноски в размер на 25.00
лева за заплащане на държавна такса (л.6) и 159.12 лева за заплащане на
възнаграждение за особен представител (л.41). Общо разноските възлизат на
184.12 лева.
При така направения изход от спора следва, че исковата претенция се
увеличава с 771.80 лева, т.е. уважената сума е в размер на 1253.56 лева от
общата сума на иска 1742.17 лева.
За ищецът следва да се присъдат следните разноски: за заповедно
производство 1253.56/1742.17 части от 394.84 лева, което се равнява 284.10
лева; за първоинстанционното производство 1253.56/1742.17 части от
1332.34 лева, което се равнява на 956.67 лева, а за въззивното производство
1253.56/1742.17 части, което се равнява на 132.48 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260144/23.08.2021г. по гр.д. 1911/2020г. по описа
на РС - Ловеч, девети граждански с-в, в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен иска да бъде признато по отношение на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
*******************, че АЙД. ЮС. АС., ЕГН **********,
с.******************, дължи сумата от 771.80 лева (седемстотин седемдесет
и един лева и осемдесет стотинки), представляваща предсрочно изискуема
вноска за цена по договора за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG
Galacy S9 Blue за периода от 01.12.2018г. до 01.03.2019г., по иска с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АЙД. ЮС. АС.,
ЕГН **********, с.******************, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******************
има вземане в размер на 771.80 лева (седемстотин седемдесет и един лева и
осемдесет стотинки), представляваща предсрочно изискуема вноска за цена
14
по договора за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galacy S9 Blue за
периода от 01.12.2018г. до 01.03.2019г. ведно със законната лихва от
20.08.2020г. до изплащането му, за което е издадена Заповед № 680 за
изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК от 21.08.2020г. по ч.гр.д. №
1270/2020г. по описа на РС - Ловеч, на основание чл.422 ГПК вр. чл.345,
ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА АЙД. ЮС. АС., ЕГН **********, с.****************** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. ******************* следните суми: 284.10 лева
(двеста осемдесет и четири лева и десет стотинки), предсталяващи разноски в
заповедното производство; 956.67 лева (деветстотин петдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки), представляващи разноски в
първоинстанционното производство; 132.48 лева (сто тридесет и два лева и
четиредесет и осем стотинки), представляващи разноски във въззивното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260144/23.08.2021г. по гр.д. 1911/2020г.
по описа на РС - Ловеч, девети граждански с-в в останалата част, като
правилно, на основание чл.272 ГПК
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение за особен представител на адв. П.К.
по настоящото дело от внесения от въззивника депозит в размер на 159.12
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15